№ 65
гр. п 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – п II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20234330100389 по описа за 2023 година
Производството е делбено- първа фаза по допускане на делбата.
Излага се в исковата молба от ищеца,че с ответниците са наследници на т
В., с ЕГН **********. Той почина на т година. Техният наследодател е баща
на ищеца и ответника Р. В. и бивш съпруг на другата ответница, като тя му е
втора съпруга.
През т година, наследодателят им т В. в брак с моята майка са
придобили празно дворно място от т кв. м., съставляващо парцел т
С бракоразводно съдебно решение от 05.4.1994 година имотът е
поставен в индивидуален дял на баща му т В..
Актуалното състояние на имота предмет на делбата е следното: съгласно
скица на поземлен имот Nк година : Поземлен имот с идентификатор 6т
Съгласно скица на сграда №г година : Сграда с идентификатор г
За съжаление на ищеца не можем да поделят имота доброволно.
Относно друг наследствен имот в гр. к подписали доброволна делба.
Моля да бъде постановено решение, с което се допусне, на основание
1
чл.69 от Закона за наследството, във вр. с чл.34 от Закона за собствеността,
делба на имота при равни квоти.
Позовава се на писмени доказателства.
В последното проведено съдебно заседание по делото,след представяне на заповед за
изменение на КККР на т,Лов.обл.,издадена от началника на СГКК-Ловеч и касаеща
делбения имот,съдът е приел актуална индивидуализация на имота,предмет на иска за делба
и установителния иск,в т.ч. и изградения в поземления имот самостоятелен обект-гараж.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответниците,както следва:
-От Р. В. В.,в който се излага,че на тг. умира техния наследодател .Оставя имот в к,
който е деклариран от ищеца и другия ответник в данъчна служба общ.п без да
присъства.Многократно има посещения в имота от тях, без негово знание и съгласие.
Направена е консумация на електроенергия, която не била навреме платена от тях, и затова я
заплатил.При разговорите си с всеки поотделно, не му бил обещан и на него достъп до
имота. За него не притежавам ключ.При появата на кандидат купувач за имота, не
постигнали съгласие за продажната му цена.След многократни посещения в общ.Тетевен и
след снабдяване с нужните документи, му бил издаден констативен нотариален акт на
негово име от нотариус.Видно от обстоятелствата,не могат доброволно да постигнат
съгласие за начина и срока на ползване на имота от тях, като наследници,както и за
доброволната му продажба.
-От ответника А. Г. В.,в който се излага,че искът е неоснователен и недоказан,
съгласно изложените твърдения в исковата молба на ищеца.Моли да се постанови решение, с
което се остави без уважение исковата претенция на ищеца, ведно със законите от това
последици .Видно от исковата молба същата съдържа неясни, противоречиви и не
еднопосочни твърдения.Тяхното не отстраняването от ищеца води до нарушаване на
правото и на защита , съгласно чл. 9 от ГПК и чл. 10 от ГПК, а именно :
Исковата молба е нередовна, съгласно чл.129 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.128 от ГПК,
тъй като не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 от ГПК и чл. 128 от ГПК.В нея не е
между кои съделители да се допусне съдебна делба, при какви квоти като размер, за кои
имот .
По отношение на имота и сградите.
С т к В. сключили граждански брак на к. Още от преди това владели и стопанисвали
имота представляващ -ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор кп, общ. п обл. Ловеч по КККР,
одобрени със Заповед РД- 18-1 / 12.01. 2009 на Изп. Директор на АГКК,последно изменение
на КККР , засягащо поземления имот е от п
В този имот двамата построили и втори етаж на вилата, гараж, работилница и навес -
барбекю . Като през всички тези години на строителство е участвала лично с работа, във
всички етапи на строителството включително и с парични средства, както преди развода му
2
с първата съпруга, така и след к. Построили втория етаж с нейния баща, който бил строител.
Той им помогнал и покрил вилата с покрив.Той сложил и дърво отвътре на втория етаж и
направи терасата.Направихме с т баня и тоалетна на втория етаж .Сменихме също и
дограмата от дърво с ПВЦ.Сложили изолация на стените на вилата. Изградили гаража и
работилница към вилата.Те са с алуминиева дограма. Направили отопление, като закупили
и сложили електрическа помпа и радиатори в стаите на вилата. Поставили също и плочи
отвън.Това не е оспорвано от т и синовете му. През цялото време ползвали имота и вилата,
със съзнанието, че е техен общ,т и Р. не се идвали в имота. Понякога по покана на т е идвал
на гости Ц..През годините са плащали ток, вода, данъци за земя и сгради на имота. След
смъртта му продължава явно да ползва имота. Това владение продължава и до настоящия
момент от нея спокойно, събира плодовете от градината, грижи се за вилата,
чисти.Описаният по-горе имот е придобит от нея по давност и наследство.Уточнява, че е
придобила 4/ 6 от ПИ и сградите чрез придобивен способ, който се е реализирал по време на
брака и с т В., като резултат от упражняването от единия или двамата съпрузи непрекъснато
владение на чужд имот в продължение на предвидения от закона период от време,
придобитото е съпружеска общност.Както изрично е прието в мотивите на цитираното
ТР№4/17.12. 2012гнаОСГК.В тази връзка оспорвам иска на ищеца за квоти .
В срока за отговор на исковата молба,ответникът А. Г. В. е предявила и насрещен
иск,против останалите двама съделители,в който излага,че исковата молба е неоснователна и
я оспорва, относно квотите и за кои имот и сграда се иска съдебна делба .Тя е неясна и в нея
не е посочена за кои имот се иска изрично съдебна делба, какво представлява в момента и по
документи, при какви квоти и между кои страни да се допусне делбата. С т В. се познавали,
когато през 1990 г . започнали да посещават процесния имот в с. к върху, който имало
фургон . През 1991 г. решили с т да се построи жилищна сграда-вила. През август 1991 г. се
получило разрешението й за строеж. Строежът на вилата започнал през 1992г. от тях. Първо
с т изравнили двора, сложили бетонни стени в предната лицева част, прекарали ток,
закупили тухли, камъни, арматура.През това време той бил в брак с т, но били във
фактическа раздяла.През 1994 г. брака им се прекратил. Към този момент вилната сграда
била на един етаж .Тя е изградена от носещи тухлени зидове, отделни ж.б. елементи. Тя
беше с площ от 42кв.м. х810 вх. й 1.04. и била на стойност 33612 лв. Дворното място е в
регулация, с обща площ т кв.м.То било на стойност 17064 лв ., като общата базисна цена на
вилата и дворното място било 50676 лв., видно от удостоверение с изх. № 47 от 29.03. 1994 г
.на Фирма „тп” гр.п описано в решение от 05.04. 1994 г. по гр.д. №61/1994 г на РС-к.Тоест
към деня прекратяване на брака с т къщата е на един етаж в с. к, с площ 42 кв.м., а не на два
етажа и с площ 67кв.м.От решението е видно, че в дял на съпруга и т, като негова
собственост остава вилата в с. к, ул.” п, находяща се в парцел X, кв. 96, построена върху 42
кв.м. жилищна площ, съгласно представеното удостоверение от фирма тп гп под №п г. за
сумата от 50676 лв в делото за развод.Съгласно споразумението за прекратяване на брака
страните следвало да заплатят и държавните такси във връзка с делбата.Видно е, че в
скиците представени по делото сградата е на два етажа и е по -голяма от посочените кв.м. в
решението.Такива са и твърденията в исковата молба.
3
С т к В. сключили граждански брак на к. От сключването на гражданския брак с т
владели и стопанисвали имота представляващ -ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор кп
,общ. Тетевен , обл. Ловеч по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1 / 12.01. 2009 на Изп .
Директор на АГКК,последно изменение на КККР , засягащо поземления имот е от п
Това владение продължава и до настоящия момент от ответницата спокойно като го
ползва, събира плодовете ,чисти къщата. В този имот двамата построили и втори етаж на
вилата , гараж , работилница и навес -барбею . Като през всички тези години на
строителство е участвала лично с работа, във всички етапи на строителството включително и
с парични средства, както преди развода му с първата съпруга, така и след к. Построили
втория етаж с нейния баща, който бил строител. Той им помогнал и покрил вилата с покрив .
Той сложил и дърво отвътре на втория етаж и направил терасата. Направили с т и баня и
тоалетна на втория етаж . Сменили също и дограмата от дърво с ПВЦ. Изградили гаража и
работилница към вилата. Те са с алуминиева дограма . Направили отопление ,като закупили
и сложили електрическа помпа и радиатори в стаите на вилата. Поставили също и плочи
отвън.Това не е оспорвано от т и синовете му. През цялото време ползвали имота и вилата,
със съзнанието, че е техен общ,т и Р. не се идвали на имота .Понякога по покана на т е идвал
на гости Ц..През годините са плащали ток, вода, данъци за земя и сгради на имота. В този
смисъл е Решение 127 от 04.06.2010 г. по гр.д. № 637 / 2009 г. на I г.о., Решение № 973 от
21.12.2009 г. по гр. д. № 4321 / 08г. на I г.о. според което заплащането на данъци заедно с
всички останали по делото данни може да сочи на наличието на анимус за
придобиване.Никой не оспорвал собствеността върху имота и за ответницата била изненада
получаването на исковата молба от съделителя Ц. В. В. за делба на собствения имот със
съпруга и , с твърдения, че имота бил само на съпруга и т.
