Решение по дело №742/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. В. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], против Решение № 122/18.06.2024 г., постановено по АНД № 424/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно и моли да бъде отменено изцяло с произтичащите от това последици. Заявява, че съдът не изяснил основния спорен по делото въпрос, а именно къде точно било извършено цитираното нарушение. Видно било от мотивите на самото наказателно постановление, че описанието на мястото на извършването на нарушението било твърде общо, като съдът в мотивите си просто преповторил това описание. В жалбата си до съда жалбоподателят оспорил именно тези обстоятелства, но отново не получил категоричен отговор на въпроса къде точно бил паркиран процесният автомобил. Посоченото в мотивите, че водачът паркирал автомобила на [улица]под Детска градина „Весели очички“, не индивидуализирало мястото на паркирането. По този начин не можело да се направи обоснован извод дали на това място действа забранителен знак В27. Жалбоподателят описал подробно от къде до къде действа този знак и посочил, че следващото кръстовище е това на [улица]с [улица]. Съдът обаче приел, че следващото кръстовище е с [улица], без да отчете, че преди това кръстовище било именно кръстовището с [улица]. Като не отчел този неоспорим факт и като не уточнил дали автомобилът се намирал преди или след това кръстовище, съдът допуснал съществено нарушение. В случая ставало въпрос за установено неправилно паркиране в отсъствието на водача, поради което първоначално бил съставен фиш съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДвП. Поради оспорването на фиша, наказващият орган пристъпил към издаване на обжалваното наказателно постановление. Както във фиша, така и в постановлението липсвало точно описание на това в какво се е изразило неправилното паркиране и дали на това място имало забрана за паркиране. Посочено било само, че паркирането е на [улица], без да било уточнено точното място. Оттук следвал и въпросът дали знак № В27 действал в този участък от улицата. Следователно, след като фишът бил нередовен, издаденото на основание същия фиш наказателно постановление също страдало от този порок. Жалбоподателят счита, че правото му на защита било съществено засегнато, предвид начина, по който нарушението било отразено в наказателното постановление и във фиша. Налице била неяснота относно фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение. Схематично в мотивите си съдът приел, че има поставен знак № В27 до детската градина, но къде точно бил поставен този знак, не ставало ясно. Съдът приел, че следващото кръстовище е с [улица], на което жалбоподателят се противопоставил с твърдението, че преди това имало кръстовище с [улица]. Съдът приел, че това кръстовище се намира от другата страна, без да уточни в коя посока, но съдебният акт не можело да бъде мотивиран с толкова общи изрази. Жалбоподателят счита, че наказващият орган трябвало да индивидуализира местонахождението на автомобила или да представи снимков материал. Предвид изложеното, жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното съдебно решение, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-44/09.04.2024 г. на Кмета на Община Хасково, като отмени същото изцяло. Моли за присъждане на направените в производството разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Кмет на Община Хасково, депозира по делото чрез процесуален представител писмено становище, с което оспорва изцяло касационната жалба и излага съображения по съществото на спора. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, отправя възражение за прекомерност на заявения адвокатски хонорар от процесуалния представител на касационния жалбоподател.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита обжалваното решение на Районен съд – Хасково за правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

В обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е приел за установено, че на 08.02.2024 г., около 14:18 часа, в [населено място], на [улица]под Детска градина „Весели очички“, в посока към кръстовището с [улица], жалбоподателят Н. В. П. паркирал лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № [рег. номер], собственост на фирма „Айти 9“ ЕООД. До детската градина „Весели очички“ бил поставен пътен знак В27. Свидетелите Д. Д. и И. М., служители - инспектори в Сектор „КОРЗ“ на Община Хасково, забелязали паркирания автомобил. Като преценили, че паркирането било извършено в зоната на действие на знак В27, издали Фиш № 9794 от 08.02.2024 г. за налагане на глоба в размер на 20 лв., който бил залепен на автомобила. Н. П. подал възражение срещу глобата с фиш, след което била осъществена процедурата по чл. 39, ал. 3 от ЗАНН. Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23/13.03.2024 г., въз основа на който било издадено атакуваното наказателно постановление. На база така приетата за установена фактическа обстановка съдът е преценил, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата, според който участниците в движението трябва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, със светлинните сигнали, пътните знаци и маркировки. Посочил е, че Н. П. паркирал автомобила на [улица]под Детска градина „Весели очички“, в посока към кръстовището с [улица]. До детската градина бил поставен знак В27, забраняващ престоя и паркирането. Ако нямало обозначение върху знака, тази забрана действала от знака до следващото кръстовище. Следващото кръстовище на [улица]било с [улица], но преди това улицата се пресичала с [улица]. Автомобилът на жалбоподателя бил паркиран на [улица]под детската градина, преди кръстовището с [улица]. По делото не било доказано, че автомобилът бил паркиран след пресечката с [улица], където знак В27 вече не действал. Свидетелите Д. и М. твърдели, че в същата зона имало още два знака В27 и във всички случаи автомобилът бил в зоната на действие на забраната за спиране и паркиране, доколкото цялата зона била забранена за спиране и паркиране. Ето защо съдът е приел, че Н. П. е нарушил задължението си по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП предвиждала глоба от 20 лв. за водач, който неправилно престоявал или паркирал, какъвто бил и конкретният случай. Жалбоподателят паркирал автомобила в зоната на действие на знак В27, за което му била наложена глоба от 20 лв. Този размер бил твърдо определен и не подлежал на индивидуализация. Поради това съдът е преценил, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Настоящият касационен състав счита така постановеното съдебно решение за неправилно, а направените с касационната жалба възражения - за основателни, поради следните съображения:

На първо място, настоящата инстанция споделя довода, че актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление - издадено, без да е извършено надлежно описание на обстоятелствата, при които е извършено деянието. В същите е посочено, че деянието е осъществено в [населено място], на [улица]. Липсва обаче конкретизация на кой участък от пътя по протежението на [улица]е бил паркиран процесният автомобил, за да се направи преценка дали това място попада в обхвата на забраната, въведена с пътния знак В27, или е извън зоната му на действие. Същевременно именно около това обстоятелство се концентрира спорът по делото. В тази връзка съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение при посочване на мястото на нарушението. Разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изискват да бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение в двата процесуални документа (АУАН и НП), като се посочи мястото на нарушението. Липсата на точно и конкретно място на нарушението е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице и съответно препятства съда в извършването на контролните му правомощия. Мястото на извършване на деянието е съществен негов елемент от обективна страна, като същият пряко кореспондира с факта на извършеното нарушение. Недопустимо се явява неговото извеждане въз основа на анализ на доказателствата, тоест да бъде санирано като порок на АУАН и НП едва в съдебната фаза, както в случая е сторил районният съд. Спецификата на нарушението и обстоятелството, че се касае за нарушение на Закона за движение по пътищата дава основание на настоящия състав да приеме, че липсата на точно посочване на мястото на нарушението не е само формално нарушение, а и такова, което ограничава оспорващия да разбере конкретен признак от състава на административното нарушение. В случая няма данни забраната за паркиране да е действала по цялата [улица], а липсва нормативно признато основание да се правят предположения във вреда на жалбоподателя, обуславящи извода, че по протежението на цялата улица той е паркирал именно там, където е действала забраната, въведена с пътния знак. Още повече, че в случая, както вече бе посочено, точно това е и основното възражение, което се прави от дееца. След като не е установено режимът за престой и паркиране по протежението на цялата [улица]в [населено място] да е еднакъв, и доколкото действащите правила са различни в зависимост от това в кой участък от пътя се намира автомобилът, то така направеното описание, единствено чрез посочване на наименованието на улицата, е недостатъчно с оглед конкретиката на фактите и вмененото в отговорност нарушение. В тази връзка се споделят доводите на касатора, че предвид твърде общото посочване на мястото на осъществяване на нарушението съществено е ограничено правото му на защита. По този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, което препятства възможността за съдебен контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано следното:

В чл. 6, т. 1 от ЗДвП е разписано задължението участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка. Нарушаването на тази забрана съставлява административно нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, който текст предвижда налагане на административно наказание глоба в размер 20 лв. за неправилно паркиране. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 18/23.07.2001 г. на МВР за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, пътен знак за въвеждане на забрана се поставя непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася забраната. Съгласно нормата на чл. 61, ал. 3 от същата наредба, въведената забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. В този смисъл от решаващо значение за преценка относно наличието на съставомерно поведение от страна на оспорващия е да бъде установено наложено ограничение със знак В27 в процесния участък, където автомобилът е бил паркиран. По делото обаче не е представена транспортно-комуникационна схема на [населено място], не е обозначено мястото, където е бил паркиран автомобилът, не са направени снимки на автомобила и на участъка, в който е бил паркиран, за да се изясни дали действително автомобилът е бил паркиран в зоната на действие на знак В27. При тези констатации и с оглед принципа, че АНО е длъжен да докаже установеното нарушение, неговото авторство и съставомерност, касационният състав намира, че в случая нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, не е доказано, а това квалифицира наказателното постановление като незаконосъобразно и поради неправилно приложение на материалния закон.

Доколкото в случая не са налице основания по чл. 222, ал. 2 от АПК за повторно разглеждане на делото, въззивното решение следва да бъде отменено, като с касационното решение по същество наказателното постановление бъде отменено.

По отговорността за разноски – от касатора е заявена претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Относно реалното извършване на претендираните разноски касаторът е представил пред районния съд и съответно пред настоящата инстанция договори за правна защита и съдействие от 14.05.2024 г. и от 11.07.2024 г., в които е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за всяка инстанция и същите са отбелязани като платени в брой. Предвид направеното от ответника по касация възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, следва да се прецени приложението на предвидените в чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН последици, според които, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По това възражение следва да се посочи, че съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В случая размерът на глобата по обжалваното НП е 20 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от цитираната наредба, при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 400 лв., което означава, че договорените възнаграждения в случая са под този минимален размер, като с оглед характера на спора и извършените процесуални действия не се явяват прекомерни. Ето защо Община Хасково, като юридическо лице, в структурата на което е административнонаказващият орган, следва да бъде осъдена да заплати направените от касатора разноски в размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 122/18.06.2024 г., постановено по АНД № 424/2024 г. по описа на Pайонен съд – Хасково, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-44/09.04.2024 г. на Кмета на Община Хасково, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДВП на Н. В. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ХАСКОВО да заплати на Н. В. П., [ЕГН] от [населено място] [улица], сумата в размер на 600 (шестстотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 424/2024 г. по описа на Pайонен съд – Хасково и по КАНД № 742/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Решението е окончателно.