№ 8013
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110130102 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при
условията на солидарна отговорност против Д. С. Т. и В. Е. Т. за сумата от 2613,15 лева, от
която 2243,10 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №12098,
сумата 351,16 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.12.2021 г., сумата от 15,01
лева- представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.08.2019 г. до м.04.2020 г. и сумата 3,85 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода
от 01.10.2019 г. до 18.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.12.2021 г. до окончателното плащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №72500/2021 г., по описа на СРС, 168
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане периода, за който се
дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
1
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
Ответникът Д. С. Т. е депозирала отговор на исковата молба, в който се позовава на
изтекла в нейна полза погасителна давност. Не оспорва размерът на начислената от ищеца
топлинна енергия, както и счетоводното отразяване на същата. Поддържа, че с другия
ответник не следва да отговарят солидарно за вземанията, тъй като са разведени от 2003 г.
заявява, че не е налице облигационна връзка между нея и ищцовото дружество. Счита, че не
дължи сумите за дялово разпределение, които се дължат на друго лице. Претендира
разноски.
Ответникът В. Е. Т. не е депозирал отговор на исковата молба, но в подаденото по реда
на чл. 414 ГПК възражение е посочил, че не дължи суми за топлинна енергия, тъй като не
живее в имота. Посочва, че след развода съдът е разпределил ползването на имота като за
него е останала таванската част, в която няма отопление и инсталация. Поддържа, че след
развода партидата е прехвърлена от негово има на името на Д. Т..
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД, счита предявените искове за
основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да им достави
топлинна енергия, а ответниците са поели задължение да я получат и да заплатят цената й,
както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че е са
погасили претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от
17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с
топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното
отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018
г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
От представения по делото нотариален акт за право на собственост върху недвижим
2
имот на съдия по вписванията при СРС от 05.03.2004 г. се установява, че В. Е. Т. и Д. С. Т.
са признати за собственици на недвижим имот, придобит през време на брака им и
представляващ съпружеска имуществена общност, а именно апартамент – мезонет №17,
находящ се в АДРЕС заедно с мазе №17 и 6,359 % от общите части на сградата и правото на
строеж върху държавно място.
С решение, влязло в сила на 23.06.2004 г., по в.гр.д. №307/2003 г. по описа на СГС, I-
ви състав е потвърдено решение по гр. д. №1101/2002 г. по описа на СРС, 88 състав, с което
е прекратен сключения на 12.09.1976 г. брак между В. Е. Т. и Д. С. Т.. Със същото решение
е разпределено ползването на семейното жилище, находящо се в АДРЕС, представляващо
мезонет на две нива като първото ниво да се ползва от Д. Т., а второто ниво да се ползва от
В. Т. при общо ползване на сервизните помещения. Независимо от постановеното от съда
разпределение на ползването на семейното жилище по настоящото дело няма твърдения или
данни ответниците да са прекратили съсобствеността по между си, която от бездялова
съпружеска имуществена общност след прекратяване на брака и на основание чл. 23, ал. 1
СК се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни квоти. Разпределението на
ползването е привременна мярка, която не се ползва със сила и присъдено нещо, още повече
не прекратява съсобствеността между бившите съпрузи. Предвид това съдът приема, че
ответниците като съсобственици на процесния имот са имали качеството потребители на
топлинна енергия. Обстоятелството, че съсобствеността между тях не е прекратена след
развода се установява и от приобщения по делото нотариален акт за дарение на недвижим
имот №20, том I, рег. 943, дело 17/2019 г. от 15.03.2019 г. на нотариус Ваня Карасанова –
Тончева с рег. №444 на НК и район на действие СРС, от който е видно, че ответниците са
дарили съсобствения си недвижим имот, представляващ апартамент – мезонет №17,
находящ се в АДРЕС на дъщеря си Първолета В.ова Т. като дарителите са си запазили
правото на ползване върху дарения недвижим имот докато са живи безвъзмездно, заедно и
поотделно. Не са ангажирани доказателства, че за периода след 15.03.2019 г. до предявяване
на исковата молба в съда правото на ползване, учредено върху процесния недвижим имот в
полза на настоящите ответници, е погасено.
При тези доказателства съдът счита, че за процесния период (01.05.2018 г. – 30.04.2020
г.) ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, тъй като качеството
потребител на топлинна енергия е обусловено от притежаваното право на собственост върху
процесния имот до 15.03.2019 г. и наличието на запазено право на ползване след 15.03.2019
г. Наведените от ответника В. Т. възражения, че не е живял в имота не следва да бъдат
съобразявани, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗС правото на ползване се
погасява ако не се упражнява в продължение на 5 години, който срок към датата на исковата
молба не е изтекъл. Отделно от това не са представени и никакви доказателства в подкрепа
на тези твърдения. Следователно се налага извод, че между страните по делото съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на
което за ищеца „Т.С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабдения обект
топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена при
равни квоти предвид прекратената съпружеска имуществена общност, респ. учреденото
право на ползване.
Горният извод на съда не се разколебава от приобщената по делото молба –
декларация за откриване на партида от 03.09.2002 г. на името на ответника Д. С. Т., която
предхожда безвъзмездното прехвърляне на правото на собственост върху процесния имот и
запазване на вещното право на ползване върху имота в полза на двамата ответника. При
съобразяване на обстоятелството, че възникването на ново облигационно правоотношение
между ищеца и ответниците като вещни ползватели води до прекратяване на договора с
предишния потребител, то следва да бъде ангажирана отговорността за заплащане на
топлинна енергия по отношение и на двамата ответника, противно на възраженията на
ответната страна за липса на облигационна обвързаност. Съдържанието на това
правоотношение е уредено от Общите условия на топлопреносното предприятие, одобрени с
3
решение от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния
период. Същите са влезли в сила, за което не е необходимо писменото им приемане от
страна на потребителите. По делото няма доказателства, а и няма и твърдения ответниците
да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ.
За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е
допусната и приета съдебно-техническата експертиза, от заключението на която се
установява, че партида с абонатен №12098 се води на името на В. Е. Т.. Посочено е, че
ответниците не са ползвали топлинна енергия за отопление на имот през целия процесен
период и такава не им е била начислявана поради демонтиране на радиаторите. Сумите за
топла вода за целия исков период са определяни на база „реален отчет“ на показанията на 2
броя технически изправни и сертифицирани водомери за топла вода. Сумите за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на
жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост, действащи през
процесния период. От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на
потребената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 2817,27
лева.
Неоснователни са възраженията на ответника Т., че предвид липсата на отоплителни
уреди не се доказва реалната доставка на топлинната енергия, тъй като вещото лице е
констатирало, че количествата топлинна енергия са за БГВ и за отдадена от сграданата
инсталация енергия след извършен реален отчет. Отделно от това е съобразил, че на
намиращите се в имота радиатори са демонтирани. Посочено е и че отчетите са направени
редовно през всички отоплителни сезони, включени в процесния период. В този смисъл са и
представените от третото лице помагач доказателства за извършвани редовно отчети.
Ответниците не твърдят да са заплатени суми за процесния период, предвид това искът
за сумата, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2018г. – м.04.2020 г. се явява основателен като ищецът претендира сума в по-малък
размер от установения за дължим от заключението на СТЕ, поради което исковата му
претенция за сумата 2243,10 лева съдът намира за изцяло основателна.
Наведените от страна на ответниците възражения за липса на доказателства за
основанието за солидарно им осъждане съдът намира за основателни. Ищецът претендира
солидарното им осъждане, с твърдения, че същите са придобили процесния апартамент по
време на брака си в режим на СИО. По делото обаче се установи, че с влязло в сила на
23.06.2004 г. решение бракът им е прекратен, поради което и ответниците следва да
отговарят разделно съответно на идеалните си части. Съгласно съдебната практика в
решение № 164/04.07.2012 година, постановено по гр. д. № 570/2011 година и решение №
350/20.10.2015 година, постановено по гр. д. № 1730/2014 година, двете по описа на ВКС,
ГК ІV г. о. и Решение №445/11.05.2016 по дело №2535/2015 на ВКС, ГК, IV г.о. при
основателност на исковите претенции и при положение, че отговорността на ответниците,
посочени като солидарно отговорни, не е солидарна, съдът е длъжен да се произнесе
поотделно за дължимото от всеки от тях в рамките на общо заявената сума. Това е така,
защото, когато е сезиран за нещо повече от действително дължимото (при солидарността
солидарният кредитор има право да търси цялото вземане, а солидарния длъжник е
отговорен към кредитора за целия дълг), съдът не само има право, но е длъжен да се
произнесе и за по-малкото. Предвид това исковите претенции на ищеца за солидарното
осъждане на ответниците подлежат на отхвърляне, вместо което по отношение на всеки от
тях следва да разглежда, че дължи всеки от тях по 1/2 идеална част от вземанията, за които е
издадена заповедта за изпълнение.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответника Т. за погасяване по давност
на вземанията.
4
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години и 69 дни назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а такива са
задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.07.2018 вкл., които възлизат общо на 263,37 лева, а по отношение задълженията само на
ответника Т. – 131,68 лева. Доколкото възражението на ответника Т. за погасени по давност
задължения се явява частично основателно исковата претенция на ищеца за заплащане на
реално потребена топлинна енергия спрямо нея следва да бъде уважена само за сумата
989,87 лева като за горницата до 1121,55 лева подлежи на отхвърляне като погасена по
давност.
Към дължимата от ответниците сума за топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
м.08.2019 г. - м.04.2020 г, възлизащи на 15.01 лева. Установява се от представените писмени
доказателства, че процесния имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се
извършва възмездно. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна
енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение , чиято
цена се определя в договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без
значение факта дали топлофикационното дружество е платило предварително или не тази
5
цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата
да е била извършена, а в случая това се установява от заключението на съдебно-
техническата експертиза, приетото по делото.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Размерът на това обезщетение не се
оспорва от ответника Т. и доколкото съдът формира извод за наличие на главен дълг, то са
налице основанията да бъде уважена исковата претенция срещу него в цялост , а именно за
сумата 175,58 лева.
Следва да се съобрази, че доколкото част от месечни задължения на Д. Т. са погасени по
давност, то обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на задължението за заплащане
на главницата следва да се изчисли само върху останалите месечни задължения като на
основание чл. 162 ГПК съдът с помощта на calculator.bg определи, че дължимата лихва за
забава е в размер на 154,93 лева като за разликата до пълния претендиран размер 175,58 лева
искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира присъждане на разноски за настоящото производство за заплатена
държавна такса – 52,26 лева, депозите за вещо лице – 300,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП
от съда в размер на 100,00 лева, както и такива за заповедното производство в размер на
102,26 лева , от които съразмерно с уважената част от исковете срещу всеки от ответниците
следва да му се присъди сумата 199,43 лева за исковото производство и сумата 45,09 лева за
заповедното производство, платими от Д. Т. и сумата 225,80 лева за исковото и 51,05 лева за
заповедното производство, платими от В. Т..
Ответникът Д. Т. претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по
представени договори за правна помощ и съдействие в размер на 560,00 лева за настоящото
производство и 60,00 лева за заповедното, от които съразмерно с отхвърлената част от
исковете срещу нея в тежест на ищеца следва да се възложат сумите 66,11 лева и съответно
7,08 лева.
Ответникът В. Т. не е претендирал присъждането на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. С. Т. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 422
6
ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
989,87 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от м.08.2018 г. до м.04.2020 г., в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №12098, сумата
154,93 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.12.2021 г., сумата от 7,51 лева-
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2019
г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 17.12.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №72500/2021 г., по описа на СРС, 168 състав като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за топлинна енергия
за разликата над 989,87 лева до предявения размер 1121,55 лева и за периода м.05.2018г. –
м.07.2018 г. вкл. като погасен по давност, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава за разликата над 154,93 лева до предявения размер 175,58 лева и иска за сумата 1,93
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена
услуга за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. до 18.12.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №72500/2021 г., по описа на СРС, 168 състав като
неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Е. Т. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
1121,55 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №12098,
сумата 175,58 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.12.2021 г., сумата от 7,51
лева- представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.08.2019 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.12.2021 г. до окончателното плащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №72500/2021 г., по описа на СРС, 168
състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1,93 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 18.12.2021 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №72500/2021 г., по описа на СРС, 168 състав като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за солидарното осъждане на Д. С. Т. ЕГН **********
В. Е. Т. ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д. С. Т. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
199,43 лева – разноски в настоящото производство и сумата 45,09 лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА В. Е. Т. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
225,80 лева – разноски в настоящото производство и сумата 51,05 лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Д. С. Т. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС сумата
66,11 лева – разноски в настоящото производство и сумата 7,08 лева - разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Б.“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8