Законът за собствеността урежда в чл.77 урежда способите за придобиване на право
на собственост, един от който е придобивна давност. В случая придобивната давност е текла
още преди сключването на брака и, със съпруга и т В. от 1991г и е изтекла по време на
същия до днес. Задължителна съдебна практика е константа ,че наличието на съпружеска
имуществена общност по чл.19 ал.1 СК /отм. /се определя съобразно момента, в който
юридически се е осъществил съответният придобивен способ / ПП№ 5 от 31.10.1972 г. /
Според ТР № 4 / 17.12.2012 г. по т. д. № 4 /12 на ОСГК ,при придобива давност действието
на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, стига да е налице
позоваване от страна на владелеца,респективно на неговите кредитори, ако длъжникът
бездейства и не се позовава на изтеклата в негова полза давност съгласно чл.120 ЗЗД във вр.
с чл. 84 ЗЗД . Следователно щом действието на предвидения в чл. 79 ЗС оригинерен
придобивен способ се е реализирало по време на брака като резултат от упражняването от
единия или двамата съпрузи непрекъснато владение на чужд имот в продължение на
предвидения от закона период от време, придобитото е съпружеска общност .Както изрично
е прието в мотивите на цитираното ТР № 4 /17.12. 2012 г на ОСГК, принцип на
гражданското ни законодателство е ,че вещните права се придобиват въз основа на надлежно
обективирано волеизявление за това, но като изключение разпоредбата на чл.21 ал.1 СК отм
4
предвижда въз основа на волеизявление на единия съпруг да настъпи вещно правен ефект и
в полза на другия съпруг, който не е изявил воля за това. На същото основание, когато се е
осъществил фактическия състав на придобиването по давност - чрез осъществяване от
единия съпруг фактическа власт с намерение да придобие имота за себе си, когато този
придобивен способ се е осъществил по време на брака по силата на закона възниква
СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ между двамата съпрузи.Това е така, тъй като
съпружеската имуществена общност е установен от закона императивен режим на
придобитите по време на брака вещни права, който възниква независимо от волята и
субективните намерения на правните субекти, чрез действията на които и в полза на които
възниква това правно състояние.Но още по - голямо основание ,при упражняване от
двамата съпрузи владение в течение на сроковете по чл. 79 от ЗС е достатъчно само един от
тях да се позове на изтеклата в тяхна полза придобивна давност, при което правото на
съсобственост ще възникне при условията на СИО в полза на и на двамата, без да е
необходимо другия да се позовава - В този смисъл е постановено по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 133 / 22.11. 2016 г. по дело № 2057 / 2016 г. на ВКС , II г.о. Съгласно чл. 79 ал. 1
ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност,когато
владелецът е демонстрирал поведение на пълноправен собственик.
Моли да се приеме за установено, на основание чл.124 от ГПК, че е собственик като
наследник и на основание давностно владение на 4/ 6 от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с
идентификатор кп, общ. п обл. Ловеч по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1 /12.01. 2009г.
на Изп . Директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от п
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на насрещния иск от
ответниците,както следва:
-От Р. В. В.,в който същият считам ,че иска е недопустим и неоснователен, и
оспорвам твърденията в него. Твърди се, че е участвала в построяването и владението на
имот, находят се на ул.Баба Тонка 23, к, гр.п непрекъснато, явно и необезпокоявано от
началото на запознанството си с баща ми т В..
Тези твърдения не са доказани, чрез представените доказателства. Ищцата следва
изрично да уточни и докаже твърденията си по иска в тази връзка.
Роден е на п от майка т В. и баща т В.. Имам и по- голям брат Ц. В. В.. Израствали в
добро, почтено и уважавано семейство, обгрижени от своите родители. Когато узнал за
развода им, бело много трудно да го приеме. Баща му е единствено дете на заможни
родители, но винаги за всичко е разчитал само на себе си и се е справял сам в живота.
Определено бил затворен и потаен човек. Поддържал близки взаимоотношения с него и брат
му, до смъртта си.
Родителите им закупиха парцела в с. к на пг., и всички от семейството знаели за него.
Към датата на развода му с неговата майка т В. на п, била построена вилата. Видно от
решението за развод, неговият баща т В. става единствен собственик на имота и
построената жилищна сграда, състояща се от хол, спалня, бокс ,2 тавански помещения и
гараж, с носещи тухлени зидове с площ от 42кв.м., и общо дворно място с площ ткв.м.
Никога не е споделял, че за построяването му, е взела участие А. В., и че ходи с нея там и то
5
преди развода му. По това време той работел като лекар във п гр.к. Неговите познания не са
му стигнали да застрои сам тази вила. Ползвани са квалифицирани хора. А. В. е с професия -
медицинска сестра.
Видно от документите представени от ответника- решение за строеж №пг.за строеж
на вилна сграда и протокол № п г. ,същата е застроена вила от 49 кв.м. На пг. сключва брак с
баща му и имота е бил с площ тк.м и застроена площ 42кв. Ищцата твърди и за други сгради
, за които е взела дейно участие, но доказателства не представя. Не представя и нужните
строителни книжа, съпътстващи един строеж.
От представените документи за платен данък на имота, не става видно и категорично
доказано , те тя е заплатила тези суми и с кои / лични, общи, на баща му/ средства е
направено това.
Баща му през годините е споделял, че иска да си почива САМ на вилата, която за него
била всичко. От почти 20 години работел в п, и до кончината си, и се връщал САМО през
отпуската си там. Здравето му не било добро и споделял, че там си почива, баща ми е имал
фирма п и е предлагал имота като къща за гости.
След смъртта му на т г. ищцата вади удостоверение за наследници и декларира имота
в МДТ- Тетевен на 03.08.2021 г., видно от съобщението за дължими данъци, и НЕ ОСПОРВА
разпределението на имота по закон, по 1/3 идеална част за всички наследници, на базата на
която е определен и данъка за следващата година.
Видно от представените документи з заплащала данък върху 1/3 идеална част и и
заплащала данъка без възражения за 2022г. и 2023 година.Той също е заплащал дължимия
данък, равен на нейния дял определен от община Тетевен. Прилага документ за платени
данъци. Имота по скица се води с площ пв.м..По нотариален акт баща му закупува
ткв.м.Ищцата не доказва как се е сдобила с останалите кв.м. и как е участвала в това.
Застроената площ е 2 етажа по 78 кв.м , а към датата на сключване на брака им баща ми е
притежавал 12кв.м. Документи в тази връзка не се прилагат.Имота е построен и деклариран
в МДТ - Тетевен от баща му , но никога не е бил издаван нотариален акт.По нейни
твърдения тя владее имота непрекъснато, явно и необезпокоявано и след смъртта на поя
баща. Твърденията не са верни, защото след кончината му поискали с брат му и нея да
уредят ползването и стопанисването на имота. Тя отказала достъп до имота . При тяхно
изразено желание за продажба на имота, като не се разбирали за ползването му, тя поискала
за нея голяма сума. Но след проучване на пазара се разбрало,че никой не дава тази сума дори
и за целия имот. Проследявайки партидата за ел.енергия на имота разбрал, че имота се
посещава и има макар и нищожна консумация. В крайния срок, в който могат да прекъснат
ел.захранването заплатил неплатените фактури за консумираната ел.енергия.След
заплащането на последната фактура посетил енерго дружеството и подал заявление за
спиране на ел. захранването. След няколко дни беше спряно ел.захранването към имота от
енерго дружеството. Ищцата също не възразила и оспорила. Не знае как без ток от
01.09.2022г. и вода/ последно консумирана и заплатена на 07.10.2021г./, КАК ОБИТАВА И
СТОПАНИСВА ИМОТА.
В качеството си на наследник е извадил всички документи за имота и на 01.11.2022г.
му е съставен нотариален акт за констатиране на собственост върху недвижим имот акт №
9,том четвърти, рег. №пп от 2022г. на нотариус п. Представените документи не доказват
твърденията и. Според описаните обстоятелства не се доказва, че има право на
претендираните 2/3 части от имота. Претендира , че иска е неоснователен.
-От ответника по насрещния иск Ц. В. В.,в който се излага,че оспорвам насрещната
искова молба, с която се преследват цели, противни на закона.Наследодателят т В., с ЕГН
6
********** починал на т година, притежавал към момента на смъртта си процесния имот.
Втората му съпруга е предявила неоснователен насрещен иск за по- голям дял от
наследството му.
През т година, наследодателят им т В. в брак с неговата майка са придобили празно
дворно място от т кв. м., съставляващо парцел X, квартал 96 по плана на с. к, община п обл.
