Решение по дело №563/2018 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 октомври 2020 г. (в сила от 10 ноември 2020 г.)
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20187200700563
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                  

гр.Русе, 20.10.2020 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                               СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 563 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на В.Н.К. *** против уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2124 от 10.07.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2015, издадено от П.С. - зам.-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – София (л. л. 5 – 8 от адм. дело № 11949/2018 г. по описа на АССГ). С протоколно определение от 21.02.2019 г. (л. л. 39 и 40 от делото) съдът е оставил без разглеждане жалбата като просрочена и е прекратил производството по нея в частта по изложените оплаквания във връзка с унищожаемостта (незаконосъобразността) на оспорения административен акт като по този начин се е десезирал със спора в посочената част. Производството по делото е продължило само в частта по тези пороци на акта, които биха могли да доведат до неговата нищожност, в която част оспорването не е ограничено с преклузивни срокове – чл.149, ал.5 и чл.168, ал.3 от АПК. С решение № 8 от 15.03.2019 г., постановено по адм. дело № 563/2018 г. по описа на АдмС – Русе, съдът е отхвърлил жалбата с искане да се обяви нищожността на уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2124 от 10.07.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2015, издадено от П.С. - зам.-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – София (л. л. 42 и 43 от делото).

В.Н.К. е депозирала пред ВАС частна жалба срещу протоколното определение от 21.02.2019 г. в частта, в която производството е било прекратено и жалбата е оставена без разглеждане (л. л. 3 и 4 от адм. дело № 5044/2019 г. по описа на ВАС), както и касационна жалба срещу решение № 8 от 15.03.2019 г., постановено по адм. дело № 563/2018 г. по описа на АдмС – Русе (л. л. 8 и 9 от адм. дело № 5044/2019 г. по описа на ВАС), по повод на което е било образувано адм. дело № 5044/2019 г. по описа на ВАС.

С решение № 9298 от 10.07.2020 г., постановено по адм. дело № 5044/2019 г. по описа на ВАС, касационната инстанция е отменила протоколно определение от 21.02.2019 г. по адм. дело № 563 по описа за 2018 г. на АдмС – Русе и е върнала делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и за произнасяне по жалбата на В.Н.К. *** против уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2124 от 10.07.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2015, издадено от П.С. - зам.-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - София, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. С цитираното решение ВАС също така е оставил в сила решение № 8 от 15.03.2019 г., постановено по адм. дело № 563/2018 г. по описа на АдмС – Русе, т.е. в частта относно евентуалната нищожност на оспорения административен акт (л. л. 29 – 31 от адм. дело № 5044/2019 г. по описа на ВАС).

Съгласно указанията, дадени в мотивите на решение № 9298 от 10.07.2020 г., постановено по адм. дело № 5044/2019 г. по описа на ВАС жалбата на В.К. срещу уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2124 от 10.07.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2015, издадено от П.С. - зам.-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" – София се явява процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.149, ал.3, във връзка с ал.1 от АПК. Жалбоподателката е обжалвала уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2124 от 10.07.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2015, издадено от П.С. - зам.- изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" – София по административен ред пред горестоящия административен орган, а именно министъра на земеделието, храните и горите. Жалбата е постъпила в министерството, ведно с цялата преписка с рег. №АО-Ж-229 на 14.09.2018 г. От тази дата съгласно чл.97, ал.1 от АПК е започнал да тече двуседмичният срок за произнасяне от горестоящия административен орган, който е изтекъл на 28.09.2018 г. и тогава се е формирало мълчаливо потвърждаване на оспорения акт. От тази дата започва да тече и срокът за съдебно оспорване на административния акт, който изтича на 12.10.2018 г. Жалбата срещу УП пред АдмС - Русе е подадена по пощата на 10.10.2018 г., с което е спазен срокът за обжалване. Жалбата е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, засягащ неблагоприятно правната сфера на адресата си, за който е налице правен интерес от търсената защита. При тези данни ВАС е отменил протоколното определение и е върнал делото на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания акт, съгласно чл.168, във вр. с чл.146 от АПК.

Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер (л.91 от делото).

Макар и допустима, разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл.168 от АПК, във вр. с чл.142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Относно пороците на акта, които биха могли да доведат до неговата нищожност, съдът се е произнесъл с влязло в сила решение. Съгласно дадените указания на касационната инстанция, в настоящия съдебен акт, съдът следва да обсъди само възраженията, касаещи унищожаемостта (законосъобразността) на оспореното уведомително писмо.

Жалбоподателката В.Н.К. е регистрирана като земеделски производител с УРН 583780. На 12.05.2015 г. К. е подала заявление за подпомагане с УИН 18/110615/70482 за кампания 2015 г., с което е заявила за подпомагане 175 броя парцели. С това заявление К. кандидатства за първа година по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 и е заявила за подпомагане по мярката 247,51 ха с лешници с код БРП3, съгласно Приложение № 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 (л. л. 57 – 137 от адм. дело № 11949/2018 г. по описа на АССГ). К. е одобрена за участие по направление „Биологично растениевъдство“ с уведомително писмо за одобрение и неодобрение по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с изх. № 02-180-6500/442 от 24.02.2016 г., получено на 26.02.2016 г. (л. л. 43 – 52 от адм. дело № 11949/2018 г. по описа на АССГ).

С уведомително писмо на ДФЗ № 02-180-6500/2240 от 16.09.2015 г. жалбоподателката е уведомена да отстрани установени застъпвания на заявените парцели от повече от един кандидат. Застъпванията са посочени в таблица, приложена към това УП и касят общо 18 БЗС-та. УП е получено лично от жалбоподателката на 29.09.2015 г. (л. л. 53 – 56 от адм. дело № 11949/2018г. по описа на АССГ). По делото няма данни жалбоподателката да е представяла доказателства за разрешаване на двойното деклариране в нейна полза.

В конкретния случай заявлението на жалбоподателката е било избрано за извършване на проверка на място. Проверката на място е била извършена чрез инспекция на земеделските стопанства (заявените за подпомагане парцели), съгласно чл.37, ал.4, т.1 от ЗПЗП. По делото са представени писмени доказателства относно тази проверка (приложен 1 бр. класьор към делото) пет броя заповеди с № 293154 от различни дати (01.10.2015 г., 09.10.2015 г. – 2 броя, 16.10.2015 г. – 2 броя), издадени от началник отдел РТИ към РА със задача извършване на проверка на място на кандидат УРН 583780 относно заявление с УИН 18/110615/70482 с посочено местоположение на парцелите по БЗС и землища от определените експерти Токмакчиев и Шиков без да са посочени изискванията (схемите и мерките), които ще бъдат предмет на проверката (л. л. 1 – 15 от приложен към делото класьор с представени писмени доказателства). За извършената проверка на място е изготвен Доклад за проверка на място. Докладът е обозначен като „Доклад за проверка на площи по СЕПП, ПНДП, ЗДП, СП, СЗ, СЗс, СПК, Схема – Памук, Мярка 10 АЕК, Мярка 11 БЗ, Мярка 12 Натура 2000, Мярка 13 НР, Мярка 214 АЕП“ (л. л. 16 – 234 от приложен класьор). По делото е представен и доклад за извършена още една проверка на място на заявените за подпомагане от К. парцели като видно от самото обозначение в доклада, проверката е била свързана с изискванията на мярка 11 „Биологично земеделие“ 2015 (л. л. 236 – 328 от приложен класьор). Съгласно данните от докладите първата проверка била извършена в периода от 26.10.2015 г. до 30.11.2015 г., а втората проверка била извършена на 24.11.2015 г. като жалбоподателката била уведомена за извършването и на двете проверки, а така също и за резултатите от тях като й били предявени за подпис самите доклади (относно доклада по втората проверка на л. 328 от приложен класьор), които впоследствие й били изпратени и допълнително по пощата с писмо, в което е указана възможността за подаване на възражения по констатациите на проверяващите (относно първата проверка - л. 235 от приложен класьор). По делото няма данни К. да е подавала възражения. Съгласно резултатите от проверките на място, обективирани в контролния лист, са използвани два метода на контрол – чрез GPS и визуален, като във всички случаи, в които в контролния лист е посочена измерена площ на парцел като метод на контрол е посочен GPS. Визуален метод е използван единствено за парцелите, за които проверяващите посочват, че заявеният парцел в цялост е недопустим поради това, че представлява гора, или е с гъста храстовидна или дървесна растителност; дере, в което не се отглежда съответна култура и т.н.

На 10.07.2018 г. заместник-изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" – РА е издал оспореното уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2124 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ по ПРСР 2014-2020 за кампания 2015 (л. л. 32 – 39 от адм. дело № 11949/2018 г. по описа на АССГ), адресирано до В.Н.К., с което я уведомил за оторизирана субсидия по мярка 11 в размер на 270 821,66 лева, като е отказал финансово подпомагане за площи, описани в табличен вид в уведомителното писмо (Таблица на стр. 2 от УП). В таблицата на стр. 2 от УП били посочени заявените парцели в ха /декларирани/ - (колона 3) и допустимите площи за подпомагане /установената или определената площ/ - (колона 8), съобразно отразеното при извършената проверка на място (колона 5) и площите на парцелите след разрешаване на двойно заявените площи (колона 4), както и разликата между декларираната и установената площ, която не покрива изискванията за подпомагане (колона 9). Под таблицата е изложено, от правна страна основанието, на което РА намалява размера на плащането или отказва плащане, поотделно за всяка от колоните, в зависимост от нейното съдържание. Посочено е (в поясненията към колона 4), че на основание чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП ДФЗ-РА отказва подпомагане на площта, за която са подадени две или повече заявления и застъпването на площите не е отстранено. В случая кандидатът е уведомен за застъпването с уведомително писмо № 02-180-6500/2240 от 16.09.2015 г., получено на 29.09.2015 г. Към колона 5 е посочено, че на основание чл.43, ал.3, т. 4 от ЗПЗП РА отказва изплащането на финансова помощ за разликата между декларираната и установената площ при проверка на място, тъй като кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. В конкретния случай уведомителното писмо не съдържа данни в колона 6 и колона 7 на таблицата на стр. 2 от УП за несъответствия в заявените площи, установени при административни проверки или за площи, за които не са спазени базови и други изисквания, поради което посочените в поясненията към тези колони правни основания са неотносими към спора по делото. В таблица на стр. 5 от УП е посочено, че въз основа на отразените констатации и цитираните правни основания в предходната таблица (на стр. 2) при заявена площ от 247,51 ха и установена (определена) площ от 227,72 ха, наддекларираната площ е в размер на 19,79 ха или 8,69%.

На основание чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. санкционираната площ е равна на двойния размер на наддекларирана площ или в случая 39,58 ха, при което оторизираната площ за изчисляване на субсидията остава в размер на 188,14 ха. За тази площ е оторизирана сума от 270 821,66 лв. (по 1 439,4688 лв./ха). Това именно е и изплатената на жалбоподателката сума по подаденото от нея заявление за финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“.

Актът е постановен в писмена форма, подписан е от издателя си (с посочване на името и длъжността му) и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му, кореспондиращи помежду си, поради което е надлежно мотивиран. Вписаните в уведомителното писмо и таблиците към него основания, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по мярката и писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, въз основа на които е издадено оспореното уведомително писмо, които са подготвителни документи по издаването му, обективират ясно волята на административния орган, позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. Видно от самото уведомително писмо, административният орган много подробно е посочил, както установените факти, така и нормативната уредба – национална и европейска, регулираща този вид взаимоотношения. По процесната мярка, в табличен вид, са посочени декларираната площ, установената площ и разликата между тях, а също и санкционираната площ, както и оторизирана площ, обща редукция и намаление и оторизирана сума. Така изложените в уведомителното писмо данни са достатъчни адресатът му да разбере съображенията, мотивирали административния орган да постанови крайния резултат.

