№ 33075
гр. София, 15.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20231110143392 по описа за 2023 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Ищецът И. С. Г. е предявил срещу ответника П. Р. Б. осъдителни искове с правно
основание чл. 225, ал 1 ЗСВ за заплащане на сумата от 251 468 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба (02.08.2023 г.) до окончателното плащане,
представляваща обезщетение в размер на 20 брутни месечни възнаграждения при
освобождаване от длъжност в съдебната система на лице с повече от 10 години стаж на
такава длъжност, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1374, 52
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
19.07.2023 г. – 01.08.2023 г.
Ищецът твърди, че притежава над 20-годишен стаж в органите на съдебната власт,
като последната заемана длъжност е била Г..........., считано от 26.11.2019 г. С Указ № ...... на
П. Р. Б. от 15.06.2023 г. бил освободен от тази длъжност. На 16.06.2023 г. заявил писмено
пред Прокурорската колегия на ВСС желание да бъде преназначен на длъжност „прокурор“
във ВКП. В тази връзка поддържа, че освобождаването му от длъжността „Г........... на
Република България“ не влече автоматично като последица отстраняването му от цялата
съдебна система. Поради непоносимия медиен и политически натиск, по-късно, на
19.06.2023 г. внесъл оставката си, като в същия ден било проведено заседание на
Прокурорската колегия на ВСС, на което искането му за преназначаване било игнорирано, а
кадровият орган приел за сведение искането му за оставка. С ново заявление от 27.06.2023 г.
ищецът поискал изрично произнасяне по оставката му, като на последващо заседание на
05.07.2023 г. Прокурорската колегия на ВСС приела, че ищецът не бил магистрат, считано от
15.06.2023 г. Ищецът излага доводи за незаконосъобразност на това решение, тъй като
смята, че на посочената дата е бил освободен единствено от длъжността „Г........... на
Република България“, а не и като редови прокурор. На 23.06.2023 г. подал молба до прекия
си работодател – ответника, с която поискал трудовата му книжка да бъде оформена
своевременно, както и да му бъдат изплатени дължимите обезщетения по чл. 225, ал. 1 ЗСВ
и чл. 224 КТ. На 10.07.2023 г. получил заповед, издадена от временно изпълняващия
функциите Г..........., съгласно която актът за заемане на длъжността „Г........... на Република
България“ бил прекратен, считано от 15.06.2023 г., и на ищеца не се дължат никакви
обезщетения. Ищецът твърди, че ответникът не му е заплатил обезщетението по чл. 225, ал.
1 ЗСВ и излага доводи за дължимост на същото. Посочва, че то има характер на
благодарствено, гратификационно обезщетение, като в разглеждания случай са налице
всички законоустановени изисквания са изплащането му, посочени в чл. 225, ал. 1 ЗСВ.
1
Претендира и обезщетение за забава, считано от 19.07.2023 г., от която дата не изпълнява
длъжността „прокурор“.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че на 12.06.2023 г. Пленумът на
ВСС с решение по протокол № 17 от дистанционно заседание на основание чл. 175, ал. 5, вр.
чл. 173, ал. 3 ЗСВ установил основания за предсрочно освобождаване на ищеца от
длъжността „Г...........“, а именно действия, които накърняват престижа на съдебната власт по
чл. 129, ал. 3, т. 5, предл. последно от Конституцията на Република България, посочени в
предложение с вх. номер ВСС-......... г. от четирима членове на Прокурорската колегия на
ВСС, и предложил на П. Р. Б. предсрочното освобождаване на ищеца от длъжността
„Г...........“. Впоследствие, с Указ № .............. г. на П. Р. Б., ищецът бил освободен от тази
длъжност. Съгласно предвидената в ч. 169, ал. 5 ЗСВ възможност, на 16.06.2023 г. ищецът
подал заявление с искане за назначаване на длъжност „прокурор“ във ВКП, но впоследствие
на 19.06.2023 г. подал ново заявление, с което изразил нежелание за това назначаване. С
решение по протокол № 22/19.06.2023 г., т. 5, ПК на ВСС приела за сведение заявлението на
ищеца от 19.06.2023 г., като това решение било допълнено с решение по т. 12 от протокол
№.......... г., с което производството по преназначаване на ищеца на длъжност „прокурор“ във
ВКП било прекратено на основание чл. 56, ал. 1 ГПК. Сочи, че жалбата на ищеца срещу
решението по т. 5 от 19.06.2023 г. била оставена без разглеждане, а жалбата му срещу
решението по т. 12 от 12.07.2023 г. – отхвърлена като неоснователна от Върховния
административен съд. Излага доводи, че обезщетението по чл. 225 ЗСВ има благодарствен
характер, който не кореспондира с накърняването престижа на съдебната власт, без значение
реда, по който е било установено, поради което намира претенциите на ищеца за
неоснователни.
По доказателствената тежест
По иска с правна квалификация чл. 225, ал. 1 ЗСВ в тежест на ищеца е да установи, че
се е намирал в правоотношение, по силата на което е изпълнявал длъжност в съдебната
власт повече от 10 години и не по-малко от 20 години; освобождаване от заеманата
длъжност на основание, различно от влязла в сила присъда, с която му е било наложено
наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или налагане на дисциплинарно
наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност, както и размера на брутното му
месечно възнаграждение за месеца преди освобождаването му от длъжност.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.3. влизане в сила на присъда, с
която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
В тежест на ответника е да установи направените от него възражения, а именно че по
отношение на ищеца е било установено основание за предсрочно освобождаване от
длъжността „Г...........“, а именно действия, които накърняват престижа на съдебната власт,
така както е описано в отговора на исковата молба. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК на
ответника следва да бъде указано, че не сочи доказателства за приемането на описаните в
отговора на исковата молба решение по протокол № 17 от 12.06.2023 г. на Пленума на ВСС,
както и решение по т. 12 от протокол № .......... г. на Прокурорската колегия на ВСС.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства:
1. Че ищецът има повече от 20 години стаж в съдебната власт; и 2. Че ответникът не е
изплащал на ищеца суми за обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ.
4. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една
година;
5. наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност;
2
По доказателствата:
Съдът констатира, че приложените към исковата молба писмени доказателства не са
заверени от ищеца или негов процесуален представител. За процесуална икономия същите
следва да бъдат приети по делото, а на ищеца да бъдат дадени указания за заверяването им
най-късно в първото по делото открито съдебно заседание. Следва да бъде уважено искането
на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на
поставената с исковата молба първа задача, както следва: Какъв е размерът на последната
пълна заплата, която И. С. Г. е получил в П. Р. Б.. Отговор на втората поставена задача съдът
намира, че не е необходим с оглед отделеното като безспорно между страните обстоятелство,
че ответникът не е изплатил на ищеца суми за обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ, поради
което искането за допускане на експертиза в тази част следва да бъде оставено без уважение.
По същите съображения без уважение следва да бъдат оставени и исканията на ищеца за
изискване на информация за кадрова справка и за явяване по наказателни производства, тъй
като между страните е безспорно, че ищецът има повече от 20 години стаж в съдебната
власт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.11.2024 г. от
14.15 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства, както и
приложените към молба с вх. № 63151/26.02.2024 г. съдебни актове на ВАС.
УКАЗВА на ищеца в срок най-късно в първото открито съдебно заседание по делото
да завери за „Вярно с оригинала“ приложените към исковата молба писмени доказателства,
като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на дадените указания в срок, съдът ще
отмени определението, с което е приел същите и ще остави искането за приемането им без
уважение.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
приемането на описаните в отговора на исковата молба решение по протокол № 17 от
12.06.2023 г. на Пленума на ВСС, както и решение по т. 12 от протокол № .......... г. на
Прокурорската колегия на ВСС.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: 1. Че ищецът има повече от 20 години стаж в
съдебната власт; и 2. Че ответникът не е изплащал на ищеца суми за обезщетение по чл. 225,
ал. 1 ЗСВ.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставената с
исковата молба първа задача, както следва: Какъв е размерът на последната пълна заплата,
която И. С. Г. е получил в П. Р. Б., при възнаграждение в размер на 200 лв., платимо от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Р. С., който да бъде уведомен за поставените задачи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4