Протокол по дело №1981/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1716
Дата: 14 ноември 2024 г. (в сила от 14 ноември 2024 г.)
Съдия: Ивелина Владова
Дело: 20243100501981
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1716
гр. Варна, 14.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Ирена Н. Петкова

мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Въззивно
гражданско дело № 20243100501981 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:38 часа се явиха:
Въззивницата Н. М. Г., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. С.
Н., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемият ,,ВАРНА КРЕДИТ ГРУП“ ООД, редовно призован. Представлява се
от адв. А. Ц. и адв. Д. И., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните намира, че не са налице пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА

в доклада си към Определение № 4382/10.10.2024г., с което определение е извършен
доклад на въззивната жалба, както и на депозирания срещу жалбата писмен отговор.
Адв. Н.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по доклада на делото,
запозната съм.
Представила съм преди съдебно заседание писмено становище, защото не знаех дали
ще успея да се явя.
По отношение на доклада на делото, в същия не е залегнало релевираното от нас
1
възражение затова, че ВРС не е отчел, направеното от процесуалните представители на
ищеца, както в последното съдебно заседание, така и в представените писмени бележки по
делото признание за това, че действително ищецът признава, че моята доверителка
притежава противопоставимо вещно право на ползване.
Адв. Ц.: Няма спор по този въпрос. Ние сме казали и сме твърдяли по делото, че по
силата на нотариален акт, с който е прехвърлила, заедно с покойния си съпруг, правото на
собственост върху процесния апартамент, по силата на договор за гледане и издръжка, и са
си запазили двамата прехвърлители правото на ползване и този нотариален акт и по
настоящем е вписан в Служба по вписванията, за което има представени доказателства. Към
момента, до отричане на действията на този нотариален акт по отношение на учреденото
право на ползване, тя се легитимира като лице, което има учредено вещно право на
ползване. Не сме твърдели, че това право ни е противопоставимо, в смисъл, че, ние
признаваме, че тя към момента има такова право, тя се легитимира като носител на това
вещно право. Това са нашите твърдения.
Адв. Ц.: Оспорвам жалбата, поддържам отговора, който поддържаме. Жалбата
неоснователна. Нямам възражения по доклада на делото, запозната съм.
Адв. И.: Поддържам отговора, оспорвам жалбата.
СЪДЪТ докладва постъпило становище вх.рег. № 28732/13.11.2024г., депозирано от
адв. С. Н., процесуален представител на въззиваемата страна Н. Г., в което изразява
становище по писмения отговор на въззивната жалба.
Адв. Ц.: Да се приеме становището.
СЪДЪТ по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА писмено становище вх.рег. № 28732/13.11.2024г.,
депозирано от адв. С. Н., процесуален представител на въззиваемата страна Н. Г.
Адв. Н.: Нямам искания по доказателствата. Представям списък на разноските по чл.
80 от ГПК, които претендираме. Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Адв. Ц.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските по чл.
80 от ГПК. Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с
разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци с разноските по чл. 80 от
ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
2
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Н.: Моля да уважите подадената от нас въззивна жалба и да отмените
решението на ВРС, на основание доводите, наведени в подадената от нас жалба. Подала съм
писмено становище, с което изразявам допълнителни доводи във връзка с депозирания
отговор.
Едно от основанията, на които считам, че следва да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд, това е наведените доводи последно съдебно заседание, както и в
подадената писмена защита от ищеца, затова, че моята доверителка се легитимира като
ползвател на процесния имот. В писмената защита са изложени доводи, цитирам: ,,Към
настоящия момент Н. Г. се легитимира като лице, притежаващо пожизнено вещно право на
ползване върху имота, който доверителите ми са придобили на публична продан“.
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е обвързан от
фактическите и правни твърдения на ищеца, при постановяване на решението си. Намира,
че именно тези доводи са от значение при решаване на спора, както и считам, че ВРС е
допуснал процесуално нарушение при постановяване на решението си, предвид това, че
съдът не следва да дерогира фактическите и правни твърдения на страните като налага
различни съображения от заявените от страните в хода на процеса и да отрича права, които
се признават от насрещната страна.
С твърденията наведени в днешно съдебно заседание, които бяха изложени днес,
които твърдения и на двете страни на практика съвпадат, именно, че моята доверителка има
противопоставимо вещно право на ползване.
Другият ни основен аргумент е свързан с характеристиката на предявения
ревандикационен иск, а именно, че с подобен иск може да се ползва само лице, което
притежава правото да владее имота.
Аз Ви моля да обърнете внимание на изложените във въззивната жалба
обстоятелства, че съобразно закона купувачът на публична продан придобива правата, които
е притежавал длъжника, към момента на вписване на забраната. В процесния случай към
момента на вписване на възбраната длъжникът по изпълнителното дело не е имал право да
ползва, респективно да владее процесния имот. По тази причина считам, че и ищецът като
купувач на публичната продан, не е придобил правото да владее имота, поради това, че
върху имота има ограничено вещно право, което включва в себе си и владелческите
правомощия. В тази връзка ревандикацията следва да бъде предявена единствено от лице,
което има право да владее имота.
В тази връзка, моля да отмените решението на ВРС, като съобразите изложените от
мен аргументи. Моля да ни присъдите сторените разноски, пред двете инстанции.
Адв. Ц.: Моля да отхвърлите въззивната жалба и да потвърдите решението на ВРС,
като правилно, постановено в съответствие с процесуални правните разпоредби на закона и
при спазване на материалния закон.
3
По приложение на материалния закон, съдът правилно е приложил разпоредбата на
чл. 452 от ГПК, според която, извършените от длъжника разпореждания с имота след
налагане на възбраната и публичната продан са недействителни, спрямо взискателя и
присъединилите се кредитори. Вписаната възбрана води до относителна недействителност
по отношение на извършените след вписването сделки, на която може да се позове
взискателя. Съответно купувачът на публична продан встъпва временно в правата на
длъжника като придобива правото на собственост, което той има, а в същото време и в
правата на кредитор. По силата на чл. 452 от ГПК на него са непротивопоставими всички
тези действия и факти, които са непротивопоставими на кредитора.
По делото е установено, че имотът е бил обект на принудително изпълнение по
изпълнително дело и е закупен от ищеца на публична продан. На 05.02.2008г. е наложена
възбрана върху имота, същият е бил собственост на сина на ответниците Боян Бобчев. След
налагане на възбраната след 2010г. на 28.12., ответницата и нейния покоен съпруг са
придобили правото на собственост от своя син, длъжник по изпълнителното дело, с договор
за дарение. Поради това придобитите от тях права, ответницата и нейния покоен съпруг, на
собственост върху имота, са непротивопоставими на ищеца.
Изложили сме в исковата молба и след това по делото, че непротивопоставимо на
ищеца и завещателното разпореждане на длъжника по изпълнителното дело Георги Бобчев с
½ ид.ч. от имота, т.к. към датата на завещателното разпореждане 2010г. Георги Бобчев вече
не е бил собственик, поради това, че през 2008г. е наложена възбрана върху имота. Тоест,
освен като собственик на имота по нотариален акт Н. Г. към натоящия момент, както и в
хода на изпълнителното дело се легитимира по силата на нотариален акт за прехвърляне на
имота срещу издръжка и гледане, и като лицето, което притежава ограничено вещно право
на ползване по чл. 56 от ЗС. С придобиването на правото на собственост по дарение през
2010г., вещното право на ползване се е погасило, поради това, че има сливане на
собственик и ползвател в едно качество, т.е. тя е имала като собственик право на ползване да
ползва вещта като собственик, което погасява правото да я ползва, по силата на
ограничено вещно право за ползване.
Доколкото този нотариален акт съществува в правния мир и понастоящем, както е
съществувал и по изпълнителното дело до отричането на силата на този нотариален акт, тя
се легитимира в момента, като ползвател на имота и като негов собственик. В този смисъл
са били твърденията на ищеца по делото, че тя се легитимира като ползвател, но тя към
момента не е ползвател. Трябва да бъде отречена удостоверителната сила на вписването на
нотариалния акт, защото той пред всички я легитимира и като ползвател. Поради това по
изпълнителното дело е зачитана тази сила на нотариалния акт от ЧСИ и той е признавал
правата а ползвател, защото не е в неговата компетентност да се произнесе по това дали е
към този момент погасено по давност правото на ползване, поради сливане на двете
качества, с придобиването правото на собственост от ответницата.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че съдът не е зачел по делото
4
признание на ищеца, че ответницата има право на ползване, което му е противопоставимо,
напротив, както вече казах, ние отричаме тя да е ползвател, но тя с легитимира с документ и
в Служба по вписванията.
По отношение на твърдението, че тя е придобила правото на собственост по
давностно владение, твърдим, че не е налице анимус, а именно, намерението да се владее
имота като свой, т.к. през целия ход на изпълнителното дело и в настоящото производство,
ответницата твърди, че тя е ползвател и следва да се зачете нейното вещно право на
ползване. Ползвателят е държател на имота, държанието изключва анимус и до преобръщане
държанието във владение, така че това да стане ясно за всички, не е текла придобивна
давност, както такава не тече и понастоящем, т.к. ответницата продължава да твърди, че е
ползвател на имота по вещното право на ползване.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5