При извършената служебна проверка не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка следва да се посочи, че при извършените проверки на място контурите на всички парцели, на които било установено наличието на трайни насаждения, били измерени с GPS. Само за тези парцели, на които не било установено наличието на трайни насаждения – лешници, а е било видно, че са необработваеми (гора, сечище, дере, храсти, гробище) бил използван визуален метод на контрол.

Горното се потвърждава и от приетата по делото без възражения от страните (л. 70 и л. 90 от делото) съдебно-техническа експертиза (СТЕ) на л. л. 72 – 81 от делото, която съдът кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, отговаряща изцяло на поставените задачи, според която, размерът на недопустимите за подпомагане площи и процентното съотношение на наддекларираните към установените площи, определени от административния орган кореспондират с наличните по делото доказателства за заявените от жалбоподателката парцели за подпомагане и наличието на тези парцели в окончателно одобрения специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“. За да изпълни задачите по възложената експертиза вещото лице е използвало всички приложени по делото документи и е извършило съответните справки в ДФЗ-РА Русе и Областна дирекция „Земеделие и гори“ - Русе. В заключителната част вещото лице също е направило изчисление и е определило размера на площта на парцелите, попадаща в допустимия за подпомагане слой, както и недопустимата (наддекларираната) площ. Направеното от експерта изчисление напълно съвпада с това на АО в оспореното УП (вж. т. 2 от IV. Заключителна част на СТЕ). Вещото лице е посочило, че при извършените проверки са установени осем парцела, които са били изцяло недопустими за подпомагане. За единия от парцелите – 20514-99-4-1 е установена площ от 0,05 ха, която е била по-малка от минимално допустимия размер на парцел и поради това целия парцел е отпаднал като недопустим за подпомагане. За другите седем парцела (20514-159-6-1, 67395-238-1-2, 20514-123-14-1, 20514-123-3-1, 20514-48-1-1, 20514-81-2-1, 67395-191-3-1) е установено, че не отговарят на декларирания начин на трайно ползване. Експертът е констатирал, че контурите на всички парцели, на които било установено наличието на трайни насаждения, били измерени с GPS. Само за тези парцели, на които не било установено наличието на трайни насаждения – лешници, а е било видно, че са необработваеми (гора, сечище, дере, храсти, гробище) бил използван визуален метод на контрол. Вещото лице е посочило, че за да се установи подходящата за подпомагане площ се прави сравнение между декларираната и измерената площ с приложен толеранс. Съгласно заключението на експерта, от приложените по делото контролни листи, се установява, че е отчетен толерансът от разлики и е бил добавен към измерената площ.  

В обобщение на гореизложеното следва да се посочи, че в хода на валидно проведеното административно производство, компетентният административен орган е приложил правилно материалния закон спрямо установените в производството факти. Правилно и в съответствие с направените констатации, е определен процентът на наддеклариране от жалбоподателката, като последното се дължи на това, че част от заявените от К. площи са недопустими вследствие застъпване и съгласно установеното при извършените проверки на място. В случая К. е била информирана за установени застъпвания на заявените парцели от повече от един кандидат, като не е предоставила документи за правно основание за ползване на земите и заявлението й е било обработено служебно поради неявяване в срок. След извършване на всички административни проверки установената недопустима за подпомагане площ е в размер на 19,79 ха, което се явява 8,69% наддекларирана спрямо установената допустима площ (227,72 ха.). Относно резултатите от проверките на място, на жалбоподателката е била дадена възможност да направи своите възражения и забележки в писмен вид пред дирекция „Технически инспекторат“, отдел „Контролни проверки“, която при преценка би могла да възложи извършването на повторна проверка – дистанционна или фактически такава на място. Жалбоподателката не е направила възражения и забележки по фактическите констатации, обективирани в контролния лист за извършените проверки на място. Съгласно разпоредбата на чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г., при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките над 3% или над 2 ха и до 20% - санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ. За наддекларираната площ в съответствие с текста на чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. била наложена и санкция в удвоен размер.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

                                                 Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.К. ***, УРН: 583780, против уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2124 от 10.07.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2015, издадено от зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София.

ОСЪЖДА В.Н.К. ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                          СЪДИЯ: