№ 130
гр. София , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка С. Георгиева
при участието на секретаря Ива А. Иванова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000600855 по описа за 2020 година
в публично съдебно заседание, проведено на 19.02. 2021г., при секретар ива Андреева и с
участието на прокурор Б. Д. от АП - София, разгледа ВНОХД № 855/2020г., по описа на
Апелативен съд - София, докладвано от съдия Илиев.
Съобразно изискванията на чл. 339 НПК, Софийският апелативен съд намери следното:
С присъда № 19 от 07.06.2018 г. по НОХД № 204/2017 г. Софийският окръжен съд,
наказателно отделение е признал подсъдимата Е. И. П. за виновна в това, че на 20.07.2015 г.,
на първокласен път 1-8, при километър 119+200 от републиканската пътна мрежа, в
землището на с. Веринско, община Ихтиман, обл. Софийска, посока на движение с.
Веринско - гр. Ихтиман, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Фолксваген", модел „Голф", с per. № **********, без да има необходимата
правоспособност, е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за
движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и по непредпазливост е
причинила смъртта на С. Н. С., от гр. София - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. "б",
1
пр. 1, вр. ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като я е оправдал в частта от
обвинението за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание
чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. "б", пр. 1, вр. ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 54, ал. 1 и ал.
2 от НК й е наложил НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 3 /три/
години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил изпълнението на определеното
наказание за срок от 5 /пет/ години.
Съдът с присъдата се разпоредил с веществените доказателства и осъдил подсъдимата да
заплати направените разноски на досъдебното производство в размер на 4 000.02 /четири
хиляди лева и две стотинки/ лева по сметка на МВР и да заплати по сметка на Софийски
окръжен съд сумата от 5 886.73 (пет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и седемдесет
и три стотинки) за направените разноски в хода на съдебното производство.
Така постановената присъда не е влязла в сила.
Срещу първоинстанционната присъда е постъпила жалба от частния обвинител Н. С. А. чрез
повереника - адв. Г.Д., в която се развиват доводи за явна несправедливост на наложеното
наказание и прилагане на института на условното осъждане.Прави се искане атакуваната
присъда да бъде изменена и наказанието на подсъдимата да бъде увеличено, като бъде
отменено приложението на чл. 66, ал. 1 НК и наказанието да бъде изтърпяно ефективно.
В срока за атакуване е постъпила и въззивна жалба, а впоследствие и допълнение към нея от
адв. Й.Д., защитник на подс. П.. В жалбата се развиват доводи, че атакуваната присъда е
неправилна, незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният съд не е дал убедителен
отговор по множество въпроси и оспорвания, които са били поставени в хода на съдебното
следствие. Според жалбоподателя присъдата почива преимуществено на заключението на
изготвената в хода на съдебното следствие комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза, протокол за оглед, протокол за следствен експеримент и
показанията на свидетел, който не е бил изслушан от съда в съдебно заседание. Изтъква се,
че без анализ са останали показанията на св. Д. В., а протоколът за оглед и протоколът за
следствен експеримент следва да се изключат от доказателствените материали по делото,
тъй като са изначално компрометирани. Развиват се и доводи, че автомобилът не е
съхраняванс грижата на добрия стопанин от Л. Б. и до него са имали достъп неограничен
брой лица, включително и бащата на пострадалия и поради това има потенциална
възможност за манипулиране на шофьорската седалка. Сочи се също, че изготвеният
фотоалбум е с качество на снимките, което не позволява извличането на почти никаква
полезна информация. Излагат се и доводи във връзка с личността на пострадалия и
нарушенията на ЗДвП, които той е допускал при управление на лек автомобил. Изтъква се,
че именно пострадалият С. С. е управлявал автомобила на връщане от гр. Костенец и
липсват доказателства някъде между гр. Костенец и с. Веринско, да е осъществено спиране
и размяна на местата между пострадалия и поде. Е.П., като в тази насока са единствено
2
обясненията на подсъдимата. Оспорват се мотивите на съда, че обясненията на подс. Е.П. са
опровергани от обективни факти и обстоятелства. Излагат се и доводи, че неправилно са
интерпретирани експертните заключения във връзка с капките кръв върху еърбега и
механизма на причиняване на разкъсно-контузната рана вляво на челото на подс. Е.П.. Сочи
се, че се наблюдават и съществени противоречия между показанията на свидетелите, дадени
на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд. Подчертава се, че
възприетия от съда механизъм на настъпване на произшествието с ротация на автомобила, е
в очевиден разрез с обективните находки.
