РЕШЕНИЕ
№ 1163
гр. Пловдив, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20255300501486 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от В. А. В., ЕГН **********; против
решение № 919/04,03,2025 г., постановено по гр. д. № 12087/2023 г. на РС Пловдив
В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; сумата от 7769,53 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за
вреди от ПТП, настъпило на 14,01,2018 г. в с. *** по вина на В. А. В. като водач на
МПС „Мицубиши Спейс Рънър“ с рег. № ***, който управлявал без да притежава
правоспособност за управление на съответната категория МПС, при което са
причинени имуществени щети на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ***,
ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от предявяване на
исковата молба – 17,08,2023 г., до окончателното изплащане, както и сумата от
2989,90 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на посочената
по-горе главница за периода от 11,12,2018 г. до 10,12,2023 г.
Оспорват се формираните в първоинстанционното решение изводи
относно размера на претендираната щета, както и извода за неоснователност на
1
предявеното от жалбоподателя (ответник пред РС) възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните вземания. С оплакване за
незаконосъобразност поради необоснованост и противоречие с материалния закон,
жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и вместо това – отхвърляне
на предявения иск.
Ответникът по жалбата „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАОВАНЕ“ ЕАД – гр.
София, ЕИК *********; заявява становище за неоснователност на същата и иска
потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 500 ал. 2
от КЗ, предявен от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София, ЕИК
*********; против В. А. В., ЕГН **********. От съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от
7769,53 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 14,01,2018 г. в с. *** по вина на В. А.
В. като водач на МПС „Мицубиши Спейс Рънър“ с рег. № ***, който управлявал
без да притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС,
при което са причинени имуществени щети на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.
№ ***, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
предявяване на исковата молба – 17,08,2023 г., до окончателното изплащане,
както и сумата от 3777,62 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
посочената по-горе главница за периода от 11,12,2018 г. до 10,12,2023 г.
Ответникът оспорва основателността на исковете; оспорва
претендирания размер на вредите, предявява възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните вземания.
С постановеното по спора решение РС е приел, че предявеният регресен
иск е изцяло основателен и претендираното вземане не е погасено по давност. С
оглед на това е присъдил в полза на ищеца претендираната главница, а претенцията
за мораторно обезщетение е счел за частично основателна – до размер от 2989,90
лв., като за разликата над този размер до пълния претендиран е отхвърлил иска.
Решението е обжалвано в частта, с която исковете са уважени. Пред
въззивния съд се поддържат две оплаквания – за недоказаност на размера на
претендираното обезщетение и за изтекла погасителна давност по отношение на
спорните вземания.
2
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, както и по неговата допустимост – в
обжалваната му част. По отношение правилността, обхватът на въззивната
проверка се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. В
изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да обхване валидността и
допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на
императивна правна норма. При изпълнение на задълженията си въззивният съд не
констатира наличие на порок, обуславящ нищожност или недопустимост на
обжалваното решение, не се констатира допуснато нарушение на императивна
правна норма.
По оплакванията в жалбата:
С обжалваното решение РС е присъдил на ищеца търсената сума,
приемайки, че ответникът е причинил виновно процесното ПТП като е управлявал
посочения по-горе лек автомобил Мицубиши, без да притежава правоспособност
за това, както и че вследствие на това на посочения по-горе лек автомобил Шкода
са причинени имуществени вреди. Приел е, че ищцовото дружество е
застраховател по валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение управлявания от ответника лек
автомобил, въз основа на което е извършено заплащане на обезщетение за
причинените на третите лица вреди от страна на ищеца. С оглед на това РС е приел,
че са налице предпоставките за реализиране на регресната отговорност по чл. 500,
ал. 2 от КЗ. С въззивната жалба не се оспорва наличието на тези предпоставки.
Оспорва се размера на причинените от произшествието вреди, както и извода за
неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност.
Относно размера на претендираните вреди:
В производството пред РС е изготвена съдебна автотехническа
експертиза, от заключението на която се установява, че констатираните в
протокола за ПТП увреждания на лекия автомобил Шкода съвпадат с тези,
посочени в Опис по щета № 0300/18/777/500287. От извършената от вещото лице
оценка, общата стойност на необходимите за възстановяване на повредите части,
материали и труд, възлиза на 7754,53 лв. Няма спор, че ищцовото дружество е
заплатило тази сума в полза на дружеството – застраховател по застраховка
„Каско“ по отношение на увредения автомобил. С оглед на това претендираната
главница следва да се приеме за установена по размер.
3
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност:
Поддържаното от жалбоподателя становище, че погасителната давност
за претендираното регресно вземане следва да тече не от датата, на която
ищцовото дружество е заплатило застрахователното обезщетение, а от датата на
увреждането, е неоснователно. Погасителната давност по отношение на
регресните вземания на застрахователя е петгодишна и започва да тече от момента,
в който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица – в този
смисъл е формирана трайна и безпротиворечива съдебна практика, обективирана в
Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г., Пленум на ВС (т. 14: За регресните искове
важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на
изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица), както и в
редица решения на ВКС (напр.: Р 8/2022 - I т. о.; Р 47/2019 - I т. о.; Р 15/2011 - II т.
о.). В случая плащането от ищцовото дружество е извършено на 25,04,2019 г. и към
датата на предявяване на исковата молба – 17,08,2023 г., необходимият за
погасяване на вземането петгодишен срок не е изтекъл.
По изложените съображения първоинстанционното решение в
обжалваната му част следва да се приеме за законосъобразно и да бъде
потвърдено.
На въззиваемия следва да се присъдят сторените за въззивното
производство деловодни разноски, които се констатираха в размер на 1642,02 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 919/04,03,2025 г., постановено по гр. д. №
12087/2023 г. на РС Пловдив В ЧАСТТА, с която В. А. В., ЕГН **********; е
осъден да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София, ЕИК
*********; сумата от 7769,53 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 14,01,2018 г. в с. ***
по вина на В. А. В. като водач на МПС „Мицубиши Спейс Рънър“ с рег. № ***,
който управлявал без да притежава правоспособност за управление на съответната
категория МПС, при което са причинени имуществени щети на лек автомобил
„Шкода Фабия“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от предявяване на исковата молба – 17,08,2023 г., до
окончателното изплащане, както и сумата от 2989,90 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе главница за периода от
4
11,12,2018 г. до 10,12,2023 г.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН **********; да заплати на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; сумата от 1642,02 лв.
(хиляда шестотин четиридесет и два лева и две ст.), представляваща деловодни
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5