РЕШЕНИЕ
Номер 443, 13.04 Година 2017 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ІV граждански състав
На четиринадесети март през 2017 Година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА
гражданско дело номер 593 по описа за 2016 година
намери за установено следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
- А.П.М. с ЕГН ********** с адрес: ***, чрез процесуалния си представител по
пълномощие адв. С.Х.С., съдебен адрес:**** твърди, че през 2009 г. е бил
служител в РУ на МВР – *** при ОД на МВР – ***, изпълняващ длъжността ***. Сочи, че със заповед от 11.09.2009 г. е задържан за
срок от 24 часа със съмнение за съпричастност към извършено престъпление по чл.
301, вр. чл. 26, вр. чл.
282 от НК във връзка с образуваното на 19.05.2009 г. досъдебно производство №
82/2009 г., водено срещу неизвестни извършители – държавни служители на МВР за това,
че в периода - началото на 2009 г. – септември 2009 г. в района на *** са искали и приемали от множество
лица парични суми, които не им се следват, за да не извършат действия по
служба, по-конкретно съставяне на АУАН за нарушения по ЗДвП и Правилника за
прилагането му. Ищецът твърди, че е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл. 282, ал. 1 от НК с постановление от 12.09.2009 г. на следовател към ОСО – *** и на същата дата е задържан за срок до
48 часа, с оглед осигуряване явяването му пред съда за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража”. Сочи, че с определение № 307 от 14.09.2009
г., постановено по ЧНД № 434 по описа за 2009 г. на ОС – *** искането на прокуратурата за
задържането му под стража е удовлетворено, който акт на съда е потвърден и при
проведения инстанционен контрол от Апелативен съд –
***. Ищецът твърди, че за периода на задържането му по стража в ареста в *** е бил поставен в унизителни битови
условия изразяващи се конкретно в това, че килията му била с площ от около 4
кв.м и приблизителни размери 1,5 м. / 2,5 м. / 2.5 м. височина; леглата, които
ползвал били с много стари дюшеци, захабено бельо и завивки; в килията нямало
тоалетна, а достъпът до общата такава се осъществявал по график, като през
останалото време физиологичните си нужди М. задоволявал в пластмасово шише;
излизането навън било разрешенено за 1 час дневно на
арестантите; веднъж седмично на задържаните се полагало ползването на баня,
когато имали възможност и да се обръснат; храната била неприемлива за
консумиране и в това отношение се разчитало на близките; през цялото време се
носела силна миризма на фекалии. Така описаните
хигиенно-битови условия, според ищеца, са в
нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение по смисъла на
чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. М.
твърди, че взетата по отношение на него най – тежка мярка за неотклонение е
била изменена от „задържане под стража” в „домашен арест” на 27.01.2010 г., а
на 09.09.2010 г. в съответствие със събраните по
делото доказателства обвиненията срещу него са конкретизирани и сведени до пет
деяния. Твърди, че мярката за неотклонение, изменена с постановление от
23.09.2010 г. в „парична гаранция” в размер на 2 000 лв. Ищецът сочи, че с
постановление от 11.10.2010 г. ОП – ***
частично е прекратила досъдебно производство № 82/2009 г. по отношение на част
от първоначално повдигнатите „работни” обвинения за извършени престъпления по
чл. 321, ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК
и по чл. 282, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
както и че допълнителни уточнения на повдигнатите срещу него обвинения били
направени с постановления от 17.02.2011 г. и 07.04.2011 г., а на 11.05.2012 г.
РП – ***
внесла в РС – *** обвинителен
акт за извършено от М. престъпления по чл. 311, ал. 1 от НК. Въз основа на
последния ищеца твърди, че е образувано НОХД № 575 / 2012 г. по описа на РС – ***, приключило с присъда № 35,
постановена на 01.04.2013 г. РС – ***, с
която е признат за невинен по повдигнатите му обвинения. Коментираната
присъдата е потвърдена при осъществения инстанционен
контрол с решение № 122 от 18.10.2013 г.
по ВНОХД № 257 / 2012 г. на ОС – ***.
Успоредно, с така описаните събития, ищеца сочи, че се е развило и дисциплинарно
производство срещу него, образувано със Заповед № К-7525 от 23.09.2009 г. на
министъра на вътрешните работи. Основание за започване на производството е
осъщественото задържане, привличането на ищеца в качеството му на обвиняем по
ДП № 82/2009 г. и взетата спрямо него на мярка за неотклонение „задържане под
стража”. Дисциплинарното производство ищеца твърди, че е приключило със Заповед
№ К-1053 от 29.01.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено
служебното му правоотношение с МВР като държавен служител. Сочи, че последно
посочената заповед е обжалвана пред ВАС, по повод което е образувано адм. дело № 3758/2010 г., приключило с решение № 1842 от
07.02.2011 г., с което оспорения акт е потвърден, а съдебния акт на тричленния
състав е потвърден от петчленен състав на ВАС с решение от 04.11.2011 г. След
постановяване на оправдателната присъда, ищецът твърди, че подал искане за
отмяна на влезлите в сила съдебни решения на ВАС, по повод което е образувано адм. дело № 1625/2014 г., по което с решение № 7840 от
10.06.2014 г. искането е удовлетворено, а производството по обжалване заповедта
за уволнение е възобновено. Сочи, че с решение № 1331 от 05.02.2015 г. на ВАС
е отменена заповед № К-1053/29.01.2010
г. с мотив, че след като ищецът е бил оправдан по повдигнатите му обвинения, то
следователно същият не е извършил и тежки нарушения на служебната дисциплина,
което решение е потвърдено с решение № 6696 от 08.06.2015 г. по адм. дело № 3950/2015 г. Твърди, че на 08.07.2015 г.
директорът на ОД на МВР – *** е
издал Заповед, с която М. е преназначен на длъжност *** в *** към РУ – ***, а на 03.08.2015 г. служебното му
правоотношение е прекратено по него желание. Ищецът сочи, че на 18.10.2015 г.
му е изплатено обезщетение за незаконно уволнение в размер на 6 395.50 лв.
Твърди, че действителния размер претърпени от него имуществени вреди възлиза на
сумата от 78 328.15 лв., представляваща размера на всички доходи, които М.
щял да получи, ако не беше отстранен от работа за периода от ***, след
приспадане на изплатеното обезщетение.
Освен
това ищеца твърди, че повдигнатото обвинение му е причинило на него и неговите
близки – съпругата му, синовете и баща му – силен психоемоционален
стрес, изразяващ се най-общо в голямо притеснение, чувство за апатичност и
потиснатост, безсъние и смущение в апетита. Семейството на ищеца било в
сериозно финансово затруднение, което принудило М. да се разпореди с автомобила
си, а съпругата му да търси заемни парични средства и да се премести да живее
при родителите си. Сочи също, че негативно се е отразило на емоционалното му
състояние и широкото отразяване на случая от всички национални печатни и
телевизионни медии. Вследствие на изживяния стрес и
лишаването му от свобода в продължение на 203 календарни дни, М. сочи, че
страдал от непрестанно главоболие, преминало в мигренозни
пристъпи на световъртеж и повръщане и загубил общо 12 кг. от телесното си
тегло. Затова и настоява съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер от 160 000 лв., пряка и
непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство, както
и обезщетение за имуществени вреди в размер от 78 328.15 лв., представляващи
пропуснати ползи от нереализиран доход, ведно със законната лихва върху двете
главници от дата 18.10.2013 г. до окончателното изплащане на присъдените суми.
Претендира разноски.
Ответникът
- Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2 е
подал писмен отговор, с който счита претенциите за допустими, но разгледани по
същество за неоснователни и недоказани по основание и размер. Оспорено е
наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца да са претърпени
имуществени и неимуществени вреди и воденото срещу него наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда. Оспорена и началната дата –
18.10.2013 г., от която се претендира присъждане на законна лихва върху двете
главници. Ответникът е навел възражение по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ като
счита, че обезщетението не се дължи, респ. дължи се в намален от претендирания размер, поради това, че увреждането е
настъпило по изключителна вина на пострадалия ищец, без да уточнява конкретни
фактическите обстоятелства, с които свързва заявеното възражение. В условията
на евентуалност се иска намаляване на претендираното
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в случай, че
претенциите се намерят за основателни, като размерът се съобрази с чл. 52 от ЗЗД и се отчете характера и естеството на твърдените от ищеца причинени вреди,
икономическият стандарт в страната и меродавната съдебна практика по подобен
род дела, включ. тази на ЕСПЧ. След приключване на
съдебното дирене и даване ход на устните състезания от представляващия
ответника е заявено възражение за погасяване на исковете по давност.
Контролиращата
страна - Окръжна прокуратура Пловдив не ангажира конкретно становище по
предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
Спор по фактите не е формиран между страните, а
последните са и документално установени от материалите, приложени към молба вх.
№ 25289 от 28.08.2016г. на ищеца, приети като писмени доказателства по делото и
те се свеждат до следното: С постановление от 12.09.2009г. на следовател при ОСлО *** по
досъдебно производство № 26/2009г. ищеца е привлечен в качеството на обвиняем
за извършаване на престъпления по чл. 312, ал.3, пр.1 вр.
ал. 1, вр. чл.20, ал.2 НК за това, че за времето от
началото на 2009г. до 11.09.2009г. на територията на Община *** в съучастие като извършител с М. А. М. е ръководил
организирана престъпна група с членове – К. И. К., П. Т. К., К. Н. П., М. Ц. Б. и В. А. Ч., като се касае за структурирано трайно сдружение на
повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпление по чл.
282, ал.1 от НК, чл.301, ал.1 НК, чл.310, ал.1 НК вр.
чл. 308, ал.1 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от
три години и като в групата участват длъжностни лица от РУ на МВР ***. Със същото постановление ищеца е задържан под стража
за срок от 48 часа и на същата дата М. е бил разпитан в качеството му на
обвиняем. Изготвено е искане № 1473 от 14.09.2009г. от прокурор при Окръжна
прокуратура *** за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на обвиняемите по ДП № 82/2009г. Искането е удовлетворено, като с
определение № 307 от 14.09.2009г. по ЧНД № 434/2009г. на Окръжен съд *** по отношение на М. е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. С постановление от 27.01.2010г. на Окръжна прокуратура *** е изменена взетата по отношение на ищеца мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в „Домашен арест“. След като са извършени
съответните процесуални действия по разследване и събиране на доказателства,
обвинението срещу М. е прецизирано като същия с постановление от 09.09.2010г. е привлечен като обвиняем в извършване на пет
престъпления по чл. 311, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и ал.3 вр. с чл. 26, ал.1 НК и по чл. 339, ал.1 НК. С постановление от 23.09.2010г. на Прокурор
при Окръжна прокуратура *** е изменена мярката за неотклонение
взета по отношение на ищеца от „домашен арест“ в парична гаранция“ в размер на
2000 лв. На 11.10.2010г. с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура *** е прекратено образуваното наказателно производство
срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 321, ал.3, вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл. 282, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК, като делото е изпратено на
компетентната прокуратура - РП *** с оглед обвиненията по чл. 311, чл.339 и чл. 387 НК.
След прецезиране на обвиненията срещу А.М. с
постановления от 17.02.2011г. и от 07.04.2011г. на Районна прокуратура *** е внесен обвинителен акт срещу ищеца, по повод който
е образувано НОХД № 575/2012г. по описа на РС ***, приключило с оправдателна присъда № 35 от
01.04.2013г., потвърдена по реда на проведения инстанционен
контрол с решение № 122 от 18.10.2013г., постановено по ВНОХД № 257/2012г. по
описа на Окръжен съд ***.
