М О
Т И В И
към
Присъда № 856 /.10.05.2010г. по НОХД № 4495/2009г по описа на БРС
Производството е образувано по внесен в Бургаския районен съд обвинителен акт на БРП
против лицето Д.В.Б., с обвинение за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 от НК.
Подсъдимият
не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Дава обяснения, като
оспорва изложените в обвинителния акт обстоятелства и отрича да е извършвал
престъпление.
Защитниците
на Б. намират обвинението за недоказано по безспорен и несъмнен начин, като
пледират за оправдателна присъда.
Представителят на Районна прокуратура
гр.Бургас поддържа обвинението срещу подсъдимия. Счита, че престъплението е осъществено от обективна и
субективна страна и трябва да бъде постановена осъдителна присъда.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец намира обвинението за безспорно доказано, като счита, че съдът
следва да уважи предявения граждански иск по основание и размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
През месец април
2009г. подсъдимият Д.Б. работел като охрана в дискотека “....” гр.Бургас.
Вечерта на 24.04.2009г. започнал смяна, която трябвало да продължи до малките
часове на следващия ден. Б. имал ангажимент да следи за реда в бара, като се
намесва винаги, когато възникне инцидент или преди да е настъпил такъв, с цел
предотвратяване на конфликти между клиенти. На 25.04.2009г. около 02.00 часа в
заведението влезли свидетелите Т.П., Д.С., М.Б. и Е.В., като седнали на
свободна маса, намираща се в ляво от входа на дискотеката. Малко по-късно към
компанията се присъединил и свид.М.Г.. Близо до тях се веселили техни приятели.
Около 03.30 часа свид.П. забелязал, че подсъдимият Б. има намерение да изгони
въпросните лица, седящи в съседство до тяхното сепаре. Направило му
впечатление, че Б. е видимо ядосан и раздразнен, а от жестовете му станало
ясно, че приканва тези клиенти да напуснат незабавно бара. П., който познавал
подсъдимия по физиономия се приближил с намерение да се застъпи за своите
познати. Неговата поява обаче вбесила още повече Б., който се разпоредил на П.
също веднага да си тръгва. За да не провокират конфликт последният и приятелите
му взели дрехите си и се насочили към изхода. Малко преди П. да излезе през
вратата Б., който междувременно се отзовал зад него го блъснал в гърба. Първият
се обърнал, за да разбере какво става, но тогава получил удар с юмрук в дясната
част на лицето си. В резултат на удара, нанесен му от Б., П. паднал на земята.
Приятелите му Д. и М. веднага го вдигнали, след което му погнали да се качи по
стълбите към изхода на заведението. Там обаче същия установил, че липсва якето
му, в което пък се намирала картата, върху която се отбелязвали поръчките.
Отправил се веднага обратно по стълбите надолу, като Минков и С. го последвали
малко след това. В момента, в който слязъл от стълбите П. бил посрещнат от
подсъдимия, който се нахвърлил върху него, нанасяйки му силен удар с дясната си
ръка в лявата част на лицето. След удара пострадалия паднал на земята, а
подсъдимият, надвесвайки се над него продължил да го удря. По същото това време
М. и С. успели да се приближат към мястото на инцидента, вдигнали потърпевшия, който
изглеждал неадекватен и го качили по стълбите нагоре. Веднага, след като успели
да напуснат заведението всички заедно се качили в такси, с което се придвижили
към болницата. Там пострадалия П., който се оплаквал от силни болки в главата
бил прегледан и изследван, за да се установи какви точно са нараняванията му.
Подсъдимият е дал обяснения по
делото, като твърди, че на инкриминираната дата е бил на работа в дискотеката.
Разказва, че на този ден в заведението имало много хора, като си спомня за
компания, на която той лично многократно правил забележка, тъй като
констатирал, че се употребява марихуана. Споделя, че постъпили оплаквания от
други клиенти, което провокирало неговата намеса и, че след дълги молби от
негова страна въпросните посетители напуснали заведението. Заявява, че видял
тези лица да се качват по стълбите нагоре към изхода, но малко след това
възприел трима от тях да бягат обратно надолу. Тези младежи, според него, се
насочили точно към мястото, на което се намирал той. По думите му притеснен от
внезапната им поява той се опитал да отблъсне с ръце първия, но в крайна сметка
бил избутан назад, където се намирали други клиенти на заведението. Получило се
струпване на хора, част от които се дърпали и бутали. Спомня си, че той самият
направил опит да избута някакво момче, облечено с риза. Заявява, че не е удрял
никой от присъстващите в дискотеката.
Т.П. си спомня, че след като се опитал да се намеси в защита на
приятелите си от съседната компания, подсъдимият се ядосал и отвърнал, че той и
неговата компания също трябва да напуснат. Твърди, че в момента, в който
тръгвали да излизат подсъдимият го блъснал в гръб и след като се обърнал му
нанесъл удар с юмрук в дясната половина на лицето. Категоричен е, че за кратко
време не е бил на себе си и когато се опомнил установил, че му липсва якето. Разказва,
че отново се върнал по стълбите, за да го потърси и тогава бил посрещнат от Б.,
който му нанесъл удар в лявата част на лицето и след като паднал на земята
получил множество други удари. Това, според спомените му продължило около 10-25
секунди, след което приятелите му М. и Д. успели да ги разделят, като му
помогнали да се качи горе.
Свидетелят Д.С. разказва, че след като П. се намесил и отишъл да
разговаря с подсъдимия, последният видимо се ядосал, след което агресивно казал
на него и приятелите му да напускат дискотеката. Споделя, че за да не се стигне
до конфликт всички се отправили към изхода, където П. бил блъснат отзад и след
това ударен от Б. в областта на главата. Спомня си, че заедно с приятеля си М.
помогнали на пострадалия да се качи по стълбите нагоре, след което обаче
последният се върнал назад, но докато го настигнат вече бил слязъл долу и отново
получил удар от подсъдимия в резултат, на който паднал на земята. Твърди, че
ударите на Б. продължили и докато
приятеля му лежал на земята, като охранителя ползвал и ръце и крака при
нанасяне на побоя.
М.Б. се сеща, че през месец април 2009г. с приятели, между които и
пострадалия посетил дискотека “...” в гр.Бургас. Разказва, че на този ден
заведението било пълно, като ясно възприел разговор между подсъдимия и П..
Спомня си, че тяхната компания се насочила към изхода на заведението, но преди
последния да напусне помещението, Б. го блъснал отзад, след което му нанесъл
удар в лицето. От удара пострадалия паднал на земята, а той и приятеля му Д.
помогнали на П. да се качи по стълбите. Твърди, че потърпевшият решил да се
върне надолу, тъй като не намерил якето си и, че те двамата със С. го
последвали, като лично той за кратко го изгубил от поглед. Следващото нещо
което видял бил Т., който лежал на земята, а подсъдимият се намирал върху него.
Разказва, че успели да издърпат потърпевшия и отново го качили по стълбите, след
което всички заедно посетили МБАЛ-Бургас.
Свидетелката Е.В. заявява, че заедно с пострадалия посетили дискотека “.......”,
като след известно време възникнал конфликт в резултат, на който подсъдимият изгонил
компанията и от заведението. Сеща се, че охранителят бил агресивен и крещял, това
наложило всички заедно да си тръгнат, но на излизане Б. нанесъл удар в гърба на
П. и последния паднал на земята. Разказва, че тъй като се уплашила незабавно се
отправила към изхода на заведението, носейки якетата на приятелите си.
М.Г. свидетелства, че на инкриминираната дата е бил заедно с пострадалия
на дискотека. Спомня си, че подсъдимият се разкрещял на висок глас и използвал
израза “махайте се от тука”, насочен към всички от компанията му. Твърди, че
след като станали да си ходят видял как П. бил повален на земята от удар, който
му нанесъл Б., попаднал в дясната част на лицето му. Възприел как двама от
приятелите му вдигнали П. и му помогнали да се качи по стълбите. Разказва, че
след случилото се веднага отишли в болницата, за да прегледат пострадалия.
А.И. си спомня, че заедно с Д.Б. са работили като охрана в дискотека “..........”.
Заявява, че не си сеща за инцидент, възникнал в заведението, в който
подсъдимият да е участвал.
А.В.-управител в бар “...........” твърди убедено, че в деня на инцидента
клиенти на заведението са пушили марихуана, създавали проблеми и лично тя разпоредила
на подсъдимия да ги покани да напуснат. Разказва как видяла Б. няколко пъти да
предупреждава тези лица, след което компанията си тръгнала. Категорична е, че
не е видяла подсъдимия да се държи грубо с клиентите, но забелязала как няколко
човека се връщат обратно на бегом, насочвайки се към Д.. Разказва, че за момент
влязла в помещението и когато отново се появила в коридора видяла, че много
хора се бият пред гардероба. Твърди, че не е успяла да разбере кой кого удря,
но на посоченото място се намирал подсъдимия, както и младежи от изгонената
компания.
Ю.А.-колега на подсъдимия няма спомен за инцидент или нещо нередно, което
да се е случило в дискотеката, докато са били на работа, заедно с Б.. Сеща се
за случай, при който младежи се биели помежду си и подсъдимият се опитвал да ги
разтърве, както и, че той също се намесил, за да разделят спорещите.
Съдът намира обясненията на подсъдимия Б. в частта им, в която се
заявява, че не е нанасял удари на П. за недостоверни, като счита, че същите са
израз на защитната му позиция. Твърденията му се опровергават категорично от
фактите, изложени в показанията на свидетелите П., С., Б., Г. и В. и от
останалия, събран по делото писмен доказателствен материал. Настоящият състав счита, че посочените по-горе изявления на подсъдимия,
макар и да следват някаква логика при описване на събитията не отразяват
правилно и обективно фактите и неговите възприятия за случилото се, поради което
ги приема за неверни и не ги цени.
Изцяло
следва да бъдат кредитирани свидетелските показания на П., С., Б., Г. и В.. Разказите
им са достоверни, а удостоверените посредством тях факти и обстоятелства за
изложени по безпристрастен и обективен начин. Според настоящия състав всички
изброени свидетели са заявили ясно и последователно това, което им е известно
по случая, като са убедителни и категорични в спомените си за инцидента на 25.04.2009г.
Касае са за свидетели- очевидци на престъплението, възприели конфликта и
реакциите на страните от съвсем близко разстояние, което означава, че това са
лицата, които действително са в състояние да опишат най-добре и подробно
разигралите се събития.
Съдът
цени и показанията на свидетелите И. и А., като намира, че същите добросъвестно
са свидетелствали по делото. Първият от тях не е имал обективна възможност да
възприеме сблъсъка, поради което няма спомен за възникналия инцидент, а вторият
не е присъствал от самото начало до края на конфликта, като е в състояние да
изложи единствено и само своите спомени и възприятия за поведението на страните,
малко преди да бъдат разделени.
Разказът
на свидетелката В. е в противоречие с изявленията на посочените по-горе
свидетели- очевидци на престъплението, а и обстоятелството, че с подсъдимия са
имали отношения на служебна зависимост, към момента на извършване на
инкриминираното деяние също е достатъчно само по себе си, за да внесе съмнение
за пристрастия и липса на обективност при възпроизвеждане и интерпретиране на
фактите, поради което съдът не го кредитира.
Настоящият състав споделя изцяло заключението на вещото лице, което е
категорично в становището си относно степента на телесни увреждания и
разстройството на здравето, причинено на П.. Д-р Я. е обяснил ясно механизма на
получаване на травмата от пострадалия-нанасяне на плътен удар с длан или юмрук
в областта на ухото, в резултат на който се стига до спукване на тъпанчевата
мембрана.
При така възприетата фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си
подсъдимият Б. е осъществил от обективна страна признаците от състава на чл.131
ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 от НК, като на 25.04.2009г. в гр.Бургас, в дискотека
“....” чрез нанасяне на удари в областта главата, причинил на Т.С.П., ЕГН **********,
средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване /травматична руптура/на лява
тъпанчева мембрана, довела до трайно отслабване на слуха с лявото ухо, като
деянието е извършено по хулигански подбуди.
В настоящото производство са събрани
достатъчно убедителни доказателства за това, че Б. малко преди извършване на
деянието е бил ядосан и вбесен, като крещял на клиентите и по този начин ги
принудил да напуснат набързо заведението. Нанасянето на първия удар на
пострадалия е възприето от всички свидетели очевидци на инцидента, които нямат
обяснение за отношението на подсъдимия. Това не са били действия и усилия
извършени от страна на охраната, за да изведе клиенти от заведението, а директна
физическа саморазправа и нанасяне на множество юмручни удари на пострадалия,
които не са били провокирани по никакъв начин от П.. Агресивното поведение на Б.
не може да бъде определено по друг начин, освен като целенасочено увреждане на
посетител на дискотеката. С държанието си подсъдимият не само не е препятствал и
предотвратявал настъпване на инцидент, а напротив провокирал е и създал такъв,
нанасяйки абсолютно безпричинно побой на П.. Дори да се приеме твърдението, че
е имало конкретна причина за раздразнението на Б., каквито убедителни
доказателства не бяха ангажирани, това в никакъв случай не оправдава постъпката
му, която свидетелства за брутално и противоправно отношение и представлява акт
на физическо насилие срещу личността на потърпевшия. Травмата на П., представляваща разкъсване на тъпанчевата мембрана на
лявото ухо е причинена от удара на подсъдимия, нанесен на потърпевшия веднага
след слизането на последния по стълбите. Съдът приема, че телесното увреждане
на пострадалия е в резултат на нанесен от Б. удар с длан в областта на ухото на
П., при който е създадена рязка въздушна вълна, довела като последица до спукване
на тъпанчето. Този извод кореспондира в пълна степен с установеното по делото
относно състоянието, в което пострадалия се е намирал веднага след побоя-свистене
в областта на ухото, почувствано след втория удар, болки в областта на главата
и ухото.
По отношение на квалифициращия признак хулигански подбуди съдът счита, че
такива в конкретния случай и с оглед на начина и мястото на извършване на
деянието са налице. Действията на подсъдимия, насочени директно срещу П.
съставляват явно неуважение към обществото и
пренебрежение към човешката личност и морал. Деянието е извършено по
хулигански подбуди защото Б. без сериозен повод е нападнал пострадалия, без да
има някакви лични отношения с него, а само, за да демонстрира силата и
превъзходството си над него. Хулиганският мотив в случая като елемент от
субективната страна на престъплението се изразява в демонстрация на явно
неуважение към обществото и грубо незачитане на установените ценности и ред.
От субективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия при форма
на вината пряк умисъл, тъй като същия е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Б. е целял да нарани и осъществи физическа репресия върху П., като
е съзнавал, че въздейства пряко и директно,
чрез употреба на сила върху личността му.
Деянието на подсъдимия Б. не се отличава с по-висока степен на обществена
опасност, в сравнение с другите от същия вид, като се има предвид спецификата на конкретния случай, вида и
интензивността на употребената от него сила. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът е отчел чистото съдебно минало на подсъдимия и невисоката
степен на обществена опасност на дееца. По тези съображения е определил
наказание при превес на последните, а именно една година и шест месеца лишаване
от свобода, като е отложил изпълнението на същото за срок от три години.
Съдът
е намерил предявения по делото граждански иск срещу подсъдимия, като
обезщетение за неимуществените вреди, причинени от непозволено увреждане с
престъплението по чл.131 ал.1 т.12 от НК за безспорно доказан по своето правно
основание- чл.45 от ЗЗД. В резултат на виновното и противоправно поведение на Б.,
гражданският ищец П. е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от извършеното. Размерът на претенцията, обаче е
прекомерно завишен, независимо от обстоятелството, че пострадалият е получил и
други травми/леки телесни повреди/, които не влияят върху квалификацията на
извършеното, поради което съда го определи по справедливост, уважавайки го
частично за сумата от 3000 лева, ведно с акцесорната претенция за законна лихва
от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане. За разликата
над посочената сума до предявения и размер съдът отхвърли иска като недоказан и
неоснователен.
Съдът е осъдил Б. да заплати в полза на държавата, държавна такса в размер
на 120 лева, според уважената част от иска, направените разноски от гражданския
ищец на стойност 700 лева, както и останалите разноски по делото в размер на 120
лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
Председател: /П/
Вярно с оригинала!
Златка Калоянова