Р Е Ш Е Н И Е
№1011/17.6.2020г.
Град Пловдив, 17.06.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
първи май две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 440 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на В.Н.М. *** против решение № 39 от 13.01.2020
г., постановено по а.н.д. № 6268 по описа на Пловдивския районен съд за 2019
година, с което е потвърдено наказателно постановление № 1174 от 23.08.2019 г.
на зам.-кмета на Община Пловдив, с което на В.Н.М., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.4, ал.1, т.5 от Наредбата за реда
за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
град Пловдив (НРСППППСТГП).
Според касатора решението е неправилно и необосновано.
Иска се отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление. Претендира
разноски.
Ответникът в писмено становище оспорва касационната
жалба и моли да се потвърди решението на ПРС.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните
съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че събраните устни и писмени доказателства установяват, че нарушението
и нарушителят са безспорно установени, съставеният акт за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН и при тяхното издаване не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, материалната компетентност на
актосъставителя и на административнонаказващият орган е доказана от
представените заповеди № 19ОА1401 от 18.06.2019 г. и № 19ОА1407 от 18.06.2019
г. на кмета на община Пловдив, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН. Като
неоснователно е преценено възражението за непълнота на описанието на
фактическата обстановка в акта за установяване на административно нарушение,
като според съда в пълна степен е индивидуализирано МПС чрез регистрационния си
номер, а справката от КАТ внася пълна яснота относно неговия собственик. От
друга страна, липсата на описание на модела на МПС не влияе върху възможността
на нарушителя да разбере за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Като неоснователно е преценено
също възражението за липса на доказателства относно авторството на деянието,
доколкото нормите на чл.39, ал.2, изр.2 НРППППСТГП и чл.188, ал.1 ЗДвП не
налагат на административно-наказващия орган да установява дали лично
собственикът е паркирал МПС на мястото на нарушението. Според районния съд
законът е приложен правилно, защото извършеното нарушение може да бъде
санкционирано както по ЗДвП, така и по наредбата, доколкото е налице пълно
съвпадение на елементите на фактическия състав и на санкцията по чл.183, ал.4,
т.8 ЗДвП и чл.43, ал.5 НРСППППСТГП. Според районния съд случаят не попада в
приложното поле на чл.28 ЗАНН.
Решението е правилно. Въз основа на правилно
установени факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които
напълно се споделят на настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Всички възражения в касационната жалба преповтарят
възраженията в жалбата до районния съд, които са коментирани от съда, на всички
тях е даден отговор.
Водим от всичко
изложено, съдът намира, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1,
т.1 и 2 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва
да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат
разноски. Затова и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 39
от 13.01.2020 г., постановено по а.н.д. № 6268 по описа на Пловдивския районен
съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.