Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 01.06.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на седемнадесети
май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря Светла Атанасова, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 66 по описа за 2023
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на „Б.Е.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя ****, депозирана чрез пълномощник адв. Ц.Д.,
против дадени задължителни за изпълнение предписания по т.1 и т.2 от
Констативен протокол № ЗВ – 07/21.02.2023г., съставен от експерти на РИОСВ –
Шумен. Дружеството заявява, че дадените предписания са незаконосъобрани, поради
което настоява за тяхната отмяна. Касателно Предписанието по т.1 от КП
оспорващият релевира доводи за неспазване на изискването за форма на акта,
предвид липсата на посочени в него фактически и правни основания. Твърди се в
жалбата, че описаната в КП фактическа обстановка не отговаря на обективната
действителност, тъй като на практика площадката е достатъчно разграничена от
съседните поземлени имоти. Липсва оградно преграждение единствено и само между
УПИ VI, кв.12, с.Хитрино, където е процесната площадка за дейности с отпадъци и
УПИ V, кв.12, с.Хитрино, където е разположена площадката на дружеството „А. Т.“
ЕООД. Към останалите съседни имоти е налична ограда, която ясно разграничава
територията на площадката на оспорващото дружество. Излагат се и доводи за
съществено нарушение на административно – производствените правила, изразяващо
се в издаване на предписанието, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от
значение за случая, както и липсата на указание пред кой орган и в какъв срок
може да се обжалва. Според жалбоподателя предписанието противоречи на
материалния закон, доколкото липсва нормативно задължение за поставяне на
ограда на площадката. Счита, че с даденото предписание се преследва цел, която
е очевидно непропорционална с намесата в правата на дружеството. Относно
Предписанието по т.2 от КП оспорващият твърди незаконосъобразност, поради
неспасване на установената форма. В тази връзка сочи, че в КП е отразено, че
към момента на проверката отпадъците с код 16 02 16, са се съхранявали на
бетонирана площадка – обособена и обозначена, в биг-бегове. Тази констатацията
не обосновавала от фактическа и правна страна даденото предписание. От същата
не ставало ясно на кои точно изисквания от Приложение №9 към чл.41, ал.1 от
Наредбата за ИУЕЕО не отговаря площадката на дружеството, за да е необходимо
посочените отпадъци да бъдат преместени на друга площадка. Навеждат се
аргументи за съществени нарушения на административно производствените правила.
Наред с това се твърди, че така формулираното предписание е неясно за дружеството
- задължение за преместване на отпадъците на площадка, съгласно изискванията на
т.I от Приложение №9 ли повелява или преместване на отпадъците на площадка по
т.II от Приложение №9 има предвид. Релевираният довод е обвързан с твърдение за
противоречие на акта с материалния закон. Жалбоподателят заявява, че
предписанието е издадено в разрез с целта на закона.
В съдебно заседание
оспорващият, представляван от пълномощник и процесуален представител адв.Ц.Д.,
поддържа жалбата и искането за отмяна на акта. Настоява, че задължителните
предписания са явяват незаконосъобразни предвид липсата на конкретно
неизпълнение на задължение, чието отстраняване се цели с издадените
предписания. Според жалбоподателя нито ЗУО, нито Наредбата за излязлото от употреба
електрическо и електронно оборудване, нито издаденото разрешение по чл.67 от
ЗУО задължава дружеството да постави някаква ограда. Дори текстът на КП не
предполагал необходимост от поставяне на ограда, доколкото в самия протокол е
записано, че площадката за дейности с отпадък с код 16 02 16 е бетонирана,
обособена и обозначена. Относно предписанието по т.2 от КП се изтъква, че в КП
не са посочени никакви конкретни факти, съгласно които да се направи извод, че
площадката на дружеството не отговаря на съответни изисквания на наредбата и
така да се твърди констатирано нарушение по смисъла на чл.119, ал.7, изр.второ
от ЗУО. Даването на предписание, с което на дружеството е указано действие по
преместване на съответните отпадъци от неговата площадка на друга площадка,
представлявало задължаване на жалбаподателя да предприема немотивирани дейности
по преместването на немалко количество отпадъци. Доколкото това задължаване е
изцяло немотивирано, според оспорващия даденото по т.2 предписание от процесния
КП не преследва цел, заложена като такава от закона; намесата в правата на
субекта е непропорционална на преследваната цел и не е спазен справедлив баланс
между обществения интерес и интереса на дружеството.
Въз основа на
изложените аргументи се отправя искане за цялостна отмяна на задължителни за
изпълнение предписания по т.1 и т.2 от Констативен протокол №
ЗВ-07/21.02.2023г., съставен от експерти при РИОСВ – Шумен и присъждане на
разноските по делото.
Ответната страна – експерти
при РИОСВ – Шумен, контролни органи по ЗУО, в съдебно заседание се явява лично З.
П. В.– гл.експерт в Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ –
Шумен и заедно с процесуален представител Н. Г., служител с юридическо
образование в РИОСВ – Шумен. Оспорва жалбата като изразява становище, че
административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията
му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството.
Релевира доводи за материална законосъобразност на предписанията, като твърди,
че същите напълно съответстват на приложимите материално правни разпоредби. Сочи,
че след отмяната на Наредбата за изискванията за третирание и транспортиране на
производствени и опасни отпадъци, където изрично било записано, че площадките
следва да бъдат оградени, съответно ясно разграничени, на тях да бъдат
поставени табели с наименованията на дружествата, които извършват дейности там
и т.н., задължението за обособяване на площадката за събиране и съхраняване на
отпадъци произтича от разпоредбата на чл.15, ал.1, т.1 от Наредба №7/2004г. за
изискванията на които трябва да отговарят площадките за дейности с отпадъци. Твърди,
че експертът, който е извършил проверката е дал законосъобразно предписание за
ограждане на площадката по такъв начин, че същата да бъде разграничена от
другите имоти. Касателно предписанието по т.2 от КП заявява, че доколкото
въпросната площадка е площадка както за съхраняване на отпадъци, така и за
третиране на отпадъци, тя трябва да отговаря на всички изисквания, които са
посочени в Приложение №9 към Наредбата ИУЕЕО и отпадъците трябва да се
съхраняват по начина, по които е разписано в подзаконовия нормативен акт, а
именно в затворени или под навес пространства. Въз основа на изложените съображения
моли за решение, с което оспорването да бъде отхвърлено. Претендира присъждане
на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
договореното адвокатско възнаграждение.
Шуменският
административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Решение №
15-ДО-324-00 от 13.01.2022г., издадено от Директора на РИОСВ - Шумен на
основание чл.71, ал.1, във връзка с чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО) и във връзка със заявление № УО-01-8 от 11.10.2021г.,
коригирано заявление и допълнителна информация вх. № УО-01-8 (3) от
16.11.2021г., на „Б.Е.“ ЕООД, гр.Шумен, е разрешено да извършва дейности по
третиране на отпадъци на площадка с местонахождение в с.Хитрино, УПИ VI, кв.12,
по плана на с.Хитрино, с площ от 6940 м².
На 21.02.2023г.
експерти на РИОСВ – Шумен извършили проверка на стопанисваната от дружеството
площадка. Извършен е обход на площадката, при който е установено, че липсва
ограда и площадката не е ясно разграничена от съседните имоти. Констатирано е и
наличие на отпадъци с код 16 02 16, приети от „А. Т.“ ЕООД, гр.Шумен, които се
съхраняват на открита бетонирана площадка, обособена и обозначена в биг –
бегове.
Изложените факти
проверяващите отразили в съставения констативен протокол №ЗВ-07/21.02.2023г.
Във връзка с направените констатации на основание чл.119 от ЗУО на дружеството
били дадени предписания със следното съдържание:
1.Да се постави
ограда на площадката на „Б.Е.“ ЕООД, с. Хиктрино и ясно да се разграничи от
съседните имоти.
2.Отпадък с код 16
02 16, наличен на площадката в с.Хитрино, да се премести на площадка,
отговаряща на изискванията на Приложение №9, към чл.41, ал.1 от Наредбата за
излязло от употреба електрическо и електронно обордване.
Двете предписания
са със срок на изпъление до 07.03.2023г.
Проверката била
извършена в присъствието на упълномощено от управителя на дружеството лице Б.Б.,
която подписала протокола с възражение, че до 20.02.2023г. на площадката е
имало ограда, но поради пренареждане на складовете се наложило да я остранят
временно.
Към преписката е
приложен и Констативен протокол № ЦК-06/21.02.2023г., от който се установява,
че на същата дата е извършена проверка от ескперти при РИОСВ – Шумен и на дружеството
„А. Т.“ ЕООД, гр.Шумен, което има издаден разрешителен документ по реда на ЗУО
за площадка, разположена в съседен на площадката на жалбоподателя поземлен имот
- УПИ V, кв.12 по плана на с.Хитрино. В констативентия протокол е посочено, че
по данни на НИСО за периода от издаване на разрешението до датата на проверката
на площадката не приемани за третиране отпадъци, както и не са предавани.
Посочено е също, че поставеното съоръжение, което е разграничавало двата имота
на двете площадки на „А. Т.“ ЕООД и „Б.Е.“ ЕООД, временно е демонтирано, следва
да бъде възстановена.
От приложените по
административната преписка доказателства се установява, че на дружеството
жалбоподател са правени и предходни проверки, при които е констатирано липса на
ограда на площадката, като са давани предписания за поставане на такава – КП №
ЗВ-78/11.11.2022г.; КП № ЗВ-92/13.12.2022г. Съгласно констативен протокол №
ЗВ-94/21.12.2022г. дадените с КП № ЗВ-92/13.12.2022г. задължителни предписания
са изпълнени, като на площадката е поставена ограда и ясно е разграничена
площадката за дейности с отпадъци от съседните имоти.
По искане на оспорващия
по делото е допусната и приета съдебно – техническа експретиза. От заключението
на вещото лице се установява, че УПИ VI, заедно с УПИ V, УПИ VII, УПИ VIII,
кв.12 по плана на с.Хитрино са разположени в един общ двор без огради между
тях. Стопанисваният от дружеството – жалбоподател УПИ VI, кв.12 по плана на
с.Хитрино, на запад граничи с улица Иван Вазов, но няма транспортен достъп до
нея, тъй като границата е застроена със сгради свързано застрояване, които са
разположени, както в УПИ VI, така и в съседните му УПИ. Имотът не разполага със
собствен излаз на общинска пътна инфраструктура, по която да се осъществява достъп
на транспортни средства. Достъпът е само през стопанския двор, преминавайки
през съседните УПИ.
При така
установените факти, от правна страна съдът намира следното:
Жалбата на „Б.Е.“
ЕООД срещу предписания, дадени с констативен протокол на контролни органи на
РИОСВ – Шумен е процесуално допустима. Съдът намира, че е налице индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен
контрол, тъй като по своето съдържание процесните предписания съставляват
указване за извършване на определени фактически действия, които проверяваният
субект следва да предприеме за отстраняване на евентуални допуснати пропуски
при осъществяване на разрешената от компетентните органи дейност и изискват
активно поведение от страна на своя адресат в рамките на посочените в тях
срокове за изпълнение. Те са акт, създаващ задължения за адресата и предписващ
конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи
административна принуда. Жалбата е подадена от адресата на издадения акт, в
законоустановения срок, с оглед на което оспорването е допустимо.
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на
чл.146 от АПК, административният съд приема оспорването за основателно предвид
следните съображения:
При извършения
служебен контрол за валидност на оспорените предписания съдът констатира, че
същите са издадени от З. П. В.и Ц.К.К., експерти при РИОСВ – Шумен при
извършена планова проверка на площадка за дейности с отпадъци. По делото е
представена Заповед № 94/11.04.2022г., с която директорът на РИОСВ - Шумен е
оправомощил определени длъжностни лица, които да упражняват контрол за спазване
изискванията за третиране на отпадъците, както и на условията по разрешението,
съответно по регистрационния документ, издадени по реда, предвиден в ЗУО, както
и въз основа на констатирани нарушения и/или пропуски по ЗУО и поднормативните
актове по прилагането му, да дават задължителни предписания с определени
срокове за изпълнението им. Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗУО
директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол
за спазване изискванията за третиране на отпадъци и на условията по
разрешението, съответно по регистрационния документ, за 1.дейностите, свързани
с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране,
третиране на отпадъци на територията на съответната РИОСВ; 2. съоръженията и
инсталациите за съхраняване и третиране на отпадъци, а според чл.113, ал.3 от
ЗУО въз основа на констатирани нарушения при извършена проверка директорът на
РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с
определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване на
административни нарушения. Сред упълномощените със Заповед № 94/11.04.2022г. лица
са З. П. В.и Ц.К.К.. При това положение следва да се приеме, че обжалваните
предписания са издадени от компетентен орган, надлежно упълномощен от директора
на РИОСВ - Шумен.
Съдът намира, че не
е налице порок във формата на акта, водещ до незаконосъобразност. Спазена е
изискуемата писмена форма, налице е изложение на установените факти, като от съдържанието
на акта може да се установят волята на неговия издател и разпоредените с него
правни последици. Възражението на оспорващия, че оспорените ИАА са необосновани
от фактическа и правна страна, аргументирано с твърдение за непосочване на
правно основание за упражненото административно правомощие и неизлагане на
правнорелевантни факти, сочещи наличието на нормативно регламентирано основание
за издаване на акта, следва да бъде отклонено като неоснователно. Като правно
основание за издаването на предписанията е посочена нормата на чл.119 от ЗУО,
регламентираща правомощието на контролните орган да извършват проверки (по
документи и на място) – ал.1, както и компетентността на същите при
констатирани нарушения да дават задължително предписание и определят срок за
отстраняване на нарушенията – ал.7. Според чл.120 от ЗУО при извършване на
проверките контролните органи по чл.119, ал.1 съставят констативни протоколи.
При констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание в
констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят
актове за установяване на административни нарушения. В конкретния случай
цитираното изискване относно формата на акта е спазено. Съставен е констативен
протокол № ЗВ-07/21.02.2023г., в който са отразени установените факти, счетени
от административния орган като нарушения на ЗУО и подзаконовите нормативни
актове, формулирани са задължителните предписания и е посочен срок за
изпълнението им.
Съдът намира за
неоснователно и възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на
актовете поради липса на указание пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалват същите. Липсата на тази информация е санкционирана с удължени срокове
за оспораване, а в настоящия казус по никакъв начин не е накърнила субективните права на адресата на акта. Наред
с това, тази липса по никакъв начин не би могла да се отрази върху валидността
и законосъобразността на акта.
С оглед изложеното
съдът намира, че не е допуснато соченото от оспорващия нарушение на
изискванията за форма при произнасяне на ответния орган.
Не се констатират и
съществени процесуални нарушения на административно производствените правила
при издаване на актовете. Оспорващият
в жалбата твърди наличие на това отменително основание, като сочи, че
административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми
заинтересованите граждани и организации като им предостави възможност да
преглеждат документите, както и че в административното производство не са
изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Направеното
възражение се приема за неоснователно. Съдът намира, че в хода на
административната проверка са установени релевантните за правилното разрешаване
на спора факти, като същите са отразени в съставения констативен протокол. Видно
от констативния протокол при извършване на проверката е присъствал представител
на дружеството жалбоподател, който е бил запознат с констатациите на
проверяващия екип и на когото е предоставена възможност да изложи възраженията
си относно отразеното в протокола. Наред с това съдът установи, че всъщност
спор относно установените при проверката факти не е налице между страните. Този
извод не се опровергава и от възражението на оспорващия досежно несъответствие
на фактическата обстановка в съставения акт и обективната действителност, тъй
като дуржеството също заявява, че липсва преградно ограждение между УПИ VI,
където е процесната площадка за дейности с отпадъци и съседния УПИ V, кв.12, с.Хитрино,
където е площадката на „А. Т.“ ЕООД.
Спорът се свежда до
квалификацията на тези факти и обстоятелства и правните изводи, които могат да
бъдат направени въз основа на тях, т.е. налице е спор относно материалната
законосъобразност на издадените задължителни предписания.
Според цитираната
по-горе разпоредба на чл.120 от ЗУО при извършване на проверките контролните
органи съставят констативни протоколи, като при констатирани нарушения те дават
задължително предписание в констативния протокол с определен срок за тяхното
отстраняване и/или съставят актове за установяване на административни
нарушения. Основната предпоставка, за да възникне правомощие за контролния
орган да даде задължително предписание, е да бъде установено нарушение. Тук
следва да се направи разграничение между задължителните предписания по чл.120
от ЗУО и принудителните административни мерки по чл.126-132 от ЗУО, които могат
да бъдат налагани както при допуснати нарушения, така и за предотвратяване
извършването на нарушения, т.е. без да е налице все още извършено нарушение. За
даване на задължително предписание по чл.120 от ЗУО законът задължително
изисква да е констатирано нарушение.
В процесния казус с
предписанието по т.1 от КП е разпоредено да се постави ограда на площадката на
„Б.Е.“ ЕООД и ясно да се разграничи от съседните имоти. По същество
констатацията за липса на ограда и ясно разграничаване на площадката на
дружеството не е квалифицирана като административно нарушение. Както в
разпоредителната, така и в обстоятелствената част на констативния протокол, не
е посочена конкретна правна норма, регламентираща задължение, което не е
изпълнено. Липсата на конкретно въведен юридически факт на извършено административно
нарушение по ЗУО и/или нормативни актове по неговото прилагане, води до
незаконосъобразност на даденото предписание, поради липса на обуславящата
материално правна предпоставка за неговото издаване. Нормативно основание за
издаденото предписание не се установява и от правните съображения, изложени от
ответната страна в хода на съдебното производство. Позоваването на разпоредби
от отменената Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на
производствени и опасни отпадъци (отменена с §9 от ПМС № 420/31.12.2020г., обн.
ДВ бр.2/2021г.), както и на проекта на нова наредба, която ще регламентира
изискванията, на които следва да отговарят площадките за третиране на отпадъци,
е ирелевантно. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния
акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Действително
изискване, вменяващо задължение за поставяне на ограда, е било предвидено в
т.2.1.1. от Приложение №2 към чл.12 на Наредба за изискванията за третиране и
транспортиране на производствени и опасни отпадъци (обн. ДВ бр.29/1999г.).
Според посочената разпоредба „площадките, предназначени за временно съхраняване
на отпадъци, трябва да отговарят на следните изисквания: да имат ограда и ясни
надписи за предназначението на площадката, вида на отпадъците, които се
третират в нея, фирмата, която я експлоатира, и работното време“. С §9 от
Постановление № 420 на МС от 31.12.2020г. за изменение и допълнение на
нормативни актове на Министерския съвет, (обн. ДВ бр.2/2021г., в сила от
12.01.2021г.) цитираната наредба е отменена и към датата на проверката (и до
настоящия момент) не съществува нормативна разпоредба, вменяваща задължение за изграждане на оградно съоръжение
на площадките за дейности с отпадъци.
Обратно на
становището на ответната страна, съдът намира, че в името на основни принципи
на правото за разрешване на казуса следва да се съобрази действащата към
момента правна уредба, а не отменената и/или очакваната такава. Само
материалният закон, действащ към момента на издаване на акта, може валидно да
го определи като юридически факт и да регламентира условията за издаване и
съдържанието му. Нито правна норма, която е отменена към датата на издаване на
акта, нито правна норма, която не е приета към тази дата, е меродавна за
разрешаване на спора за законосъобразността на този акт.
В обобщение на
изложеното съдът приема, че липсва доказано фактическо основание за даване на предписанието
по т.1 от КП №ЗВ-07/21.02.2023г., поради което същото се явява незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Относно даденото
предписание по т.2 от КП съдът намира следното:
Видно от
констативния протокол при извършения обход на площадката на дружеството
проверяващият екип е установил, че се съхранява отпадък с код 16 02 16, приет
от „А. Т.“ ЕООД, като същият се съхранява на открита бетонирана площадка,
обособена и обозначена, в биг-бегове. Дадено е задължително предписание
„отпадък с код 16 02 16, наличен на площадката в с.Хитрино да се премести на
площадка, отговаряща на изискванията на Приложение №9 към чл.41, ал.1 от
Нредбата за ИУЕЕО“.
В Приложение №9 са
разписани изискванията към площадките за съхраняване (включително за
предварително съхраняване) и предварително третиране на ИУЕЕО. Изрично е
регламентирано, че площадките, на които се съхраняват и/или третират ИУЕЕО
трябва да са снабдени с навес или съхраняването на ИУЕЕО да се извършва в
затворени контейнери – арг. т.I.1.2 „Площадките, на които се разполага ИУЕЕО,
да са снабдени с навес или съхраняването на ИУЕЕО да се извършва в затворени
контейнери“ и т.II.1.2 „Площадките, на които се разполага ИУЕЕО, както и
опасните компоненти, материали и вещества от предварителното третиране на ИУЕЕО
да са снабдени с навес или съхраняването им да се извършва в затворени
контейнери“ от Приложение №9 към чл.41, ал.1 от Наредбата за ИУЕЕО.
Доколкото при
проверката е установено, че отпадък с код 16 02 16 – компонентни, отстранени от
излязло от употреба оборудване, различни от посочените в 16 02 15, се съхранява
на открита площадка, съдът приема за безспорно установено нарушение при
съхранението на този вид отпадъци. Изискването площадките, на които се
разполага ИУЕЕО, както и опасните компоненти, материали и вещества от
предварителното третиране на ИУЕЕО да са снабдени с навес или съхраняването им
да се извършва в затворени контейнери, не е обослувено от това дали
предназначението на площадката е за съхраняване или за предварително третиране
на ИУЕЕО. В тази връзка не е налице твърдяната от оспорващото дружество
неяснота досежно даденото разпореждане и неговото изпълнение. При всички случаи
отпадъци, съставляващи ИУЕЕО, следва да се разполагат под навес или в затворени
контейнери. Както правилно сочи ответната страна, площадките, на които се
разполага ИУЕЕО, следва да отговарят на всички изисквания, разписани в
Приложение №9 към чл.41, ал.1 от Наредбата за ИУЕЕО, а не само на някои от тях.
В тази връзка констатацията, обективирана в КП № ПП-01/11.01.2022г., съставен
при извършена проверка във връзка с подадено от дружеството Заявление за
извършване на дейности по третиране на отпадъци, че „площадката е с
непропусклива повърхност – асфалт … наличните на площадката съоръжения са почистени
и освободени ... като същите ще се използват за съхранение и третиране на
отпадъците ... налично е съоръжение за събиране на разливи и утаител ... към
момента на проверката, площадката отговаря на изискванията на Приложение №9“,
не разколебава извода за установено нарушение при разполагането на ИУЕЕО, мотивирал
обжалваното предписание по т.2 от КП. С оглед посочените констатации, които
изпълват част от въведените изисквания и при липса на навес, следва
съхраняването на ИУЕЕО да се извършва в затворени контейнери, което в случая не
е сторено. Наред с това, видно от обстоятелствената част на КП на площадката е
установено наличие на отпадък с код 19 12 04, който се съхранява в хале, т.е.
на стопанисваната от дружеството площадка за отпадъци е наличен и такъв вид
помещение за съхранение. Обстоятелството, че при предходна проверка, извършена
на 11.11.2022г. контролните органи не са дали предписания за преместване на
отпадъците с код 16 02 16, не препятства правомощието на същите при следваща
проверка и констатиране на нарушение да укажат предприемане на действия за
неговото отстраняване посредством даване на задължителни предписания. При
анализ поотделно и в съвкупност на доказателствата по делото съдът приема, че е
осъществено нарушение при разполагане на ИУЕЕО на открита площадка,
правопораждащо и обуславящо даденото задължително предписание за преместване на
отпадък с код 16 02 16, наличен на площадката в с.Хитрино, на площадка,
отговаряща на изискванията на Приложение №9 към чл.41, ал.1 от Наредбата за
ИУЕЕО.
Изложените
аргументи налагат извода, че предписанието по т.2 от КП е в съответствие с
материално правните разпоредби, регламентиращи процесните отношения. Същото
съответства и с целта на законодатеството, свързано с управление на отпадъците,
заложена в чл.1, ал.3 от ЗУО, а именно да се предотврати, намали или ограничи
вредното въздействие върху човешкото здраве и околната среда, което се
осъществява в съответствие с изискванията на нормативните актове относно
опазване на водата, въздуха, почвата, растенията и животните; шума и миризмите,
и опазване на природната среда.
По така изложените
съображения съдът приема, че предписанието по т.2 от КП № ЗВ-07/21.02.2023г. на
експерти при РИОСВ - Шумен е издадено от
компетентен орган, при спазване на процедурата, в съотвествие с материалния
закон и неговата цел, поради което жалбата в тази ѝ се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
спора и предвид изричната претенция на процесуалните представители и на двете
страни, на същите следва да се присъдят направените от тях разноски, съобразно
с уважената част на жалбата, съответно съобразно отхвърлената част на жалбата.
Направените и доказани от оспорващия разноски са в размер на 2550 лева, в това
число договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лева,
депозит за вещо лице – 400,00 лева и държавна такса – 50 лева. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на договореното
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал.2, възнаграждението е 1000 лв., а според чл.2, ал.9 когато
процесуалното представителство, защитата и съдействието са свързани с особена
фактическа и правна сложност, минималното възнаграждение по тази наредба е в
двукратен размер. В случая предмет на оспорване са две отделни предписания,
обективирани в КП № ЗВ-07/21.02.2023г. на експерти при РИОСВ – Шумен, като в
жалбата и пледоарията по същество адвокатът е изложил подробни аргументи за незаконосъобраност на всеки един от
актовете. С оглед на това съдът счита, че не е налице прекомерност на
договореното и заплатено адвокатско възнаграждание. Предвид изложеното и на
основание чл.143, ал.1 от АПК и с оглед уважената част на жалбата на оспорващото
дружество следва да се присъдят разноски в размер на 1275 лева. Ответната
страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
поради което и на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ същите
се определят в размер на 100,00 лева, като съобразно отхвърлената част от
жалбата на страната се дължат разноски в размер на 50,00 лева. След прихващане
на двете суми, в полза на оспорващото дружество следва да се присъдят разноски
в размер на 1225,00 лева.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Б.Е.“ ЕООД с ЕИК ****
задължително предписание по т.1 от Констативен протокол № ЗВ – 07/21.02.2023г.,
съставен от експерти на РИОСВ – Шумен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.Е.“ ЕООД с ЕИК **** срещу задължително предписание по
т.2 от Констативен протокол № ЗВ – 07/21.02.2023г., съставен от експерти на
РИОСВ – Шумен.
ОСЪЖДА
Регионална инспекция по околната среда и води - Шумен да заплати на „Б.Е.“ ЕООД
с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ****,
разноски по делото в размер на 1225,00 (хиляда двеста двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България -
гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
На основание чл.138, ал.1
от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: