О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №203
гр. Габрово, 18.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в съдебно
заседание от двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ……… като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ Адм. дело №
305 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано е по
жалба на „******“ЕООД с. Идилево, общ. Севлиево против Мълчалив отказ за
произнасяне по Заявление за подпомагане за кампания 2019г. на Изп. директор на
ДФ Земеделие.
В жалбата се твърди, че съгласно чл. 75
§1 от Регламент ЕС№1306/2013г. ДФ Земеделие следва да извърши плащане по съответните
схеми за подпомагане в срок до 30.07.2019г. по подадено от заявителя Заявление
за подпомагане за кампания 2019г.
Излага се също,
че „******“ЕООД с. Идилево бил подал Заявление №02-2600/3568/07.08.2020г. до
Изп. директор на ДФ Земеделие с искане да бъде извършено плащане по Заявлението
за кампания 2019г. и/или Дружеството да бъде информирано на какво основание се
отказва да се извърши плащане. В течение на стопанската година на Дружеството
били извършени редица проверки от страна на ДФ Земеделие по отношение на
заявените за подпомагане схеми и мерки, като до момента на подаване на жалбата
не били извършени плащания нито по една от тези схеми и мерки. На Дружеството не бил връчван акт за спиране на производството по
разглеждане на подаденото заявление за подпомагане по смисъла на чл. 54 от АПК
или за удължаване на срока за произнасяне от административния орган във вр. с
чл. 57, ал. 8 от АПК. В приложимата нормативна уредба липсвала норма, в която
да е указано в какъв срок след депозиране на изрично искане за това следва да
се поризнесе административния орган, поради което следвало да се приложи общата
хипотеза на чл. 57, ал. 1 от АПК, а именно 14- дневен срок. В този срок от
подаване на Заявлението административния орган не се бил произнесъл, следователно
бил налице мълчалив отказ. Непроизнасянето засягало неблагоприятно правната
сфера на кандидата за подпомагане, поради което се заявява искане за отмяна на
оспорения Мълчалив отказ на Изп. директор на ДФ Земеделие, ведно със законните
последици. Посочва се и съдебна практика на ВАС във връзка с изложените доводи
на жалбоподателя.
Ответникът по жалба- Изпълнителен
директор на ДФ Земеделие, в Придружително писмо вх. № СДА-01-2013/06.11.2020 г., с което представя част от административната
преписка излага доводи, че срокът по чл. 75, §
1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, е
инструктивен. Изтъква, че в случая административния орган не е бездействал,
като е извършил поредица от проверки, а освен това в Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/, нито в Устройственият акт на ДФ "Земеделие", липсват
разпоредби, които да установяват срок за произнасяне. В тази връзка ответникът
сочи, че от съда следва да се отчита разликата в понятията
"оторизация", "плащане" и "издаване на уведомително
писмо". В заключение счита, че в случая не е налице мълчалив отказ,
доколкото съгласно разпоредбите на чл. 52,
ал. 1 и ал. 4 от
Наредба № 7/ 24.02.2015 г. на МЗХ
и на чл. 43,
ал. 3 и ал. 4 от
ЗПЗП, трябва да има обективиран
изричен отказ на ДФЗ, т. е. изключена е фикцията на общия закон за мълчалив
отказ. Твърдението за наличие на мълчалив отказ по чл. 58,
ал. 1 от АПК намира във
всички случаи за неоснователно, поради липса на определен срок за произнасяне
от административния орган и поради изискването за изрично произнасяне на АО.
Въз основа на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Дружеството "******" ЕООД е подало Заявление за подпомагане от 17.04.2019г. съгласно Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Поискано е
подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, СП (други), СПК, ПНДП, ПНДЖ 3, Агроекология и
климат, компенсаторни плащания в планински райони и за други райони, засегнати
от значителни природни ограничения, като са приложени съответните декларации за
запознаване, таблици за ползваните парцели, наличните животни и приложения,
които касаят съответните мерки и схеми. Извършена е административна проверка за
кръстосано съответствие, видно от резултатите от автоматичните проверки на
въведените данни.
Впоследствие със Заявление № 02-2600/3568 от 07.08.2020г., дружеството жалбоподател е
поискало от Изпълнителен директор на ДФЗ-РА да му заплати сумите за
подпомагане, след като при извършените административни и други проверки не са
открити причини, поради които сумите за подпомагане не следва да се заплащат. В
приложено Писмо №02-2600/3568 от 12.08.2020г. Зам. изпълнителен директор на ДФ
Земеделие е отговорил на представляващия управител на „******“ЕООД с. Идилево,
че предстои Дф Земеделие РА да издаде Уведомителни писма за оторизираните суми
за подпомагане и/или за наложените санкции по схемите и мерките за кампания
2019г. за всички бенефициери. Посочено е също, че така издаденото Писмо не
представлява ИАА съобразно чл. 21 от АПК и не подлежи на самостоятелно
обжалване.
По делото ответникът признава, че няма издадено Уведомително писмо по подаденото Заявление за подпомагане и плащане не извършвано по
никоя от мерките за подпомагане. Няма данни за административно обжалване.
При така установеното от фактическа страна, в хода
на произнасяне по делото съдът прави
следните изводи от правна:
Така подадената
жалба е процесуално недопустима по следните съображения.
Приложима национална правна уредба, касаеща
конкретния казус са АПК, ЗПЗП и Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ за условията
и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, а от
правото на общонстта - Регламент
№ 1306/2013.
От страна на
Дружеството „******“ЕООД с. Идилево се твърди, че по подаденото Заявление за
подпомагане липсва произнасяне на оторизирания администртивен орган в лицето на
Изпълнителен директор на ДФ Земеделие като в тази връзка е и заявеното искане
за отмяна на обжалвания Мълчалив отказ и да бъде върната административната
преписка на Изпълнителен директор на ДФ Земеделие, който да бъде задължен със
съдебния акт да се произнесе по Заявление за подпомагане на „******“ЕООД за
кампания 2019г. с изричен акт и/или проверки на място. В тази насока Дружеството жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 75, §
1 от Регламент № 1306/2013, като
счита, че административният орган е следвало да се произнесе по заявлението му
и да извърши плащане до 30 юни 2020 година. Според тезата на жалбоподателя,
като не е сторил това, ответникът е формирал мълчалив отказ, който подлежи на
съдебен контрол.
Съгласно чл. 75, §
1 от Регламент № 1306/2013,
плащанията по схемите за подпомагане и посочените в чл. 67, § 2 мерки се
осъществява в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година,
а чл. 75, §
2 от Регламент № 1306/2013 въвежда
забрана плащанията да се извършват преди да са приключили проверките на
условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват.
С оглед цитираните разпоредби се установява, че в чл. 75, §
1 от Регламент № 1306/2013 е
предвиден срок за плащане, а не за одобряване или отказ за плащане на финансова
помощ, а необходимостта от установяване чрез проверки от други компетентни
органи на определени обстоятелства, не е равнозначно на административни
проверки за допустимост по чл. 74 от
Регламент № 1306/2013, към която
препраща чл. 75, §
2 от същия регламент.
Не е спорно, че в посочените
законови разпоредби Регламент, ЗПЗП, Наредба №
5 от 27.02.2009 г. на МЗХ и Устройственият правилник на ДФЗ не се предвиждат сро, в който съответният национален
орган /в случая изпълнителен директор на ДФЗ-РА или упълномощено от него лице/, следва да се
произнесе по подадено заявление за подпомагане с индивидуален административен
акт. Подзаконовите нормативни актове по прилагането
на ЗПЗП, във връзка с подпомагането по схемите и мерките за директни плащания,
очертават продължителни във времето административни производства по оторизиране
на сумите за подпомагане. Правилото е, че тези производства преминават през
определени етапи след подаването на заявлението, за да се извършат всички
проверки на условията за допустимост на подпомагането по съответната схема,
мярка и подмярка. Независимо от
вида на мярката, по която е поискано финансово подпомагане, след извършване на
съответните проверки на изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности,
административният орган следва да одобри, намали или откаже изплащането на
окончателната годишна финансова помощ, чрез издаването на нарочен акт, в който
писмено информира кандидатите за подпомагане за изплатената им финансова помощ.
Основание за този извод дава разпоредбата на чл. 10б,
ал. 1 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ, която е приложима във всички производства по предоставяне на
отделните видове СМП и съгласно която Държавен фонд "Земеделие"
Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за
извършените оторизации по схемите и мерките по чл. 1 по
реда на АПК. Следователно, в националната законодателна уредба е предвидено
издаването на изричен писмен акт - уведомително писмо за плащане, съответно
отказ от плащане (изцяло или частично) на заявената помощ, което
"уведомително писмо", независимо от наименованието му, е краен
индивидуален административен акт в производството и като такъв, подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
При преценка на
посочените норми от националното законодателство- в специалния национален закон и нормативите актове по прилагането му,се
установява че не са предвидени срокове
за произнасяне на административния орган с акта, който следва
да се издаде /Уведомително писмо/. При съобразяване разпоредбата
на чл. 75, §
1 от Регламент № 1306/2013, подобно произнасяне при всяко положение би следвало да
предхожда датата 30 юни на следващата календарна година, доколкото в обратен
случай извършването на плащания към кандидата за подпомагане, би било лишено от
основание. От друга страна, в чл. 57 от АПК са предвидени различни
крайни срокове за произнасяне, в зависимост от вида на производството, възможна
необходимост от допълнителни действия и числения състав на административния
орган, а чл. 58,
ал. 1 от АПК изрично
приравнява непроизнасянето в срок на отказ да бъде издаден административен акт.
Цитираните две законови разпоредби от АПК са субсидиарно приложими за
всички административни производства, за които в специален закон не е предвидено
друго /чл. 2, ал.
1 от АПК/, като в този смисъл е и съдебна
практика- Определение №12521/
09.10.2020 г. по Адм. д. №
10332/2020 г. на ВАС, V отделение. Налице е и друго становище, залегнало в
практика на ВАС, което отрича приложимостта на чл. 58,
ал. 1 от АПК в
производствата по заявления за подпомагане по ЗПЗП, но то не се споделя от
настоящия състав. Институтът на мълчаливия отказ е създаден, за да бъде
реализирана общата клауза на чл. 120,
ал. 2 от КРБ, чрез
предоставено право на достъп до съдебна защита и при необосновано непроизнасяне
на административния орган, и не е изрично изключен по силата на закона, за
административни производства от вида на процесното. Посоченият срок
за плащане не е преклузивен, а както се твърди от административния орган същия
е инструктивен. Изтичането на същия без оторизирания орган да предприеме
необходимите действия или да издаде дължимия акт не водят до някаква санкция за
него или промяна в правната сфера на заявителя. Същият има значение за да
гарантира на кандидатите за подпомагане равнопоставеност, прозрачност и
предвидимост в действията на държавната администрация. Така указания срок, в
който органът следва да предприеме необходимите действия е част от установения
обществен порядък и в тази връзка наред с изложените по- горе доводи държавния
орган следва да се съобрази с него. Същият има роля при прценка за редица срокове-
за забава, за лихви и др.
С оглед изложеното по- горе и предвид установените относително усложнени административни производства и необходими
действия по оторизиране на сумите за
подпомагане, настоящия съдебен състав намира, че срокът за формиране на мълчалив отказ за
произнасяне на административния орган следва да е най-продължителният определен
в националния процесуален закон, а именно едномесечен, съгласно чл. 57,
ал. 5 от АПК. В конкретния
случай определянето на началния момент на срока, в който следва да се произнесе
ДФЗ-РА по годишното заявление за подпомагане на жалбоподателя, подадено на 17.04.2019 г. е в зависимост от крайния срок за подаване на заявления за
съответната година, определен в чл. 4, ал.
1 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ, т. е. 15.05.2019 година. Така едномесечният срок за произнасяне
на органа следва да се брои, от тази дата и съответно изтича на 17.06.2019 г. -
понеделник, присъствен ден. Не е спорно, че в посочения срок, а и до 18.09.2020 г., акт, в случая Уведомително писмо за кампания 2019 г., с адресат "******" ЕООД
– с. Идилево не е издавано от Изпълнителен директор на
ДФЗ-РА или от упълномощено от него длъжностно лице. Няма данни така формарания мълчаливият
отказ да е бил обжалван по административен ред пред министъра на земеделието,
храните и горите, за да се съобразява разпоредбата на чл. 149,
ал. 3 от АПК и Тълкувателно
решение № 6 от 30.06.2015 г. на Първа и Втора колегия на ВАС на ВАС по т. д. №
4/2013 година.
Безспорно в
случая е налице мълчалив отказ за произнасяне от оторизирания административен
орган по подаденото Заявление за подпомагане от кандидата, който е недопустим.
Съгласно чл. 149,
ал. 2 от АПК срокът за
обжалване на мълчаливият отказ е едномесечен от изтичането на срока, в който
административният орган е бил длъжен да се произнесе и е изтекъл на
16.07.2019г. Жалбата пред Административен съд В. Търново е подадена на
18.09.2020г., т. е. далеч след изтичането на преклузивния срок за оспорване,
което обуславя нейната недопустимост за разглеждане по същество и
прекратяването на производството на основание чл. 159,
т. 5 от АПК.
Дори да се
приеме, че крайния срок за обжалване е посочения в разпоредбата на чл. 75, §
1 от Регламент № 1306/2013, съгласно
който административният орган е следвало да се
произнесе по подаденото Заявление на Дружеството жалбоподател и да извърши плащане до 30 юни 2020 година, то срокът за
обжалване на мълчалив отказ също е изтекъл, което обуславя недопустимост на
жалбата. Същата е подадена на 18.09.2020г., т.е.
след срока за обжалване на мълчалив отказ.
Фактът, че е подадено Заявление от "******" ЕООД е № 02-2600/3568 от 07.08.2020 г., с което е поискано от Изпълнителен директор на ДФЗ-РА да му заплати сумите за подпомагане за кампания
2019 година по Заявление за подпомагане с УРН35313 не променя извода, до който
достига настоящия съдебен състав, а именно просрочие на жалбата. Подаденото Заявление на 07.08.2020г. няма характер на заявление за подпомагане по СМДП,
по смисъла на чл. 2, ал.
2 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ и не съдържа реквизитите и приложенията по чл. 3 от
същата наредба. Ако се
твърди, че следва да се приеме същото за Заявление по СМДП, то би било просрочено. Съгласно чл. 4, ал.
1 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ, заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на
годината, за която се кандидатства за подпомагане, а съгласно алинея трета от
същия член, в приложимата й редакция, всеки кандидат може да подаде само едно
заявление за подпомагане за съответната година. Предвид изложените по-
горе факти, в настоящия случай такова
подаване е извършено 17.04.2019 година. Подаването на заявление № 02-2600/3568 от 07.08.2020 г., в случая има характер на напомнително
писмо към административния орган, за произнасяне на Заявлението с УРН 359313 от кампания за 2019г. Същото не възобновява срока за произнасяне на изпълнителния директор на ДФЗ- РА, съответно не оказва влияние върху факта на
просрочие на жалбата с оглед аргументите, изложени по-горе.
Срокът за обжалване по чл. 149,
ал. 2 от АПК е преклузивен
и пропускането му погасява правото на обжалване, което се явява предпоставка за
допустимостта на жалбата и разглеждането й по същество от компетентния съд.
Спазването на сроковете е процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните, за която съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на
делото. Посочените съображения мотивират становището на съда за недопустимост на направеното оспорване, поради
което подадената от "******“ ЕООД с. Идилево жалба, дала начало на настоящото производство,
следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по
делото да бъде прекратено.
Даденият в
открито съдебно заседение на 26.11.2020г. ход на делото по същество следва да
бъде отменен.
С оглед изхода
на спора, а именно оставяне без разглеждане на така подадената жалба като
процесуално недопустима и прекратяване на производството по делото обуславя
основателност на претенцията на пр. представител на ответника за присъждане на
разноски- възнаграждение за юрисконсулт. Същото е заявено в минимален размер и
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с
чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ се определя в размер на 100
лева. "******" ЕООД с. Идилево,
общ. Севлиево с ЕИК ****** следва
да заплати на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие"
Разплащателна агенция гр. София сума в размер на 100 лева,
представляваща разноски по делото /възнаграждение за юрисконсулт/.
Водим от горното и на основание чл. 159,
т. 5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ дадения в
открито съдебно заседение на 26.11.2020г. ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба от "******" ЕООД с.
Идилево, общ. Севлиево с ЕИК ******, срещу мълчалив отказ на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция
гр. София по Заявление за
подпомагане по СМДП за кампания 2019 г. с УРН359313, подадено от "******" ЕООД с.
Идилево.
ОСЪЖДА "******" ЕООД с. Идилево,
общ. Севлиево с ЕИК ****** да
заплати на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие"
Разплащателна агенция гр. София сума в размер на 100 лева,
представляваща разноски по делото /възнаграждение за юрисконсулт/.
Прекратява производството по Адм. дело №305/2020 г. по описа на Административен съд Габрово.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховен административен съд на Република България, в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: