№ 77
гр. Плевен, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на трети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Търговско дело № 20234400900021 по описа за 2023 година
С искова молба /ИМ/ от 15.09.2022 г. РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е
сезиран от „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД-гр. Русе, с ЕИК: *** с иск срещу
„ВИВАМЕД“ ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК: *** с петитум: ответникът да
заплати в полза на ищеца сумата от 318 570 лв. като обезщетение за
ползването на сеялка SUMO DD 6 G & F през периода от 29.06.2017 г. до
07.11.2017 г.
В ИМ се твърди, че по силата на договор за осигуряване на доставка и
закупуване на оборудване №3528/16.06.2017 г. „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД се е
задължило да прехвърли на „ВИВАМЕД“ ЕООД собствеността върху сеялка
SUMO DD 6 G & F след окончателното плащане на цената , договорена в
размер на 92 000 евро без ДДС.
Твърди се, че „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД е предало на „ВИВАМЕД“ ЕООД
сеялката, съгласно приемо-предавателен протокол №926 от 29.06.2017 г. – без
липсващи части, дефекти, несъответствия и забележки, т.е. в отлично
техническо състояние, отговарящо на всички изисквания за нейното
експлоатиране по предназначение.
Твърди се, че „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД е получило от „ВИВАМЕД“
ЕООД частичните плащания по чл. 3.4.1. и чл. 3.4.2. от договора в размер на
1
общо 89 968.18 лв. Твърди се, че поради неплащане на вноските по чл. 3.4.3 и
чл.3.4.4 от страна на „ВИВАМЕД“ ЕООД, договора е прекратен, като на
07.11.2017 г. между страните е подписан приемо-предавателен протокол за
връщането на сеялката.
Твърди се, че в периода от 29.06.2017 г. до 07.11.2017 г. „ВИВАМЕД“
ЕООД е засяло с процесната сеялка приблизително 1 938 хектара, равняващи
се на около 19 380 декара. Сочи се, че към 10.08.2017 г. (когато е проведено
обучение на представителите на „ВИВАМЕД“ ЕООД от „ПЛАИН И ВЕ“
ЕООД) записите на работна карта № 12087 са отчели 878 засети хектара,
равняващи се на около 8 780 декара, а към 02.11.2017 г. (когато е съставен
констативен протокол между страните) компютърът за управление
ARTEMIS-контролна кутия, съставляваща неразделна съставна част от
оборудването на машината, е отчел обща засята площ с процесната сеялка 2
816 хектара, равняващи се на 28 160 декара /28 160 – 8 780 = 19 380/.
Акцентира се върху признанието на ответника в т. II от констативния
протокол, съгласно което реално засятата от него с машината площ е 21 000
декара. Моли се да бъде отчетено, че в констативния протокол от 02.11.2017
г. е записано, че „засетите декари ще бъдат заплатени от „ВИВАМЕД“ ЕООД,
съгласно договор за наем № 3701/13.09.2017 г., сключен между страните“, но
такъв договор за наем никога не е сключван поради отказ от страна на
„ВИВАМЕД“ ЕООД. Не е подписван и договор за закупуване на нова сеялка,
в който да се преуредят отношенията между страните, респективно да се
новират техните вземания по някакъв начин.
Ищецът „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД твърди, че поради посоченото
прекратяване на договора е обеднял като не е получил остатъка от цената
на сеялката в размер на 64 400 евро. Освен това за периода от 29.06.2017 г.
до 07.11.2017 г. дружеството не е могло само да ползва машината или да я
отдаде под наем на трето лице. От друга страна ответникът „ВИВАМЕД“
ЕООД безспорно се обогатил, тъй като е ползвал сеялката без заплащане.
Твърди се също, че с решение №260003 от 02.02.2022 г. по т.д. №392/2020 г.
по описа на Русенски Окръжен съд е уважен иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД на
„ВИВАМЕД“ ЕООД срещу „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД за връщане на сумата 89
961.18 лв., получена на отпаднало основание – прекратения договор
№3528/16.06.2017 г.
Ищецът твърди, че видно от техническата спецификация,
представляваща неразделна част от договора, процесната сеялка е
2
високотехнологична, защото извършва едновременно прорязване на почвата,
сеитба, торене и валиране, без да е необходимо дисковане. Счита, че поради
тези специфики на машината за нейното ползване се дължи наемна цена 15.17
лв. без ДДС на декар. Позовава се на експертната оценка на д-р И. К., според
която обаче средната наемна цена в размер на 15.17 лв. без ДДС/дка е
определена чрез прилагане на инвестиционния метод в обърната
последователност.. Експертът е обосновал прилагането на този метод с
липсата на пазарни аналози за отдаването под наем на сеялки като
процесната. Ето защо при засети от „ВИВАМЕД“ ЕООД 21 000 дка по негово
признание, „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД претендира заплащане на обезщетение в
размер на 318 570 лв. /21 000 дка х 15.17 лв. = 318 570 лв./ за ползването на
сеялката през периода от 29.06.2017 г. до 07.11.2017 г.
За разглеждане на така предявения иск РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е
образувал т.д. №269/2022 г., но предвид съдържащото се в отговора на
ответника възражение по чл.119, ал.4 във вр. с чл.108, ал.1 от ГПК, с
определение №35 от 30.01.2023 г. е прекратил производството по делото и го
е изпратил по подсъдност на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, където е
образувано като т.д. №21/2023 г.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Счита, че за да има
ищецът основание да претендира съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД обезщетение за
ползването на сеялката, трябва да е неин собственик както за процесния
период, така и към датата на подаването на исковата молба – 15.09.2022 г.
Ответникът твърди, че договор №3528 от 16.06.2017 г. е прекратен, но
не поради неизпълнение от негова страна, а с оглед взаимното съгласие на
страните, отразено в анекс №1 от 13.09.2017 г. към договора. Твърди още, че
на същата дата между „ПЛАИН И ВЕ“ЕООД като наемодател и
„ВИВАМЕД“ЕООД като наемател е сключен договор за осигуряване на
оборудване под наем №3701, с който доброволно са уредени ползването на
сеялката през процесния период, както и начина на определяне на наемната
цена.
Ответникът е направил и възражение за изтекла преди 15.09.2022 г.
погасителна давност в два варианта:
-на 29.06.2022 г., предвид задължителните указания в т. 7 от ППВС №
1/1979 г., че в случаите на чл. 59, ал.1 ЗЗД погасителната давност за
произтичащото от неоснователно обогатяване вземане започва да тече от деня
3
на получаване на престацията, в случая - от 29.06.2017 г.
-на 13.09.2022 г., ако се приеме, че 5-годишния давностен срок е
започнал да тече от 13.09.2017 г., когато е прекратен по взаимно съгласие
договор №3528/16.06.2017 г. и откогато се дължи връщане на размените по
прекратения договор престации.
Ответникът е направил възражение за отсъствие на обективна
възможност за реално използване на процесната сеялка, поради лошото и
техническо състояние. Счита, че за да възникне процесното обогатяване,
трябва да е обективно възможно да използва вещта по посочения от ищеца
начин.
Твърди, че в приемо-предавателния протокол от 29.06.2017 г. е
записано, че поради факта, че сеялката е демонстрационна, от страна на
продавача „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД трябва да бъдат подменени всички дискове
с нови усилени, както и гумите на сеялката.
Твърди се, че веднага след започване на експлоатацията на сеялката, тя
дефектирала многократно, което наложило ищецът да извърши ремонти
работи в гаранционния срок. Твърди, че едва на 10.08.2017 г. процесната
сеялка е пусната в експлотация, след като са отстрани всички недостатъци и
след като е извършено обучение на персонала на „ВИВАМЕД“ЕООД.
Твърди се, че процесната сеялка е предадена за ползване на
„ВИВАМЕД“ЕООД след като с нея са обработени 878 хектара или 8 780
декара, съгласно работна карта №12087/10.08.2017 г.
Твърди се, че и след 10.08.2017 г. се е наложило да бъдат извършвани
от ищеца ремонтни работи, съгласно работна карта № 12088 от 11.08.2017 г.
Ответникът намира, че ищецът е бил препятстван да ползва сеялката
през процесния период не по причина държането без правно основание от
негова страна, а поради лошото ѝ техническо състояние.
Твърди се в отговора, че от „ВИВАМЕД“ЕООД са обработени със
сеялката само 216 хектара или 2160 декара. Така се е стигнало до
прекратяването на договора по взаимно съгласие на страните, отразено в
анекс №1 от 13.09.2017 г.
Твърди се, че от 13.09.2017 г. нататък сеялката не е ползвана по
предназначение си от „ВИВАМЕД“ЕООД. Била постигната устна договорка
тя да се съхранява в базата на „ВИВАМЕД“ЕООД, докато „ПЛАИН И
4
ВЕ“ЕООД я транспортира до базата си в гр.Русе.
Ответникът оспорва съдържанието на раздел II от констативен
протокол от 02.11.2017 г. в частта му относно общо засятата площ с
процесната сеялка - 2 816 хектара, както и в частта му относно реално
засятите по преценка на агронома на „ВИВАМЕД“ЕООД декари - 21 000 дка.
Сочи, че там е записано още, че реално засятите дка подлежат на
допълнително уточнение между страните. Твърди, че констативния протокол
не е подписан от страна на неговия управител Г. И. Ц., нито от друго
упълномощено лице, които има съответните права да подписва документи с
подобно съдържание.
Ответникът намира, че претендираното обезщетение е определено
едностранно без нужната обсновка. Акцентира върху обстоятелството, че
продажната цена на сеялката е 179 936.36 лв., а претендираното обезщетение
за ползване на сеялката е 318 570 лв. – близо два пъти повече от продажната
цена. Моли да не бъде съобразявана представената от „ПЛАИН И
ВЕ“ЕООД частна експертиза.
В ДИМ ищецът заявява, че намира за неоснователни
правоизключващите възражения на ответника.
В допълнителния отговор ответникът оспорва съдържанието на работна
карта №11963/03.07.2017 г. относно записаните работни часове на сеялката.
Заявява, че ще се ползва от договор №3701/13.09.2017 г.
В проекто-доклада съдът е приел, че предвид изложената в исковата
молба фактическа обстановка, е сезиран с иск по чл.335, ал.3 от ТЗ – ищецът-
продавач черпи права от развалянето на продажба на изплащане поради
неизпълнение от ответника-купувач, като иска заплащане на обезщетение за
ползването на вещта до момента на развалянето, респ. до момента на връщане
на вещта.
В първото по делото о.с.з. на 18.09.2023 г. ищецът е депозирал молба-
уточнение, в която се твърди, че договор №3528 от 16.06.2017 г. не е
развален, а прекратен с подписването на анекс №1 от 13.09.2017 г. към
договора. Сочи се, че правната квалификация на предявения иск не е по
чл.335, ал.3 от ТЗ, както е приел съда. Уточнява се още, че до предаването на
сеялката на ответника и пускането в експлоатация на 03.07.2017 г., с нея са
били обработени 3 660 дка, а не 8 780 дка. Твърди се, че към момента на
връщането на сеялката на 07.11.2017 г. ответникът е обработил с нея 24 500
5
дка, а не 19 380 дка, като от тези 24 500 дка в периода от 29.06.2017 г. до
13.09.2017 г. /докато е действал договора/ са обработени 7 280 дка, а в
периода от 14.09.2017 г. до 02.11.2017 г. /когато вече не е съществувало
правоотношението/ – 17 220 дка.
В първото по делото о.с.з. на 18.09.2023 г. ответникът е заявил, че с
молбата-уточнение ищецът е изменил изложената в ИМ фактическа
обстановка, респ. и основанието на предявения иск. Допълнителна
аргументация ответникът е изложил в молба от 25.09.2023 г., по която ищецът
на свой ред е депозирал на 27.09.2023 г. становище. С определение №355 от
09.10.2023 г. съдът е предявил на страните нов проектодоклад, в който са
отчетени направените фактически уточнения и е запазена правната
квалификация на иска с тази разлика, че разпоредбата на чл.335, ал.3 от ТЗ се
прилага по аналогия и във вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД по конкретно посочени
съображения.
В о.с.з. на 06.11.2023 г. по искане на ответника е внесена корекция в
проектодоклада – като е добавено възражението му за изтекла погасителна
давност, както е направено в отговора на ИМ – на стр.3, предпоследен абзац и
така проектодоклада е обявен за окончателен без други възражения на
страните.
След последното о.с.з., проведено на 03.06.2024 г. – на 14.06.2024 г.