В заключение се прави искане атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена
нова, с която подсъдимата да бъде оправдана по предявеното й обвинение.
Направени са и искания за извършване на допълнителни следствени действия.
На съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко
съдържание:
Прокурорът от Апелативна прокуратура - София намира присъдата на СОС за правилна и
законосъобразна, а жалбите – неоснователни. Счита, че по категоричен начин е установено,
че именно подсъдимата П. е автор на деянието. Първоинстанционният съд е мотивирал
достатъчно подробно своя краен акт, обсъдени са всички възражения на защитата,
направени във въззивната жалба, като съда е изразил своето отношение кое от
доказателствата приема и кое не. Счита, че са правилни изводите на първоинстанционния
съд във връзка със скоростта на управление на автомобила, управляван от П. и с механизма
на настъпване на ПТП. Наложеното наказание е законосъобразно определено. Моли
първоинстанционната присъдада бъде потвърдена изцяло.
Повереникът на частния обвинител адв. В. счита, че първоинстанционната присъда е
правилна и законосъобразна, като направените изводи кореспондират с установената
фактическа обстановка по делото. Моли жалбата на подсъдимата да бъде отхвърлена като
необоснована, а първоинстанционната присъда – потвърдена. Алтернативно моли да бъде
завишено наказанието на 5 години лишаване от свобода поради тежкия вредоносен резултат
и процесуалното поведение на подсъдимата, опитваща да избяга от авторство на
престъплението.
Частният обвинител поддържа заявеното от повереника му.
Защитникът адв. Л.моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменена
осъдителната присъда изцяло и подсъдимата - призната за невиновнаи оправдана. Счита, че
авторството на деянието, независимо от броя на изготвените експертизи, не е доказано по
несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на закона за постановяване на
осъдителна присъда. Сочи, че при изготвянето на КСАТЕ са допуснати грешки и че
подсъдимата не е управлявала автомобила, тъй като в такъв случай щеше да има
3
наранявания, каквито не са намерени. Моли и за намаляване на наказанието като размер,
тъй като той не е съобразен нито с личността, нито със съдебния статус на подсъдимите,
нито с изключително продължителното досъдебно производство и съдебно следствие така,
както са протекли.
Защитникът адв. С. поддържа, че не е установено, че подсъдимата е управлявала
автомобила, а са налице твърдения, че това е вършил пострадалият. Твърди, че не е
обяснено наличието на травма на дясното рамо на подсъдимата, което сочи, че е била с
колан на пътника, а не на шофьора. Твърди, „че наличните травми по лицето на подсъдимата
не кореспондират с твърдението, че са причинени от еърбега на автомобила. Защитникът
сочи на несъответствия в показанията на св. Я.. Оспорва заключението на експертизата, като
твърди, че при приетата скорост по тялото на подсъдимата е следвало да има тежки травми,
които не са налице и затова счита, че тя е необоснована. Моли подсъдимата да бъде
оправдана или делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за изясняване на
фактическата обстановка.
В лична защита подсъдимата заявява, че поддържа заявеното от защитниците й и
отново твърди, че не е притежава правото да управлява МПС и че не е шофирала.
В последната си дума подсъдимата моли да бъдат преразгледани всички факти по делото.
Софийският апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе
взе предвид, че Окръжен съд- София е приел следната фактическата обстановка:
Пострадалият С. е осъждан с влязла сила присъда от 10.10.2014 г. за престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на
което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е било отложено. Със същата присъда на С. е
наложено и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от четири месеца, което е изпълнено в периода след 14.05.2015 г., когато е иззето
свидетелството му за управление на МПС. Въпреки това той е ползвал и управлявал лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № **********, собственост на неговия баща - частния
обвинител А.. Автомобилът, ползван от С. е бил произведен през 1995 г., като бил
оборудван с предпазна въздушна възглавница само за водача на автомобила. Автомобилът е
бил съоръжен и с електронна система за блокиране на предпазните колени, поставени на
предните две места - водач и пасажер, която чрез механизъм „изпъната струна“ блокира
положението на тези предпазни колани при индикиране на значителни инерционни сили -
при удар. Към момента на произшествието С. С. е ползвал мобилен телефон с номер
********** по договор с „Мобилтел“ ЕАД, сключен на името на частния обвинител А..
Подсъдимата Е.П. и пострадалият С. С. са се запознали няколко месеца преди
4
произшествието чрез комуникации в социална мрежа, като са се срещали няколко пъти. С.
посещавал подсъдимата на местоработата й, като е предоставил за няколко дни на
подсъдимата автомобилът „Фолксваген Голф“, който е бил управляван от последната.
На 19.07.2015 г., ден неделя от седмицата, подсъдимата се срещнала със С. С. в гр. София,
след като е приключила работа около 19.00 часа, като са били заедно и във вечерните часове.
Към 22 часа, двамата се намирали в района на централна автогара гр. София, където С. С. е
получил пратка от св. Х. Х., намиращ се в този момент в гр. Варна, изпратена по автобус.
След получаване на пратката, представляваща отпечатани визитки за регистрираната от С.
С. фирма и изготвен печат на фирмата, подсъдимата и С. С. са отпътували за района на с.
Костенец, където около полунощ са се срещнали със свидетеля Д. Н. В., познат на
подсъдимата. При пристигане в с. Костенец и тръгването от там автомобилът „Фолксваген
Голф е бил управляван от С. С.. Престоят в село Костенец е продължил по-малко от
половин час, при което подсъдимата, С. С. и св. В. са разговаряли и пили безалкохолни
напитки в заведение в центъра на населеното място.
Около 01.30 часа автомобилът „Фолксваген Голф“, управляван от подсъдимата се е движил
по първокласен път 1-8 от ГКПП Калотина за ГКПП Капитан Андреево, съвпадащ с
Европейски път Е80. Автомобилът се е движел в посока към Ихтиман. След Т-образното
кръстовище с отклонение за с. Веринско, пътят е бил двупосочен, двулентов с маркировка M
l между лентите за движение в двете посоки, с асфалтово покритие, без нарушение на
целостта му. Ширината на двете ленти за движение е около 7.50 метра /установено от
вещите лица по назначените експертизи/.
Подсъдимата е управлявала автомобила, докато С. С. се е намирал на предната пасажерска
седалка и е разговарял по телефон със свидетелката М. С. Я.. Както подсъдимата, така и
пострадалият С. са били без поставени предпазни колани. Подсъдимата управлявала
автомобила със скорост 80 км.ч. , като в един момент превозното средство, се е отклонило
вдясно, при което движейки се направо напуснало платното за движение и е навлязло в
нива, намираща се на около 84 см под нивото на пътя. Автомобилът е изминал около 20
метра извън пътя, като с предната си част се е ударил в бетонен километричен камък, който
е бил повален на земята. Вследствие на инерционните сили и удара в километричния камък
задната част на автомобила е започнала да се надига и се осъществило завъртане на
автомобила около виртуална ос, формирана от предницата на автомобила. Ударът в
километричния камък е осъществен леко вляво от оста на автомобила, поради което е
започнало и ротационно движение обратно на часовниковата стрелка. При това сложно
ротационно движение в направления, автомобилът е извършил странично завъртане на 540
градуса /оборот и половина/, като в същото време е осъществил и завъртане на 180 градуса
през виртуалната ос от предницата /без да има чисто превъртане през тавана по тази ос/.
При описаното ротационно движение автомобилът е осъществявал допир до земната
повърхност със страничните си части, като се е установил на разстояние около 35 метра в
5
посоката, в която е напуснал платното за движение, а в същото време на 6-8 метра /предни и
задни гуми/ напречно от асфалтовото покритие. Автомобилът е бил ориентиран с предница
към посоката от която е напуснал платното за движение.
При това завъртане на автомобила, телата на подсъдимата и С. С. са извършвали движение в
посока на завъртането на автомобила. Докато подсъдимата е останала в автомобила до
преустановяване на движението, С. С. е изпаднал от автомобила през счупеното стъкло на
предна дясна врата, като е паднал на земята, при което тялото му е било затиснато от
автомобила, при преустановяване на въртенето му.
След преустановяване на движението на автомобила подсъдимата излязла от автомобила
пълзейки и е потърсила С. С., чийто глас чувала.
Сигнал за произшествието е подаден от подсъдимата П. от ползваният от нея телефон с
номер ********** в 02.41 часа на 20.07.2015 г. като на мястото първоначално е пристигнал
екип на РУ на МВР Ихтиман, съставен от свидетелите А. Г. Е. и А. А. В.. Малко след това е
пристигна екип на PC „Пожарна и аварийна безопасност“, съставен от свидетелите Д. А. Н.
и Е. Л. Д., които също така са участвали като поемни лица при извършеният оглед на
местопроизшествие от разследващият орган. На място е пристигнал и екип на „Спешна
помощ“ с медицинско лице К. Д..
С помощта на пристигналите свидетели С. С. е бил открит под автомобила, където бил
намерен затиснат. Свидетелите са повдигнали автомобила странично, при което са успели
да измъкнат тялото на С. С., който към този момент не е давал никакви признаци на живот.
Смъртта му била установена от медицинското лице К. Д.. Подсъдимата не е изпробвана за
употреба на алкохол и други упойващи вещества на мястото на инцидента, като била
откарана в МБА „Света Анна“ гр. София, където останала на лечение за няколко дни.
Смъртта на С. С. се дължи на механична асфикция от притискане на снагата, съответстващо
на установените обстоятелства, отнасящи се до откриване на тялото му. При аутопсията са
установени травматичните увреждания: тежък оток на мозъка с вклиняване; оток на белия
дроб с наличието на множествени кръвоизливи под плеврата; тежко изразен остър кръвен
застой на вътрешните органи; тъмна течна кръв на трупа; точковидни кръвоизливи по
серозите - ивицесто; охлузвания по кожата на гръдния кош. Към момента на смъртта С. С. се
е намирал в горната граница на средна степен на алкохолно опиване, като съдържанието на
алкохол в кръвта му е било 2,20 на хиляда.
Подсъдимата е освидетелствана на 22.07.2015 г. от съдебно - медицински експерт, при което
по тялото й са установени следните травматични увреждания: множество повърхностни
порезни рани; охлузвания и синкави кръвонасядания, локализирани в дясната половина на
тялото, а именно - в областта на дясната лопатка, дясното рамо, дясната мишница, десния
лакът, дясното бедро, дясното коляно и дясната подбедрица; кръвонасядане в областта на
лявото коляно; разкъсно-контузна рана на челото вляво, която е намерена хирургически
6
обработена. Отделните наранявания са причинени както следва: кръвонасяданията - от
удари с или върху твърди тъпи предмети; охлузванията - в резултат на косото по
допирателното действие на предмет с неравна контактна повърхност, като специално това в
областта на дясната лопатка, предвид неговите морфологични характеристики, добре
отговаря да е получено от тапицерията на седалка; плитките порезни рани - от парчета
стъкла; разкъсно-контузната рана - от удар с или върху твърд тъп предмет или ръбест такъв.
Разкъсно-контузната рана представлява временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, а останалите наранявания са й причинили болка и страдания.
В хода на въззивното производство бе направен опит да бъде издирена и разпитана
свидетелката Я., чийто повторен разпит е допуснат с определението на САС. Предвид
невъзможността да бъде извършен повторен разпит в разумни срокове, предвид
обстоятелството , че свидетелката живее в Германия , най-вероятно в Хамбург , като адресът
и е неизвестен и това че не можа да бъде установен чрез справка от НОИ наличието на
осигурително отношение на територията на ЕС, с оглед изискването делото да бъде
разглеждано в разумни срокове, съдебното следствие пред настоящата инстанция приключи
без да бъде издирена и призована за разпит. Следва да се има предвид, че свидетелката е
разпитвана на досъдебното производството, включително и пред съдия от съответният
окръжен съд, като показанията и са достатъчно подробни и категорични относно фактите
които имат значение по делото, поради което въпреки на извършване на устен и
непосредствен разпит на същата на въззивното съдебно следствие.
Така промяна във фактическата обстановка приета от първоинстанционния съд няма
съществена промяна от възприетата от въззивната инстанция , като единствената промяна е
наложителна относно часът на настъпване на местопроизшествието, който в мотивите на
първата инстанция е посочен първоначално след 1.30 часа 9 според твърдението на
свидетелката Я. за проведения разпит с пострадалия и в към 2.40 сппоред часът на
обаждането на телефон 112 от подсъдимата. Трябва да се приеме , че е верен последният час
, тъй като той е обективиран обективно с отпечатка от разговорите на подсъдимата , а не се
основава на субективните възприятия за време на свидетел. Верният час на настъпване на
произшествието се обуславя от справката
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената от първоинстанционният съд фактическа обстановка се установява от всички
събрани по делото доказателства по един категоричен начин. Съдът подробно е обосновал
приетата от него фактическа обстановка, която се подкрепя от наличните гласни и
веществени доказателства, както и от заключението на приетите от съда експертизи. За
изясняване на механизма на произшествието в хода на делото са били назначени три
7
комплексни експертизи – съдебномедицински и автотехнически. За приемане на описаната
фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за достоверно заключението на
четворната експертиза, назначена в съдебно заседание. Съдът е извършен задълбочен анализ
на наличните доказателства и на съображенията и изводите на последната комплексна
четворна експертиза. Несъмнено е установено, че подсъдимата е управлявала процесния
автомобил, каквато е нейната защитна позиция. Подробни аргументи за това са изложени от
първоинстанционния съд, а изключително убедително, обосновано и онагледено е
заключението на комплексната експертиза от съдебното следствие. Взети са предвид и
намерените следи от подсъдимата върху отворилата се въздушна възглавница на шофьора на
автомобила. От друга страна състоянието на седалката на водача обективно не позволява
пострадалият да е седял зад нея в момента на катастрофата, още повече да изпадне от купето
и да бъде затиснат от автомобила. С оглед на всички тези обстоятелства по един обективен
и научнообоснован начин на базата на множество налични и безспорно установени
обстоятелства е направен верен и единствено възможен извод относно авторството на
деянието. Затова обосновано са отхвърлени обясненията на подсъдимата и е дадена вяра
преди всичко на заключенията на четворната експертиза и съответните ДНК експертизи,
установяващипо един несъмнен начин, че тя е управлявала автомобила в момента на
катастрофата. В подкрепа на тези изводи са и показанията на свидетелката Я., дадени и
пред съдия в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса
чрез тяхното прочитане в съдебно заседание. Въпреки известните неточности в тези
показания, основното е, че тази свидетелка твърди, че е разговаряла с пострадалия
непосредствено преди настъпване и по време на произшествието и че той е заявил, че не
управлява автомобила, а това го извършвала подсъдимата. Така тези показания подкрепят и
допълват изводите на съда, макар, че той не им е отдал особено внимание и тежест в
обосновката на свой краен извод за авторството на деянието.
Неяснота между събраните по делото доказателства относно часът на настъпване на
произшествието, се изяснява от това, че обаждането на тел.112, което е осъществено от
мобилния телефонен номер на подсъдимата е станало в 2,40 ч. В експертизата се сочи, че
катастрофата е предизвикана в 2, 30 ч. на 22.07.2015 г. За изясняване на това обстоятелство
посочената по-горе фактическа обстановка на окръжния съд следва да претърпи изменение
само в тази й част. Видно от приетото като писмено доказателство по делото в протокола от
съдебно заседание от 21.12.2017 година на Окр.съд София /л.285 от съд.дело/ и приложена
на л.110-129 том ІІ от дос.пр „Приложение Б” към фактура № ********** за период от
23.06.2015 до 22.07.2015 , касаеща телефонен номер ********** , чрез този телефонен
номер, ползван от пострадалия, собственост по договор с „Мобилтел“ ЕАД, сключен на
името на частния обвинител А. – баща на С., е бил проведен изходящ разговор на 20.07.2015
който се е прекратил в 02 часа, 30 мин и 16 секунди.
Поради изложеното въззивната инстанция счете, че делото е напълно изяснено от
8
фактическа страна и това дава възможност да се направят съответните правни изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е
направил законосъобразни изводи за правната оценка на деянието, извършено от
подсъдимата. Присъдата е правно обоснована. Основният съд е анализирал всички събрани
доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са
дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите. В мотивите си първоинстанционният съд е изложил какви фактически положения
е приел за установени и защо е сторил това, дал е отговор на възраженията на защитата и е
направил законосъобразни правни изводи.
Видно от всички доказателства по делото и това не е спорно подсъдимата е била
неправоспособна по време на деянието. Тя не е контролирала управляваното от нея МПС и е
излязла от пътното платно, в резултат на което е настъпил удар на колата в намиращи се
извън пътя препятствия, нейното завъртане и изпадане от нея на пострадалия, който е бил
затиснат от автомобила. В резултат на това е настъпила смъртта на С.. Правната
квалификация е правилна, а именно престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. "б", пр. 1, вр. ал.
1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК с допуснато нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Правилна е присъдата и в оправдателната част, тъй като нарушението на чл. 21, ал. 1 от
ЗДв.П не е доказано. Според приетото от съда заключение на комплексната експертиза
скоростта на автомобила при напускане на пътното платно е около 81 км.ч., т.е. тази скорост
на мястото на катастрофата е допустима.
ПО ЖАЛБАТА на частния обвинител:
С жалбата си частният обвинител настоява единствено за увеличаване на наказанието на
подсъдимата на 5 г. лишаване от свобода, което да доведе до отмяна на условното осъждане.
Настоящата инстанция счете, че определеното наказание е справедливо като размер и начин
на изпълнение и не са налице условията за неговото завишаване. Първоинстанционният съд
правилно е отчел смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства и най-вече
младата й възраст и чисто съдебно минало и обосновано е преценил, че за поправянето й не
е наложително да изтърпи наказанието ефективно. Изтъкнатият аргумент от повереника на
частния обвинител относно нейното поведение и заета защитна позиция не може да се
прецени като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като правото и реализирането на
защитната позиция на подсъдимия не може да се третира като основание за по-тежкото му
наказване. В този смисъл е и Реш. № 580 от 30.12.2009 г. по Н. Д. № 672/2008 г., Н. К., ІІІ Н.
О. на ВКС: „ВКС обръща внимание на съдилищата за неправилните им изводи в мотивите
9
на присъдата и решението, че липсата на самопризнание, липсата на критично отношение и
липсата на разкаяние у подсъдимия, формирали отегчаващи вината обстоятелства. Това
процесуално поведение е част от правото на защита на подсъдимия в процеса, гарантирано
от чл. 15 и чл. 16 НПК и то решително не следва да се разглежда като влошаващо правното
положение на подсъдимия.“ С оглед справедливостта следва да се отчете и допълнителното
обстоятелство, че пострадалият в момент, в която е лишен от право да управлява МПС и
намирайки се в пияно състояние, е преотстъпил управлението на автомобила на
подсъдимата, която е неправоспособен водач и сам е поел риска да претърпи
неблагоприятните последици от своето поведение.
ПО ЖАЛБИТЕ на защитниците на подсъдимия:
Настоящата инстанция счете, че жалбите са неоснователни.
Изложените в жалбите на защитника и пледоарията пред въззивната инстанция доводи се
отнасят за съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на
атакувания акт. Основната теза е, че не е установено авторството на деянието и че
подсъдимата не е управлявала автомобила при настъпване на катастрофата.
При проверката на делото настоящата инстанция не установи наличието на нарушения на
процесуалния закон допуснати както в хода на досъдебното производство така и от
първоинстанционния съд, които да са съществени по смисъла на закона. Съдът е положил
усилия да изясни фактическата обстановка, провел е обективно съдебно следствие и е
изготвил обстоятелствени мотиви към диспозитива на присъдата. Обсъдил е всички
направени възражения и е обяснил защо е сторил това.
Всички събрани доказателства - гласни и писмени са били обективно обсъдени и взети под
внимание от съда при постановяване на присъдата. Спазени са правилата за водене на
процеса и е осигурено правото на защита на подсъдимата.
Не е налице твърдяната необоснованост и неизясненост на обстоятелството кой е
управлявал автомобила в момента на произшествието.
Сочените в жалбата показания ва св. Д. В. се отнасят до това кой е управлявал автомобила
при потеглянето му от гр. Костенец, което не означава, че по-късно пострадалият и
подсъдимата не са си сменили местата.
Неоснователни са оплакванията, че след катастрофата автомобилът не бил съхраняван и
поради това изготвените огледи и следствен експеримент били компрометирани. В тази
насока първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи, които са подкрепени и с
10
приложените по делото фотографски снимки, които опровергават възраженията на защитата.
Хипотезата, че външни лица или сочения от защитата баща на подсъдимия, са отишли при
автомобила и са местили седалката на шофьора предполагат, че бащата на пострадалия
предварително някак си се е запознал с още неизготвената експертиза и имайки съответните
знания за това как ще се извършва тя е манипулирал автомобила са несъстоятелни и
необосновани.Освен разположението на седалките по отношение на това кой къде е седял в
момента на катастрофата се установява и от обективно намерените следи от кръвта и
епителни клетки на пострадалата върху еърбега, които не може да се появят там, ако тя е
седяла на мястото на пътника.
Оспорването на механизма на произшествието също е неоснователен. Както бе посочено по-
горе четворната комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза е научно
обоснована, намира се в пълно съответствие с установените по делото факти относно
пътната настилка, препятствията извън потното плътно, следите по автомобила от ударите и
уврежданията по него, както и от естеството на намерените следи от подсъдимата по
еърбега на шофьорската седалка. Правилно първоинстанционният съд е приел това
заключение на експертизата като основа на своите мотиви и аргументирано е отхвърлил
направените и пред него възражения на защитата.
Несъстоятелни са твърденията, че подсъдимата се возела на предната дясна седалка, защото
имала увреждане на дясното рамо от колан. Видно от заключението на съдебно-
медицинската експертиза подсъдимата е имала, освен кръвонасядания в областта на дясното
рамо също и по дясното бедро, дясното коляно и дясната подбедрица, което няма как да се
обяснят с наличието на колан. Освен това категорично е установено, че коланите и на
шофьорската и на седалката на пътника въобще не са били поставени при настъпването на
катастрофата, което прави безпредметно обсъждането на това възражение. Видно от
заключението на четворната комплексна експертиза уврежданията на пострадалия и
подсъдимата напълно съответстват с приетия механизъм на произшествието и именно
наличието на еърбега е предпазило подсъдимата от по-тежки увреждания и изпадане от
колата.
Неоснователно е и искането за намаляване на наказанието предвид продължителността на
разглеждане на делото. На подсъдимата е наложено минималното предвидено в закона
наказание с отлагане на изтърпяването му. Не са налице условията за налагане на наказание
под предвидения в закона минимум, тъй като липсват многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват такова решение.
Разглеждането на делото не е продължило извън разумния срок, като се имат предвид
извършените действия п изясняването на обстоятелствата по него и опитите да бъде
намерена свидетелката Я.. Затова като справедливо наказанието на подсъдимата не следва
да бъде намалявано.
Така всички оплаквания от страна на подсъдимата и защитата му като неоснователни следва
11
да бъдат отхвърлени.
При служебната проверка не бяха установени нарушения на процесуалните правила, които
да са основание за отмяна на присъдата.
Тъй като не са налице основания за отменяване или изменяване на присъдата, тя следва да
бъде потвърдена
Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда 19 от 07. 06. 2018 г. по НОХД № 204/2017 г. на Софийския
окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд в
петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13