Р Е Ш Е Н И Е
№ 260004/17.08.2020 година
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно
отделение
На девети юли
Година две
хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
Секретар: Г.
Ненчева
Прокурор: Вл.
Чавдаров
като разгледа докладваното от председателя П. Димитрова НДВ № 171 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на задочно
осъдения за престъпление от общ характер Д.Й.Д. чрез защитниците му - адвокати Р. Ж.
и В. Ц. ***/ за възобновяване на НОХД № 190/2009г. по описа на Районен съд – Провадия.
Първоначалната молба на осъденото лице е била
адресирана до ВКС с твърдения за нарушено правото на лично участие в процеса. Направено е било искане за
отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъде
предоставена възможност искателят да се защитава лично и чрез
ангажиран от него защитник.
С определение № 63/26.05.2020г по НД № 676/19 на ВКС, състав на ІІІ НО е прекратил
производството по образуваното пред него наказателно дело /поради личното неявяване и неучастие на осъдения в него и изискването за личното му участие /, като е
изпратил делото по компетентност на Апелативен съд - Варна за произнасяне
по основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
И пред
настоящата инстанция осъденото лице не се явява. Представлява се от
депозиралите искането упълномощени от него защитници - адвокати Р. Ж.
и В. Ц. ***/, които уведомяват съда, че подзащитният им е на лечение в Украйна.
Поддържат искането за възобновяване с твърдения за нарушение на закона, довело до
неправилното му осъждане, като се иска отмяна на присъдата и оправдаване
поради липса на осъществен престъпен състав, при условията на алтернативност
–отмяна на присъдата и решението на
въззивния съд и връщане на
делото на фазата на досъдебното
производство на прокурора.
Представителят на Апелативна прокуратура –
Варна намира искането за възобновяване на наказателното дело за неоснователно.
Варненският Апелативен съд, като
провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в
пределите на правомощията си, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй
като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок /искането до ВКС е направено на 11.06.2019г. от задочно осъдения чрез упълномощените му защитници, а съдебният
акт на ВКС, с който се прекратява наказателното
дело и се изпраща по
компетентност на Апелативен съд - Варна за произнасяне по основанието за
възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е от 26.05.2020г/.
Искането има
за предмет на
претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1 от НПК - решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира
отмяната.
С присъда № 59 от 24.06.2014 г., постановена
при условията на задочност, състав на PC- Провадия е признал
подс. Д.Й.Д. за виновен в това, че за времето от
01.10.2002 г. до 15.10.2002 г. в с. Невша, обл. Варненска, след предварителен
сговор с В.З.В., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у В. П.Х. – председател на ЗПК “Невша”, с. Невша, обл. Варненска,
като с това причинил имотна вреда на ЗПК “Невша”, с. Невша в размер на
69 242.85 лева, деянието е извършено от две лица сговорили се
предварително и причинената вреда е в големи размери, поради което
и на основание чл. 210 ал. 1 т. 2 и 5 вр. чл. 209 ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложил
наказание от пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затвор.
Осъдил го е
да заплати направените по делото разноски.
Присъдата е била
обжалвана от служебния защитник на подс. Д. Д. ***/. С Решение №2/07.01.2015г
на ОС-Варна по ВНОХД № 1370/2014г по описа на същия съд, присъдата е била потвърдена изцяло и на 07.01.2015г е
влязла в законна сила.
Искането за възобновяване поради допуснато нарушение на
закона,
посочено като основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните
по делото и е неоснователно.
Възраженията в тази връзка, по същество, се свеждат до твърдения за
необосновани изводи, относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна
преценка на събраните доказателства и виновността на подсъдимия в извършване на
инкриминираното деяние по чл. 210
ал.1 т.2 и 5 вр. чл. 209 ал. 1 от НК. По своята същност е
налице оспорване обосноваността на съдебния акт. Достоверността на доказателствените
материали обаче не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед на
препращащите норми на чл. 426 НПК, към нормите на чл. 348 НПК. В настоящото
производство не могат да бъдат приети нови фактически положения, а извършваната
проверка е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. При преценката за наличието на това основание следва да се отчете, че
възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлото в сила решеение /присъда/, акт, ползващ се със стабилитет и
изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените в
закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила
съдебен акт. Такива основания, с оглед направеното оплакване, биха били
допуснати при постановяване на акта в нарушения на процесуалните правила, от
категорията на съществените, които пороци да поставят под съмнение
законосъобразността му. В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от
21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от
11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от
25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др. Настоящата
инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Подлежи
на проверка само правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение
във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията за
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.
В случая същественото е, че в хода на
събиране, проверка и оценка на данните от доказателствените средства, е спазен
регламентирания процесуален ред.
На първо място, следва да се отбележи, че
развитите от защитата доводи и съображения, отразени в искането за
възобновяване и доразвити в съдебно заседание като цяло преповтарят въззивната
жалба, инициирала ревизията на първоинст. съдебен акт, т. е. пред настоящата инстанция не се навеждат
нови доводи, не се представят и доказателства за новооткрити обстоятелства,
които да не са били обект на проверка и преценка от страна на ВОС за правилност
и законосъобразност на действията и фактическите и правни изводи на първонист.
съд - ПрРС.
Извършената от състава на АС - Варна проверка също не
установява такова нарушение на закона от категорията на особено съществените
такива. Не могат да бъдат възприети направените в искането оплаквания по
отношение на това, че решаващите съдилища не са изпълнили задълженията си за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Чрез
събиране и оценка на гласни и писмени доказателствени средства в хода на
първоинстанционното съдебно следствие са изяснени всички относими
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно формулираното
обвинение. Тези доказателства са оценени при
спазване на формалната логика и са обосновали изводите за това, че искателят Д.
след предварителен сговор с вторият подсъдим – В. Владов, целейки да набави за себе
си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у свидетеля В. П.Х. –
председател на ЗПК “Невша”, с. Невша, обл. Варненска, за това че чрез фирмата
на подс. Владов – ЕТ “Комерс – В.В.” гр. Плевен, ще закупи хлебна пшеница,
производство на кооперацията, на общо количество 512 910 кг. на цена от
150 лева за тон, без ДДС, като след получаването й, заедно с втория
подсъдим, я продали на редица фирми -
“Деметра Нова” ООД, “Мадара-87” ООД, “Евро Агро Сток” ООД и “Лимекс
Интернационал – 92” ООД, на много по-ниска от обещаната на производителя и
пазарната стойност - по 110 лева за тон,
като с това причинил имотна вреда на ЗПК “Невша”, с. Невша в размер на
69 242.85 лева.
Изводите
за виновността на подс. Д., са изцяло подкрепени от обясненията на втория по делото подсъдим – В.
Владов, показанията
на разпитаните свидетели, на които законосъобразно и обосновано е дадена пълна
вяра, от експертните заключения и приложените многобройни писмени доказателства, подробно изброени в мотивите на съдилищата, сочещи
подсъдимия като един
от авторите на извършеното престъпление. Предходните съдилища са дали
подробен и убедителен отговор за направените изводи относно наличието на
обективната и субективна страна на престъплението. Същите, след самостоятелна
проверка и преценка на целия доказателствен материал, са аргументирали
убедително становището си, че подс. Д. е извършител на инкриминираното с
обвинението деяние. Следователно, вътрешното им убеждение, не се основава на
произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на
доказателствата. Поради това законосъобразно подсъдимият е бил признат за
виновен в извършване на престъплението, квалифицирано
по чл.
210 ал.
1 т. 2 и 5 вр. чл. 209 ал. 1 от НК. Материалният закон е бил правилно приложен. Установените данни от доказателствените
източници, правилно оценени и от двете съдебни инстанция, при спазване на
процесуалното изискване по чл.
303, ал. 2 НПК,
за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги
мотивирали да приемат, че са осъществени от обективна и субективна страна
признаците на това престъпление.
След
като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита на
подсъдимия, няма никакво основание за контролиране по този ред на вътрешното
убеждение при вземане на решения от съществото на делото. Събрани са били на
досъдебното производство достатъчно преки и косвени доказателства, подробно посочени
по-горе, които преценени поотделно и в съвкупност, установяват по несъмнен
начин участието му в извършване на инкриминираното деяние. Фактите по делото
недвусмислено сочат, че подс. Д., действайки след предварителен сговор с втория подсъдим – В. Владов в качеството му на ЕТ “Комерс – В.В.”, с цел да набави за
себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у В. Х. - председател на ЗПК “Невша”, с. Невша, обл. Варненска Д. А. заблуждение,
причинявайки на ЗПК “Невша” имотна вреда по този за сумата от 69 242,85 лв. Поради
това и отразените
в искането възражения като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Не може да се
отрече наличието на известна непълнота в мотивите на първостепенния съдебен
акт, както и допуснати несъществени процесуални нарушения в хода на проведеното
първоинстнационно съдебно следствие, но съставът на въззивната
инстанция - ВОС е изпълнил задължението си да провери изцяло правилността на
невлязлата в сила присъда. В постановеното решението са изложени обосновани съображения
защо възприема за правилна фактическата обстановка, установена от първия съд,
направен е изводи за правилно приложение на материалния закон, извършена е и
преценка по отношение на наказанието, наложено на осъдения. Решението на
въззивната инстанция отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК,
понеже на възраженията срещу доказателствения анализ и оценката на
доказателствата, съдебният състав е отговорил, правейки собствен логически
издържан анализ на доказателствените източници. Мотивите на потвърдителното
въззивно решение дават напълно възможност да се провери правилността на
формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, като сочат, че тази
инстанция е осъществила дължимата дейност като втора инстанция по съществото на
делото.
При установяване на решаващите факти свързани
с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Д., въззивната инстанция е анализирала подробно доказателствената съвкупност от досъдебното
производство
и проверена пред първоинст. съд, в която с решаващо
значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени
доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението
и действията му. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е
осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил
осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в
тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния
закон.
При извършената проверка, не бяха констатирани
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права
на подсъдимия. Проверена е била от второинстанционният съд изцяло правилността
на присъдата по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Обезпечена е
била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно
изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно
правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания
доказателствен материал. Изложени са подробни съображения във връзка с
направените правни изводи. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на
процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция,
след като е обсъдила направените възражения, мотивирано е обосновала
отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна
и субективна страна и че са допуснати съществени процесуални нарушения. Видно
от изложените мотиви, подробно, поотделно и
съвкупност е била преценена цялостната доказателствена
съвкупност и
точно е посочено, на кои се дава пълна вяра и на кои се изграждат изводите за
виновността на подсъдимия. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните
му права.
Поради всичко изложено по-горе,
настоящият състав на АС-Варна не констатира допуснати процесуални нарушения от
категорията на особено съществените и в тази връзка, не са налице основания за
възобновяване на делото с отмяна на влязлото в сила решение на въззивния съд и
връщане на делото за ново разглеждане или отмяна на решението и присъдата и оправдаване на осъденото лице поради
несъставомерност на действията му, каквото искане се прави, с
оглед на което искането за възобновяване на наказателното дело като
неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съставът на
Апелативен съд –Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД № 1370/14г по описа на Окръжен съд - Варна, направено от осъдения Д.Й.Д. чрез защитниците
му - адвокати Р. Ж.
и В. Ц. ***.
Решението не подлежи на обжалване
и протест.
Председател: Членове:
1. 2.