ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 18.12.2020
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI – 16 състав, в
закрито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Братоева т. д. № 1309/2020 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 71168/17.07.2020 г.
на „К.В.” АД, ЕИК *******, с която срещу „У.т.”
ЕООД, ЕИК *******са предявени искове за прогласяване нищожността на договор за
замяна на недвижим имот срещу акции, сключен на 04.12.2019 г. във формата на
нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу акции № 189, том IX, peг. №19132, дело № 1558/2019 г. на нотариус И.Н., № 040 в Регистъра на
Нотариалната камара на Република България, поради това, че престацията на
ответника съставлява невъзможен предмет
и евентуално поради противоречие на закона и на добрите нрави, тъй като
била сключена във вреда ищеца, обективно съединени с иск за предаване на
фактическата власт върху имота, прехвърлен с договора за замяна, предявен срещу
„А.Б.В.”
АД, ЕИК ********.
Исковата молба е
предявена от дружеството-ищец, представлявано от изпълнителния директор К. А. К.,
включително от същия е депозирано становище, вх. № 74757/24.07.2020 г., че
порочните сделки от дружеството са извършени от „К.В.” АД, представлявано от изпълнителния
директорЕ.Л., съответно същият имал противоречиви интереси с дружеството и процесуални
действия, извършени от Л. в настоящото производство не следвало да бъдат вземани
предвид от съда.
От дружеството-ищец,
чрез представляващия го изпълнителен директорЕ.Л. Л., е депозирана молба, вх. №
303462/17.12.2020 г., с която заявява пълен отказ от предявените искове, като в
молбата са изложени твърдения, че молбата се депозира по решение на съвета на
директорите, взето с мнозинство, а от друга страна от дружеството още през м.
август 2019 г. е депозирано искане за вписване в търговския регистър на
заличаването на К. А. К. като член на СД и представляващ дружеството, но
регистърното производство по заявлението било спряно.
Вписванията в
търговския регистър по партидата на дружеството-ищец сочат, че същото има
едностепенна система на управление и се управлява и представлява от съвет на
директорите в състав: К. А. К.,Е.Л. Л. и Л. Д.Н., като представляващи
дружеството са първите две физически лица, които упражняват представителната
власт съвместно и разделно (представляват дружеството заедно и поотделно). Това
означава, че волеизявлението на който и да е от К. А. К. илиЕ.Л. Л. поражда
правни последици директно в правната сфера на юридическото лице „К.В.” АД, без
да има необходимост от извършване на волеизявление от другия представител
(такова би било изискуемо при съвместно представителство).
Доколкото вписаните представителите на
дружеството могат валидно да волеизявяват от негово име, то съдът е приел да е
валидно сезиран с предявена само от единия от тях искова молба, съответно няма
никакво основание да не зачита волеизявленията на другия представляващ, който е
депозирал молба за отказ от предявените искове, с която десезира съда с
възникналия правен спор. Съдът няма основание да не счита отказа за валидно
процесуално действие, извършено от името на „К.В.” АД и да не го съобрази в
производството като прекрати същото.
Евентуално противоречие в интересите между
двамата изпълнителни директори или между изпълнителния директорЕ.Л. Л. и
дружеството (по твърдения на представляващия К.), не може да бъде разрешено в
полза на представителната власт на К. А. К., нито по пътя на назначаването на
особен представител на „К.В.” АД.
Действително, разпоредбата
на чл. 29, ал. 4 ГПК допуска назначаването на особен представител при
противоречие в интересите между представляван и представител, но настоящата
хипотеза не е такава.
Съгласно
решение № 149 от 06.11.2017 г. по гр. д. № 151/2017 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС, противоречие в интересите по
смисъла на чл. 29, ал. 4 ГПК е налице, когато представителят действа от името
на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ граждански процес и
интересите им са противоположни, т. е. когато представляван и представител са
насрещни страни по материалноправния спор, предмет на делото. Особен
представител се назначава при наличие на противоположни интереси по конкретното
гражданско дело между представляван и представител, а не между законните
представители на представляваната страна.
Практиката на ВКС по приложението на чл. 29, ал.
4 ГПК, изразена в определение № 73 от 10.02.2015 г. по ч. т. д. № 2690/2014 г. на ІІ т.
о., определение № 223 от 29.03.2013 г. по ч. т. д. № 760/2012 г., определение № 254 от 28.03.2014 г. по т. д.
№ 756/2014 г. на І т. о. и определение № 859 от 20.12.2012 г. по ч. т. д. №
732/2012 г. на І т. о., застъпва становището, че само по себе си, противоречието между представляващите едно юридическо лице и невъзможността да постигнат съгласие за
извършване на определено процесуално действие или
изразено в извършване на противоречиви процесуални действия – сезиране на съда
с правния спор, респ. дезесиране на съда, не е основание за назначаване на особен представител на дружеството - такъв се назначава единствено когато представляван и представител са
насрещни страни по спора, предмет на делото, т. е. насрещни
страни по материалното правоотношение.
Твърденията
за извършени от представляващияЕ.Л. Л.
действия във вреда на „К.В.”
АД също не могат да обосноват назначаване
на особен представител. Вредоносните действия на член на СД имат отношение към
неговата имуществена отговорност по чл. 240 ТЗ, но не са основание и то само
въз основа на твърденията на другия представляващ, за незачитане и игнориране
на представителната му власт, която е валидно учредена по решение на
притежателите на капитала на „К.В.” АД.
По волята
на общото събрание на акционерите в „К.В.” АД юридическото лице се представлява
от двама представители заедно и поотделно, затова по волята само на един от тях
могат да бъдат инициирани искови производства от името на дружеството и така
инициираните производство могат да бъдат прекратявани по волята на другия
предствалвяващ. Още повече, че представителната власт на К. А. К., предявил
исковата молба във вътрешните отношения е прекратена, съгласно взето решение от
общо събрание на акционерите, което не са вписано в търговския регистър, поради
спиране на регистърното производство до разрешаване на спор с предмет отмяната
на тези решения, но във вътрешните отношения тези решения са породили правните
си последици.
Следователно на този етап от
процесуалното развитие е налице единствено и само противоречие между вписаните
в търговския регистър представляващи дружеството-ищец, което не представлява
основание за назначаване на особен представител, тъй като между интересите на представляващите
и интересите на дружеството като юридическо лице противоречие не е налице. Несъгласието между представляващите „К.В.” АД следва да се отстрани по правилата
на дружественото право, но не и чрез назначаването на особен представител или
отдаване на предпочитание на един от представляващите и зачитане на
процесуалните му действия, съчетано с игнориране на процесуалните действия на
другия представляващ.
С оглед изричното изявление от страна
на представляващ ищеца „К.В.” АД за пълен отказ от предявените искове, съдът е
десезиран с настоящия спор и производството следва да бъде прекратено.
Ето защо, на основание чл. 233 ГПК, СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по търг. дело № 1309/2020 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав, поради отказ
от предявените искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: