РЕШЕНИЕ
№ 470
гр. Кюстендил, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Михаела Ив. Атанасова
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело №
20241520102051 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба с вх. № 9659/19.08.2024 г., подадена от Д. С. Н.,
ЕГН **********, от с. ******, общ. *********, ул. "****** **********" №*, против
И. Н. К., ЕГН **********, от гр. *********, ул. "*********" №**, вх. *, ет. *, ап. **, и
Е. И. К., ЕГН **********, от гр. ***********, ул. "*** ***********" №*, ет. *, ап. *.
В исковата молба се сочи, че по силата на договор за заем, обективиран в
разписка от 22.08.2019 г., ищецът предоставил в заем на ответниците сумата от 7250
евро на 22.08.2019 г. Ответниците се задължили да върнат заемната сума на ищеца в
срок до 31.01.2020 г. Посочва се, че не се дължала възнаградителна лихва за срока от
предоставянето на заема до падежа. Твърди се, че въпреки настъпилия падеж и
многократни обещания от тяхна страна, ответниците не върнали дължимата сума и
към момента на подаване на исковата молба. Заявява се, че същите са в забава от
01.02.2020 г., от която дата до окончателното си издължаване дължат законна лихва
върху главницата. Сочи се, че до датата на завеждане на делото законната лихва е в
размер на 3 681,69 евро, от която частично се претендира сумата в размер на 2 552,08
евро за периода от 19.08.2021 г. до 19.08.2024 г. /датата на депозиране на исковата
молба/.
Ето защо се поддържа искане да бъдат осъдени ответниците И. Н. К., ЕГН
**********, от гр. *********, ул. "*********" №**, вх. *, ет. *, ап. **, и Е. И. К., ЕГН
**********, от гр. ***********, ул. "*** ***********" №*, ет. *, ап. * да заплатят на
Д. С. Н., ЕГН **********, от с. *******, общ. **********, ул. „***** ************“
№ * всеки сумата от по: 3625,00 евро (три хиляди шестстотин двадесет и пет евро
и 0 евро цента), чиято левова равностойност възлиза на сума в размер на 7089,88 лв.
1
(седем хиляди и осемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща предоставена им от ищеца на 22.08.2019 г. в заем такава; 1276,40 евро
(хиляда двеста седемдесет и шест евро и четиридесет евро цента) с левова
равностойност от 2496.42 лв. (две хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и
четиридесет и две стотинки), представляваща законната лихва върху главницата за
периода от 19.08.2021 г. до 19.08.2024г. (датата на завеждане на делото), ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното изплащане
на задължението.
Претендират се сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. Н. К. е депозирал писмен отговор
чрез назначения му особен представител адв. Р. Б. от АК - Кюстендил.
Взето е становище за недопустимост на предявените искове. Същите се
оспорват по основание и размер като се твърди, че от описаните в исковата молба
обстоятелства не се установява основателността на предявените искове. В отговора се
твърди, че представеното от ищеца копие от разписка не е надлежно заверено, а по
делото не е представен сочения в исковата молба договор за заем, което обосновавало
извод, че такъв не е сключен. Заявява се, че липсват доказателства, установяващи
факта, че ответниците са били поканени да изпълнят задълженията си по договора за
заем, поради което искът за осъждането им да заплатят на ищеца законна лихва върху
главницата за периода от 19.08.2021 г. до датата на завеждане на делото в съда е
недопустим и претендираната сума от 2 552,08 евро е недължима.
Твърди се още, че приложената разписка не е представена в оригинал и не е
изписана и подписана от И. Н. К.. Заявява се, че на ответника не е връчвана покана за
изпълнение, поради което не е изпаднал в забава. Възразява се срещу представената от
ищеца разписка от 22.08.2019 г. и същата се оспорва по съдържание и автентичност.
Ето защо се иска съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани и да присъди сторените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Е. И. К. не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Ответникът К. оспорва
иска чрез назначения му особен представител по съображенията в депозирания
отговор. Ответницата Е. К. е предприела поведение на процесуално бездействие като
не се явява по делото и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото копие на разписка от 22.08.2019 г., чиято
идентичност с оригинала на същата съдът констатира в открито заседание, И. Н. К.,
ЕГН **********, от гр. *********, ул. "*********" №**, вх. *, ет. *, ап. **, и Е. И. К.,
ЕГН **********, от гр. ***********, ул. "*** ***********" №*, ет. *, ап. * са заели от
ищеца Д. С. Н., ЕГН ********** парични средства в размер на 7 250 евро като са
получили сумата в брой и на ръка на 22.08.2019 г., поемайки задължението да я върнат
до 31.01.2020 г. Посочено е, че заемът е безлихвен. Разписката е подписана от страните
по делото.
От заключението по допусната и приета по делото без възражения съдебно-
почеркова експертиза, именувано Протокол № 21 с вх. №3589/25.03.2025 г., изготвено
от вещото лице В. Д. С., се установи, че подписът, положен след ръкописно
изписаните имена „И. Н. К.“ върху процесната разписка от 22.08.2019 г. е поставен от
2
И. Н. К., ЕГН **********, както и че ръкописно изписаните текстове в частта „И. Н.
К.“ също са изпълнени от ответника К..
Други доказателства, които да са допустими, относими и необходими за
изясняване на спорния предмет, не се сочат от страните.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Изложените от ищеца в исковата молба фактически твърдения определят
правната квалификация на заявеното спорно право като такава по чл. 240 ЗЗД вр. чл.
79, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
В доклада по делото съдът разпредели доказателствената тежест между
страните като указа на ищеца, че в негова тежест е да установи възникването на
валидно облигационно правоотношение между него и всеки от ответниците по
процесния договор за заем, по силата на който е престирал договорeната сума, както и
реалното предаване на тази сума, а за ответниците е възникнало задължението за
връщането й съгласно уговореното, а така също и че вземанията на кредитора са
станали изискуеми. При доказване на горното, по иска с правно основание чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД ищецът следваше да докаже основателността на акцесорното си вземане
за законна лихва като установи, че ответниците са се намирали в забава в периода
19.08.2021 г. – 19.08.2024 г.
Досежно наличието на облигационно отношение между страните:
Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем е реален, неформален договор, който се счита сключен,
когато въз основа на постигнатото съгласие между страните, парите или заместимите
вещи бъдат предадени на заемателя. За действителността на договора не е предвидена
специална форма, а писмената такава е единствено форма за доказване. Договорът се
счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните за това, поради което, независимо от формата на договора -
писмен акт или устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен
фактическият състав на съглашението (в т. см. Решение № 524/28.12.2011 г., по гр. д. №
167/2011 г., ІV г. о.). Именно предвид реалния характер на договора, за да се приеме,
че такъв е съществувал, трябва безспорно да се установи, че търсената сума
действително е получена от задълженото в заем лице. Доказването на сключен договор
за заем става чрез възпроизвеждането пред съда (пряко или с поредица изключващи
друга възможност косвени факти) на изявлението на получателя, че получава
определена сума пари със задължението да ги върне.
В настоящия случай съдът намира, че е налице валидно възникнало между
страните заемно правоотношение, по силата на което ищецът реално е предоставил
процесната сума в държане на ответниците като заемополучатели, за което
свидетелстват положените от същите подписи върху процесната разписка,
удостоверяващи верността на изложеното, в т.ч. получаването на сума в размер на
7 250 евро на 22.08.2019 г. В последния смисъл е и приетата без възражение по делото
съдебно-почеркова експертиза, установяваща автентичността на разписката касателно
положения подпис от ответника К., а досежно този, положен от ответницата К.,
липсват заявени от същата възражения в тази насока. Така приетото по делото
заключение съдът цени с доверие като пълно и компетентно изготвено. Отделно,
3
категоричността на изводите си експертът потвърждава и устно в съдебно заседание.
Горното обосновава основателност на заявената претенция за главница.
Досежно размера й, същият е установим от съдържанието на представената по
делото разписка от 22.08.2019 г. и отговаря на претендирания такъв. Действително,
процесната разписка, като частен свидетелстващ документ, не се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила. Доколкото обаче същата удостоверява
неизгоден за издателите си факт, а именно – получаване в заем и реално държане на
процесната парична сума, то тя се ползва с висока доказателствена стойност и
представлява извънсъдебно признание на ответниците К.и за този факт. При липса на
данни за противното, съдът намира, че всеки от ответниците се е задължил за
половината от процесната сума още повече, че не се сочи солидарност на
задължението, каквато може да възникне освен по силата на изрична равна норма,
каквато в настоящия случай не може да бъде субсумирана, още и при изрична между
страните уговорка, каквато отново не се установи да е налице.
От ответниците не бе проведено доказване на факта на пълно или частично
погасяване на заемната сума. Като последица от горното е налично и задължението за
заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда (19.08.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението.
Относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
Съдът намира за основателна претенцията за лихва за забава в размер на
2 552,08 евро, дължима за периода от 19.08.2021г. до 19.08.2024г., чийто размер е
неоспорен от ответниците, а и е установим от справка в общодостъпен калкулатор за
изчисляване на законна лихва. Съдът не споделя тезата на ответната страна за
недължимост на тази сума поради липса на отправена покана за изпълнение до
длъжниците. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая,
между страните е уговорен срок за изпълнение до 31.01.2020 г., тоест след тази дата
/от 01.02.2020 г./ ответниците са изпаднали в забава без необходимост от покана по
общото правило, че срокът „кани“ вместо кредитора. В съответствие с диспозитивното
начало в гражданския процес ищецът е претендирал лихва за забава от 19.08.2021г., а
не от началната дата на забавата. При изложеното по-горе, претенцията на ищцовата
страна се явява основателна в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се следват
единствено на ищцовата страна. Такива се претендират и в представен в срок списък
по чл. 80 ГПК. По делото са ангажирани доказателства за заплатена държавна такса в
размер на 793,30 лв., адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на
ищеца в размер на 1 684,00 лева и внесен хонорар за особения представител на
ответника И. К. от 2 600,00 лева, които следва да бъдат възстановени на ищеца в пълен
размер.
4
Отговорността за заплатеното от ищеца възнаграждение за особен представител
на ответника И. Н. К. следва да бъде понесена изцяло от последния. Относно
останалите разноски, съдът ще осъди двамата ответници да ги заплатят разделно при
равни квоти.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Н. К., ЕГН **********, от гр. ***********, ул. „**********“ №
**, вх. *, ет. *, ап. **, и Е. И. К., ЕГН **********, от гр. *********, ул. „***
**********“ № *, ет. *, ап. * ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. С. Н., ЕГН **********, от с.
**********, общ. **********, ул. „***** ***********“ № * всеки по ½ (една втора)
от следните суми: 7250,00 евро (седем хиляди двеста и петдесет евро и 0 евроцента),
чиято левова равностойност възлиза на сума от 14179,76 лв., представляваща
предоставена им от ищеца на 22.08.2019 г. в заем такава; 2552,08 евро (две хиляди
петстотин петдесет и две евро и осем евроцента), чиято левова равностойност възлиза
на 4991,43 лв., представляваща частично предявен иск за законна лихва върху
главницата, дължима за периода от 19.08.2021 г. до 19.08.2024г. (датата на завеждане
на делото), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 19.08.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА И. Н. К., ЕГН **********, от гр. ********, ул. „***********“ № **,
вх. *, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Н., ЕГН **********, от с. *********, общ.
*******, ул. „******* **********“ № *, сумата от 3 838,65 лева, представляваща
направени разноски в производството по делото, съобразно изцяло уважените искове.
ОСЪЖДА Е. И. К., ЕГН **********, от гр. ***********, ул. "*** ***********"
№*, ет. *, ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Н., ЕГН **********, от с. **********, общ.
*********, ул. „******* *************“ № *, сумата от 1238,65 лева, представляваща
направени разноски в производството по делото, съобразно изцяло уважените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Окръжен съд – Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5