РЕШЕНИЕ
Номер
2034 28.11.2018 година Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На втори октомври 2018 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 2212 по описа за 2018 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-001812/28.02.2018г. на *** на
Дирекция “Областна инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.416,
ал.5, вр.чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, на
“А.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от управителя Ш.В., е наложена Имуществена санкция в размер на
1500 лева за извършено административно нарушение по чл.152 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 16-001812/28.02.2018г. на *** на
Дирекция “Областна инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.416,
ал.5, вр.чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, на
“А.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от управителя Ш.В., е наложена Имуществена санкция в размер на
1500 лева за извършено административно нарушение по чл.152 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят
“А.” ООД обжалва наказателното постановление, формулирайки претенция за отмяната
му като незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закони. Редовно призован, в съдебно заседание, чрез
процесуален представител пледира за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно поради противоречие с административнопроизводствените
правила и с аргументи за недоказаност на деянието
Въззиваемата страна – Дирекция “Инспекция
по труда” – Пловдив, редовно призована, чрез процесуален представител моли
съдът да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно,
излагайки аргументи в тази насока.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
Наказателно постановление е издадено против “А.” ООД, в качеството му
работодател, за това, че при извършена проверка на 04.01.2018г. на в обект на
контрол кафе-сладкарница „Д.” в град П., ул.”**, стопанисвана от “А.” ООД, и от
представения график за месец януари 2018 г. в Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив
на 24.01.2018г. е установено, че от страна на дружеството – работодател “А.”
ООД не е осигурена непрекъсната междудневна почивка
не по-малко от 12 часа на С.Е. М., ЕГН **********, на длъжност „барман” в кафе
– сладкарница „Д.”. На 10.01.2018 г. С.Е. М. е работила втора смяна до 22:00
часа и на 11.01.2018г. е започнала работа в 08:00 часа, т.е. осигурената й
непрекъсната междудневна почивка е 10 часа.
С това
е нарушен чл.152 от Кодекса на труда.
Наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН от 02.02.2018г.,
съставен от К.М.Т. ***, като отразената в същото фактическа обстановка
пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Обстоятелствата, при които е осъществен състава на изследваното
нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен
материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както
свидетелските показания на актосъставителя Т., така и
приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни,
достоверни, детайлни и взаимноподкрепящи се. Съдът
кредитира отчасти и показанията на св. С.Е. М., като не се доверява на онази
част от тях, в която свидетелства, че работи единствено първа и междинна смяна
и никога не е работила втора смяна, т.е. до 22.00 часа, тъй като в тази им част
показанията й са напълно противоречиви с приложените по делото писмени
доказателства – график и присъствена форма, като съдът отчита показанията й в
коментираната им част за пристрастни и заинтересовани от изхода на делото
поради служебната обвързаността на св.М. с наказаното лице, като барман в
стопанисваната от него кафе-сладкарница. Съдът намира за правдиво и писменото
доказателство – „присъствена форма график – м.януари 2017”, оспорено от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя. В същото се установява извършена
саморъчно поправка на последната цифра от година от „7” на „8”, тоест поправена
е от 2017 на 2018, като е направено саморъчно отбелязване „В.О.” следва подпис
и ръкописен текст „Графикът съответства на реално отработеното време”,
последвано от друг подпис. Очевидно е, че тази присъствена форма сочи на
отработеното време, както свидетелства и актосъставителя, още повече, че
присъствената форма е водена до 23.01.2018г., т.е. до деня на проверката на
24.01.2018г., а и график за м.01.2017г. не е бил необходим и не е бил изискван
по време на проверката, както правилно възразява процесуалния представител на въззиваемата страна. Всъщност повече от очевидно е, че
коментираната „присъствена форма график – м.януари 2017” касае м.януари 2018г.,
тъй като в съответствие със същата е и другото приобщено по делото писмено
доказателство, иззето по време на проверката, а именно „график – м.януари
2017г.”, в който се съдържат отразени работните смени на работниците и
служителите в последователност. Съдът намира, че въпреки да липсва поправка в
бланковата форма в частта, касаеща годината, и това писмено доказателство се
отнася за 2018г. и отразява поредността и смените на полагане на труд за
м.януари 2018г., който извод се налага от съпоставката на самите дати в графика
с календарното време за м.януари
съответно през 2017г. и 2018г. В тази връзка в писменото доказателство
се сочи, че първият ден от месец януари 2017г. е бил в ден „понеделник”, което
не отговаря на действителността, т.к. същият е бил в ден „неделя”, но пък
отговаря на датата през м.януари 2018г., където 01.01.2018г. е бил ден
„понеделник”, както и е посочено в цитирания график.
В тази
връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по чл.152 от КТ.
Това е така, тъй като според посочената норма “работникът или служителят има
право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12
часа”, а в конкретния казус безспорно се установява, че работодателят не е
осигурил на посочените лица междудневната почивка с минималната продължителност
от 12 часа.
При нарушение на цитираната по-горе разпоредба е определена и
административнонаказателна отговорност съгласно чл. 414. ал.1 от КТ, сочещ, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В случая АНО е определил
размерът на имуществената санкция при горните параметри, а именно в
законоустановения минимум от 1500лв, с оглед обстоятелството, че липсват данни
да се касае за „рецидивна” деятелността от страна на нарушителя. Същевременно и по мнението
на настоящия съдебен състав правилно и законосъобразно е било преценено, че
нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28а от ЗАНН предвид характера
на засегнатите обществени отношения, тоест касае се за отежняващо отговорността обстоятелство, което елиминира възможността,
случаят да се преценява като маловажен, напротив обосновават по-тежка
наказуемост.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, още повече, че и такива не се сочат, същите съдържат законово определените реквизити.
С оглед
на гореизложеното, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно
постановление № 16-001812/28.02.2018г. на *** на Дирекция “Областна инспекция по
труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.1 от
Кодекса на труда, на “А.” ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от управителя Ш.В.,
е наложена Имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено
административно нарушение по чл.152 от Кодекса на труда, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и
законосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по
делото.
По застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.