Р
Е Ш Е Н И Е
561/7.8.2020г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито съдебно заседание, на двадесет и девети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№1990 по описа за 2019 год. на ШРС, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производство за делба на недвижим имот
във втора фаза.
С Решение №1122/22.11.2019 г. по
настоящото дело, ШРС е допуснал да се извърши съдебна делба между В.С.Х., ЕГН **********,***
и К.И. А., ЕГН **********,***, на недвижим имот, находящ
се в град Шумен, ул. „Б.“ ет.3, ап.5, а именно: АПАРТАМЕНТ №5, на трети жилищен
етаж, състоящ се от 4 стаи, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена
площ от 80,70 кв.м., при граници за апартамента: отгоре - таван, отдолу - втори
жилищен етаж, от изток - двор, от юг – двор, от запад - ап.6 на С. и И.Н.и от
север – ул. „Б.“, а съгласно Схема №15-572190-26.06.2019 г. на СГКК - Шумен,
имотът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
83510.659.259.1.5 по КККР на град Шумен, с адрес по кадастъра ***, който
самостоятелен обект се намира в Сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор
3510.659.259, с предназначение на самостоятелния обект - Жилище, Апартамент, брой
нива на обекта – 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
- 83510.659.259.1.6, под обекта - 83510.659.259.1.3, над обекта – няма; ВЕДНО с
прилежащите му: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 4, при граници: отгоре- първи жилищен етаж,
отдолу - избено помещение №6, от изток - двор, от юг - двор, от запад - изба №
3, от север - коридор; ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №6, при граници: от горе - покрив,
отдолу - трети жилищен етаж, от изток – двор, от юг - двор, от запад -
стълбище, от север - ул. „Б.“, заедно с 7922/100 000 ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ ЗА СТРАНИТЕ: 1/2 ид. ч.
за В.С.Х., ЕГН ********** и 1/2 ид. ч. за К.И. А., ЕГН **********.
От събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
До делба при горепосочените делбени квоти за съделителите
е допуснат процесния недвижим имот. Видно от
заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от съда като компетентно
и обективно дадено, и неоспорено от страните, се установи, че допуснатият до
делба недвижим имот е неподеляем съобразно квотите на
страните и действащата нормативна уредба. От същото заключение става ясно, че
пазарната цена на имота се равнява на сума от 80 000.00 лева.
Съгласно текста на разпоредбата на чл.348 от ГПК, когато делбеният имот е неподеляем и не
може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен
на публична продан.
Предвид изложеното, съдът стига до извода, че делбеният имот следва да бъде изнесен на публична продан, а
страните да се удовлетворят от реализираната при продажбата парична сума.
Досежно
претенциите по сметките:
На основание чл.346 от ГПК е открито
производство по сметките в полза на ищцата В.С.Х., ЕГН ********** срещу
ответника К.И. А., ЕГН **********, с искане да се осъди ответникът да заплати
на ищцата сума в размер на 2 072, 90 лева (две хиляди и седемдесет и два
лева и деветдесет стотинки), представляваща сбор от обезщетение за ползата, от
която е лишена ищцата, считано за периода от 11.12.2018 г. до 04.03.2020 г.,
т.е. претенция, намираща своето правно основание в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС). Ищецът
уточнява, че тази сума е сбор от обезщетение, в размер на пазарния наем за
посочения период, определен на сума от 140.00 лв. месечно.
Ответникът не изразява становище по
претенцията.
Съдът да се произнесе по тази
претенция, съобрази следното:
Съгласно чл.31, ал. 1 от ЗС всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им. Текстът на чл.31, ал.2 от ЗС гласи, че когато общата вещ се използва лично
само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. От изложеното се
налага изводът, че за уважаване на иска е необходимо да са налице следните
кумулативно дадени предпоставки: да е налице съсобственост между страните по
отношение на вещ или имот през исковия период, за който се претендира
обезщетението; един или някой от съсобствениците да си служат с общата вещ, а
останалите – не, респективно да си служат по-малко, отколкото им се полага
според притежаваните дялове; лишеният от ползването съсобственик да е отправил
към този, който си служи с вещта, писмено поискване за заплащане на обезщетение
за ползата, от която е лишен. Съгласно текста на разпоредбата на чл.32, ал.1 от
ЗС, общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ. В разглеждания казус ищцата по претенцията в исковата молба
отправя и изрична покана към ответната страна за заплащане на обезщетение по
смисъла на разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, съобразно притежаваната от нея
идеална част. Ответникът е надлежно получил препис от исковата молба на
05.08.2019 г. Ето защо заключава, че последният е надлежно уведомен за така
отправеното към него писмено искане за заплащане на обезщетение за ползата, от
която е лишена ищцата по отношение на делбения имот.
Ответникът не оспори факта на лично ползване на имота, като не се ангажираха
някакви доказателства, че същият за процесния период
по някакъв начин е дал възможност на ищцата да използва имота съобразно дела й.
Нещо повече, от събраните във връзка с тази претенция гласни доказателства,
показанията на свидетеля В.Ф., става ясно, че след смъртта на наследодателя
единствено ответницата, заедно със сина си ползват имота, като същата е
възпрепятствала достъпа на ищцата до жилището. Съдът дава вяра на тези
доказателства, тъй като кореспондират с останалите, събрани по делото
доказателства. От заключението по назначената по делото съдебно техническа
експертиза, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в
обективността и правилността му, се установи, че пазарния наем за имота за процесния период, съобразно дела на ищцата се равнява на
140.00 лева месечно. Имайки предвид това заключение, както и съобразявайки се с
датата, на която е връчена поканата за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2
от ЗС /05.08.2019 г./, от който момент това вземане е станало дължимо и
изискуемо, счита, че ответната страна дължи на ищцата обезщетение срещу
ползването на имота за периода от 05.08.2019 г. до датата на предявяване на иска-04.03.2012
г., възлизащо на сума в размер на 980.00 лева, като за тази част искът е
основателен и доказан, и следва да се уважи, като в останалата му част, до
пълния предявен размер следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Страните следва да заплатят
държавна такса върху стойността на дяловете си, както следва: В.С.Х., ЕГН **********-
1 600.00 лева и К.И. А., ЕГН **********- 1 600.00 лева.
К.И. А., ЕГН ********** следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на ШРС и сумата от 50.00 лева, представляваща
дължима държавна такса за уважения иск по чл.31, ал.2 от ЗС.
На основание чл.355 от ГПК
страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им, като по
присъединените искове в делбеното производство
разноските се определят по реда на чл.78 от ГПК. Ето защо и доколкото В.С.Х. е
изплатила изцяло разноските за възнаграждение на вещото лице по извършената
експертиза, счита, че по общите правила за разпределяне разноските в делбеното производство, тези разноски следва де се поемат
от страните съобразно дела на всяка една от тях, като в този смисъл К.И. А. следва да
бъде осъдена да заплати на В.С.Х. сума от 100.00 лева, представляваща изплатено от
ищцата възнаграждение на ВЛ съобразно дела на ответника и съобразно уважената
претенция по сметки.
По отношение на искането на ответната страна
за присъждане на извършени в делбеното производство
разноски както в първа, така и във втора фаза на делбата за процесуално
представителство във връзка с допускането и извършването на делбата, за да се
произнесе, съобрази следното: Производството за съдебна делба е особено исково
производство и процесуалните норми, които го уреждат имат характера на
специални по отношение общите разпоредби, уреждащи гражданския процес. При
наличието на съсобственост, съдебната делба е винаги възможна, като
предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. В това
производство отговорността за разноските не е уредена като санкция за
неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл.78 от ГПК.
Основанието на иска за делба е ликвидиране на съществуваща съсобственост,
поради което в това производство страните имат двойно качество- те са и ищци, и
ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се
понасят съобразно стойността на дяловете им, но това се отнася за държавните
такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар се понасят
от страните така, както са ги направили. В посочения смисъл е и задължителната
съдебна практика и по конкретно Определение №47/29.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.
№6919/2014 г., I г.о.,
Определение №152/08.06.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.№6646/2014 г.,
II г.о. и др. На следващо място, въпреки
че във втората фаза на делбата е разгледана и претенция на ищцата по чл.31,
ал.2 от ГПК, която е частично уважена, счита, че и за тази претенция не следва
да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част
от иска, тъй като ищцата не представи надлежни доказателства, установяващи
изричното уговаряне на възнаграждение в този смисъл. Представеният от ищцовата страна договор за правна защита и съдействие не
носи подписа на ищеца, а само на представителя, поради което съдът стига до
извода, че не е налице изрично уговаряне на възнаграждение и неговия размер. Предвид
изложеното заключава, че искането на ответника за присъждане на разноски за
адвокатски хонорар в настоящото производство е неоснователно.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
На основание чл.348 от ГПК, ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния
недвижим имот, находящ се в град Шумен, ул. „Б.“
ет.3, ап.5, а именно: АПАРТАМЕНТ №5, на трети жилищен етаж, състоящ се от 4
стаи, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 80,70 кв.м.,
при граници за апартамента: отгоре - таван, отдолу - втори жилищен етаж, от
изток - двор, от юг – двор, от запад - ап.6 на С. и И.Н.и от север – ул. „Б.“,
а съгласно Схема №15-572190-26.06.2019 г. на СГКК - Шумен, имотът представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.659.259.1.5 по КККР на град
Шумен, с адрес по кадастъра Шумен, ул. „Б.“ ет.3, ап.5, който самостоятелен
обект се намира в Сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 3510.659.259, с
предназначение на самостоятелния обект - Жилище, Апартамент, брой нива на
обекта – 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 83510.659.259.1.6,
под обекта - 83510.659.259.1.3, над обекта – няма; ВЕДНО с прилежащите му:
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 4, при граници: отгоре- първи жилищен етаж, отдолу - избено
помещение №6, от изток - двор, от юг - двор, от запад - изба № 3, от север -
коридор; ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №6, при граници: от горе - покрив, отдолу - трети
жилищен етаж, от изток – двор, от юг - двор, от запад - стълбище, от север -
ул. „Б.“, заедно с 7922/100 000 ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж на стойност от 80 000.00 лева /осемдесет
хиляди лева/.
След извършване на публичната продан
получените суми да се разпределят между съделителите
при следните квоти: 1/2 ид. ч. за В.С.Х., ЕГН ********** и 1/2 ид. ч. за К.И. А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА
страните
да заплатят държавна такса върху стойността на дяловете си както следва: В.С.Х.,
ЕГН **********,***- сума в размер на 1 600.00 лева /хиляда и шестстотин
лева/ и К.И. А., ЕГН **********,***- сума в размер на 1 600.00 лева
/хиляда и шестстотин лева/.
ОСЪЖДА К.И. А.,
ЕГН **********,***, да заплати на В.С.Х., ЕГН **********,***, сумата
от 100.00 лева /сто лева/, представляваща
заплатени от ищеца разноски в делбеното производство,
съответни на дела на ответника и съобразно уважената претенция по сметки.
ОСЪЖДА К.И. А.,
ЕГН **********,***, да заплати на В.С.Х., ЕГН **********,***,
сумата от 980.00 лева /деветстотин и осемдесет лева/, представляваща
обезщетение за ползата от която е лишен ищеца досежно
процесния недвижим имот по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗСоб, за периода 05.08.2019 г. до 04.03.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.31, ал.2 от ЗС в останалата му част до пълния предявен размер, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К.И. А.,
ЕГН **********,***, да заплати, в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ШРС сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/, представляваща
дължима държавна такса за уважения иск по чл.31, ал.2 от ЗС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: