РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Кубрат, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20253320100977 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 7 и сл. от Закона за защита
срещу домашното насилие.
Постъпила е молба от Ю. М. Х., ЕГН **********, с адрес в ***, наст.
адрес в ***, обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу
Н. Р. И., ЕГН **********, с пост. адрес в *** и наст адрес в ***.
В обстоятелствената част на молбата са изложени следните фактически
твърдения, обосноваващи търсената от молителката защита: Ю. М. Х. и Н. Р.
И. са живели на семейни начала, като от това съжителство имат родено едно
дете – Б. Н. Р.. След раздялата им ответникът се установил да живее в ***, а
молителката – в ***. Синът им учи в ***.
Съобщава, че на процесната дата 06.09.2025 г. е завела сина си в дома на
баща му в ***, за да остане за няколко дни. След като синът им е излязъл да
играе с приятели молителката е влязла вътре в къщата, за да остави багажа на
сина си. Ответникът тогава я попитал дали ще остане при него, защото му
трябвала жена, която да чисти, да готви, да пере. Молителката му отказала и
станала да си върви. В този момент ответникът заключил вратата като взел
тръбата на прахосмукачката и започнал да я удря навсякъде, хванал я за когато
и я влачил в стаята. Заплашил я, че ще я остриже и ще я зарови жива.
Молителката е потърсила съдействие от служителите при РУ – Кубрат.
В съдебно заседание Ю. М. Х. заявява, че поддържа молбата. Признава,
1
че на датата на осъществяване на домашно насилие ответникът й се извинил,
но въпреки това счита, че има нужда от това да бъде защитена от действията
на бившия си съжителник. Твърди, че това е поредна такава проява, като на
20.08.2025 г. е подала сигнал в РУ – Кубрат за това, че ответникът я
преследвал. Назначеният й особен представител пледира за постановяване на
мерки за защита по реда на ЗЗДН и издаване на заповед за защита.
Ответникът Н. Р. И. се явява лично и признава частично фактите,
описани в обстоятелствената част на молбата. Потвърждава, че е искал за
пореден път молителката да се върне при него, направил опит да я прегърне и
целуне, при което тя се съпротивила. Той се ядосал и й ударил един шамар, а
тя го блъснала в областта на гърдите, при което той усетил силна болка в
сърдечната област и приклекнал. Молителката му дала вода и опитала да го
успокои. Твърди, че е пенсионер по болест, във влошено здравословно
състояние и единственото му желание е да живеят отново заедно с
молителката и сина си. Заявява, че щом като молителката не желае това,
повече няма да я притеснява. Не възразява да се уважи молбата на
молителката и да бъде издадена исканата заповед за защита.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства – декларация, писмо
от РУ – Кубрат, както и от обясненията на страните, се установява, че на
06.09.2025 г., когато ответникът направил опит да целуне молителката и тя го
отблъснала, той я ударил. Този факт се установява несъмнено и от
признанието на ответната страна.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Твърдяната връзка между молителя и ответника – бивши съжителници –
не е спорна по делото.
Придружаващата молбата декларация, изхождаща от Ю. М. Х. по
смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, кредитирана по реда на чл. 13,
ал. 4 от закона, установява упражнени спрямо деклараторката актове на
домашно насилие от страна на ответника Н. И., изразяващи се в проява на
психически, емоционален и физически тормоз върху пострадалата, съответни
на описаните в молбата за защита параметри на конкретното деяние.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се
съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат
молителката и ответникът.
За да проведе успешно доказване на оспорените твърдения за
2
осъществени спрямо нея актове на домашно насилие, молителката следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея чрез
действие от ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в
конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на
чл. 2 от ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие.
Анализирайки събраните в хода на делото доказателства – декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, писмо от РУ – Кубрат и обяснения на страните,
съдебният състав намира, че по делото е установено по безспорен и
категоричен начин осъществяването на изложения в молбата на Ю. М. Х. акт
на домашно насилие под формата на психическо, емоционално и физическо
насилие спрямо нея. Деянието, изразяващо се в проява на грубо и агресивно
поведение от страна на ответника И. към молителката, извършено на
посочената дата – 06.09.2025 г., когато й нанесъл удар с шамар, както и
авторството му се установява от представената декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, която има ясно и конкретно съдържание относно това, къде са
осъществени актовете на домашно насилие, от кое лице и в какво се състоят
същите. Декларацията е годно доказателствено средство, което се ползва с
доказателствена стойност по отношение декларираните в нея под страх от
наказателна отговорност обстоятелства (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН). В подкрепа на
изложеното в декларацията са и материалите към полицейската преписка.
Ответникът И. не ангажира доказателства, които да оборят
доказателствената сила на декларацията по отношение на описаните в нея
факти. Дори напротив – същият признава, че е извършил описаните в молбата
актове на домашно насилие.
Всичко изложено обуславя изводите на решаващия състав, че
предявената молба за защита е доказана по основание и следва да бъде
уважена като в защита на молителката бъдат постановени мерки за защита по
реда на ЗЗДН. Отчитайки интересите на пострадалата за адекватни на нуждата
от защита с оглед вида, системността и интензитета на конкретните прояви на
домашно насилие от ответника съдът намира мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3
от ЗЗДН. Последните се явяват адекватна защита по отношение на
молителката в това производство, с оглед предотвратяване на бъдещи и
заздравяване на вече реализираните последици на извършените спрямо нея от
ответника домашни насилия. Срокът на действие на мярката по т. 3 следва да
е дванадесет месеца.
На основание чл. 19, ал. 2 от ЗЗДН съдът обяви Заповед за незабавна
защита № 11/29.09.2025 г., постановена в настоящото производство за
изгубила своето действие по силата на закона, считано от момента на издаване
на Заповед за защита от 21.10.2025 г.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 25
лв.
3
Мотивиран от така изложените съображения съдът, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че на 06.09.2025 г. в ***, е извършен акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН спрямо Ю. М. Х., ЕГН
**********, с пост. адрес в ***, наст. адрес в ***.
ОПРЕДЕЛЯ мерки за защита от извършеното домашно насилие, както
следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Н. Р. И., ЕГН
**********, с пост. адрес в *** и наст. адрес в ***, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Ю. М. Х., ЕГН **********,
с пост. адрес в *** и наст. адрес в ***.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, на Н. Р. И. да
приближава на по-малко от 50 метра пострадалото лице – молителката Ю. М.
Х., ЕГН **********, жилището, което обитава в *** и в ***, местоработата й
и местата за социални контакти и отдих на молителката, за срок от 12
(ДВАНАДЕСЕТ) МЕСЕЦА.
ПРИСПАДА, на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, от така определените
мерки периодът изтекъл от връчването на Заповед за незабавна защита №
11/29.09.2025 г., считано от 29.09.2025 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. Р. И., че следва да изпълни незабавно заповедта
и че при неизпълнение следва задържането му от органите на Полицията,
констатирали нарушението и уведомяване на Прокуратурата за предприемане
на мерки за ангажиране на наказателна отговорност.
ОСЪЖДА Н. Р. И. да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса в
размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.
ИЗДАВА въз основа на настоящото решение ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА,
неразделна част от същото.
ОБЯВЯВА Заповед за незабавна защита № 11 от 29.09.2025 г.,
постановена в настоящото производство за изгубила своето действие, считано
от момента на издаване на Заповед за защита, съгласно чл. 19 от ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като ОБЖАЛВАНЕТО НЕ СПИРА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО на издадената Заповед за защита.
Преписи от настоящото решение и Заповедта за защита ДА СЕ ВРЪЧАТ
на страните, както и служебно ДА СЕ ИЗПРАТИ до РУ – Кубрат .
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
4