РЕШЕНИЕ
№ 289
град Плевен, 02.06.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – трети
касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети май
две хиляди двадесет и трета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. СНЕЖИНА ИВАНОВА 2. ВИОЛЕТА НИКОЛОВА |
при секретар Поля Цанева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното
от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело №
329/2023 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕООД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. "Сан Стефано" №
25, представлявано от управителя К.Т-, чрез адв. М.М.М. - адвокат при САК, адрес на упражняване на дейността
гр. София, бул. Витоша 71, ет.1, ап.1, срещу решение № 153/24.03.2023г.
постановено по анд №190/2023г. по описа на PC Плевен.
В жалбата се посочва, че съдебното решение е
неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Счита, че съдът е допуснал нарушение като не е обсъдил соченото в жалбата, че
Общински съвет Плевен още при уреждане на съставите на административни нарушения и предвиждане на
санкциите с Наредба № 32 за изграждане на елементите на техническата
инфраструктура на територията на Община Плевен /Наредба №32 на Община Плевен/,
е допуснал да създаде правила и уреди отношения, за които няма правомощия.
Посочва се, че същото се отнася и за чл.7 от Наредба № 32 на Община Плевен,
която определя задължения във връзка с аварийни ремонти.
Посочва се, че не е доказано пред РС Плевен, че процесният „ремонт" е следвало да бъде извършен от касатора, тъй като и в съдебно заседание, и в писмената
защита е посочено, че в конкретния казус авария въобще не е възниквала на този
адрес, а поради изграждането на сграда, настилката е била нарушена. Навеждат се
доводи, че съгласно ЗУТ - възложителят на строежа следва да възстанови
настилката, която е била нарушена, за да се присъедини сградата към
водоснабдителната мрежа, като не е налице авария, нито ремонт на ВиК съоръжения, а присъединяване. Посочва се, че именно
поради горното, задължението за възстановяване на настилката в конкретния
случай, безспорно не е на „ВиК" ЕООД Плевен, а
на съответния възложител на строежа. Твърди се, че макар че тежестта на
доказване в случая безспорно лежи върху наказващия орган, то с настоящата жалба
се представят доказателства, че ВиК ЕООД Плевен е
регистрирало авария на адрес: ***. Твърди се, че посоченото в съдебното
решение, че на 16.06.2022г. на електронната страница на ВиК
Плевен ЕООД било публикувано обявление за това, че на 16.06.2022г. екипи на
дружеството ще работят по отстраняване на две аварии на вътрешната водопроводна
мрежа в района на няколко улици, сред които и ул.„Стоян Михайловски“
категорично не означава априори, че аварията е била
възникнала на ***. В тази връзка се посочва, че са представени доказателства за
регистрирана авария ***
Посочва се, че тежестта за доказване на
административно-наказващият орган, който не е установил, нито къде и кога е
възникнала авария, налице ли е такава и кой следва да възстанови пътната
настилка.
Намира, че НП е незаконосъобразно, тъй като е
опорочена процедура по издаване на АУАН, тъй като е съставен в отсъствие на
нарушителя, без да са били налице условията за това съгласно ЗАНН, като няма
данни по делото лицето, което е получило поканата за съставяне на АУАН, да е
имало такива пълномощия, като и лицето на което е връчен АУАН, също не
упълномощено.
Намира, че АУАН не съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, като не е и ясно посочено
изпълнителното деяние, в какво се изразява то, не е посочено време на
извършване на нарушението, нито обстоятелствата, при които е извършено. Твърди
се, че производството е опорочено още от самото му начало, тъй като процесния АУАН е съставен на дата, различна от тази,
посочена в поканата, тъй като в поканата е указано - представител на ВиК Плевен да се яви в седемдневен срок от получаването
й. Счита, че няма посочена датата на
извършване на нарушението, тъй като в АУАН това обстоятелство въобще не е
посочено, а в наказателното постановление е отбелязано, че датата, на която се
твърди, че е извършено нарушението е 26.09.2022г, но всъщност това е датата на
установяването му, а не на извършването му. Посочва се, че по никакъв начин не
става ясно, коя е точната дата на извършване на нарушението и от къде следва
това. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за касационната
инстанция и тези сторени в първоинстанционното
производство.
Представен е отговор от ответника , в който се посочва, че жалбата същата е неоснователна и
необоснована, като при постановяване на обжалваното решение не са допуснати
нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила или необоснованост. Посочва се, че районният съд правилно и обосновано
е потвърдил наказателното постановление.
Намира за неоснователни изложените в касационната
жалба възражения относно извършен авариен ремонт на ул. „Стоян Михайловски“ №22
през м.април 2022 г„ а не на ул. Стоян Михайловски“ №25 и те са наведени за
пръв път са наведени в настоящото производство по обжалване решението на
Районен съд Плевен, като такива
възражения не са правени, нито по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН чрез
подаване възражение срещу отразените в акта за установяване на административно
нарушение обстоятелства, нито в съдебното производство срещу издаденото
наказателно постановление
Твърди се, че в подаденото възражение срещу АУАН от
21.10.2022 г„ ВиК“ ЕООД формално е изложил
съображения единствено за нередовно връчване и липса на реквизити в акта, като
дори изрично е посочено, че след съставяне на акта настилката на тръбопровода
на ул. "Стоян Михайловски №25 вече е възстановена, като по никакъв начин
дружеството не е дало индикация, че не е имало авария и разкопаване пътната
настилка на съответния адрес. Твърди се, че същото се отнася и за писмо
рег.№ТСУ- 26-2725-115, подадено на 10.10.2022 г. по
повод отправените до ВиК ЕООД покани за съставяне на
АУАН, с което Община Плевен е уведомена, че „към 12.10.2022 г. участъците
касаещи настоящите покани ще бъдат асфалтирани и практически напълно завършени,
поради което считаме, че не трябва да бъдат продължавани административните
производства“, но не са изложени други релевантни обстоятелства. Посочва се, че
приложеният към касационната жалба писмен документ — количествена сметка от
04.2022 г., също се представя от ответната страна за първи път, въпреки
предоставената му възможност за това, като същият видно от датата на
съставянето му не е новосъздаден или новооткрит, юридическото лице е
разполагало с него още при съставянето му.
Посочва, че съгласно
чл.60 от ЗАНН от своя страна повелява, че при обжалване на наказателното
постановление, че жалбата или протеста се посочват всички доказателства, на
които жалбоподателят или прокурорът се позовава“, като в настоящия случай, първоинстанционният съд е бил лишен от възможността да
разгледа и оцени наведените едва в касационната жалба твърдения, поради което и
не може да се твърди незаконосъобразност или неправилност на решението на това
основание.
Посочва се, че наличието на авария на ул.“Стоян
Михайловски“ №22 не изключва възможността за възникване и отстраняване на
такава на №25 на същата улица, като самото наличие на строеж в близост до
разкопаваното място също не означава по презумпция, че на същия адрес не е
възможно да е възникнала авария по ВиК мрежата, и не
означава непременно, че се касае за присъединяване към водопроводната
инсталация, още повече, че присъединеното от PC-Плевен като писмено
доказателство Съобщение на ВиК Плевен за отстраняване
на авария на ул.“Стоян Михайловски“ гр. Плевен е от 16.06.2022 г., а
количествената сметка за ул.“Стоян Михайловски“№22 е с дата два месеца по-рано
- 04.2022 г., т.е касае се за различни аварии.
Навеждат се доводи, че представената количествена
сметка не е официален свидетелстващ документ и не притежава материална доказателствена сила, а само формална такава, доколкото не
отразява неизгодни за съставителя обстоятелства, а също и не става ясно кога,
от кого е съставена и по какъв повод, като поради изброените по-горе причини,
моли да не се приема представения писмен документ като относим
за доказване обстоятелствата по предмета на спора. Моли съдът да остави в сила решението.
В съдебно заседание касаторът
- „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Плевен, ул. "Сан Стефано"
№ 25, представлявано от управителя К.Т-, се представлява от адв.
В. - адвокат при САК, който посочва, че първоинстанционно
решение на РС Плевен е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно прилагане на закона и следва да се отмени и НП. Претендира разноските за въззивното
производство и за първа инстанция.
В съдебно заседание ответникът – Кмет на Община
Плевен, не се явява, представлява се от юрк. З.,
която моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна
и недоказана. Посочва, че при постановяване на обжалваното решение РС Плевен
счита, че не е допуснал нарушение на материалния закон, както и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. Посочва, че
районният съд правилно и обосновано е потвърдил оспореното наказателното
постановление на Кмета на Община Плевен, след като е обсъдил по същество изцяло
всички обективни обстоятелства по делото и събрания доказателствен
материал. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
полза на Община Плевен в размер на 150 лв., като прави възражение относно
прекомерността на адвокатското възнаграждение на ответника.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно.
Административен съд – Плевен, трети касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърдено наказателно
постановление № 85 от 20.12.2022 година на Кмет на Община Плевен, е което на „ ВиК „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Плевен, представлявано от К.Х.Т.за това, че при проверка на
26.09.2022 г. е установено, че дружеството не е извършило задължителното
съгласно чл.7 ал. 3 от Наредба № 32 за изграждане на елементите на техническата
инфраструктура на територията на Община Плевен уведомяване на Община Плевен за
възникнала през 2022 година авария и за необходимостта от отстраняване чрез
разкопаване на пътна настилка, както и не е възстановена пътна настилка в срок
от 10 дни от отстраняване на аварията - нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба №
32/2016 на Общински съвет Плевен и на основание чл. 21 т. 3 от Наредба № 32 за
изграждане на елементите на техническата инфраструктура на територията на
Община Плевен е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 500 лв..
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но
постановено при неправилно прилагане на материалния закон.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАНН деянията, които
съставляват административни нарушения и съответните за тях наказания, се
определят със закон или указ, а съгласно
чл. 2, ал. 3 от ЗАНН общинските съвети при издаване на наредби определят
съставите на административните нарушения и съответстващите на тях наказания,
предвидени в ЗМСМА т.е. в компетентността на общинските съвети е да определят
административни нарушения за обществени отношения, които не са в изключителната
компетентност на друг орган.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата е нормативен
акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на
нормативен акт от по-висока степен.
Член 8 от ЗНА предвижда възможност всеки общински
съвет да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от
по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.
Съгласно чл. 12 от ЗНА актът по прилагане на закон
може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден т.е. изисква се изрична законова делегация за издаване
на подзаконовия нормативен акт за доуреждане на
конкретна материя.
Според императивната норма на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от
ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите
нормативни актове от по-висока степен и ако постановление, правилник, наредба
или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.
Обществените отношения, свързани със строителството,
са уредени със специален Закон за устройство на територията. В ЗУТ са налице
изрични разпоредби, уреждащи задълженията на строителя на съоръжения на
техническата инфраструктура (какъвто безспорно се явява „Водоснабдяване и
канализация Плевен“ ЕООД в случаите, когато извършва отстраняване на повреди на
подземната водопроводна мрежа) да извърши за своя сметка необходими
възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация и да
отстрани нанесените повреди, както и разпоредба, уреждаща изрично
административно-наказателната отговорност на юридическите лица в случай, че
това задължение по закон не бъде изпълнено – чл. 237а от ЗУТ.
Общинската наредба представлява подзаконов нормативен
акт (нормативен административен акт съгласно чл. 75 от АПК) от местно значение,
който следва да детайлизира или доурегулира отделни
разпоредби или подразделения на закон (нормативен акт от по-висока степен),
поради което нейните разпоредби следва да са съобразени със закона, въз основа
на който се издава, като стриктно се придържа към неговата рамка и е в
съответствие с неговото съдържание т.е.
уредбата, която може да се дава с общинска наредба, след изрична законова
делегация, следва да уточнява и конкретизира определена законова уредба
съобразно местните условия, без обаче да установява положения, които да са в
противоречие със закона, или да преурежда по различен
начин вече уредени от закон обществени отношения.
В случая е налице изрична уредба в ЗУТ на задължението
строителят да извърши възстановителни работи в срокове, определени от
общинската администрация по реда на чл. 74 от ЗУТ, и да отстрани нанесените повреди
на чужди имоти, в случая на настилката на общинската улица, както и изрични
разпоредби, регламентиращи административно-наказателната отговорност при
неизпълнение на това задължение – за физическите лица по чл. 232, ал.5, т.6 от ЗУТ и за юридически лица по чл. 237а от ЗУТ.
С оглед разпоредбите на ЗНА и изричната разпоредба на
чл. 5, ал. 1 от АПК, изискващи, когато наредба или друг подзаконов нормативен
акт противоречат на нормативен акт от по-висока степен, да се прилага
по-високият по степен акт, при квалификацията на процесното
нарушение и определянето на санкцията е следвало да се приложат нормите на ЗУТ,
а не норми на Наредба № 32/2016 г. на Общински съвет Плевен.
Касационният състав счита, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП административно-наказващият орган неправилно е приложил
разпоредбите на Наредба №32/2016 г. на Общински съвет Плевен, вместо изричните
разпоредби на ЗУТ, които са приложими в случая и уреждат процесните
обществени отношения изчерпателно и не предвиждат законова делегация за
уреждането им с наредба от общинските съвети, което е довело до неправилна
квалификация на установеното нарушение и налагане на санкция по неприложима в
случая санкционна норма и това води до незаконосъобразност на издаденото НП и
същото неправилно е потвърдено от първоинстанционния съд.
С оглед изложеното оспореното решение на РС Плевен, с
което е потвърдено НП, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено,
като бъде отменено и НП.
По делото е направено искане от страна на касатора за присъждане на сторените деловодни разноски и са
представени доказателства за заплатени 600 лв. възнаграждение за адвокат за
касационното производство и 480 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред РС Плевен. Настоящата инстанция намира, че следва да се
уважи претенцията и на основание чл. 63
, ал. 1 от ЗАНН Община Плевен следва да заплати на „Водоснабдяване и
канализация Плевен“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Плевен, ул. "Сан Стефано" № 25,
представлявано от управителя К.Т- разноски в размер на 600 лева - договорено и
изплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за предоставяне на
правни услуги и доказателства за
изплащането му л. 32 и сл. за процесуално представителство пред настоящата инстанция
и 480 лева - договорено и изплатено
възнаграждение за един адвокат съгласно договор за предоставяне на правни
услуги и доказателства за изплащането му
л. 44 и сл. по анд № 190 по описа за 2023 година на
РС Плевен. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в размер по чл. 18 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл.
второ от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав,
РЕШИ:
Отменя решение №153/24.03.2023г. постановено по АНД
№190/2023г. по описа на PC Плевен, като вместо него постановява:
Отменя наказателно постановление № 85 от 20.12.2022
година на Кмет на Община Плевен.
Осъжда Община Плевен да заплати на „Водоснабдяване и
канализация Плевен“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Плевен, ул. "Сан Стефано" № 25, представлявано
от управителя К.Т- разноски в размер на 600 за касационното производство.
Осъжда Община Плевен да заплати на „Водоснабдяване и
канализация Плевен“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Плевен, ул. "Сан Стефано" № 25, представлявано
от управителя К.Т- разноски в размер на 480 за производството пред РС Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните и на
Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/ ЧЛЕНОВЕ 1. /П/
2./П/