В хода на образуваното наказателно производство и след
привличане на ищеца в качеството му на обвиняем и задържането му под стража,
със Заповед № К-7525 от 23.09.2009г. на Министъра на вътрешните работи е
образувано дисциплинарно производство срещу М.. Коментираното дисциплинарно производство
е приключило със Заповед № К-1053 от 29.01.2010г. на Министъра на вътрешните
работи, с която на ищеца е наложено най – тежкото дисциплинарно наказание -
уволнение. Заповедта е оспорена от ищеца и потвърдена от съда, видно от
приложеното адм.д. № 3758/2010г. по описа на ВАС.
След влизане в сила на оправдателната присъда и по искане на ищеца с решение №
7840 от 10.06.2014г. по адм.д. № 1625/2014г. по описа
на ВАС е възобновено производството по обжалване на Заповедта за уволнение и
делото е върнато за разглеждане. С решение № 1331 от 05.02.2015г., постановено
по адм.д. № 7850/2014г. на ВАС е отменена Заповед №
К-1053 от 29.10.2010г. на Министъра на вътрешните работи, което решение е
потвърдено по реда на проведения инстанционен контрол
с решение № 6696 от 08.06.2015г., постановено по адм.д.
№ 3950/2015г. по описа на ВАС – Петчленен състав, II колегия.
Установеното налага извод, че е налице хипотезата на
чл. 2, ал.1, т.3, пр.първо от ЗОДОВ - ищеца е бил привлечен в качеството на
обвиняем, по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, впоследствие изменена в „Домашен арест“, а образуваното
наказателно производство частично е прекратено, поради недоказаност на
обвинението, която хипотеза според разясненията дадени в т.7 от ТР №
3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Жанета Найденова е
равнозначна на това, че деянието не е извършено от лицето, а по отношение на
останалите обвинения М. е оправдан в влязла в сила присъда.
Представена е етапна епикриза,
съставена на 03.11.2015г. от личния лекар на ищеца, видно от която М. е с
поставена диагноза: Други уточнени синдроми на главоболие; рецидивиращо деприсивно разстройство, неуточнено за периода 01.02.2010г.
– 01.11.2010г. С аналогични диагнози са и изготвените амбулаторни листове от
08.01.2010г. – тежък депресивен епизод, без психотични
симптоми и от 11.12.2009г. – лек депресивен епизод.
От изисканите и постъпили от Затвора – арест ***, Дирекция „ИН“ към Министерство на правосъдието
писмени документи и конкретно медицински картон на ищеца, съхраняван в
арестантското му досие е видно, че по време на престоя му ареста, същия не е
имал оплаквания и е отричал минали заболявания.
По делото е допусната, изготвена и приета от съда и без
резерви от страните комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза,
заключението по която сочи, че воденото срещу ищеца наказателно производство е
представлявало тежко стресиращо събитие, предизвикало първоначална реакция на
остър стрес и последваща симптоматика на
посттравматично стресово разстройство. Според вещите лица неблагоприятните
условия в ареста са усилили тежестта на стресора.
Експертите са категорични в извода си, че липсват данни М. да е проявил
симптоми на психиатрично заболяване по време на наказателното производство
срещу него и определят същия като психично здрав към настоящия момент. От
значение е констатираното от вещите лица в т.нар. психологическа част от
изготвеното заключение, че първоначалната реакция на остър стрес, изразила се в
състоя на шок и впоследствие обусловила симптоматика на посттравматично
стресово разстройство, има проявления на емоционално равнище – тревожност,
напрегнатост, депресивност, пристъпи на плач, чувство
на безнадеждност; на физиологично – главоболие и загуба на тегло; на социално –
само-изолиране, разрушаване на дотогавашната социална структура и силна
недоверчивост към другите и най – сетне на личностно – ерозиране и дестабилизация на самооценката, чувство на неспособност и
безсилие. Според експертите и при съобразяване индивидуалния стил на справяне
на ищеца, коментираната симптоматика най – вече като интензитет не е отшумяла,
за който факт пряко значение има и липсата на предприетото контравъздействие,
както медикаментозно, така и психотерапевтично.
Събраните по делото гласни доказателства и конкретно
показанията на св. П. М., съпруга на ищеца, които съдът преценява с
приложението на чл. 172 ГПК и кредитира като преки и непосредствени, освен в
частта за налични оплаквания от ищеца по време на престоя му ареста, тъй като в
тази част се опровергават от събраните писмени доказателства, установяват, че на 11.09.2009г. разбрала от
сина си, че нещо се случва, който й се обадил и й съобщил, че баща му, заедно с
други мъже са се прибрали и извадили всичко от шкафовете, а детето изгонили
навън. Твърди, че видяла съпруга си на първата мярка на 14.09.2009г., а на
12.09.2009г. той й се обадил и й съобщил, че е задържан, като уточнява, че
първоначално не го познала по телефона, тъй като гласът му треперил, а самият
той звучал тревожен. Свидетелката сочи, че на мярката М. бил блед и притеснен,
а за нещата които се случвали разбрала от медиите, тъй като всички новинарски
емисии отразили делото. Твърди, че съпругът й се притеснявал за нея и децата,
които нямали финансова възможност да преживяват, което наложило и преместването
им при родителите на свидетелката. Св. М. уточнява, че големият й син много трудно преживял
ставащото, което наложило и посещения при психолог в продължение на четири
месеца. Твърди, че М. отслабнал 10 кг. в ареста, оплаквал се от главоболие и
повръщане, както и че тя му осигурявала медикаменти. Сочи, че след
освобождаването му от ареста и по време на домашния арест М. не е имал
възможност да работи, което допълнително затруднило финансовото им положение,
тъй като семейството имало кредит, което наложило и да бъде продаден лекия им
автомобил. Уточнява, че след като се прибрал вкъщи ищеца е бил посещаван от
личния му лекар, както и че искал разрешение да се срещне с психиатър, тъй като
страдал от безсъние, главоболие и липса на апетит, станал затворен. Твърди, че
имал проблеми с намирането на работа, тъй като всички знаели, че е обвиняем,
както и че хората се отдръпнали от него – не вдигали телефон, подминавали го.
Обяснява, че „трудно“ посрещнали празниците около Коледа и Нова година, тъй
като „тати“ го нямало и обобщава, че съпругът й се
възстановил физически, но „…не е този ведър човек, който се шегуваше“, както и
че понастоящем изпитва страх и притеснения, станал е предпазлив и умерен в контактите
си с хората.
В аналогичен смисъл са и показанията на другата
разпитана свидетелка Т.Н., които съдът кредитира като преки и непосредствени и
без съмнения за заинтерисованост. Така свидетелката
сочи, че от медиите разбрала за случващото се през септември 2009г. с А.,
когато случаят бил публично и масово огласен. Твърди, че видяла ищеца след
освобождаването му от ареста, както и че той бил коренно различен – много
отслабнал, избухлив, в депресия, притеснен за семейството си, тъй като нямал
работа. Сочи, че М. бил различен, както и че според нея няма да се възстанови,
въпреки че се бори с живота, тъй като има семейство и деца. Уточнява, че преди
станалото е бил човек с авторитет, а след това хората започнали да говорят,
никой не го искал на работа. Твърди, че в момента работи благодарение на
съпруга й, който го научил да слага дограма и така в момента успява да изкара
пари.