ищецът е представил писмена защита, в която моли да бъде уважен
предявения иск като основателен и доказан. Счита за безспорно установено,
че е предал сеялката на ответника в техническа изправност и че
представените работни карти доказват нейното неправилно използване.
Признава, че техническата спецификация към договора сама по себе си не
установява какви дейности може да извършва едновременно сеялката и
представя с писмената защита Приложение №1 – подробно техническо
описания на възможните дейности и операции, които са характерни за т.нар.
No-Till технология и се извършват от сеялка SUMO DD 6 G & F, сериен
номер АЕ 335.
Ищецът заявява, че претенцията му се формира като се сумират цените
на дка за всички извършвани от процесната сеялка дейности и получената
стойност се умножи по обработените с нея дка. Счита за доказано, че
ответникът е обработил повече от 21 000 дка, а именно – 24 500 дка /28 160 –
3 660 = 24 500/ и че средния пазарен наем, формиран по посочения начин,
6
надхвърля претендирания размер.
Ищецът намира, че ответникът не е доказал, че отпадналото основание
за ползването на сеялката през процесния период е било заместено с друго
основание. Аргументи черпи от показанията на св. Б. Ц. и от изявленията на
страните по гр.д. №392/2020 г. на Русенски Окръжен съд. Твърди, че липсва
съгласие за сключването на договора за наем от 13.09.2017 г. и че към него
момент страните са били само в преговори за уреждане на отношенията си по
повод прекратения договор от 16.06.2017 г. Моли да бъде отчетено, че
предоставения от него подписан екземпляр на договора за наем е бил
подписан по-късно от ответника за целите на настоящото производство.
В писмената си защита ищецът излага и аргументи за
неоснователността на възраженията на ответника за изтекла погасителна
давност.
„ПЛАИН И ВЕ“ЕООД претендира направените по настоящото дело и
във връзка с обезпечителното производство разноски в общ размер на 20 726
лв.
В представената на 13.06.2024 г. писмена защита ответникът сочи, че не
е налице заявеното от ищеца неоснователно обогатяване, доколкото между
страните съществува договорна обвързаност. Моли да бъде отчетено, че
договора за наем от 13.09.2017 г. се сочи в представения от ищеца
констативен протокол от 02.11.2017 г. Твърди, че до 13.09.2017 г. е обработил
със сеялката 2 160 дка /отчетено в работна карта 15.09.2017 г./ и че след това
тя не е ползвана, а само съхранявана в неговата база.
Ответникът претендира направените за депозит за ВЛ и за адв.
възнаграждение разноски в размер на общо 13 538.20 лв.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от договор за осигуряване на доставка и закупуване на
оборудване № 3528/16.06.2017 г. , „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД се е задължило да
прехвърли на „ВИВАМЕД“ ЕООД собствеността върху сеялка SUMO DD 6 G
& F след окончателното плащане на цената , договорена в размер на 92 000
евро без ДДС. Видно е още, че се касае за демонстрационна сеялка, като не е
отбелязано каква площ е обработена с нея до момента на договарянето.
Неразделна част от договора е техническа спецификация, от която обаче не
може да се направи извод, че както твърди ищецът, процесната сеялка е
7
високотехнологична, защото извършва едновременно прорязване на почвата,
сеитба, торене и валиране, без да е необходимо дисковане.
Не е спорно, че „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД е получило от „ВИВАМЕД“
ЕООД частичните плащания по чл. 3.4.1. и чл. 3.4.2. от договора в размер на
общо 89 968.18 лв. /равняващи се на 46 000 евро/.
Видно от приемо-предавателен протокол №926 от 29.06.2017 г. ,
„ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД е предало на „ВИВАМЕД“ ЕООД сеялката без
липсващи части, но с уговорката, че ще бъдат подменени с усилени всички
дискове, както и гумите. Липсва отбелязване каква площ е обработена със
сеялката до момента на предаването ѝ.
В работна карта №11963 от 03.07.2017 г. като собственик и клиент е
посочено „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД /ВИВАМЕД/. В графа „моточаса/дка:“ е
отбелязано „366 HA /НА означава хектара/“. Като вид извършена в с. ***
работа е посочено „обучение на персонал и пускане в експлоатация“.
В работна карта №11972 от 08.07.2017 г. като собственик и клиент е
посочено „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД. В графа „моточаса/дка:“ липсва
отбелязване. Като вид извършена в с. *** работа е посочено „установена
неизправност, поръчка за смяна маркучи и въздуховоди, демонтаж и монтаж
гуми и дискове, почистване на задвижващите апарати“.
В работна карта №11973 от 19.07.2017 г. като собственик и клиент е
посочено „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД. В графа „моточаса/дка:“ липсва
отбелязване. Като вид извършена в с. *** работа е посочено „демонтаж и
монтаж на хидравлични маркучи, агригатиране на сеялката към трактора,
измиване на сеялката“.
В работна карта №12086 от 08.08.2017 г. като собственик и клиент е
посочено „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД /ВИВАМЕД/. В графа „моточаса/дка:“ е
отбелязано „878 НА seed ferti 378 НА“. Като вид извършена в с. *** работа е
посочено „монтаж въздуховоди, калибровка за сеитба норма 0.500 на дка“.
В работна карта №12087 от 10.08.2017 г. като собственик и клиент е
посочено „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД /ВИВАМЕД/. В графа „моточаса/дка:“ е
отбелязано „878 НА seed ferti 378 НА“. Като вид извършена на поле Гривица
работа е посочено „обучение на персонал и пускане в експлоатация“.
В работна карта №12088 от 11.08.2017 г. като собственик и клиент е
посочено „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД /ВИВАМЕД/. В графа „моточаса/дка:“ е
8
отбелязано „938 НА“. Като вид извършена на поле Гривица работа е
посочено калибровка за царевица и ряпа, пускане и настройка дълбочина.
Всички горепосочени работни карти, в които като собственик и клиент
е посочено „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД /ВИВАМЕД/, са подписани само от
представител на „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД и лицето, извършило съответната
работа. Липсва подпис на представител на „ВИВАМЕД“ЕООД.
В работна карта №12075 от 15.09.2017 г. като собственик и клиент е
посочено „ВИВАМЕД“ЕООД. В графа „моточаса/дка:“ е отбелязано „1 094
НА“. Като вид извършена в с. *** работа е посочено „смяна втулки на
работните секции и на оста на ламата на опорните колела“. Тази работна карта
е подписана от представител на „ВИВАМЕД“ЕООД.
За установяване дали и как е ползвана процесната сеялка през
процесния период са разпитани множество свидетели, чиито показания няма
да бъдат обсъждани детайлно по изложени по-нататък съображения.
Видно от анекс №1 от 13.09.2017 г. към договор за осигуряване на
доставка и закупуване на оборудване № 3528/16.06.2017 г. , „ПЛАИН И
ВЕ“ ЕООД и „ВИВАМЕД“ ЕООД са постигнали взаимно съгласие да бъде
прекратен договора, като извършените до момента в негово изпълнение
плащания в размер на 46 000 евро се считат за плащания по т.3.4.1 от новия
договор №3672 от 13.09.2017 г. за осигуряване доставката и закупуването
на сеялка SUMO DD 9 със торовнасяне. Този нов договор не е представен
по делото. Страните са се споразумели още връщането на сеялка SUMO DD 6
със торовнасяне от „ВИВАМЕД“ЕООД да бъде удостоверено с двустранно
подписан приемо-предавателен протокол – неразделна част от анекса.
Такъв протокол от 13.09.2017 г. липсва. Относно ползването до момента
/13.09.2017 г./ на сеялка SUMO DD 6 със торовнасяне и за напред, страните са
решили да сключат отделен договор. Такъв се явява договора за
осигуряване на оборудване под наем №3701 от 13.09.2017 г. , според който
„ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД е отдало сеялката на „ВИВАМЕД“ ЕООД за срок от 1
година, считано от 29.06.2017 г., срещу наем 3 лв/дка, изчислени дка по
компютъра за управление ARTEMIS контролна кутия и разделени на две,
като първото отчитане следва да бъде на 29.09.2017 г.
„ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД е оспорило подписа върху договор за
осигуряване на оборудване под наем №3701 от 13.09.2017 г., положен за него
като „наемодател“ от Управителя П. В. Г. - Г.. Във връзка с това оспорване и
9
за целите на проверката на автентичността на подписа, ответникът е
представил оригинала на договора. Видно от заключението по съдебно-
графологическата експертиза, депозирано по делото на 12.12.2023 г., ВЛ Ц.
Ц. е стигнало до извода, че оспореният подпис-обект на изследването му е
положен от П. В. Г. - Г.. В о.с.з. на 18.03.2024 г. ВЛ Ц. е заявило, че
заключението му е категорично.
ВЛ е установило, че П. В. Г. - Г. в различни периоди на разчни
документи се е подписвала по различен начин – в три варианта. След
извършено сравнително изследване ВЛ е стигнало до извода, че подписите
върху договора за осигуряване на оборудване под наем №3701 от 13.09.2017 г.
за „наемодател“; върху оригинала на анекс №1 от 13.09.2017 г. към договор за
осигуряване на доставка и закупуване на оборудване № 3528/16.06.2017 г. за
„доставчик“; върху копието на договора за осигуряване на доставка и
закупуване на оборудване № 3528/16.06.2017 г. за „доставчик“; върху копието
на пълномощно по т.д. №269/2022 г. на Русенски Окръжен съд за
„упълномощител“; върху копията на заявления за издаване на документи за
самоличност на български граждани от 11.08.2014 г., от 26.06.2019 г. и от
29.04.2021 г. за „заявител“ и върху копията на уведомления и разписки във вр.
с посочените заявления, имат съвпадащи общи и частни графически признаци
– оформящи устойчивата идентификационна съвкупност на втория вариант
подписи, което дава основание да се приеме, че са положени от едно и също
лице. П. В. Г. - Г. е оспорила подписа си единствено в договора за
осигуряване на оборудване под наем №3701 от 13.09.2017 г., но не и в
останалите документи, послужили за сравнителното изследване.
Според ВЛ, този втори вариант подписи се характеризира с висока
степен на обработеност и свързаност, смесена транскрипция, смесена форма и
посока, едър размер. Неговите общи графически признаци: общ вид и
съдържание на транскрипцията, строеж, форма и посока на движенията,
размер, разтегливост, наклон, а и редица от частните му признаци се
различават от съответните признаци на първия и третия вариант подписи на
П. В. Г. - Г.. При първия вариант подписите са положени върху договор от
18.05.2018 г. с „Рубишипс“ООД и върху допълнително споразумение от
18.06.2020 г. с „Теленор България“ЕАД, в които П. В. Г. - Г. е посочена като
представител на „ПЛАИН И ВЕ“ЕООД и върху гаранционни карти от
19.06.2020 г., в които П. В. Г. - Г. не е посочена като представител на
„ПЛАИН И ВЕ“ЕООД. Този първи вариант подписи се характеризира със
10
средна степен на обработеност и висока степен на свързаност, смесена
щрихова част и параф, смесена форма и посока, среден размер. При третия
вариант се касае за снети на 06.11.2023 г. пред ВЛ сравнителни образци от
подписа на П. В. Г. - Г., които са условно свободни и имат сходни
характеристики с първия вариант подписи.
ВЛ е заявило още, че е изследвало под микроскоп подписа върху
оригинала на договора за осигуряване на оборудване под наем №3701 от
13.09.2017 г., при което е установило, че е изпълнен със синя химикална
паста, т.е. че не е „пренесен“ чрез техническо средство.
Ищецът е поискал допускането на повторна експертиза, с аргумента, че
заключението е противоречиво, защото ВЛ приема, че трите варианта
подписи, макар и с различни графически признаци, са на едно и също лице.
Съдът е приел, че липсва вътрешно противоречие в заключението и е отказал
допускането на повторна експертиза. В допълнение следва да се каже, че не е
изключено различните варианти подписи на едно лице да имат различни
графически признаци и второ – че ВЛ е приело, че всички сравнителни
образци от подписи са на П. В. Г. - Г., защото или тя ги е посочила като
такива, или не ги е оспорила като такива. Съдът е указал в о.с.з. на 18.03.2024
г. на ищеца, че проверка на изводите на ВЛ е възможна чрез допускането на
тройна експертиза, но такава не е поискана. Ето защо съдът приема, че въз
основа на заключението на ВЛ Ц. Ц. следва да се направи извода, че П. В. Г. -
Г. е подписала договора за осигуряване на оборудване под наем №3701 от
13.09.2017 г. за ищеца „ПЛАИН И ВЕ“ЕООД като „наемодател“.
Отразеното в протокол от 19.10.2020 г. по т.д. №392/2020 г. на Русенски
Окръжен съд не е аргумент за оборване автентичността на подписа на П. В. Г.
- Г. върху договора за осигуряване на оборудване под наем №3701 от
13.09.2017 г., респ. за оборване съществуването на договорната връзка
относно ползването на процесната сеялка през процесния период, първо –
защото протокола е представен във вид на копие, незаверено дори от ищеца и
второ – защото изявленията на страните по друго дело пред друг съд при
други обстоятелства по никакъв начин не обвързват съда по настоящото дело.
С двустранното подписване на договора за осигуряване на оборудване
под наем №3701 от 13.09.2017 г. са установени договорни отношения между
ищеца и ответника относно ползването на процесната сеялка през процесния
период и заявената искова претенция, черпена от института на
11
неоснователното обогатяване, става автоматично неоснователна – ищецът
претендира обезщетение за ползване без основание, а не наем за ползване по
договор. Тук е мястото да се каже, че дали и как е била фактически ползвана
сеялката през процесния период – при действие на договор за наем е
ирелевантно в настоящото производство. По тази причина няма да бъдат
обсъждани доказателствата, относими към тези обстоятелства.
Точно както е предвидено в договор за осигуряване на оборудване
под наем №3701 от 13.09.2017 г. , в констативен протокол от 02.11.2017 г. е
посочено, че при извършена техническа инспекция на сеялката е отчетено
показание на компютъра за управление ARTEMIS контролна кутия -
неразделна част от сеялката: 2 816 хектара, равни на 28 160 декара и че
засетите дка ще бъдат заплатени от „ВИВАМЕД“ЕООД, съгласно договор за
наем №3701/13.09.2017 г. Следва да се отбележи, че ищецът сам е представил
с ИМ констативния протокол от 02.11.2017 г., за да черпи от него аргументи
за „признанието“ на ответника, че реално са засети 21 000 дка.
Няма данни договор за осигуряване на оборудване под наем №3701
от 13.09.2017 г. да е бил прекратен предсрочно преди 07.11.2017 г. На
последната дата е съставен приемо-предавателен протокол, по силата на
който „ВИВАМЕД“ЕООД е предало на „ПЛАИН И ВЕ“ЕООД процесната
сеялка. Този протокол не е обвързан изрично нито с договора за осигуряване
доставката и закупуването на оборудване от 16.06.2017 г. и анекса към него
от 13.09.2017 г., нито с договора за осигуряване на оборудване под наем от
13.09.2017 г. и констативния протокол от 02.11.2017 г. Предвид
прекратяването на договора от 16.06.2017 г. и сключването на договора за
наем от 13.09.2017 г., в частност – посоченото в раздел IV, т.4 от него, може
да се приеме, че с протокола от 07.11.2017 г. се финализира именно наемното
правоотношение.
За пълнота на изложението съдът намира за нужно да коментира
заключенията по допусната комплексна съдебна експертиза. В ИМ ищецът
твърди, че видно от техническата спецификация, представляваща неразделна
част от договора, процесната сеялка е високотехнологична, защото извършва
едновременно прорязване на почвата, сеитба, торене и валиране, без да е
необходимо дисковане. Счита, че поради тези специфики на машината за
нейното ползване се дължи наемна цена 15.17 лв. без ДДС на декар. Съдът
констатира, че от техническата спецификация, представляваща неразделна
част от договора, не е видно, че процесната сеялка извършва едновременно
12
прорязване на почвата, сеитба, торене и валиране, без да е необходимо
дисковане и не може да се направи извода, че тя е високотехнологична. При
запознаване с експертната оценка на д-р И. К., на която се позовава ищецът,
съдът установи, че не поради спецификите на сеялката е определен наем за
нейното ползване в размер на 15.17 лв. без ДДС за дка, а при прилагане в
обърната последователност на инвестиционния метод, поради липсата на
пазарни аналози. Д-р И. К. е приел, че при обработка на земята по стандартен
начин се извършват различни дейности: оран, дисковане, торене,
култивиране, сеитба, валиране и пр., чиято обща стойност може да достигне
до 60 лв. без ДДС на дка. Въпреки това е дал заключение, че наема на сеялка
като процесната е 15.17 лв. без ДДС на дка, а не 60 лв. без ДДС на дка. Иначе
казано – безпредметно е било, дори според аргументите на самия ищец и
наетия от него експерт, да се установяват и сборуват стойностите на различни
видове обработки на почвата, извършвани при конвенционалното земеделие
от различни селскостопански машини, а при технологията No-Till – от една
машина като процесната сеялка.
В заключение – съдът намира иска за неоснователен, защото по делото
се установи, че след отпадането на договора за осигуряване на доставка и
закупуване на оборудване № 3528/16.06.2017 г. /поради прекратяването му с
анекса от 13.09.2017 г./ като основание ответникът да държи и ползва
процесната сеялка през процесния период, страните са създали друго такова
основание, като са подписали договора за осигуряване на оборудване под
наем от 13.09.2017 г. По силата на този договор се дължи наем в размер на 3
лв. на дка, а не обезщетение за ползване без основание в размер на 15.17 лв.
без ДДС на дка.
Следва да се отбележи, че в ИМ ищецът изобщо не споменава за анекс
№1/13.09.2017 г., с който не само се прекратява по взаимно съгласие
договора за осигуряване на доставка и закупуване на оборудване №
3528/16.06.2017 г., а и доброволно се уреждат правоотношенията между
страните по повод това прекратяване – чрез уговорки за създаване на нови
основания за плащането на сумата от общо 46 000 евро и за ползването на
сеялката през времето на действие на прекратения договор и за напред.
Важно е също да се отбележи, че когато ответникът се позовава на
анекс №1/13.09.2017 г. и на договор за осигуряване на оборудване под наем
№3701/13.09.2017 г. и ги представя, ищецът оспорва автентичността на
13
подписа на П. В. Г. - Г. само върху договора за наем, не и върху анекса. Освен
това едва в писмената защита твърди, че в процес на преговори е предоставил
на ответника подписан екземпляр от договора за наем, който той бил
подписал по-късно за целите на настоящото производство. Липсва защитна
теза на ищеца защо тогава този договор за наем се сочи в съставения по-
късно – на 02.11.2017 г. констативен протокол като основание за заплащане на
засятите дка. Показанията на св. Б. Ц. само потвърждават интереса на ищеца
от договора за наем и не опровергават подписването му от същия. Несериозно
е търговец да предоставя на съконтрахент подписан от него договор и после –
според обстоятелствата да се отрича от него. По правило двете страни
подписват едновременно договора – на посочената в него дата. В случая
договора за наем е подписан и от „ПЛАИН И ВЕ“ЕООД, и от
„ВИВАМЕД“ЕООД на 13.09.2017 г. и това е достатъчно да се приеме, че има
основание за ползването на процесната сеялка през процесния период, т.е. че
е неприложим института на неоснователното обогатяване.
При този изход на спора по същество, ищецът следва да заплати в полза
на ответника направените от него разноски за депозити за възнаграждение на
ВЛ – 538.20 лв. и за адв. възнаграждение – 13 000 лв. Съдът намира, че няма
основание за редуциране на адв. възнаграждение, тъй като то е под минимума
по Наредба №1 от 09.07.2004 г. – 17 392.80 лв. Съдът намира още, че не е в
неговата компетентност в настоящото производство да установява дали има
нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой и да го
санкционира по какъвто и да било начин.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения
от „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД-гр. Русе, с ЕИК: *** срещу „ВИВАМЕД“ ЕООД-гр.
Плевен, с ЕИК: *** иск по чл.335, ал.3 от ТЗ във вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД с
петитум: ответникът да заплати в полза на ищеца сумата от 318 570 лв. като
обезщетение за ползването на сеялка SUMO DD 6 G & F през периода от
29.06.2017 г. до 07.11.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД-гр.
Русе, с ЕИК: *** да заплати в полза на „ВИВАМЕД“ ЕООД-гр. Плевен, с
ЕИК: *** сумата от 13 538.20 лв., явяваща се разноски за депозит за
14
възнаграждение на ВЛ и за адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-
седмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
15