Ловеч, /сега - п/. По време на брака с майка му т В. в имота е построена сграда - вила, с
площ 42 кв .м., този факт е виден от бракоразводното съдебно решение от 05.4.1994 година
имотът е поставен в индивидуален дял на баща му т В., т. е. решението има вещноправни
последици в частта за имота.От съдебното решение е видно, че към този момент 1994
година баща му -негов наследодател е индивидуален собственик на основание на съдебната
делба на процесния имот - земя и сграда.След като баща му е бил собственик през цялото
време на земята и сградата, то спрямо кого се упражнява придобивната давност от ищцата
А.. Тя не може да придобива имот по давност от 1992 година до 1994 година, защото срокът
е недостатъчен и то трябва да е упражнен срещу бъдещия и съпруг, /доколкото знам не го е
гонила от къщата и земята/.През 1994 на пети април, кският съд с влязло в сила решение
присъжда, че собствеността на процесната земя и сградата се прехвърлят като индивидуална
собственост на баща ми т В. от майка ми.Две години по-късно, през 1996 година, втората му
съпруга А. се омъжва за него. През периода на брака, за да бъдеш владелец и придобиеш по
давност следва да упражнява придобивна давност срещу собствения си съпруг и незнайно
защо в проценти - 4/6 ид. части. Предявилият насрещната искова молба не е съобразил, че
върху собствена земя, сграда се придобива по приращение. Правен субект не може да
придобие имот, упражнявайки давност срещу самия себе си!!!!?
Давност между съпрузи не тече/ вж. чл.115 т.В от ЗЗД, но няма и процедура, по която
индивидуалната лична собственост на единия съпруг да се придобива от съпругата му А., за
която той е женен.А. не твърди, че е изгонила съпруга си и е владяла без него, а точно
обратното, че баща ми е упражнявал заедно с нея придобивна давност ИЗЛИЗА ЧЕ срещу
себе си!?.
Относно доказателствените искания: свидетели са недопустими, защото не може да се
доказва давност при изричната забрана на закона чл.115,т.в ЗЗД- императивна правна норма
за спиране на давност.
Моля да се отхвърлят прекомерните искания на ищцата.
В представени писмени защити страните доразвиват съображенията си по съществото
на делото.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Страните в производството са наследници на т В.,ЕГН:**********,б.ж. на град
к,починал на тг в т,Лов.обл.
Ищецът Ц. В. и ответникът Р. В. са негови синове,а ответницата А. В.-негова
преживяла съпруга.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен на пг и обективиран във
формата на нотариален акт №п на РС-пнаследодателят на страните закупил недвижим
имот,находящ се в т,Лов.обл.,съставляващ парцел п по плана на селото с площ от т кв.м.,при
описани в акта граници.
Приложено е разрешение за строеж №пг ,издадено от ОбНС-пза строеж върху
недвижимия имот,описан по-горе,на вилна сграда.
С решение от ппостановено по гр.д. №п по описа на РС-к, е прекратен брака между
7
наследодателя на страните т В. и т п В.,двамата от град к,поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
Със същото решение е утвърдено споразумение между съпрузите,съгласно което ,в
дял на наследодателя на страните т В. и негова собственост е „останала“ вилата в
т,Лов.обл.,ул.“Бп кв.м.,състояща се от хол,спалня,бокс,две тавански помещения.
Приложено е удостоверение за сключен граждански брак,съставено въз основа на Акт
№1/к на Кметство т,Ло.обл.,от което е видно,че наследодателят на страните и ответницата
А. Г. В. са сключили граждански брак с Акт №п т,Лов.обл.
Наследодателят на страните т В. е починал на тг в т,Лов.обл.
Приложено е удостоверение /стр.19 от делото/,издадено на пг,в което е отразено
стойност на вилната сграда,която е описана като такава на един етаж с носещи зидове и
дворното място.
От показанията на свидетелите п се установява,че след сключването на брака между
наследодателя на страните т В. и ответницата А. В. е изграден втори етаж на вилната
сграда,гараж,както и са извършени редица подобрения върху сградата и дворното място,в
които участие е имала и ответницата В..
Приложени са квитанции за заплатени данък сгради и консумативни разходи за имота и
вилната сграда,които са по партидата на името на наследодателя на страните,а от 2022г и
2023г на името на ответницата А. В..
С констативен нотариален акт №п на нотариус с рег.№392 на НК,ответникът Р. те В. е
признат за собственик на 1/3 ид.ч.,на основание наследяване от т/к/В.,б.ж. на град к ,от
поземлен имот с идентификатор п пи сграда,изградена върху имота с идентификатор п
Към момента на приключване на устните състезания по делото,в първата фаза на
делбата,имотът ,предмет на иска за делба и насрещният иск за собственост е със следната
индивидуализация:
-Поземлен имот с идентификатор п
-Сграда с идентификатор падрес на сградата к,п.к. п
-Сграда с идентификатор п
При така изложената фактическа обстановка съдът намира за основателен и доказан
предявеният конститутивен иск за делба.
Правото на делба е потестативно субективно право,което съгласно чл.34 от ЗС може
винаги да се упражни,освен ако законът разпорежда друго/случаи на принудителна
съсобственост-общи части в етажна собственост,вещи придобити от съдружници в
гражданско дружество и пр.,каквито не са налице в конкретния казус/.
Страните в процеса се легитимират като съсобственици на процесния имот,като съдът
приема,че съсобствеността е възникнала от наследяване на наследодателя т В.,б.ж. на град
к-за поземления имот и жилищната сграда и от наследяване и построяване по време на
брака между наследодателя и ответницата А. В. на самостоятелния обект на правото на
собственост-гараж.
По отношение на поземления имот с идентификатор п по КККР на т,Лов.обл.,няма
спор,а и този извод се подкрепя безусловно от писмените доказателства по делото, че
същият е придобит,на възмездно основание, от наследодателя на страните т В. ,б.ж. на град
к,по време на брака с първата му съпруга т п В.,прекратен с решение на кския районен съд
през 1994 година.
8
Към момента на прекратяване на брака,върху имота е била изградена и вилна сграда с
идентификатор п,която към този момент е била на един етаж,със застроена площ от 42
кв.м.,включваща хол,спалня,бокс,две тавански помещения и тази сграда,с
решението/споразумението по бракоразводното дело,съпрузите са разделили и е останала в
изключителен дял и собственост на съпруга /наследодателя на страните/т В..
От писмените и гласни доказателства се установява,че след сключването на гр.брак
между наследодателя на страните и ответницата А. В. ,на к, е изграден втори етаж на
жилищната/вилна/ сграда,извършени са подобрения в жилищния имот,както и е изграден
гаража със застроена площ от 22 кв.м.
От доказателствата по делото не се установява ,че изграденият/пристроеният по време
на брака на наследодателя с втората му съпруга-отв.А. В.,жилищен етаж,да е заснет като
самостоятелен обект на правото на собственост. От данните за състоянието на сградата към
момента на разделяне на съпружеското имущество между наследодателя и първата му
съпруга-вилата е имала две тавански помещения,по-скоро може да се формира извода за
преустрояване на таванския етаж на вилната сграда в жилищен такъв,без промяна на
неговото предназначение и обособяване като самостоятелен обект на правото на
собственост.
В предвид изложеното и с оглед нормата на чл.97 от ЗС,съдът приема ,че собственик
на този втори етаж от вилната сграда е станал собственика на главната вещ-на вилната
сграда-наследодателя на страните т В.. По смисъла на параграф 5 от ДР на ЗУТ, т. 30
„жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. По
смисъла на чл. 40, ал. 1 ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най - малко
едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня - тоалетна, както и складово
помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да
бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани - тоалетни.
Предвид даденото легално определение в ЗУТ, съдът намира,че не са спазени
изискванията на ЗУТ, въз основа на които процесните помещения, находящи се на втория
етаж от жилищната сграда /без данни за индивидуализация на същите/, да се третират като
самостоятелни обекти, в режим на етажна собственост, както твърди ищеца по насрещния
иск.
В практиката на ВКС е възприето становището, че е възможно придобиване по
давност на идеална част от жилищен имот в рамките на владяната реална част, когато тази
реална част не отговаря на изискванията за жилище и не представлява самостоятелен обект
на правото на собственост. В този смисъл : решение № 599 от 26.07.2010 г. по гр. д. №
766/09 г. на І г.о.; решение № 532 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 532/10 на І г. о., решение № 325
от 23.04.1993 г. по гр. д. № 963/92 г. на ВС, І г. о., решение № 3 от 21.04.2020 г. по гр. д. №
759/2019 г., г. к., І г. о. на ВКС. Правото на собственост при доказване на фактическия състав
на придобивната давност се придобива в обем на съотношението между реално владяната
част и целия имот.
В конкретния казус съдът намира,че посочената хипотеза не е налице.
На първо място, няма конкретни данни за момента на изграждане,преустрояване на
втория жилищен етаж на сградата с идентификатор пкато писмените и гласни доказателства
9
индикират само,че това е станало след развода на наследодателя на страните с първата му
съпруга през 1994 година.Яснота по въпроса не внасят и събраните гласни доказателства по
делото,независимо,че в същите се излагат твърдения,че втората съпруга на наследодателя-
ответницата А. В. и нейни близки,активно са участвали както в изграждането на втория етаж
на вилната сграда,така и в извършваните подобрения в сградата и имота.
С оглед данните по делото,че жилищният имот е ползвам само от наследодателя и
втората му съпруга до смъртта на наследодателя на тг.,както и с оглед ограничението на
чл.115,б.“в“ от ЗЗД,не може да се приеме,че ответницата А. В. е осъществявала за себе си
давностно владение върху целия делбен имот и е придобила собствеността върху същия,на
оригинерно основание,респ. до размер на 5/6 ид.части от имота, поради и което насрещният
иск за установяване ,че ищцата е собственик,на основание наследство и давностно владение
на 4/6 ид.ч. от поземления имот и жилищната сграда, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
На същото основание не може да се приеме,че жилищният имот/без гаража/,дори
втория жилищен етаж от сградата с идентификатор п е придобит от съпрузите т В. и А. В.,в
режим на СИО. Напротив,данните по делото еднозначно сочат,че имотът е
индивидуална,лична собственост на наследодателя В.,съгласно чл.20,ал.1 от СК от
1985г./отм./.
Съдът намира за неоснователно позоваването на ответницата В./ищца по насрещния
иск/на разясненията,дадени в ТР №4/2012г на ОСГК на ВКС,доколкото не може да се
приеме за обосновано,че съпругът и/наследодателят на страните/ е осъществявал давностно
владение/ с елементите по чл.79 от ЗС/,върху процесния жилищен имот. Данните по делото
сочат,че същият е бил изключителна собственост на наследодателя В. и в това си именно
качество същият е владял имота,заедно с втората си съпруга,до смъртта си през 2021 година.
Що се касае до претенциите на ищцата за влагани средства и труд/лични и на нейни
близки/ в пристрояването на втория етаж на вилната сграда,както и други подобрения в
имота,претенциите си същата може да реализира по реда на чл.346 от ГПК.
По изложените съображения следва да бъде отхвърлен предявеният от ответницата В.
насрещен иск за признаване правото и на собственост върху 4/6 ид.ч. от имотът,предмет на
делбата,представляващ поземлен имот с идентификатор п и жилищна сграда с
идентификатор п
С оглед разпоредбите на чл.5 и чл.9,ал.1 от ЗН,следва да бъде допусната съдебна
делба между страните по делото по отношение на тези два имоти,при следните квоти: по 1/3
ид.ч. за всеки един от тримата съделители.
По отношение на имота с идентификатор п.2.,с предназначение-гараж:
Гаражът е самостоятелен обект на правото на собственост, а не представлява
обслужващо помещение към построената в парцела жилищна сграда. Гаражът може да бъде
притежание на дадено лице, без то да е собственик на сградата, както и да бъде предмет на
прехвърлителни сделки. Предназначението на гаража не е за обслужване на жилищни
10
нужди, каквито нужди задоволяват сервизните, складовите и др. помещения към жилищата,
а той има друго предназначение – за съхраняване на транспортни средства.Т. е., гаражите са
отделни обекти със самостоятелно значение и не са по необходимост свързани с ползването
на жилищата, съответно и не са тяхна принадлежност. Този извод се налага както от
действащите разпоредби – чл. 38, ал. 1 ЗУТ, вр. чл. § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ; чл. 23, т. 3 ЗКИР,
вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР.
С оглед изложеното,писмените и гласни доказателства по делото,сочещи
изграждането на гаража няколко години преди смъртта на наследодателя на страните,със
средства,съвместно и по време на брака със съпругата му А. В.,съдът приема,че тази вещ е
съставлявала съпружеска имуществена общност на наследодателя В. и втората му съпруга-
ответницата А. В..
С оглед изложеното и в предвид нормите на чл.21,ал.1 от СК и чл.9 от
ЗН,установителният иск на В. по отношение на този обект е основателен и следва да бъде
уважен.Следва да се признае за установено по отношение на останалите двама ответници
правото на собственост на А. В. върху 4/6 ид.ч. от обект с идентификатор п.2. по КККР на
т,Лов.обл.
Съобразно изложените по-горе от съда съображения, искът за делба следва да бъде
уважен,като се допусне делба между страните по делото/съделителите/,върху следните
обекти на правото на собственост:
- Поземлен имот с идентификатор п
-Сграда с идентификатор падрес на сградата к,п.к. п
Като по отношение на тези два имота делбата следва да се допусне при следните
квоти:ф по 1/3 ид.ч. за всеки от тримата съделители.
-Сграда с идентификатор пкато по отношение на този обект делбата следва да се
допусне между съделителите при следните квоти:4/6 ид.ч. за А. Г. В. и по 1/6 ид.ч. за Ц. В.
В. и за Р. В. В..
По отношение претендираните от страните разноски:
Съобразно визираното в чл.355, изр.І ГПК правило, присъждане на сторените от
страните разноски във връзка с делбата са дължими с постановеното във фаза на
извършването й решение и съответно на правата им. В съотношение с предвиденото в чл.78
ГПК, нормата на чл.355 ГПК е специална - всички разноски по делото, направени по повод
допускането и извършването на съдебната делба (включително по повод привременните
мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК), се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете
им, а направените по повод присъединените искове в делбеното производство (включително
по повод претенциите по сметките по чл. 346 от ГПК), се заплащат съгласно правилата
на чл. 78 от ГПК, т. е. - съобразно крайния изход по съответния присъединен иск или спорно
право.
Съобразно изложеното,разноски в първата фаза на делбения процес се дължат на
отв.А. В.,във връзка с предявения насрещен иск,респ.уважената част от същия,като следва да
бъдат осъдени останалите двама съделители да и заплатят разноски в размер на 560.00 лева.
Останалите сторени от съделителите разноски следва да бъдат съобразени и
разпределени/присъдени/ с акта,финализиращ втората фаза на делбения процес.
11
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.124,ал.1 от ЗС, по отношение на
Ц. В. В.,ЕГН:********** от град София и Р. В. В.,ЕГН:********** от град к, че А. Г.
В.,ЕГН:********** от град к,е собственик на основание наследяване от т
В.,ЕГН:**********,б.ж. на град к,като негова преживяла съпруга,на 4/6/четири шести/ ид.ч.
от Сграда с идентификатор п.2.,адрес на сградата к,п.к. 5720,ул.“Баба Тонка“
№23,разположена в имот с идентификатор п,застроена площ 22 кв.м.,брой етажи-
1,предназначение-гараж,изградена по време на брака на В. с наследодателя на страните,
КАТО ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан ИСКА на А. Г. В.,ЕГН:********** от
град к против Ц. В. В.,ЕГН:********** от град София и Р. В. В.,ЕГН:********** от град к,В
ЧАСТТА за признаване на правото и на собственост,на основание наследяване и давностно
владение,върху 4/6 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор п и върху Сграда с
идентификатор падрес на сградата к,п.к. п
ДОПУСКА,на основание чл.34 от ЗС,във в-ка с чл.69 от ЗН, да се извърши съдебна
делба между Ц. В. В.,ЕГН:********** от град София, Р. В. В.,ЕГН:********** от град к и
А. Г. В.,ЕГН:********** от град к, на съсобствените им,придобити по наследяване от т
В.,ЕГН:**********,б.ж. на град к,починал на тг. недвижими имоти-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ И
СГРАДА,намиращи се в т,Лов.обл.,както следва:
-Поземлен имот с идентификатор п по КККР на т,Лов.обл.,адрес на поземления
имот к,п.к. 5п
-Сграда с идентификатор падрес на сградата к,п.к. п
При следните квоти за съделителите от тези два имота: 1/3 ид.ч. за Ц. В. В. от град
София, 1/3 ид.ч. за Р. В. В. от град к и 1/3 ид.ч. за А. Г. В. от град к.
ДОПУСКА,на основание чл.34 от ЗС,във в-ка с чл.69 от ЗД, да се извърши
съдебна делба между Ц. В. В.,ЕГН:********** от град София, Р. В. В.,ЕГН:********** от
град к и А. Г. В.,ЕГН:********** от град к, на съсобствените им,придобити по наследяване
от т В.,ЕГН:**********,б.ж. на град к,починал на тг. за тримата съделители и построяване
по време на брака на А. Г. В.,в режим на СИО с наследодателя т В., недвижим имот,находящ
се в т,Лов.обл. и представляващ Сграда с идентификатор п.2.,адрес на сградата к,п.к.
п,предишен идентификатор-няма,
При следните квоти за съделителите от този имот: 4/6 ид.ч. за А. Г. В. ,1/6 ид.ч. за Ц.
В. В. и 1/3 ид.ч. за Р. В. В..
ОСЪЖДА Ц. В. В.,ЕГН:********** от град София и Р. В. В.,ЕГН:********** от град
к,да заплатят на А. Г. В.,ЕГН:********** от град к,сумата в размер на 560.00/петстотин и
шейсет лева/лева,представляващи сторени разноски в първата фаза на делбата ,във връзка с
предявения насрещен установителен иск.
12
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
13