По делото е разпитан в качеството на свидетел и М. М., чиито
показания съдът цени с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира като преки и
непосредствени и съответно подкрепени от останалите събрани доказателства –
СМЕ. Същият твърди, че познава М. от 2002г. – 2003г. като колега от РПУ ***, както и че на 11.09.2009г. били задържани от
вътрешна сигурност без да им обяснят защо. Сочи, че им взели картите и
оръжието, както и че били обиждани с квалификацията „престъпник“. Последвал
обиск на домовете им и били откарани във *** за провеждане на поцесуално
– следствени действия, като в автомобила чули по радиото, че е хваната
организирана престъпна група, начело с М.. След като пристигнали във *** свидетелят сочи, че им сложили белезници по най –
бруталния начин, както и че А. вдигнал кръвно, но въпреки настояванията
медицинска помощ не им била осигурена. Твърди, че условията в ареста били ужасни
– не им осигурили храна, а единствено вода; миризмата от тоалетната била адски
силна и след 24 часа ги отвели в следствието във ***, където били в килия по един. Сочи, че месеци наред
са слушали по радиото, че са най – големите престъпници,
както и че обстановката била „жестока“ – размера на килията около 2.5 м. на 2
м., като мебелировката се заключавала в заварено на пода столче и масичка, а на
вратата имало малко прозорче, от което влизало светлина. Уточнява, че
тоалетната била на около метър от килиите, без врата, като вечер посещението й
било забранено, а нуждите си удовлетворявали в пластмасова бутилка. Твърди, че
веднъж седмично се къпели, а повече от месец не им било разрешено да се
подстригват, тъй като щели да правят разпознаване. Сочи, че имали право да
бъдат изведени 1 час на каре, както и че А. отслабнал повече от 10 кг., бил
жълт и побелял, оплаквал се от болки в главата и крайниците, притеснявал се за
семейството си, тъй като нямали финансови средства. Св. М. сочи, че в ареста ищеца изпаднал в нервна криза и
разкъсал униформата си, както и че въпреки оплакванията му не бил консултиран с
лекар. Сочи, че след освобождаването му от ареста А. не могъл да си намери
работа, тъй като бил сочен от всички, както и че от него знае, че приятелите му
са се отдръпнали. Заключава, че физически М. се е възстановил, но не е същия
човек – с авторитет, контактен и усмихнат.
Коментираните свидетелски показания и приетата по
делото комплексна съдебно медицинска експертиза установяват твърденията на
ищеца за претърпени от него болки и страдания. Същите са в причинна връзка с
действията на правозащитния орган – Прокуратура на Р България, тъй като вредите
са настъпили от действията на длъжностни лица от Прокуратурата, които
осъществяват контрол в досъдебната фаза, същите изготвят и съответните актове
по прекратяване на наказателното производство. Противно на възраженията на
ответника съдът счита, че именно той носи отговорност за негативните
преживявания на ищеца – стрес и притеснения, тъй като същите са пряк резултат
от повдигнатото му и подържано обвинение, по което производството в една част е
прекратено, в т.ч. и от взетата му най – тежка мярка за процесуална принуда
„Задържане под стража“, а в друга е постановена оправдателна присъда.
При определяне на дължимото се на ищеца обезщетение за
репарация следва да се вземе предвид
установения факт на негативно преживяване и стрес и същевременно да се отчете
обстоятелството, че данни за влошено здравословно състояние към момента на
престоя в ареста, а и по настоящем липсват. Следва
обаче да се отчете обстоятелството, че ищеца е бил държавен служител на МВР при
РУ *** при ОД ***, ***, като
обвинението спрямо него е в извършване на престъпление именно в качеството му
на длъжностно лице във връзка с неговата служба, чиято основна функция като
такъв е защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността и опазване на обществения ред, което обосновава извод за
съществено накърняване честта и достойнството, силен стрес и разочарование от правоохранителната система и съставлява специфична с оглед
общественото му положение неимуществена вреда. Воденото наказателно
производство е било съпътствано и с оповестяване на случая по медиите, видно от
приложените печатни материали, а и предвид установеното от св. М. и св. Н., което е настроило общественото мнение,
предвид чувствителността на темата – работа на полицията и следва да се
определи като причастно към интензитета на търпените от М. негативи.
Неоснователно е в тази връзка възражението на ответника, че не е съпричастен
към медийното оповестяване на случая, тъй като именно Прокуратурата е органа,
под чийто надзор се образува и води наказателното производство. Следва също да
се отчете и обстоятелството, че повдигнатите обвинения на ищеца първоначално се
били за тежки престъпления и едва година след образуване на наказателното
производство същите са прецизирани като леки такива, което е наложило и
изпращането им по компетентност на РП ***. От
значение за определяне справедливия размер на обезщетение е и обстоятелството,
че по отношение на ищеца е била
приложена най – тежката мярка за процесуална принуда за период от четири
месеца и тринадесет дни, впоследствие изменена в „Домашен арест“, която също
ограничава свободата на действие, а същевременно и това, че производството е
приключило в разумен срок /вж. чл.6, §1 от ЕКПЧОС/, предвид броя на
обвиненията и обвиняемите - година и половина за част от повдигнатите обвинения
и четири години с проведената съдебна фаза и упражнен инстанционен
контрол. Размерът на дължимото от
правозащитните органи обезщетение следва да се определи от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД. Следва да се отчетат, както претърпените от ищеца
страдания в пряка връзка на причинност с образуваното срещу него наказателно преследване,
привличането му в качеството му на обвиняем и задържането за период от около
пет месеца, които действия са довели до
напрежение и стрес за него самия, а и за неговото семейство и са
засегнали честта и достойнството му. Следва да се вземат предвид и установените
като унизителни и нечовешки условия в ареста, където каза се ищеца е пребивавал
за период от около пет месеца. Само при съобразяване на тези данни би се
стигнало до справедливо възмездяване на вредите. Според съда, дължимото се и
достатъчно обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца, което
следва да му се присъди, е в размер на 20 000 лева, като при определянето
му съдът отчете и обстоятелството, че по отношение на М. са налице специфични
негативи, обосновани от общественото му положение на служител на МВР. Сумата
следва да се присъди със законната лихва, считано от 18.10.2013г. до окончателното й заплащане, а
в останалата част до пълния предявен размер от 160 000 лева претенцията
следва да се отхвърли като неоснователна.
Неоснователно
е бланкетното възражение на ответника за принос на
ищеца при настъпване на коментираните за него негативи, тъй като не са посочени
никакви конкретни факти с настъпване на които се твърди ищеца да е съпричинил резултата.
Недопустимо
за разглеждане е наведеното от ответника възражение за погасяване претенцията
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по давност, тъй като същото
е заявено след срока по чл. 131 ГПК, едва в хода на устните състезания и затова
е преклудирано, в който смисъл са и разясненията
дадени в ТР № 1 от 09.12.2013г. на ВКС по тълк.д. №
1/2013г. на ОСГТК.
Заявена
и подържана е от ищеца претенция за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на сумата от 78 328.15
лв. лв., представляваща неполучен доход за периода от ***г., поради
отстраняването на М. от работа, вследствие воденото срещу него наказателно
производство. Претенцията е изцяло неоснователна, тъй като не е пряка и
непосредствена последица от образуваното и водено срещу ищеца наказателно
производство. Следва да се има предвид, че М. не е бил отстранен от длъжност, а
по отношение на същия е било образувано дисциплинарно производство, приключило
с налагане на дисциплинарно наказание – уволнение. Коментираното до тук
изключва възможността при решаване на настоящия спор да бъде съобразено,
посоченото в писмената защита на адв. С.С. Решение № 708 от 14.01.2011г. на ВКС по гр.д. №
1389/2009г., IV гр.отд. ГК, постановено в производство по
чл. 290 ГПК, тъй като същото касае единствено хипотезата на отстраняване от
работа по чл. 100, ал.2 ЗДС. В конкретният случай, каза се, по отношение на
ищеца е образувано дисциплинарно производство, приключило със Заповед № К-1053
от 29.01.2010г. на Министъра на вътрешните работи, с която на М. и за извършени
тежки нарушения на служебната дисциплина е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. Вярно е, че
санкционираните дисциплинарни нарушения са идентични с повдигнатите обвинения
на ищеца, но това не означава, че
наказващия орган не формира собствена преценка, а действа по силата на
закона. Всъщност коментираното е изрично възприето и в мотивите на
постановеното съдебно решение по адв.д. № 3950/2015г.
по описа на ВАС – Петчленен състав – II колегия,
а именно „Фактът, че на служителя са повдигнати обвинения за умишлени
престъпления от общ характер не е основание за налагане на дисциплинарно
наказание“, а последното е функция на извършената преценка за тежестта на
нарушението и съответствие със същото тежестта на наложеното наказание.
Изложеното до тук изключва възможността да се признае наличието на пряка
причинна връзка между поведението на ответника и евентуално настъпили за ищеца
имуществени пасиви и налага претенцията за тяхното обезщетяване да бъде
отхвърлена.
За
пълнота на изложението и в подкрепа на наложилия се извод за неоснователност на
предявената претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди ще се
посочи, че служебното правоотношение на ищеца е учредено и съответно прекратено
при условията на ЗМВР /отм. ДВ бр. 53 от 27.06.2014г./, като в чл. 254 от ЗМВР
е изрично установено правото на държавния служителя при незаконно прекратяване
на служебното му правоотношение да получи обезщетение в размера по чл. 256 за
времето, през което е останал без работа, но не за повече от шест месеца. Няма
спор, че коментираното обезщетение е заплатено на ищеца. Казаното, съобразено с
факта, че е налице нарочна регламентация в специален закон, която определя
обема на отговорността за обезвреда на вреди от
неполучаване на месечен доход само за определен период от време и последващото разширяване обема на същата тази отговорност
чрез предявяване на иск на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е
недопустимо.
При този изход
на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат
разноски по съразмерност. От ответника е заявено
възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, което съдът
намери за неоснователно, тъй като размера на същото от 2400 лв. е под минимума,
съгласно чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Затова и съдът счете, че на ищеца следва да се
присъди сума в размер на 217.22 лв., представляваща направени разноски,
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК по заплащане възнаграждение на
адвокат и държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България – гр.София да
заплати на А.П.М. с ЕГН ********** с адрес: *** сума в размер на 20 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян емоционален стрес,
притеснение за себе си и своите близки, загуба на самочувствие, чувство на
безпомощност и обреченост, загуба на доверие в националните правозащитни
институции, всичко в резултат на
неправомерно повдигнатите му обвинения за престъпление по чл. 282, ал.1 от НК,
чл.301, ал.1 НК, чл.310, ал.1 НК вр. чл. 308, ал.1 НК
и взетата му мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от
14.09.2009г. до 27.01.2010г., като наказателно производство за част от
повдигнатите обвинения е приключило с постановление за прекратяване на
досъдебно производство № 82/2009г. по описа на Окръжна прокуратура ***, а по останалите обвинения с
оправдателна присъда № 35 от 01.04.2013г. на РС ***, постановено по НОХД № 575/2012г., потвърдена с
решение № 122 от 18.10.2013г. по ВНОХД № 257/2012г. по описа на ОС ***,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.10.2013г. до
окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от
160 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.П.М. с ЕГН ********** с адрес:
*** против Прокуратура на Република България – гр.София
за заплащане на сума в 78 328.15 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, формирани от пропуснати ползи, изразяващи се в неполучен
доход за периода от ***г., поради наложеното на А.М. дисциплинарно наказание
уволнение, в резултат на неправомерно повдигнатите
му обвинения за престъпление по чл. 282, ал.1 от НК, чл.301, ал.1 НК, чл.310,
ал.1 НК вр. чл. 308, ал.1 НК и взетата
му мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 14.09.2009г. до
27.01.2010г., като наказателно производство за част от повдигнатите обвинения е
приключило с постановление за прекратяване на досъдебно производство №
82/2009г. по описа на Окръжна прокуратура ***, а по останалите обвинения с оправдателна присъда №
35 от 01.04.2013г. на РС ***,
постановено по НОХД № 575/2012г., потвърдена с решение № 122 от 18.10.2013г. по
ВНОХД № 257/2012г. по описа на ОС ***, както и за заплащане на законната лихва върху
сумата, считано от 18.10.2013г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България – гр.София да
заплати на А.П.М. с ЕГН ********** с адрес: *** сума в размер на 217.22
лв., представляваща разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: