№ 187
гр. Ловеч , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАНЕТА Й. МИТОВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело №
20214310100520 по описа за 2021 година
Производство по чл.238 и сл. от ГПК във вр. обективно съединени чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
415, ал. 1, т. 2 и чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД; за неплатени суми
за ползвани ел. услуги; и неустойка.
Подадена е искова молба от „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Юлиян
Бойчев Цампаров чрез: адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. С., в качеството си на адвокатски
пълномощник на „ЮБЦ" ЕООД, против: н.а.м.., ЕГН **********, Адрес: гр. С., по която се
твърди, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ......... и
н.а.м.., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 16742923001 от дата 11.08.2017. г., с който потребителят е добавил за ползване
мобилен номер **********, избирайки условията на тарифен план VIVACOM i -Traffic XL, с
месечна абонаментна такса в размер на 27,99 лв. с ДДС, като е добавил за ползване и мобилен
номер **********, избирайки условията на тарифен план Smart L+, с месечна абонаментна такса в
размер на 26.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Твърди, че въз основа на сключените договори за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16742923001 от дата
11.08.2017г., между ответника н.а.м.., ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК: ......... са издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената
електронна съобщителна услуга, на стойност 35.01 лв. (тридесет и пет лв. и 1 ст.), а именно: №
**********/15.12.2017 г., **********/16.01.2018 г., за периода от 15.11.2017 г. до 15.01.2018 г.,
представляващи незаплатени месечни абонаментни такси по избраните тарифни планове.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, като цедирани на новия кредитор са
незаплатени услуги на обща стойност 35.01 лв., фактурирани за два последователни отчетни
месеца - за месец 12/2017г. и за месец 01/2018г. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок
1
на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 35.01
лв. е обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните
задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43
от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с
него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният
оператор е издал по клиентски номер №16742923001 крайна фактура №**********/16.01.2018 г.,
платима в срок до 31.01.2018 г., с начислена обща сума за плащане. В издадената крайна фактура е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, която не е
предмет на настоящото производство, фактурирана е цената, дължима се за потребените мобилни
услуги от предходните два отчетни периода в размер на 35.01 лв. (тридесет и пет лв. и 1 ст.), която
е предмет на иска. Датата на деактивация на процесния абонамент е 30.12.2017г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за
ползване на абонамента VIVACOM i -Traffic XL и Smart L+, за мобилни номера **********,
********** до 11.08.2019 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 11.08.2017г. Главницата
е формирана като за периода от месец 12/2017 г. до месец 02/2018 г. н.а.м.., ЕГН ********** не е
платила месечните абонаменти такси за всяка една от посочените по-горе услуги. Претенцията на
заявителя 35.01 лв. е формирана от месечните абонаменти, съгласно посочените по-горе и
представени със заявлението договори - всичките на основание тях. Главницата е формирана по
този начин и в нея не е включена неустойка, нито обезщетение, а отделните потребени услуги като
отделно се претендира и мораторна лихва върху главницата в размер на 9.55 лв. (девет лв. и 55 ст.)
за периода от 01.02.2018 г. до 13.10.2020 г., начислена върху фактура № **********/16.01.2018 г.
Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната
услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен
периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец
в производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/. Представената/те
фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил
договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената
лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните
задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43
от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с
него.
Точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко облигационно
отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението
2
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С
неустоечната клауза предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи
неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка
обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди.
Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и наказателна функция.
Това е така, защото кредиторът може да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са
настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати
неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Неизпълнение на основното
задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за
ползваните услуги, от една страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата
си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и
претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите. Предвид гореизложеното, абонатът
следва да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да заплати на
оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори. Като абонат на
обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК" ЕАД, абонатът,
подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 45.1. от Общите
Условия „ 45.1. Да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за
предоставените услуги по Договора и Общите условия.". Според чл.43.1. „43. Абонатът има
следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;".
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната
При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Когато е прехвърлял вземанията си,
цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето
им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. Съгласно сключения
договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия
на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 25 от Общите условия, 25. Абонатът заплаща:
25.1. еднократно — цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за
месечен абонамент за поддържане на достъп до мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на
проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през
предходния месец (или периоди). " Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на
Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес
изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия
или в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава
абоната от задължението за плащане в определения срок." Потребителят отговаря и дължи
връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането
на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия
3
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на
ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително
обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след
съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната
справка." В конкретният случай ответникът н.а.м.., ЕГН ********** е подписал договор за
далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилни/телефонни номера **********, **********, не е
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение
е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
Досежно активната легитимация на ответника се изтъква, че ищцовото дружество
предявява исковата си претенция срещу н.а.м.., ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от
дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018
г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният
оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически
лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилагам. „ЮБЦ"
ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е
ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания,
ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите
им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и
други. И двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са породили правни
последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер,
вземанията към трети лица не са елемент от тях.
Няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по
него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го брани,
като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепва като задължение на
цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя е длъжникът да
бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати. В
конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право от два договора за
цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много
физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не
означава, че същите на са конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на
изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на
множество закони. В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК" ЕАД и „С.Г. Груп"
ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за
цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията
по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва
име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ,
4
фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор. " В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане. Цедентът е
декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в
Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в
цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни
на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се
обработват. С оглед на по-горе посоченото, с настоящата искова молба представям и моля, да се
приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия
от 16.10.2018 г. „БТК" ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Груп" ООД е собственик на вземането спрямо
н.а.м.., ЕГН **********, което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от
01.10.2019 г. между „С. Г. Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД. Приложение № 1 представлява
списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по
договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва
име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ,
фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор. Самото вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност. С
оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните данни, за всяко
конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се задължава да издава
документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на договора за цесия. Документът
представлява извадка на хартиен носител на съответното Приложение, съдържащо
индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на цесионера за осъществяване на
правата му по събиране на прехвърлените вземания. С оглед гореизложеното, с настоящата искова
молба представям и моля, да приемете извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че
по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп" ООД е прехвърлител, а „ЮБЦ" ЕООД е
собственик на вземането спрямо н.а.м.., ЕГН **********. Относно уведомяването на длъжника за
сключените цесии се изтъква,че : съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г.,
считано от подписването му, „ЮБЦ" ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник
на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Няма никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми
длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище е застъпено не само в редица решения на
въззивни съдилища, но и от правната доктрина- професор А.Калайджиев-Облигационно право изд.
Сиби 2007, както и професор Кожухаров, които приемат,че упълномощаването на цесионера от
страна на цедента за уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона правна сделка,
която с нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато длъжникът е неизправен.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи
прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на
длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от
24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г.,
II т.о. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., II т.о. на ВКС, е приета за
правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете
за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление,
5
макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е
извършено. Безспорно е, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхожда от
цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на цедента, който изрично е
упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това
обстоятелство е посочено в уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Груп" ООД продължава да има
качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и ответникът не
е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка. В настоящия случай към исковата молба са
приложени договорите за цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. е уговорено между страните,
че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Няма
законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид
факта, че н.а.м.., ЕГН ********** не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп"
ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата и момента
на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят
да плати добре - на носителя на вземането са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има
това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено
валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на
претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката
е установена. Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена
цесията само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор,
за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор. Отбелязва, че по отношение на
този въпрос е налице единодушие и в практиката и в доктрината. Постановени са множество
съдебни актове, в мотивите на които е възприета гореописаната теза: Решение № 50 от
07.02.201Зг. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1082/2012г.; Решение № 2084 от 17.12.201 Зг.
по в.гр.д. № 2581/2013г. на Окръжен съд Пловдив, IX с-в; Решение № 33 от 01.02.2013г. на
Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1048/2012г.; Решение № 480/27.11.201Зг. на ОС Хасково по
в.гр.д № 814/201 Зг. ;Решение № 60 от 11.02.2013г. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д. №
1050/2012г.; Решение от 28.02.2009г. на Окръжен съд Плевен по в.гр.д. № 1129/2012г.; Решение №
52 от 07. 02. 201Зг. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1069/201Зг.; Решение № V-163/20. 12.
201Зг. по гр.д (В) № 2196/2013 V с-в на Окръжен съд Бургас; Решение № 343/21.11. 201Зг. на
Окръжен съд- Перник по гр.д № 682/201Зг; Решение № 19/22.01. 2014г. по в. гр. д № 893/201Зг. на
ОС Хасково; Решение № 25/20.01.2014г. по в. гр.д № 1017/201 Зг. на ОС Пазарджик; Решение №
92/13.02.2014г. по в.гр.д. № 988/201Зг. по описа на ОС Перник.; Решение от 18.02.2014г. по в.гр.д.
№ 26/2014г. по описа на ОС Плевен I възз. състав.; Решение № 118/20.02.2014г. на ОС Перник по
в.гр.д. № 995/201Зг ; Решение на ОС Плевен от 28.02.2014г. по в.гр.д. № 1177/201Зг,. I с-в;
Решение № 118/14.03.2014г. на ОС Пазарджик по в.гр.д. № 3/201Зг. IV възз. с-в; Решение от
25.02.2014г. по в.гр.д. № 70/2014г. на ОС Плевен IV с-в; Решение № 187/24.03.2014г. по в.гр.д. №
1026/201Зг. на ОС Перник; Решение № 132/21.03.2014г. по в.гр.д. № 151/2014г. на ОС Пазарджик,
Решение №111-31/27.03.2014г. по в.гр.д. № 341/2014г. по описа на ОС Бургас; Решение №
217/10.04.2014г. по в.гр.д. № 32/2014г. по описа на ОС Перник.; Решение от 25.04.2014г. по в.гр.д
№ 825/201Зг. по описа на Софийски окръжен съд; Решение № 250/02.06.2014г. по в.гр.д. №
331/2014г. по описа на ОС Пазарджик I с-в.; Решение № 268/11.06.2014г по в.гр.д № 233/2014г по
описа на Софийски окръжен съд, III възз. с-в; Решение № 279/16.06.2014г. по в.гр.д. № 287/2014г.
по описа на ОС Пазарджик, III възз. с-в; Решение по в.гр.д. № 385/2014г. по описа на ОС
Благоевград; Решение по в.гр.д. № 418/2014г. на ОС Благоевград; Решение № 435/13.10.2014г. на
6
ОС-Пазарджик по в.гр.д. № 509/2014г., IIIвъзз. с-в.; Решение № 418/07.10.2014г. по в.гр.д. №
683/2014г., I възз. с-в на ОС Пазарджик; Решение № 385/23.09.2014г. по в.гр.д. № 515/20142., I
възз. с-в на ОС Пазарджик; Решение № 407/02.10.2014г. по в.гр.д № 489/2014г. на ОС Пазарджик,
III с-в; Решение № 1807 от 28.10.2014г. по в.гр.д. № 1944/2014г. на ОС Пловдив, IX с-в.
Моли да се постанови Решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника н.а.м.., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ"
ЕООД, ЕИК *********, в размер на 35.01 лв. (тридесет и пет лв. и 1 ст.) лева - представляваща
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключен между
ответника и „БТК" ЕАД, отделно се претендира мораторна лихва за забава в размер на 9.55 лв.
(девет лв. и 55 ст.) за периода от 01.02.2018 г. до 13.10.2020 г., начислена върху фактура №
**********/16.01.2018 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК; както и да се осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски,
както и да присъдите в полза на „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, 180 лева (Сто и осемдесет лева) -
адвокатско възнаграждение. Моли, да се произнесете и по отговорността за разноските в
заповедното производство и да присъди в полза на представляваното от мен дружество - 25.00
лева, представляваща държавна такса и 180 лева (Сто и осемдесет лева)- възнаграждение за
адвокат по ч.гр.д1947/2020 г., по описа на PC -Ловеч, 5 с-в, съобр. т. 12 от TP №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок не е
постъпил писмен отговор от ответника по делото, редовно призован като са му указани
последиците по чл.238 и сл. от ГПК.
С разпореждане в закрито заседание по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е приел като относими
и допустими представените писмени доказателства с исковата молба, и е насрочил съдебно
заседание. Указал е и възможността на ответника за постановяване на неприсъствено решение по
чл.238 и чл.239 от ГПК .
В съдебно заседание, ищеца, редовно призован, не се представлява. Депозирана е Молба –
становище 3766/12.03.2021г., чрез адв. Г. от САК, която поддържа иска, няма възражения по
доклада и моли за произнасяне по чл.238 ГПК, за присъждане на разноските и представя списък по
чл.80 ГПК за настоящото производство.
Ответникът, редовно призован се явява и заявява да се отложи делото и платят вноските.
Съдът като съобрази приетите по делото по съответния ред писмени доказателства:
Договор за цесия от дата 16.10.2018г.; Пълномощно; Договор за цесия от 01.10.2019 г.;
Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.; Договори за мобилни
услуги с клиентски номер 16742923001 от дата 11.08.2017г. с всички приложения и допълнителни
споразумения към използвания мобилен номер, които са предоставени на съда с подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение; Заверени копия на фактури; Общи условия на
Мобилния оператор; Потвърждение по чл.99 от ЗЗД; Уведомление за цесия; ГРД №1947/20г. на РС
– Ловеч.
7
Съдът е бил сезиран с обективно съединени чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 и
чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД; за
неплатени суми за ползвани електронни услуги; неплатени суми за предоставени продукти на
изплащане и неустойки по фактури. Ищецът доказва основанието и размера на иска си чрез
представените писмени доказателства, неоспорени по какъвто и да е начин от ответната страна по
основание и размер, а така също и потвърждаващи активната и пасивна легитимация по делото при
приемането на качеството му на цесионер с оглед практиката на съдилищата в този смисъл, която
съдът споделя и най - вече за съобщаването й на длъжника с връчването на ИМ или в случая на
29.03.2021г. с оглед доказателствата към ИМ, касаещи този въпрос. Ответникът не призна
задължението си, не го оспори, няма от него признание по фактическата обстановка за да се
приложи чл.237 ГПК , а поиска отлагане на делото за плащане, т.е не проведе оспорване на
ищцовата претенция.
Следва да се постанови решение при условията на чл.239 от ГПК във връзка с чл.238 от
ГПК, които предпоставки съдът приема , че са налице.
При тези съображения исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат
уважени както и следва да се присъди законната лихва върху отделните главници, начиная от
подаване на исковете до окончателното им изплащане.
По разноските :
При този изход на спора на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответната страна следва да понесе
тежестта за разноските или следва да заплати на ищците сумата: 25,00 лева – д.т., 180,00 лева –
адв. в-е както и по заповедното: 25,00 лева – д.т., 180,00 лева – адв. в-е или общо сумата 460,00
лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на н.а.м.., ЕГН **********, адрес: гр. С., че
към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, в размер на
35.01 лв. (тридесет и пет лв. и 1 ст.) лева - представляваща главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и „БТК" ЕАД, мораторна лихва
за забава в размер на 9.55 лв. (девет лв. и 55 ст.) за периода от 01.02.2018 г. до 13.10.2020 г.,
начислена върху фактура № **********/16.01.2018 г., съгласно издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК №260261/24.11.2020г. по ЧГД №1947/2020г. на РС
- Ловеч;
ОСЪЖДА н.а.м.., с горните данни, да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД – София, с горните
данни, сумата общо 460,00 лева, представляващи разноските по настоящото дело: 25,00 лева –
д.т., 180,00 лева – адв. в-е както и по заповедното: 25,00 лева – д.т., 180,00 лева – адв. в-е.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал.4 от
8
ГПК.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр. д. ЧГД №1947/2020г.
на РС - Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9