Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 07.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 14.01.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 1947/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.Г.Д. ***, ЕГН ********** против НП № 17-1006-004326 от 12.12.2017 година на началник сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, а на основание чл.183 ал.1, т.1 ЗДП, за нарушение на чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. /десет лева/.
Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска, т.к. вменените административни нарушения не са извършени. Алтернативно се сочат основания за квалифициране на деянията като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага подробни съображения за нейната основателност.
За ответникът по жалбата АНО, редовно призован, не се явява представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
С НП жалбоподателят е санкциониран за това, че на 05.11.2017 година, около 11.45 часа, в с.В., обл.Пазарджик, по ул.”Пета” е управлявал МПС – л.а. „Н. Н.” без регистрационна табела с рама №., което се движело по път отворен за обществено ползване, без МПС да е било регистрирано по надлежния ред. Отделно от това водачът не носел и не представил СУМПС и КТ към него.
Това било нарушение на чл.140 ал.1 и чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП, което било констатирано от служител на сектор „ПП” при ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград – св.Т. М..
Преди констатиране на нарушението жалбоподателят закупил процесното МПС от Австрия. На 05.11.2017г. същото било докарано на автоплатформа пред майчиня му дом в с.В.. След като МПС, което не било регистрирано на територията на Р България и нямало регистрационни номера, било разтоварено, жалбоподателят констатирал, че същото е неизправно. Двигателят му не стартирал нормално, т.к. след запалване работел за кратко и гаснел. По този повод жалбоподателят се свързал по телефона със св. Г. А., който имал автосервиз в дома си в същото село, находящ се на около 300 метра от майчиния дом на жалбоподателят. Св. А. се съгласил да отремонтира автомобила, след което жалбоподателят, подпомаган от своя брат – св.П.Д., посредством бутане привели в движение колата. След това жалбоподателят се качил на шофьорското място и започнал да управлява автомобила предимно по инерция. Това било възможно, т.к. мястото, на което се намирал било на по-висока надморска височина в сравнение с дома на св.А.. Докато се движел към дома на св.Андреев жалбоподателят опитвал да запали двигателя на автомобила, но това се случвало за кратко, след което същият отново изгасвал поради неизправността си. В момента, когато жалбоподателя преминавал с автомобила по ул.”П.” той бил спрян от полицейски автопатрул, който извършил проверка. При нея било констатирано, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред на територията на страната ни, както и че водачът не носел в себе си, респ. не представил СУМПС и КТ към него.
По повод на всичко това против жалбоподателят бил съставен АУАН № 2057/05.11.2017 година.
След това против жалбоподателят било образувано наказателно производство за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, което обачме с постановление на РП – Пазарджик от 14.11.2017 год. било прекратено, а материалите – изпратени по компетентност на АНО.
Въз основа на всичко това и на съставения АУАН, било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на жалбоподателя на 03.10.2018г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 05.10.2018г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя - св.Маврудиев, св.Андреев, както и от обясненията на жалбоподателя.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно се допълват по основните факти включени в предмета на доказване. Единствено съдът не даде вяра на показанията на св.М. в частта им, в която сочи, че преди да бъде спрян жалбоподателят опитал да избяга от полицейският автопатрул, т.к. карал с „мръсна газ”, както се изразява свидетеля и след автомобила се вдигал прах. Това твърдение на свидетеля М. остана изолирано от останалия доказателствен материал. То се опроверга от факта, че категорично бе установено, че автомобилът на жалбоподателят е бил с техническа неизправност по двигателя – със запушена горивна дюза, при което не е можел да се движи изцяло на собствен ход, още повече с висока скорост. За това категорично показания даде братът на жалбоподателя и св.Андреев, като последният е абсолютно незаинтересован от изхода на делото. В този смисъл даде обяснения и самият жалбоподател. На последно място, но не по значение, дори самият М. заяви, че след като е спрял автомобила на жалбоподателят последният пояснил, че го откарва на ремонт, т.к. е неизправен.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че по съществото си жалбата против НП е частично основателна по следните съображения:
Според настоящия съдебен състав, при описаната по-горе фактическа обстановка е очевидно, че с поведението си жалбоподателят формално е осъществил състава на административното нарушение по пункт І от НП, а именно по чл.140 ал.1 във вр. с чл.175 ал.3 от ЗДП.
Не може да бъде споделено възражението на пълномощника, че това нарушение не е било извършено, а можело да се говори само за опит към такова, т. к. двигателят на автомобила не е работел, а автомобилът не се е движел на собствен ход, от което следвало, че не бил управляван, ерго Д. нямал качеството на водач на МПС. Самият жалбоподател посочи, че е управлявал автомобилът по инерция, а съдебната практика е категорична, че управление на МПС е налице всякога, когато едно лице работи с неговите основни прибори и агрегати, дори и да се намира в покой, но например при стартиран и работещ двигател. В случая обаче МПС категорично се движело, па макар и само по инерция, а Д. неминуемо е работел с неговата кормилна и спирачна система.
Оценявайки причините, обстоятелствата и механизма, при което е било извършено нарушението по пункт І от НП обаче следва да се направи извод, че то съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е така, защото то е извършено без пряк умисъл от Д. и при наличието на достатъчно извинителни обстоятелства. От неговите неопровергани обяснения, подкрепени напълно от показанията на свидетелите П. Д. и А., а и частично от тези на св.М., стана ясно защо автомобилът е бил придвижван на процесните дата, час и място, които причини и обстоятелства бяха подробно посочени по-горе.
Казано с други думи, Д. не е имал типичното поведение на водач, който управлява целенасочено нерегистрираното МПС с намерение да го ползва по предназначение и да се придвижва от една точка до друга с него. Управлявал го е предимно по инерция, на кратко разстояние в с.Варвара, основно по второстепенни улици, при ненатоварен трафик на движение и то с единствената цел да го откара до сервиз за ремонт.
Ако беше отчел всички тези факти, както наличието на други смекчаващи отговорността обстоятелства /липсата на други нарушения по ЗДП от страна на Д., за което говори фактът, че притежател на т. нар. „златен талон” или талон на водач на МПС без наказания; направени от него пълни признания и оказано съдействие на полицейските органи по време на проверката; професията на Д., която е свързана с ежедневно пътуване с автомобил до работното му място в гр.Пловдив, а нерядко и до с.Варвара, където полага грижи за своята възрастна майка/, АНО следваше да направи извод, че извършеното нарушение се характеризират с явно незначителна обществена опасност. Поради това наказващият орган е следвало на основание чл.28 от ЗАНН да не налага санкция, а да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При това положение и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен акт, досежно вмененото административно нарушение по пункт І. Преценката за „маловажност на случая” подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК - ВКС/. По тези съображение обжалваното НП по пункт І следва да се отмени.
НП обаче се явява законосъобразно по пункт ІІ, т.е. досежно нарушението по чл.100 ал.1, т.1 във вр. с чл.183 ал.1, т.1 от ЗДП, т.к. безспорно се доказа, че когато е бил спрян за проверка от полицейските служители Д. не носел СУМПС и КТ към него. Това по същество не се оспори нито от жалбоподателя в подадената въззивна жалба, нито в дадените от него обяснения, нито от което и да е друго събрано по делото доказателство. Напротив, потвърди се от показанията на актосъставителя Маврудиев, който бе категоричен, че по време на проверката водачът не имал документи.
За това нарушение правилно е било наложено административно наказание глоба в абсолютно установения от закона размер от 10 лева, с което ще бъдат постигнати целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН. Поради абсолютната установеност на размера е безпредметно да се коментира възможност за изменение на НП по пункт ІІ, посредством намаляване на глобата.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 17-1006-004326 от 12.12.2017 година на началник сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, В ЧАСТТА МУ, с което на К.Г.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-1006-004326 от 12.12.2017 година на началник сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, В ЧАСТТА МУ, с което на К.Г.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл.183 ал.1, т.1 ЗДП, за нарушение на чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: