Решение по дело №1074/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от К.Н.К. ***, с посочен съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №23-0242-000103 от 31.08.2023г. на Началник РУ- Б. към ОДМВР-Видин.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна и неправилна, поради издаването й в нарушение на процесуалните правила. Оспорва времето на издаване на заповедта, вкл. часът й като счита, че е антидатирана. Излага съображения, по които счита, че не са налице основанията по чл.60, ал.1 от АПК за допускане предварителното изпълнение на заповедта. Твърди, че в случая резултатът от тестването за употреба на наркотични вещества е грешен и повлиян от приемането от негова страна на лекарства за хронична алергия. Счита, че оспорената заповед се използва, за да бъдат узаконени незаконосъобразните действия по изземване на автомобила му.

По изложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на оспорената ЗППАМ в цялост. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. Навежда и допълнително основание за незаконосъобразност на оспорената заповед, а именно за нарушена процедура по отнемане на автомобила и сваляне на регистрационните му табели, поради липса на протокол за изземване на МПС или за доброволното му предаване.

Ответникът – Началник РУ- Б. към ОДМВР-Видин, в депозирано чрез процесуален представител писмено становище оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата, моли да не се присъжда адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства за заплащането му. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение серия GA №1055369 от 31.08.2023г. е констатирано, че на 31.08.2023г., около 18.40 часа в гр.Б., по бул.“С.“ срещу „З.“  , с посока на движение към ул.“Т.И.“ , К.Н.К. управлява личния си лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № *******, след употреба на наркотични вещества и техни аналози. Последното е било установено с техническо средство „Дръг тест 5000“, с фабричен номер ARLK – 0020, проба №349 от 31.08.2023г. , 18.45ч., отчело наличие на амфетамин и метамфетамин. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване №0068967/31.08.2023г. В АУАН е записано още, че водачът не представил СРМПС – част II, както и че е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, което е отчело 0 промила алкохол. В АУАН е посочено, че К.Н.К. виновно е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Актът е връчен срещу подпис на лицето на 31.08.2023г.

Видно от Мотивирана резолюция №23-0242-М000050 от 31.08.2023г. на Началника на РУ-Б., административнонаказателното производство по АУАН Серия GА, №1055369 от 31.08.2023г. в частта за нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП е прекратено, поради това, че е образувано ДП №242ЗМ-305/2023г. по описа на РУ-Б. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Като част от преписката по издаване на оспорения акт е представена справка за нарушител/водач за К.Н.К..

От Началника на РУ-Б. е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №23-0242-000103 от 31.08.2023г. , с която на К.Н.К. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б. ”б” от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № *******“ за срок от 6 месеца. В заповедта от фактическа страна са възпроизведени обстоятелствата по съставения АУАН серия GA №1055369 от 31.08.2023г. , а от правна страна е посочена разпоредбата на чл.171, т.2А, б. ”б” от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

При извършената по реда на чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира следното:

Заповедта изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Видно от представената Заповед №368з-1960/18.11.2021г. Директорът на ОДМВР – Видин е оправомощил Началниците на РУ при ОДМВР – Видин (т.1.6) да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т.2А б.”б” от посочената разпоредба.

Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК и чл.172 ал.1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.171, т.2А, б. ”б” от ЗДвП, а от фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в тази разпоредба материалноправни предпоставки за налагането на принудителната мярка, вкл. се съдържа препращане към съставен АУАН, което е напълно допустимо. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно „прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № *******“ за срок от 6 месеца.

Не се установява при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

Не се споделя оплакването за антидатиране на оспорената заповед. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства в тази насока, а съдържащите с в административната преписка документи не дават основание да се направи подобен извод. Напротив, по преписката е приложена Мотивирана резолюция №23-0242-М000050 от 31.08.2023г. на Началника на РУ-Б., с която административнонаказателното производство по АУАН Серия GА, №1055369 от 31.08.2023г. е прекратено в частта за нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, а именно във връзка с това нарушение е издадена процесната ЗППАМ. Приложено е и писмо изх.№242р-9244/01.09.2023г. на РУ-Б., видно от което ЗППАМ №23-0242-000103 от 31.08.2023г. е изпратена до Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково. Тези писмени доказателства опровергават твърдението, че оспорената заповед е антидатирана като в тази връзка следва да се има предвид, че административният орган прилага предвидената в закона ПАМ в условията на обвързана компетентност т.е. при наличието на визираните в нормата на чл.171, т.2А, б. ”б” от ЗДвП материалноправни предпоставки е длъжен да издаде ЗППАМ. От страна, от жалбоподателя явно не се отчита, че посоченият в заповедта час 18.50 касае допуснатото предварително изпълнение на същата, а не влизането й в сила. Относно довода, че ЗППАМ е връчена на 13.09.2023г. следва да се отбележи, че това обстоятелство не обосновава извод за антидатиране на оспорения акт.

Неоснователно е и оплакването, че при издаване на оспорената заповед не бил съставен протокол за отнемане или доброволно предаване на процесния автомобил, както и за отнемане на регистрационните му табели. Действително, такъв протокол не се съдържа в административната преписка. Липсата на протокол за отнемане или доброволно предаване на автомобила е обстоятелство, имащо отношение към образуваното досъдебно производство, но за законосъобразността на ЗППАМ то е ирелевантно. В производството по прилагане на ПАМ не се предвижда принудително отнемане на МПС, а само отнемане на регистрационните му табели. От друга страна, за отнемане на регистрационните табели не се изисква съставяне на нарочен протокол. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.4 от ЗДвП , в случаите по чл. чл.171, т.2А от ЗДвП, регистрационните табели се изземват с акта за установяване на административното нарушение, както е процедирано и в настоящия случай, а отнемането им е свързано с изпълнение на издадената ЗППАМ като в тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.172, ал. 2, т.3 от ЗДвП.

Оспорената заповед е съответна и на материалния закон.

Приложимият закон в случая е разпоредбата на чл.171, т.2А, б. ”б” от ЗДвП, чиито правни последици в конкретния случай се свързват с прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който го управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози . Цитираната разпоредба правилно е приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2А, б. “б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В случая ПАМ е приложена във връзка с установеното управление от жалбоподателя на МПС след употреба на амфетамин и метамфетамин, което обстоятелство е констатирано със съставения на 31.08.2023г. АУАН Серия GА, №1055369 от същата дата. Жалбоподателят не оспорва, че при извършената му проверка тестът е отчел наличието на амфетамин и метамфетамин. Твърди обаче, че използвал медикаменти за хронична алергия, които вероятно повлияли на резултата от тестването. В подкрепа на това си твърдение жалбоподателят не ангажира доказателства.

Процесната ПАМ е наложена въз основа на констатациите по съставен АУАН, които в настоящото производство могат да се оборват с всички доказателствени средства. В случая жалбоподателят не оборва тези констатации, а АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК, като съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

По изложените съображения, съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, включително и в частта на определения срок, за който е приложена ПАМ, явяващ се минималния такъв.

В жалбата се съдържат и оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед в частта й относно допуснатото на основание чл.60, ал.1 от АПК предварително изпълнение. Това оплакване обаче е несвоевременно заявено. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.5 от АПК, разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.

В случая разпореждането за предварителното изпълнение на ЗППАМ, обективирано в същата, е съобщено на оспорващия на 13.09.2023г., а жалбата с оплаквания за незаконосъобразност на заповедта в тази й част, е подадена на 27.09.2023г. т.е. след изтичане на законоустановения 3-дневен срок по чл.60, ал.5 от АПК. Предвид последното, жалбата в тази й част се явява недопустима, поради просрочието й.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваната заповед съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена. В частта й, насочена срещу допуснатото на основание чл.60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на заповедта, жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството в тази му част следва да се прекрати.

При този изход на производството, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер от 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл.159, т.5 от АПК , съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Н.К. ***, с посочен съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0242-000103 от 31.08.2023г. на Началник РУ- Б. към ОДМВР-Видин.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Н.К. срещу допуснатото на основание чл.60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0242-000103 от 31.08.2023г. на Началник РУ- Б. към ОДМВР-Видин и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСЪЖДА К.Н.К., с ЕГН **********, да заплати на РУ-Б. към ОДМВР-Видин юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.

Решението в прекратителната му част с характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, а в останалата му част е окончателно.

Съдия: