№ 13484
гр. *****, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110130524 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.“ ЕАД срещу К. Е. П., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
*****, ул. „*****“ № 77, ет. 4, ап. 22, аб. № ******. Поддържа, че съгласно тези ОУ е
доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 2003,41 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 04.12.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 327,31 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 10.11.2023 г., сума в размер на 28,51 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 04.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 5,89 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 16.07.2021 г. до
1
10.11.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от
03.01.2024 г. по ч.гр.д. № 66672/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който
не оспорва, че до процесния имот е доставена топлинна енергия в посочените в
исковата молба количество и стойност, но оспорва дължимостта на претендираните
вземания, като се позовава на извършено извънсъдебно прихващане с насрещно
вземане в размер на 2600 лв., което има срещу ищеца, прехвърлено му от цедента „К.“
ООД по силата на договор за цесия.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.“ ООД не изразява становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответницата дължи
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията.
При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи
погасяване на процесните вземания, включително чрез прихващане с валидно
възникнало по силата на договор за цесия вземане срещу ищеца на сочената стойност
от 2600 лв., съобщаване на цесията до длъжника /ищеца/.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Наличието на облигационно правоотношение между страните по делото,
обусловено от качеството на ответника на вещен ползвател на процесния имот,
обстоятелствата, че имотът е топлоснабден и до него е доставена топлинна енергия на
посочената в исковата молба стойност, както и задълженията, начислени за процесните
периоди, се признават от ответната страна, поради което с доклада по делото
/допълнен с определение на л. 108/ същите са отделени като безспорни по делото.
Спорното обстоятелство по делото е дали вземанията са погасени посредством
прихващане с насрещно вземане на ответника по делото, което предполага изследване
на въпросите относно извършена цесия и нейното действие и съществуване на
цедираното вземане.
Съгласно приложено по делото Решение № 5644/10.04.2023 г. по гр. д. №
38518/20222 г. на СРС, 62 състав, влязло в сила на 16.01.2025 г., е уважен
2
осъдителният иск с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 59 ЗЗД на „К.“ ООД
срещу „Т. С.“ ЕАД за сумата от 17 149,22 лева, представляваща обезщетение за
ползване на присъединителен топлопровод и съответна дължина по трасе и абонатна
станция, находящи се в гр. *****, ж.к. „Н.“, ул. „Х. ********“ № 91 за периода от
18.07.2017 г. до 14.07.2021 г., ведно със законната лихва от 18.07.2022 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен иска за сумата над 17 149,22 лева до пълния
предявен размер от 21 647,04 лева и за периода от 14.07.2016 г. до 18.07.2017 г. като
погасен по давност. С посоченото решение със сила на присъдено нещо се установява
основанието за дължимост, както и размерът на вземането за посочения период,
поради което пререшаване на въпроса относно основанието въз основа на същите
правопораждащи факти е недопустимо в друго производство, а е допустимо да се
изследва въпросът за размера на вземането по отношение на незаявен в това
производство период.
По силата на Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 26.02.2024 г.
дружеството „К.“ ООД е прехвърлило на К. Е. П. свое вземане, което има срещу „Т.
С.“ ЕАД на стойност 2600 лева, описано в договора като част от стойността на
обезщетение за ползване на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ – за ползването на съоръжения
за присъединяване към топлопреносната мрежа и пренос на топлинна енергия за
жилищна сграда в гр. *****, УПИ VIII-114, кв. 246, по плана на гр. *****, р-н Н., с
административен адрес: гр. *****, ж.к. „Н.“, ул. „Х. ********“ № 91, включващо
външен топлопровод и абонатна станция, изградени от „К.“ ООД – за период на
ползването от 13.04.2006 г. до 28.11.2022 г. от общ размер на 49 500 лева, като
вземането е прехвърлено ведно със законната лихва до плащането и всички разноски
по висящи и бъдещи производства.
Приложени са още писмено уведомление от „К.“ ООД с входящ номер при
ищцовото дружество от 27.02.2024 г., с което цедентът уведомява „Т. С.“ ЕАД за
извършеното прехвърляне /л. 53/, както и изявление за прихващане от К. Е. П.,
входирано при ищеца на 27.02.2024 г., с което заявява волята си за прихващане на
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 66672/2023 г. по описа
на СРС, 56 състав, с вземането в размер на 2600 лв., придобито въз основа на договора
за цесия.
Представено е по делото Решение № 2296/09.02.2024 г. по гр.д. № 23304/2023 г.
по описа на СРС, 164 състав, влязло в сила на 05.03.2024 г., с което са отхвърлени
искове на „Т. С.“ ЕАД срещу друг ответник – П. Е. П., на обща стойност от 3237,69
лева /в това число 2810,04 лева цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., 368,51 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г., 49,79 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., и 9,35 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 27.01.2023 г./, които вземания се
отнасят до имот с адрес гр. *****, ул. „Х. ********“ № 91, ет. 2, ап. 8, поради зачитане
на погасителното действие на извършено прихващане с прехвърлено с договор за
цесия от 08.03.2023 г. от „К.“ ООД в полза на П. П. вземане в размер на 3352.44 лева,
което вземане е било предмет на установяване с Решение № 5644/10.04.2023 г. по гр. д.
№ 38518/2022 г. на СРС, 62 състав, като видно от мотивите е прието, че сумата от
3352,44 лева представлява част от сумата от 4497,82 лева, за която искът на „К.“ ООД
срещу „Т. С.“ ЕАД е бил отхвърлен с цитираното решение на 62 състав поради
погасяване по давност.
3
Приложено е още Решение № 579/13.01.2025 г. по гр.д. № 65831/2022 г., 174
състав, поправено с Решение от 03.06.2025 г. по реда на чл. 247 ГПК, с което е уважен
установителният иск на П. Е. П. срещу „Т. С.“ ЕАД по чл. 439 ГПК и е прието за
установено, че П. П. не дължи на „Т. С.“ ЕАД сумата от 1493,76 лева, - част от сумите
по издаден изпълнителен лист по гр. д. № 35767/2018 г. по поса на СРС, 162 състав,
въз основа на който е издадено изп. Дело № 2022***0404780 по описа на ЧСИ М. Б., с
рег. № *** и с район на действие СГС, поради погасяване чрез прихващане, като от
мотивите на решението се установява, че недължимостта следва от погасяване чрез
прихващане с вземане на П. П. в размер на 1493,76 лева, придобито по силата на
договор за цесия с „К.“ ООД от 29.11.2022 г., както и че е зачетено прихващане с
погасени по давност вземания на „К.“ ООД.
Липсва субективен идентитет между страните по настоящото дело и страните по
цитираните дела на 164 и 174 състав, но относимостта на последните към настоящия
спор се изразява в това, че общият размер на цедираните вземания, респективно и на
вземанията, с които се извършва прихващане, не следва да надвишава установеното по
основание и размер вземане на „К.“ ООД, както и че едно и също вземане /в това
число погасената по давност част/ не може да се прехвърля с последователни договори
за цесия, въз основа на което два пъти да се породи погасителен ефект спрямо
различни насрещни вземания на „Т. С.“ ЕАД.
Съгласно заключението по изготвена по делото съдебно-техническа експертиза,
изготвена по настоящото дело, размерът на обезщетението за ползване на
съоръжението на адрес гр. *****, ул. „Х. ********“ № 91 за периода от 01.09.2006 г.
до 28.11.2022 г. /при зададен период от съда при допускане на експертизата от
13.04.2006 г. до 28.11.2022 г. съгласно посочения период в договора за цесия/ е в
размер на 86 533,40 лева – а именно период обхващащ целия период на вземането,
посочено в договора за цесия в размер на 49 500 лева, частта от която в размер на 2600
лева е прехвърлена в полза на ответника с договора за цесия от 26.02.2024 г. Видно от
таблицата на стр. 9 към заключението, вземането на „К.“ ООД към „Т. С.“ ЕАД дори
само за една календарна година надхвърля цедираната сума в размер на 2600 лева.
Прихващането (compensatio) е погасителен способ, при който се прекратява
съществуването на две насрещни и еднородни задължения до размера на по-малкото
от тях, което се упражнява посредством едностранно извънсъдебно или съдебно
изявление на една от насрещните страни. Нормативната регламентация на
прихващането, съдържаща се в разпоредбите на чл. 103 – 105 ЗЗД, има диспозитивен
характер, което позволява на страните в договора да се отклонят от установения
правен режим на този институт, да предвидят нови правила или да изключат
действието му в отношенията между тях. Действието на прихващането е обратно –
погасителният ефект настъпва от деня, в който прихващането е могло да се извърши –
чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Предпоставка за извършване на прихващането е активното
вземане (това на страната, която извършва прихващането) да е изискуемо и ликвидно,
а пасивното – поне изпълняемо. Изискуемостта е възможността да се иска
принудително изпълнение, което се обуславя от настъпил падеж на вземането. Освен
изискуемо, активното вземане следва да е и ликвидно (установено по основание и
размер). От друга страна пасивното вземане (на този, срещу когото се извършва
прихващането –в случая „Т. С.“ ЕАД) следва да е изпълняемо, но не е задължително да
е ликвидно, за да се упражни правото на прихващане и да настъпи погасителния ефект
от същото. Прихващането винаги има обратно действие, без значение дали се касае за
безспорно или спорно вземане, поставено под условието, че предявеният иск ще бъде
4
уважен от съда, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 2/2020 г. от 18.03.2022 г. по т.д.
№ 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Въз основа на Решение № 5644/10.04.2023 г. по гр. д. № 38518/20222 г. на СРС,
62 състав, влязло в сила на 16.01.2025 г., както и от приетото по настоящото дело
заключение, се установява и месечният и годишният размер на обезщетението за
ползване, при което дори за една година вземането за обезщетение надхвърля
цедираното вземане на стойност 2600 лв., следва извода, че активното вземане, с което
ответникът извършва прихващане, е ликвидно и изискуемо, поради което следва да се
зачете погасителният му ефект. В договора за цесия не се сочи коя част от вземането
за периода от 13.04.2006 г. до 28.11.2022 г., включително чрез посочване на период,
представлява прехвърлената част от 2600 лева, като за яснота и предвид броя на
цесиите и делата, е необходимо в последващи договори за цесия това да бъде изрично
посочено. За целите на настоящото производство и предвид установената ликвидност
и изискуемост на вземанията, исковете следва да се отхвърлят като погасени чрез
прихващане с насрещното вземане на ответника в размер на 2600 лева, което е
придобил въз основа на договора за цесия от 26.02.2024 г.
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение има ответникът. Същият не е
претендирал разноски, а се иска в полза на пълномощника му адв. Д. присъждане на
разноски на основание чл. 38 ЗАдв., което съдът определи на стойност от 600 лева с
оглед цената на исковете, фактическата и правна сложност на спора и броя на
проведените съдебни заседания. Предвид осъществяване на идентична защита в
заповедното и исковото производство, не следва да се присъжда отделно адвокатско
възнаграждение за заповедното производство.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
********** обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че К. Е. П., ЕГН ********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: **********
сумата от 2003,41 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., сума в размер на 327,31 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2021 г. до 10.11.2023 г., сума в размер на 28,51 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г., както и сумата в размер на 5,89 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 16.07.2021 г. до 10.11.2023 г., които вземания се отнасят до топлоснабден имот с
адрес гр. *****, ул. „*****“ № 77, ет. 4, ап. 22, аб. № ****** и за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 03.01.2024 г. по ч.гр.д. № 66672/2023
5
г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав, поради прихващане с насрещно
вземане на К. Е. П. в размер на 2600 лева, придобито от него по силата на
Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 26.02.2024 г., сключен с цедент „К.“
ООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1 ЗАдв. „Т. С.“ ЕАД,
ЕИК: ********** да заплати на адв. Р. Л. Д., САК, л.№ ********* сумата от 600 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД като трето лице – помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6