№ 208
гр. В., 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №
20241300500350 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК: ***, с адрес:
гр. С., п.к. 1766, район В., кв. „МД", ул. „РП - К.” № ***, представлявано от
РИМ- Т., в качеството й на управител, чрез пълномощника си юрисконсулт ВЙ
Срещу: Решение № 307/27.05.2024г. по гр. д. № 0030/2023 г. по описа на
Районен съд - В., ГО, I гр. състав.
Във въззивната жалба се сочат за неправилни констатациите на съда в
първоинстанционното решение, че са налице последиците на погасителната
давност по отношение на процесното вземане.
Твърди се, че правилно е изяснена фактическата обстановка :, че процесното
вземане произтича от Договор за кредит 375/19.04.2005, сключен между "ЮБ"
АД/в качеството на кредитодател/ БС 2000 ЕООД, БС-Т. Ц. ЕТ В./в качеството
на кредитополучател/, ПСВ /солидарен длъжник, С. В. Ц. /солидарен
длъжник, Т. П. Ц. /солидарен длъжник/., че е инициирано заповедно
производство ч.гр.д. № 46649/2013 по описа на СРС първоначално е
образувано ИД 2304/2013 по описа на ДСИ PC В., впоследствие прехвърлено
по описа на ЧСИ ВТ под 618/2016 г., че Процесното вземане е прехвърлено на
1
„ЕОС М.” ЕООД въз основа на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания(цесия), сключен на 29.03.2019г. между "ЮБ" АД /като цедент/ и
„ЕОС М.” ЕООД /като цесионер/, , че В качеството си на правоприемник по
процесното вземане „ЕОС М.“ ЕООД е конституиран като взискател по
горепосоченото ИД № 0618/2016 г. по описа на ЧСИ ВТ.
Позозават се на ТР № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на
ВКС, съгласно което, докато е траел изпълнителният процес относно
вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност
за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Противно на събраните по делото доказателства, съдът обаче не е взел
предвид всички правнозначими факти по делото.
Неправилно съдът е счел, че последното изпълнително действие е от
16.03.2016г. и давността е изтекла през 2021 г.
Твърди се, че давността е прекъсвана за което свидетелстват изпратените
призовки за принудително изпълнение до ищците на дати 23.11.2018 г.;
07.01.2019 г. и 21.03.2019г. На следващо място, с молба с Изх.№ МАЗ
00040879/01.06.2021г. е поискано налагане на запор на банкови сметки на
ищците в „БД“ ЕАД , наложен на 13.08.2021 г. След това , на 19.01.2023 г. е
наложен запор върху пенсия, получавана от, С. В. Ц., след което регулярно са
правени удръжки до настоящия момент.
В процесния случай следва да се има предвид, че искането за прилагане на
определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на
давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от
ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на
взискателя /в този смисъл: Решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г.
на VI състав на Окръжен съд - П., Решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д.
№ 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд - П./. В случай на процесуална
активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния
процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той
не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по
давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или
безуспешност на посочения изпълнителен способ.
2
От значение за прекъсване на давността ще бъде изявлението на кредитора, с
което се иска принудително удовлетворяване на вземането му, а не самото
извършване на изпълнителни действия от органа по принудително изпълнение
или наличието на резултат от предприетите действия. Твърди се, че дори и да
бъде прието, че в даден момент по изпълнителното дело е настъпила
перемпция, то съгласно Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на
ВКС перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител
го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
С оглед на гореизложеното, се твърди, че е неоснователен и необоснован
изводът на първоинстанционния съд, че процесното вземане е погасено по
давност преди образуване на изп.дело №20167240400618 по описа на ЧСИ ВТ
Поради горното моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени
Решение № 307/27.05.2024г. по гр. д. № 0030/2023 г. по описа на Районен съд -
В., ГО, I гр. състав и да пререши спора по делото съобразно изложеното в
настоящата въззивна жалба.
Ответната по делото страна С. В. Ц. /солидарен длъжник, Т. П. Ц.
/солидарен длъжник/.,чрез пълномощника им В. В. М. поддържат, че
подадената въззивна жалба е процесуално допустима, но неоснователна.
Решението е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Поддържат изцяло аргументите си в исковата молба.
В.ският окръжен съд, като взе впредид постъпилата жалба, становището
на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото в
тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта
му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-В. представлява
3
валиден и допустим съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички
останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд не
може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение,
извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на
предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън
от това, той проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и
обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна
съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд,
постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д.
212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г.
о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и
мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК,
въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение,
а при проверката относно правилността на същото - само за приложението на
императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните по делото или за определени категории уязвими лица,
като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и
местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната
срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
4
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение, в
рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от
първата инстанция доказателства намира, че обжалваното решение следва да
бъде отменено поради следните съображения :
Производството по делото е образувано по исковата молба на С. В. Ц., ЕГН
********** и Т. П. Ц., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. В., ** против
„ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ***, с която са предявени отрицателни установителни
искове за установяване на факта, че всеки един от ищците не дължи сумата от
4 900 лева, представляваща част от главница в размер на 415 199.83 лева,
дължима по кредит № 0375/19.04.2005г., ведно с анекс към него, за която е
издаден изпълнителен лист от 26.11.2013г. по ч.гр.д.№ 46649/2013г. на СРС на
основание издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, въз
основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№20131320402304 по описа на ДСИ, впоследствие преобразувано под нов
номер №20167240400618 по описа на ЧСИ ВТ, като погасена по давност.
Изпълнително дело №20131320402304 по описа на ДСИ при ВдРС, e
образувано от взискателя „ЮБ” АД против ищците и солидарните длъжници
ПСВ, ЕГН: ********** , "БС 2000" ЕООД, ЕИК **,ЕТ“БС- Т. Ц.“ЕИК
********* , за събиране на сумите 415 199.83 лева- главница по договор за
кредит №0375/19.04.2005г. и анекс към него, ведно със законната лихва,
считано от 11.11.2013г. до окончателното издължаване, 38 693.02 лева
договорна лихва за периода 21.04.2013г.-06.11.2013г., сумата от 40.00 лева
такса,като и направени разноски в размер на 15065.84 лева.
По молба на взискателя от 12.09.2016 г. изпълнителното дело е изпратено на
ЧСИ ВТ,рег.№ 724, с район на действие ВдОС,като е преобразувано под нов
номер № 20167240400618. С договор за цесия от 29.03.2019 г.вземането е
прехвърлено на ответника ЕОС М.“ ЕООД .
Не е спорно между страните, че по ч.гр.д.№ 46649/2013г. по описа на СРС е
издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК,като на това
основание е издаден и изпълнителен лист от 26.11.2013г.,а така също и че на
13.12.2013 г. е образувано изпълнително дело №20131320402304 по описа на
ДСИ при ВдРС,което впоследствие е прехвърлено и образувано под нов номер
№20167240400618 по описа на ЧСИ,рег.№724, ВТ.
От посочените Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 26.11.2013
5
г. и изпълнителен лист от същата дата е видно,че на ищците и солидарно
отговорните с тях длъжници ПСВ и "БС 2000" ЕООД, ЕИК **, е разпоредено
да заплатят на „ЮБ” АД сумите 415 199.83 лева главница по договор за
кредит №0375/19.04.2005г., ведно с анекс към него, ведно със законната лихва,
считано от 11.11.2013г. до окончателното издължаване, 38 693.02 лева
договорна лихва за период 21.04.2013г.-06.11.2013г., 40.00 лева такса,
направени разноски в размер на 15065.84 лева.
Безспорно е и че с нарочно уведомление длъжниците са уведомени, че
вземанията са прехвърлени на ответника по настоящото дело с договор за
цесия от 29.03.2019г..
От материалите по делото се установява,че по отношение на длъжниците С. В.
Ц. и Т. П. Ц. са извършвани действия, като с молбата за образуване на
изпълнителното дело на 13.12.2013г. е поискано от взискателя проучване на
имуществото на длъжниците, налагане на запор на банковите сметки във
всички банки на територията на страната, възбрана върху недвижимите имоти,
собственост на длъжниците и др.
С разпореждане от 17.12.2013г. на ДСИ- СИС- ВдРС е образувано
изпълнително дело срещу посочените длъжници за сумите по изпълнителния
лист, постановено е налагане на запор и възбрани върху притежавани от
същите недвижими имоти. Не е спорно между страните също така и че
изпълнителни действия са извършвани до 16.03.2016г.
На 12.09.2016г. е депозирана молба от взискателя за препращане на
изпълнителното дело от ДСИ- СИС- ВдРС на ЧСИ ВТ за продължаване на
изпълнителните действия.
На 30.04.2018г. е депозирана молба по изпълнителното дело за извършване на
опис на недвижими имоти на ищците.
На 05.04.2021г. е постъпила молба за конституиране на ответника по
настоящото дело като взискател, с оглед прехвърляне на вземанията по
договора по силата на договор за цесия от 29.03.2019г., оставена без движение,
поради липса на доказателства за съобщаване на цесията на длъжниците.
На 11.06.2021г. от ЧСИ ВТ е разпоредено връчване на уведомленията за
извършена цесия на длъжниците, включително и на ищците. С разпореждане
без дата /стр.1102 от изп.д./ е конституиран ответника „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК
*** по силата на Договор за цесия от 29.03.2019г. като взискател по
6
изпълнителното дело.
При така изяснената фактическа обстановка, Съдът намира следното:
Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането на пет годишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 111, б.в ЗЗД
вземанията за наем, лихви и други периодични плащания се погасяват с
изтичане на три годишна давност. Съгласно чл.114 ЗЗД, давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва изпълнението чрез
иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на
изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на
издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен
иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са
носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и
взискателят като ответник.
В случая процесното вземане произтича от Договор за кредит 375/19.04.2005,
сключен между "ЮБ" АД/в качеството на кредитодател/ БС 2000 ЕООД, БС-Т.
Ц. ЕТ В./в качеството на кредитополучател/, ПСВ /солидарен длъжник, С. В.
Ц. /солидарен длъжник, Т. П. Ц. /солидарен длъжник/. Поради неизпълнение
на задълженията по посочения договор, първоначалният кредитор по
просроченото вземане, е инициирал заповедно производство ч.гр.д. №
46649/2013 по описа на СРС първоначално е образувано ИД 2304/2013 по
описа на ДСИ PC В., впоследствие прехвърлено по описа на ЧСИ ВТ под
618/2016 г. Процесното вземане е прехвърлено на „ЕОС М.” ЕООД въз основа
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), сключен на 29.03.2019г. между "ЮБ" АД /като цедент/ и „ЕОС М.”
ЕООД /като цесионер/, по силата на който "ЮБ" АД в качеството на цедент,
прехвърля на „ЕОС М." ЕООД, в качеството на цесионер, портфолио с
необслужвани вземания, произтичащи от договори за кредити, сключени от
7
цедента с физически лица и юридически лица. Предмет на посочените
договори за цесия са и вземанията, предмет на настоящото производство. В
качеството си на правоприемник по процесното вземане „ЕОС М.“ ЕООД е
конституиран като взискател по горепосоченото ИД № 0618/2016 г. по описа
на ЧСИ ВТ.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. №
3/2020 г., ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно
вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност
за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. С оглед на
посочената задължителна практика на Върховния касационен съд, безспорен
се явява изводът, че в процесния случай погасителна давност не е текла до
26.06.2015 г. Неправилно Районен съд-В. е счел, че последното изпълнително
действие е от 16.03.2016г. и давността е изтекла през 2021 г. В тази връзка
следва да бъде взето предвид, че за прекъсване на давността свидетелстват
изпратените призовки за принудително изпълнение до ищците на дати
23.11.2018 г.; 07.01.2019 г. и 21.03.2019г. На следващо място, с молба с Изх.№
МАЗ 00040879/01.06.2021г. е поискано налагане на запор на банкови сметки
на ищците в „БД“ ЕАД , наложен на 13.08.2021 г. След това , на 19.01.2023 г. е
наложен запор върху пенсия, получавана от, С. В. Ц., след което регулярно са
правени удръжки до настоящия момент.
В процесния случай следва да се има предвид, че искането за прилагане на
определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на
давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от
ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на
взискателя /в този смисъл: Решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г.
на VI състав на Окръжен съд - П., Решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д.
№ 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд - П./.
В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал
висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на
нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване
на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на
съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
8
Това е така, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора - тя не
се влияе от поведението на други лица. Според съдебната практика при
направено искане за изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да
откаже да го изпълни, дължейки подчинение на представения и намиращ се
все още у него изпълнителен лист. В този смисъл е Решение № 37/24.02.2021
по дело №1747/2020г. на ВКС и Решение № 127/12.07.2022 по дело №
2884/2021, III г.о., ВКС.
Изхождайки, както от пределно ясната формулировка на чл. 116,6. „в“ ЗЗД,
така и от същността на прекъсването на давността, разбирана като
необходимост от активно поведение на кредитора, насочено към установяване
и събиране на вземането му, не би следвало да има съмнение, че от значение за
прекъсване на давността ще бъде изявлението на кредитора, с което се иска
принудително удовлетворяване на вземането му, а не самото извършване на
изпълнителни действия от органа по принудително изпълнение или наличието
на резултат от предприетите действия.
Според съдебната практика, при направено искане за изпълнителен способ,
съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, дължейки
подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист.
Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е
достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по
реализирането му са
предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат
удовлетворяване на взискателя.
В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал
висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на
нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване
на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на
съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
Изложеното се подкрепя и в практиката на Върховния касационен съд, където
се приема, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на
изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това
число и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК. В този
смисъл е Решение № 127/12.07.2022 по дело № 2884/2021, III г. о., ВКС.
9
В допълнение, следва да бъде отбелязано, че дори и да бъде прието, че в даден
момент по изпълнителното дело е настъпила перемпция, то съгласно Решение
№ 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС перемпцията е без правно
значение за прекъсването на давността.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител,
само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на
изпълнителните дела.
Същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само
съдебният изпълнител, като взискателят не може да бъде санкциониран, че не
е предприел действие.
В допълнение, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора и не
се влияе от поведението на други лица, както и изхождайки, както от пределно
ясната формулировка на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, така и от същността на
прекъсването на давността, разбирана като необходимост от активно
поведение на кредитора, насочено към установяване и събиране на вземането
му, не би следвало да има съмнение, че от значение за прекъсване на
давността ще бъде изявлението на кредитора, с което се иска принудително
удовлетворяване на вземането му. Според съдебната практика при направено
искане за изпълнителен способ, съдебния изпълнител не може да откаже да го
изпълни, дължейки подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист.
В Определение № 248 от 01.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2020 г., IV г. о.,
ГК, също се споделя практиката на ВКС, обективирана в Решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. и се приема, че общото между
двата правни института на перемпцията и давността е, че едни и същи факти
10
могат да имат значение, както за перемцията, така и за давността. Това обаче
са различни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да зачете/, а
перемцията не го изключва - обратното, тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете.
В този смисъл и Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, в
което е разгледано именно даденото с т. 10 от ТР N2 2/26.06.2015 г. по тълк. д.
N2 2/2013 г. ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните
изпълнителни действия като действия за принудително събиране на
паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по редовна молба
за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е
посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника
(чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била
поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Приема се,
че действието на принудително изпълнение, предприето въз основа на
редовната молба, е валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва
погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл. 116,6. "в" ЗЗД.
Основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са
част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на
длъжника преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети
лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди
перемпцията.
С оглед на гореизложеното, неоснователен и необоснован се явява изводът на
първоинстанционния съд, че процесното вземане е погасено по давност преди
образуване на изп.дело № 20167240400618 по описа на ЧСИ ВТ.
Постановеното решение на първоинстанционният съд , следва да бъде
отменено и се постанови ново, с което предявеният иск от С. В. Ц., ЕГН
********** и Т. П. Ц., ЕГН **********, с адрес-гр.В., ул.“** с правно
основание чл.439 ал. и ал.2 ГПК във вр с чл.110 от ЗЗД за признаване за
установено, че не дължат на „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 4 900 лева,
представляваща част от главница в размер на 415 199.83 лева, дължима по
кредит 0375/19.04.2005г., за която е издаден изпълнителен лист от 26.11.2013г.
11
по ч.гр.д.№ 46649/2013г. на СРС на основание издадена Заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на който изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело №20131320402304 по описа на ДСИ,
впоследствие преобразувано под нов номер №20167240400618 по описа на
ЧСИ ВТ, като погасена по давност, бъде ОТХВЪРЛЕН КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С. В. Ц., ЕГН ********** и Т. П. Ц., ЕГН **********, с адрес-гр.В., ул.“**
СЛЕДВА ДА заплатят на ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. С. 1715, ж.к.
МД, ул. “РП - К.“ №4-6, на основание чл.78 ал.4 във вр с чл.37 от Закона за
правна помощ във вр с чл.25 от наредбата за заплащане на правна помощ
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 307/27.05.2024г. по гр. д. № 0030/2023 г. по описа на
Районен съд - В., ГО, I гр. състав.
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от С. В. Ц., ЕГН ********** и Т. П. Ц., ЕГН
**********, с адрес-гр.В., ул.“** с правно основание чл.439 ал. и ал.2 ГПК
във вр с чл.110 от ЗЗД за признаване за установено, че не дължат на „ЕОС М.“
ЕООД, ЕИК *** сумата от 4 900 лева, представляваща част от главница в
размер на 415 199.83 лева, дължима по кредит 0375/19.04.2005г., за която е
издаден изпълнителен лист от 26.11.2013г. по ч.гр.д.№ 46649/2013г. на СРС на
основание издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, въз
основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№20131320402304 по описа на ДСИ, впоследствие преобразувано под нов
номер №20167240400618 по описа на ЧСИ ВТ, като погасен по давност, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. В. Ц., ЕГН ********** и Т. П. Ц., ЕГН **********, с адрес-
гр.В., ул.“** ДА заплатят на „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. С.
1715, ж.к. МД, ул. “РП - К.“ №4-6, на основание чл.78 ал.4 във вр с чл.37 от
Закона за правна помощ във вр с чл.25 от Наредбата за заплащане на правна
помощ , юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.
12
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13