№ 5836
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110140811 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца Л. В. С., ЕГН **********, със съдебен адрес:
************, срещу ответника „Неткредит“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: ************, установителен иск с правно основание чл. 124
ГПК, вр. чл.26 , ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 1 от договор за кредит от 24.09.2019 г.,
предвиждаща заплащането на неустойка, като противоречаща на добрите нрави,
евентуално като заобикаляща закона и евентуално поради това, че е неравноправна
клауза.
Ищцата Л. В. С. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че с ответника са сключили Договор за кредит от 24.0.2019 г., по силата на който са му
предоставени в собственост заемни средства в размер на 3000 лв., при фиксиран лихвен
процент 40,8 % и ГПР 49,49 %. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, договорът за заем
следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или такава, издадена от небанкова
финансова институция за сумата от 4440 лв. най-късно до края на следващия ден от
сключването на договора, а в чл. 6, ал. 1 била предвидена неустойка в размер на 5136
лв. за неизпълнение на това задължение на заемополучателя. Поддържа, че така
уговорената неустоечна клауза е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави,
поради това, че се заобикаля изискванията на чл. 11, т.9 и 10 ЗПК, доколкото твърди, че
оспорената неустойка представлява скрита лихва, както и поради неравноправния й
характер.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
иска, като релевира възражение за недопустимост на иска поради липсата на правен
интерес за ищеца от воденето на иска, доколкото ответникът не е претендирал
заплащането на уговорената неустойка, задължението по договора било погасено
изцяло, поради което погасена била и акцесорното вземане за неустойка. Излага
съображения, че процесната неустоечна клауза е действителна, тъй като
кредитополучателят е знаел предварително за задължението да представи обезпечение,
имал е достатъчно време да го осигури и от друга страна е имал право да се откаже от
договора в 14-дневен срок. Обосновава необходимостта от обезпечение и извършена
предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя и е предвидена само
при неизпълнение на задължението и за времето, в което не е осигурено обезпечение.
Излага съображения, че неустойката не е компонент на ГПР.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а това се установява и от представения по делото
договор за кредит, че на 24.09.2019 г. страните са сключили договор за потребителски
кредит, въз основа на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 3000 лв., със
срок на погасяване до 25.09.2021 г., платим на 24 погасителни вноски, с уговорена
годишна лихва 40,88 %, ГПР 49,49 % и общо задължение 4440 лв.
В чл. 4, ал.3 от договора страните са уговорили, че в срок до края на следващия
ден от сключване на договора да предостави на кредитора гаранция по кредита
съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата
гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде
за сума в размер на 4400 лв. със срок на валидност до 26.09.2021 г.
В общите условия в чл. 3.2. е посочено, че гаранцията по кредита може да бъде и
двама поръчители, които следва да отговарят на следните условия: да са наети по
безсрочен трудов договор и да получават минимум 1500 лв. брутно месечно
възнаграждение и да нямат кредит с повече от 30 дни просрочие.
В чл. 6, ал. 1 от Договора страните са предвидили заплащането на неустойка при
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави гаранция в размер
на 5136 лв., а според ал. 2 неустойката се начислява на месец, считано от изтичане на
срока по чл.4, ал. 3.
По делото е представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
преддоговорна информация и общи условия
Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
възприема като обективно, професионално и компетентно изготвено, ГПР по кредита е
49,48%, като в него е включена само договорната лихва. Ако се прибави начислената
неустойка към разходите по кредита, оскъпяването на кредита би било в размер на
219,20 %
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото
писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за кредит,
който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т.
1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и
небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е
доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната
и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата,
предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална
и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по
правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Съдът намира, че уговорената в чл.6.1 от договора за кредит неустойка за
непредоставяне на гаранция е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
Предоставянето на обезпечение само по себе си обезпечава изпълнението на главното
задължение на кредитополучателя, а именно да върне заетата сума в уговорените
срокове и в случай на неизпълнение, в зависимост от предоставеното обезпечение,
кредиторът да може да предприеме принудително изпълнение срещу поръчителите. В
общия случай, предоставянето на обезпечение е условие за сключване на договора,
респективно при непредоставянето му от страна на кредитополучателят, кредиторът не
2
би предоставил заемната сума или ако я предостави, това ще се отрази на размера на
уговорената лихва – към повишаването й. В случая обаче, задължението за
предоставянето на обезпечение е уговорено след сключването на договора за заем, след
като заемната сума е предоставена на кредитополучателя. Това е така, защото
кредиторът при сключването на договора е бил наясно, че обезпечение няма да бъде
предоставено. Освен това, изхождайки от характера на неустойката – да обезщети
изправната страна за претърпените вреди, без да се налага същите да бъдат
установявани по размер, на практика от непредоставянето на обезпечение не може да
настъпи вреда, доколкото обезпечението представлява допълнителна гаранция за
изпълнение на едно парично задължение. Вреди могат да настъпят от неизпълнението
на главното задължение на кредитополучателя да върне заетата сума. Липсата на
обезпечение не представлява вреда, а е фактор свързан с кредитния риск. За това
непредставянето на обезпечение не може да се санкционира с неустойка. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените
вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК,
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В същото
решение като критерии при преценката на съда дали дадена неустоечна клауза е
нищожна, поради противоречие на добрите нрави, са заложени: 1) естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; 2) дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3) вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част; 4) съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като изброяването е
примерно. В този смисъл, уговорената в чл. 5.6. от договора неустойка не обезпечава
парично задължение, а както бе посочено по-горе представлява цената, която
кредитополучателят следва да плати поради повишения кредитен риск за
кредитополучателя. И по-горе бе изложено, че вреди от непредоставянето на
обезпечението не може да има, още повече към момента на сключване на договора
(към този момент съдът дължи преценка на посочените критерии), когато
кредитополучателят не е бил в неизпълнение на главното задължение на кредитора.
Съобразявайки размера на уговорената неустойка размера на предоставения кредит,
както и с условията по кредита, а именно размера на ГПР, следва, че кредиторът във
всички случаи ще се обогати неоснователно с размера на уговорената неустойка.
При този изход на спора право на разноски имат ищецът, който е направил
своевременно искане за присъждането им, съгласно списък по чл. 80 ГПК, както
следва: 205,48 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за ССчЕ, както и на процесиалният
представител на ищеца да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА в размер на 536 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
клаузата на чл. 6, ал. 1 от договор за кредит от 24.09.2019 г., предвиждаща
заплащането на неустойка за непредоставяне на гаранция по предявения от ищеца Л.
В. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ************, срещу ответника
„Неткредит“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ************,
иск.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ************ да заплати на Л. В. С., ЕГН **********, със съдебен адрес:
************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 455,48 лв. – разноски в
3
производството.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ************ да заплати на адв. Е. Г. Иванова, личен № **********,
със адрес на кантората: гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 2 на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 536 лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4