Решение по дело №2003/2022 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №2517/23.12.2022г.

гр. Пловдив, 23.12.2022 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Дичев административно дело № 2003 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по искова молба, предявена от А.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) – гр. София за присъждане на обезщетение в размер на общо 30 000 лв. /за всеки от трите периода по 10 000 лв./ за причинени неимуществени вреди от бездействия на затворническата администрация, за периоди:  1. от 05.02.2019 г. до 08.04.2019 г. вкл.; 2. от 08.04.2019 г. до 01.06.2020 г. вкл.;  3. от 01.06.2020 г. до 20.11.2020 г. вкл., ведно със законната лихва от 05.02.2019 г. до окончателното  изплащане на сумата.

В исковата молба е посочено, че нетната площ на пренаселените килии, в които е пребивавал, е под 2 кв. м.; без постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода. Пред зимата било много студено, а през лятото топло и  задушно. В килиите  и столовата и навсякъде имало гризачи. В спалните имало дървеници, мухъл и влага. Нямало достъп до чист въздух, нямало естествена светлина и условия за раздвижване. Работил в стола без да му се заплаща, а на други затворници им плащали възнаграждение. Страдал от язва, но не се спазвала диета. Изброеното му причинило значителни неимуществени вреди, болки, страдания, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност и т.н.  Претендират се разноски – 10 лв. ДТ.

В СЗ жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С., който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи, тъй като в съдебното производството са доказани претенциите на ищеца.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., в СЗ и в писмен отговор оспорва предявената искова претенция по основание и размер и моли да бъде отхвърлена.

Прокурорът от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата претенция е неоснователна.  

1. По отношение на оплакванията за периода 05.02.2019 г. г. – 08.04.2019 г. вкл., през който се твърди ищецът да е пребивавал в Арест Пловдив – от неоспорената справка се установява, че ищецът е  пребивавал в Арест Пловдив от 06.02.2019 г. до 09.04.2019 г. Не се установява обаче нито едно от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, напротив твърденията в исковата молба са напълно оборени от представените писмени доказателства от страна на затворническата администрация, като в същото време ищецът не е ангажирал никакви доказателства, затова че вследствие бездействия на администрацията е претърпял вреди за този период в размер на 10 000 лв.  Поради това претенциите за този период са изцяло неоснователни.  По отношение твърденията за полагане на труд без заплащане следва да се отбележи, че такъв труд е бил полаган доброволно и със съгласието на лицето, за което по делото са представени доказателства, като в същото време ЗИНЗС и ППЗИНЗС изрично предвиждат такава възможност, поради което не е налице нарушение.    

2. По отношение на периода 08.04.2019 г. – 01.06.2020 г. вкл., през който се твърди и се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив - установява се от представените справки, че от 08.04.2019 г. до 11.04.2019 г. вкл. няма информация къде точно и с колко лица е пребивавал ищецът, а от 12.04.2019 г. до 01.06.2020 г. вкл. същият е пребивавал  през по голямата част от периода в помещения без изискуемата жилищна площ от 4 кв.м., като за целия исков период тези дни са общо 419, което  е в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Всички останали оплаквания за този период, с изключение на това за липса на достатъчна жилищна площ, са оборени от представените писмени доказателства от страна на затворническата администрация, като в същото време ищецът не е ангажирал  доказателства, с които да докаже претенциите си,  в смисъл че вследствие бездействия на администрацията е претърпял вреди за този период в размер на 10 000 лв. Този извод не се променя и от показанията на св. А., които следва да бъдат преценени от една страна в съответствие с чл.172 от ГПК, а от друга страна няма как чрез свидетелски показания да бъдат оборени неоспорените официални документи, които са представени по делото. Поради това претенциите за този период за други нарушения на чл.3 от ЗИНЗС са неоснователни. За времето, през което е констатирано нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ, съдът намира, че се дължи обезщетение в размер на 3 277, 97 лв., изчислено съобразно актуалната практика на ЕСПЧ и националните съдилища. По отношение твърденията за полагане на труд без заплащане следва да се отбележи, че такъв труд е бил полаган доброволно и със съгласието на лицето, за което по делото са представени доказателства, като в същото време ЗИНЗС и ППЗИНЗС изрично предвиждат такава възможност, поради което не е налице нарушение.   

3. По отношение на третия период – от 01.06.2020 г. до 20.11.2020 г., когато се твърди ищецът да е пребивавал в затвора Пазарджик се установява, че действително от 17.07.2020 г. до 20.11.2020 г. ищецът е пребивавал в това пенитенциарно заведение. Твърденията в исковата молба обаче и за този период са напълно оборени от представените писмени доказателства от страна на затворническата администрация, като в същото време ищецът не е ангажирал никакви доказателства, затова че вследствие бездействия на администрацията е претърпял вреди за този период в размер на 10 000 лв. Поради това претенциите и за този период са изцяло неоснователни. По отношение твърденията за полагане на труд без заплащане следва да се отбележи, че такъв труд е бил полаган доброволно и със съгласието на лицето, за което по делото са представени доказателства, като в същото време ЗИНЗС и ППЗИНЗС изрично предвиждан такава възможност, поради което не е налице нарушение.   

Както вече се посочи и по-горе, за времето, през което е констатирано нарушение по чл.3 от ЗИНЗС - 08.04.2019 г. - до 01.06.2020 г. вкл., изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ, съдът намира, че се дължи обезщетение в размер на 3 277, 97 лв., изчислено съобразно актуалната практика на ЕСПЧ и националните съдилища. Тази сума е дължима  със законна лихва от 08.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото на ищеца се дължат и разноски в размер на заплатената ДТ от 10 лв., в какъвто смисъл е и претенцията за разноски.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р ЕШ И:

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" № 21, да заплати на А.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени през период от 08.04.2019 г. до 01.06.2020 г. вкл., в размер на 3 277, 97 лв., ведно със законна лихва от 08.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част - за разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лв., ведно с претенциите за лихва от 05.02.2019 г. до 07.04.2019 г. вкл., и за периоди:  1. от 05.02.2019 г. до 08.04.2019 г. вкл.; 2. от 08.04.2019 г. до 01.06.2020 г. вкл.;  3. от 01.06.2020 г. до 20.11.2020 г. вкл.

ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" № 21, да заплати на А.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски в размер на 10 лв.

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14–дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: