О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 188
град Велико Търново, 01.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав,
в закрито съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Георги Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №287 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34, ал. 6 от ДОПК.
Образувано по жалба на М.Д. ***, срещу Решение за
отказ за спиране на производството №Р-04000420002729-104-003/26.04.2021г. на началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП –
В. Търново, с което е отказано спиране на ревизионното производство, образувано
със Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ №Р-04000420002729-020-004/22.10.2020г.
Жалбоподателят твърди, че са налице основанията по чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК/ред.
ДВ бр. 105/2020г., в сила от 01.01.2021г./, тъй като е отправил молба с
посочени конкретни обстоятелства, които налагат спиране на производството, но
те не са били взети предвид в обжалваното решение.
Счита, че в случая са изпълнени предпоставките на
визираната законова хипотеза и ревизионното производство следва да бъде спряно.
Моли да бъдат отменени постановените откази като се постанови спиране на
ревизионното производство.
Ответната страна – началник сектор „Ревизии” при ТД на
НАП – В. Търново, не е взел становище по жалбата.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Обжалваното
решение е било връчено на жалбоподателя по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК на
28.04.2021г., което се установява от приложената по делото разпечатка на
записите от информационната система, съгласно чл. 30, ал. 6, изр. второ от ДОПК. Жалбата срещу него е подадена директно до Административен съд – В.
Търново на 12.05.2021г., което на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от ДОПК се
установява от отпечатък с дата на подаване на жалбата. Следователно жалбата е
подадена в срока по чл. 34, ал. 5 от ДОПК, от лице, имащо правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
По делото не е
спорно, че ревизионното производство, образувано със ЗВР
№Р-04000420002729-020-004/22.10.2020г. е за установяване на данъчните
задължения на М.Д. за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2015г.,
2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. Жалбоподателят посочва, че е подавал предходни
искания за спиране на производството, които не са били уважавани, но към
момента съществуват редици обективни причини и пречки за представяне на
документи и информация, които се необходими както на ревизиращия орган, така и
за защита законните интереси на ревизираното лице. Твърди, че към момента
участва в редица други производства, административни, ревизионни на юридически
лица и наказателни, като всички изискват време и необходимото внимание.
Участието в тези производства е свързано с работа с огромен брой документи,
чието представяне в срок е невъзможно. Отделно налагането на карантина и
ограничаването на придвижване на хора създава редица затруднения.
Изложените от
жалбоподателя твърдения, чрез които същият обосновава наличие на предпоставките
по чл. 34, ал. 1 от ДОПК, не обосновават наличие на основания за спиране на
производството.
Основанията
за спиране на производството са изчерпателно изброени в нормите на чл.
34, ал. 1, т., т. 1 – 5
и ал.
2 от ДОПК. Нито едно от тях обаче не предполага настъпване на директен
ефект – спирането на производството, само и единствено с депозиране на искането
за това. Наличието на което и да е от основанията предполага проверка и
преценка от органа, възложил ревизията, а при административно обжалване – от
решаващия орган/чл.
34, ал. 3 от ДОПК/. Аналитичният прочит на алинея трета на цитираната норма
недвусмислено сочи, че хипотезата на чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК не е изключена
от обхвата на тази преценка. За да извърши компетентният орган обективна и
обоснована преценка, би следвало в искането на субекта да са посочени конкретни
обстоятелства, които затрудняват или препятстват временно развитието на
производството, както и такива обстоятелства, във връзка с които би се затруднило
упражняването на правото на защита на субекта. Автономната преценка на
обстоятелствата по чл.
34, ал. 1, т. 5 от ДОПК включително и относно продължителността на срока за
спиране, определено са в зависимост от наведените от молителя причини, с които
е обосновал искането си, респ. доказателства за тях, като вземе предвид срока
на ревизионното производство и етапа на развитие на същото.
Изложеното
води до извод, че и в този случай при формиране на решението си, органът по
приходите действа в условията на оперативна самостоятелност, а издаденият акт
подлежи на съдебен контрол единствено по отношение на съответствието му с целта
на закона.
В конкретния случая обаче не е налице правопрепятстващ
факт от визираните в хипотезата на цитираната законова норма, която да влече
като правна последица спиране на производството.
Обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателя,
по никакъв начин не попадат в хипотезите на цитираната разпоредба. Сочените
обстоятелства като напр. липсата на определени доказателства, невъзможност да
се снабди с такива, голям обем на доказателствен материал, или липса на
компетентна правна помощ, не е от значение при преценка на елементите от
фактическия състав на чл. 34, ал. 1 от ДОПК. Същевременно нито едно от
твърдяните обстоятелства не осъществява и хипотезата на нито една от
предпоставките за спиране на производството, изчерпателно изброени в чл. 34,
ал. 1 от ДОПК, вкл. и това по т. 5 на ал. 1. Следва да се посочи, че
жалбоподателят разполага с други процесуални средства за защита и способи за
доказване на своите твърдения в хода на производството, които не са
преклудирани и от които може тепърва да се възползва след приключване на
ревизията, вкл. и издаването на ревизионния доклад, съгласно чл. 117, ал. 1 от ДОПК.
Накрая, не представлява основание за спиране на
производството и продължаващата в страната епидемиологична обстановка, във
връзка с Пандемията от COVID-19 и наложените протипоепидемични
мерки. По никакъв начин действащите към настоящия момент такива мерки не
препятстват възможността на жалбоподателя да упражняване ефективно правата си
по чл. 17, ал. 1 от ДОПК, вкл. и чрез представител по пълномощие.
По изложените съображения съдът намира преценката на
органа по чл. 34, ал. 3 от ДОПК досежно липса на обстоятелства, обосноваващи
основанията за спиране на производството на настоящия етап за правилна. Ето
защо подадената жалба, с направеното в нея искане, се явява неоснователна и
следва да се отхвърли като такава.
Водим от горното и на основание чл. 34, ал. 6 от АПК, Административният съд – В. Търново
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д. ***, срещу Решение за отказ
за спиране на производството №Р-04000420002729-104-003/26.04.2021г. на началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП –
В. Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :