РЕШЕНИЕ
№ 896
гр. Пловдив, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501196 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от В. Н. З., ЕГН ********** против
Решение № 3580/03.08.2023г., постановено по гр.д. № 15298/2021г. по описа
на Районен съд Пловдив в частта, с която исковете са отхвърлени за размера
над 10,92 лева до пълния претендиран размер от 445,92 лева. С оплакване за
неправилност на първоинстанционното решение, жалбоподателят иска от
въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да се уважи
претенцията в пълен размер. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата Застрахователна компания „Лев Инс“ АД,
ЕИК ***** заявява становище за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на обжалваното решение.
Депозирана е и частна жалба от В. Н. З. против Определение №
1157/29.01.2024г., с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК на
ищеца, инкорпорирана във въззивна жалба от 22.08.2023 г. Изложени са
съображения за неправилност на атакувания акт, тъй като
1
първоинстанционният съд не е присъдил разноски в полза на жалбоподателя,
а и същите не следвало да се определят по Наредба 1/2004г.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 429,
ал.3, вр. с ал.2, т.2 КЗ, предявени от В. Н. З. против ЗК „Лев инс“ АД. От
съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумите от: 445,92 лева – допълнително обезщетение за имуществени
вреди; 90,66 лева – обезщетение за забава за периода 27.09.2019 г. –
27.09.2021 г., ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда –
28.09.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни и моли съда да ги
отхвърли. Претендира направените от него разноски по делото.
С постановеното по спора Решение № 3580/03.08.2023г., постановено
по гр.д. № 15298/2021г., първостепенният съд е осъдил ЗК „Лев инс“ АД да
плати на В. Н. З. сумата от 10,92 лева - главница, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а. „Ситроен Саксо“ с
ДК № *****, вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано
по вина на водач на МПС с ДК № *****, застрахован в ЗК „Лев инс“ АД,
2
съгласно полица за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 28.09.2021
г. до окончателното погасяване, като е отхвърлил исковете за присъждане на:
разликата над посочената главница до пълната претендирана сума от 445,92
лева, както и за 90,66 лева – обезщетение за забава за периода 27.09.2019 г. –
27.09.2021 г., като неоснователни.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Не се спори между страните, че на 13.07.2019 г. в гр. *****, е
настъпило ПТП, при което автомобил „Ситроен Саксо“ с ДК № ***** –
собственост на ищцата, е ударен в задната част от МПС, с ДК № *****. Към
момента на произшествието Гражданската отговорност на виновния водач е
застрахована при ответника. На 13.08.2019г. застрахователят е заплатил
обезщетение на ищеца за претърпените имуществени вреди по собственото
МПС с ДК № ***** в размер на сумата от поне 535,68 лева.
От представената по делото фактура се установява, че
междувременно В. З. е заплатила сумата от 1 092 лева за отстраняване на
щетите по автомобила.
С нарочно искане от 26.09.2019г. е поискана сумата от 556,32 лева от
застрахователното дружество за покриване на разликата между изплатеното
обезщетение и разходите за ремонт на автомобила.
В открито съдебно заседание от 21.09.2022г. ищцата признава, че
ответникът е изплатил и допълнителна сума от 110,40 лева, т.е. общо
изплатеното от застрахователя обезщетение е 646,08 лева.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на
САТЕ, според което – пазарната стойност на ремонта за възстановяване на
увреденото МПС е 1255,86 лева, а неговата пазарна стойност към датата на
събитието е 1273 лева. Налице е икономически тотална щета /чл.390, ал. 2
КЗ/, доколкото стойността на ремонта представлява 98,60 % от тази на
автомобила преди повреждането. Разликата между цената на МПС преди
повредата и цената му след това от 617 лева /стойност, предаден за скрап/, е
657 лева, т.е. със същата имуществото на собственика е намаляло, в резултат
на произшествието.
3
Спорни в пред настоящата инстанция са въпросите относно начина на
определяне и размерa на обезщетението за обезвреда. В тази връзка ПОС
намира следното:
При настъпване на покрито от договора за застраховка "ГО"
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати
на застрахователно обезщетение за претърпените при същото вреди.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на вещта съм момента на ПТП при пълна
увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, но при съобразяване на стойността на запазените части и
ограниченията за редуциране на размера на обезщетението с императивни
материално-правни норми. При частична и при пълна увреда на имущество
обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на вредите
към момента на увредата нито действителната стойност на имуществото към
този момент. При частична увреда се дължи възстановителната стойност,
тоест е стойността, срещу която може имущество да се възстанови до
състояние, в което е било преди увредата, вкл. и разходи за транспорт,
монтаж, строителство, ремонт и т.н. При определяне на действителната
стойност на имущество и на възстановителната стойност не се прилага
обезценка. Овехтяването е инкорпорирано в самата застрахователна стойност.
Въз основа на заключението от САТЕ съдът приема, че общата
стойност на разходите за необходимия ремонт на щетите е сумата от
1 255,86лв., като тази стойност представлява 98,6% от стойността на
автомобила преди повреждането му. Действителната, пазарна стойност на
автомобила преди повреждането му е сумата от 1 273лв. Според вещото лице
при прекратяване на регистрацията на автомобила, той има стойност, като е
невъзможно да се прогнозира каква би била цената на запазените части, тъй
като първо трябва да се извърши разглобяване, след това оценка на годността
на всяка част и след това да се организира продажбата им. Не може да се
прогнозира дори и след извършване на описаните дейности за колко време
тези части ще бъдат продадени и каква би била цената за тяхното съхранение
и продажба. Стойността на повредения автомобил, предаден за скрап е 617 лв.
4
Въз основа на това се достига до извод, че размерът на дължимото
от ответника обезщетение е разликата между действителната стойност на
автомобила /1 273лв./ и стойността на запазените части /617лв./, която следва
да се приспадне от действителната стойност на вещта, което в стойностно
изражение е сумата от 657лв.
От размера на обезщетението (657лв.) следва да се приспаднат
заплатените от ответника суми, общо в размер на 646,08лв. Поради това
размерът, който Застрахователна компания „Лев Инс“ АД следва да заплати
на ищеца представлява разлика между сумата от 657лв.. и 646,08лв., а именно
сумата от 10,92лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от КЗ при изплащане на
обезщетение за тотална щета на МПС, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква представяне на удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС, поради
тотална щета. Неизпълнението на задължението за дерегистрация и
представянето на доказателства за това пред застрахователя е ирелевантно
обстоятелство за основателността на претенцията за главница за
застрахователно обезщетение, но следва да бъде съобразено при определяне
на началния срок на изпадането в забава (така напр. Решение № 59/12.06.2015
г. на ВКС по т. д. № 1256/2014 г., II т. о., Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т.
д. № 775/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО и др.). В настоящия случай липсват данни
по делото, а и твърдения за прекратяване на регистрацията на процесното
МПС. Поради изложеното, не е възникнало акцесорното вземане за
обезщетение за забава върху главницата.
С оглед съвпадението в изводите на районния съд, въззивната жалба
следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение – да се
потвърди.
На следващо място, настоящата инстанция счита предявената частна
жалба от ищеца-жалбоподател за неоснователна. Както в решението си, така
и в атакуваното Определение № 1157/29.01.2024г. районният съд е изложил
мотиви и е достигнал до правилни изводи за дължимите в полза на ищеца
разноски за първоинстанционното производство. Същите са изчислени по
съразмерност (с оглед уважената част от претенцията), като са взети предвид
сторените от страната разноски, съобразно списъка по чл.80 ГПК.
5
При този изход на спора за въззивното производство се дължат
разноски в полза на въззиваемата страна, но такива не се претендират.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3580/03.08.2023г., постановено по гр.д.
№ 15298/2021г. по описа на Районен съд Пловдив в частта, с която исковете
по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 429, ал.3, вр. с ал.2, т.2 КЗ,
предявени от В. Н. З., ЕГН ********** против ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *****
са отхвърлени за размера над 10,92 лева до пълния претендиран размер от
445,92 лева.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1157/29.01.2024г. по гр.д. №
15298/2021г. по описа на Районен съд Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6