№ 1123
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000500728 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 614 от 29.12.2023 г. по гр. д. № 913/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд
/СОС/, Прокуратурата на Република България /ПРБ/ е осъдена да заплати на ищeца В. П. Р.
от с. ***, общ. ***, обл. Софийска сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв. /с мораторна лихва от
16.02.2022 г. до окончателното изплащане/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, претърпени в резултат на незаконно обвинение. Със
същото решение, СОС е отхвърлил иска обезщетение за неимуществени вреди за разликата
до пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен, а Прокуратурата е осъдена да
заплати и съдебни разноски в размер на 610 лв. в първата инстанция съразмерно на
уважената част от иска.
Постановеното решение е обжалвано от В. П. Р. в отхвърлителната му част относно
обезщетението за неимуществени вреди, с доводи за неправилност и необоснованост. Прави
се искане за отмяна на съдебното решение в атакуваната му част и за постановяване на
друго, с което предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се
уважи изцяло съобразно принципа за справедливост /чл. 52 ЗЗД/. Претендира разноски.
От своя страна, ПРБ също е депозирала въззивна жалба срещу решението на СОС поради
неправилното прилагане на чл. 52 ЗЗД, искайки от САС да го отмени частично и да редуцира
обезщетението до размера на действитело претърпените вреди. Срещу тази жалба е налице
писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който тя се оспорва като неоснователна.
1
САС констатира, че въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
отговарят на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и са допустими, като пред настоящати
инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства.
Решението на СОС е валидно и допустимо, а при упражняване правомощията си по
чл. 269 – 271 ГПК, САС установи следното в настоящия си състав:
Производството е образувано по искова молба от В. П. Р. с ЕГН ********** против ПРБ с
която са предявени искове на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение от
100 000 лв. неимуществени вреди със законна лихва, считано от 16.02.2022 г. – датата на
влизане в сила на оправдателната присъда.
В исковата молба се твърди следното - със заповед за задържане на лице от
26.02.2017 г. била взета спрямо ищеца мярка за неотклонение задържане за срок 24 часа, а с
постановление за привличане на обвиняем от 26.02.2017 г., издадено от разследващ полицай
при РУ – Своге, му било предявено обвинение по ДП № 48/2017 г. на РУ – Своге за това, че
на 26.02.2017 г. около 02.57 ч. в гр. Своге пред дискотека „Блек Найт“ умишлено нанесъл
телесна повреда на С. Й. А. от гр. *** чрез нанасяне на прободна рана с нож на лявото бедро
– престъпление по чл. 129, ал. 2 НК вр. ал. 1 НК. С постановление от 08.09.2017 г. на
прокурор при РП – Своге, издадено по ДП № 39/2017 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр.
№ 115/2017 г. по описа на РП – Своге, материалите по ДП № 39/2017 г. били изпратени на
СОП по компетентност с оглед данни за престъпление по чл. 115 НК вр. чл. 18, ал. 1 НК. С
постановление от 05.04.2017 г. на прокурор при СОП разследването по ДП № 48/2018 г. било
възложено на следовател от ОСлО при СОП с оглед депозирано предложение от
наблюдаващия прокурор. С постановление от 27.09.2017 г. на окръжния прокурор на СОП
било постановено приемането по компетентност на ДП № 39/2017 г. от ОСлО при СОП,
което да продължи за извършено престъпление по чл. 115 НК вр. чл. 18, ал. 1 НК за това, че
на 26.02.2017 г. около 02.57 ч. в гр. Своге пред дискотека „Блек Найт“ В. П. Р. умишлено
направил опит да умъртви С. Й. А. с нанасянето на прободна рана с нож, проникваща в
гръдната кухина, и прободна рана в лявото бедро, като опитът е останал недовършен по
независещи от дееца причини. Със следващо постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от 09.05.2018 г., издадено от следовател при ОСлО при
СОП, ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 115 НК вр. чл. 18, ал. 1
НК за това, че на посочената дата и на посоченото място направил опит умишлено да
умъртви С. Й. А., като му нанесъл три удара с нож на посочени места по тялото и спрямо
него била взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2000 лв. С
постановление от същата дата била постановена и забрана за напускане на пределите на
страната. В Софийски окръжен съд бил внесен обвинителен акт от 03.07.2018 г. и
образувано н. о. х. д. № 404/2018 г. с повдигнато обвинение по посочения по-горе текст за
престъпление, предвиждащо наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години.
Бил предявен и граждански иск в размер на 200 000 лв. По цитираното дело била
постановена присъда № 33 от 27.11.2019 г., с която подсъдимият – настоящ ищец, бил
признат за невиновен по повдигнатото обвинение и бил отхвърлен гражданският иск. С
2
определение от 05.12.2019 г. по същото дело била отменена и наложената мярка за
ненапускане пределите на страната. По протест срещу постановената присъда била
постановена друга такава - № 6 от 15.03.2021 г. по образуваното в. н. о. х. д. № 856/2020 г. по
описа на Софийски апелативен съд, с която била отменена тази на първоинстанционния съд
и настоящият ищец бил признат за виновен по повдигнатото обвинение, а по гражданския
иск бил осъден да плати на пострадалия сумата от 30000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. С решение № 60218 от 16.02.2022 г. по к. н. д. № 816/2021 г. по описа
на Върховен касационен съд обжалваната присъда била отменена и ищецът бил признат за
невиновен, а гражданският иск бил отхвърлен. В резултат на развилото се
наказателно производство на ищеца били причинени изключително
негативни емоции. В продължение на пет години, докато се водело наказателното
производство, ищецът изживял стрес, непрекъснати тревоги за изхода на делото, както и за
възможността да бъде осъден без да е извършил престъпление. Всички тези емоции и
преживявания не отшумявали и до днес. Задържането му под стража се осъществило пред
голям кръг от хора и достигнало до знанието на значителен брой жители на гр. *** и с. ***,
като по този начин ищецът бил злепоставен в обществото и опозорен, били накърнени
честта и достойнството му, изпитвал срам пред най-близките си хора. Притеснявал се и за
честта на семейството си и това го карало да страда още повече. Обстоятелството, че живее
в малко населено място способствало за това голям брой от хора да научат за случилото се и
от това да страда цялото му семейство. Настъпила негативна промяна в обичайния му начин
на живот и общуване със семейство, приятели, познати и колеги. Това довело до
изолирането на ищеца и ограничаването на контактите му с останалите заради тяхната
негативна оценка. През периода, в който имал забрана да напуска пределите на страната,
загубил и работата си като международен шофьор и започнал да работи по вътрешни линии,
което довело до значително намаляване на възнаграждението му. С оглед всичко
гореизложено се предявяват настоящите искове за репариране на търпените от ищеца вреди.
Главният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, акцесорният иск е с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът е оспорил исковете пред първата инстанция. Излага доводи за тяхната
неоснователност, при условията на евентуалност навежда възражение за прекомерност на
търсеното обезщетение за неимуществени вреди. С оглед факта, че първоначалното
задържане на ищеца на 26.02.2017 г. е направено по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а не по
реда на НПК, навежда възражение, че прокуратурата на РБ не следва да носи отговорност за
последиците от него, позовава се и на обстоятелството, че срещу ищеца не е изпълнявана
тежка мярка за неотклонение – първата е била подписка, а следващата парична гаранция.
Оспорва настъпването на вреди за ищеца от наложената му на 09.05.2018 г. и отменена на
05.12.2019 г. мярка забрана за напускане пределите на страната. Твърди, че проведеното
срещу ищеца разследване е протекло в разумни срокове - от 26.02.2017 г. до 03.07.2018 г.,
когато е бил внесен обвинителният акт в съда, а през останалия период от 3 г. и 7 м.
производството е било в съдебна фаза, в която прокуратурата няма ръководни функции,
3
съответно ако са търпени вреди от ищеца, то те не са настъпили в резултат единствено на
актовете и действията на прокуратурата. Във връзка с предявения срещу ищеца граждански
иск в наказателното производство навежда възражение, че в случай, че се претендират вреди
и от това процесуално действие, отговорността не била на прокуратурата.
По изложените факти, свързани с процесното незаконно обвинение, страните не спорят.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим и САС следва да се произнесе само по
оплакванията във въззивните жалби, които са свързани с това дали обезщетението за
неимуществени вреди отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Фактическият
състав на отговорността на ПРБ по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ е налице, като доказателство за
това е и това, че в жалбата на ПРБ се оспорва преценката на СОС само досежно
справедливостта на размера на обезщетението за неимуществени вреди, но не и това, че
исковата претенция е основателна по същество.
Настоящият състав на апелативния съд намира, че и двете жалби са неоснователни поради
следното:
Както бе посочено, спорът пред въззивната инстанция се концентрира досежно размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Същият се определя от съда по справедливост
съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, което понятие обаче не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
вземат предвид от съда. При определяне размера на дължимото обезщетение настоящият
състав на САС взе предвид и обсъди всички правнорелевантни фактори в случая –
продължителност на наказателното преследване, мярката за неотклонение, тежестта на
инкриминираното деяние /опит за убийство/, отражението на обвинението върху ежедневния
живот на ищеца и др.
По-конкретно:
Наказателното преследване спрямо В. Р. е продължило около пет години, считано от
първоначалното му привличане като обвиняем – до постановяване на акта на ВКС, който е
бил окончателен в рамките на касационния контрол /26.02.2017 – 16.02.2022/. Мярката за
неотклонение е била „подписка“, а впоследствие и „парична гаранция“ от 2000 лв. Ищецът е
бил задържан само за 24 часа по ЗМВР, но обвинението е било за „тежко“ престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК, понеже е наказуемо с наказание „ЛОС“ от 10 до 20 г. Не е спорно
и това, че на ищеца е била наложена и принудителна мярка да не напуска пределите на
страната, което се е отразило на трудовата му заетост, тъй като работел като международен
шофьор и е управлявал камион, превозвайки различни товари извън България. Поради това,
загубил работата си и се налагало да работи, каквото му попадне или бил безработен.
Събитията се случвали, докато очаквал раждането на второто си дете, тъй като съпругата му
била бременна. Живеейки в малко населено място, каквото е с. ***, се разчуло за
наказателната репресия спрямо него, което се е отразило на обществения му авторитет в
селото. Останал без пари, се затворил в себе си, спрял да излиза навън и понасял трудно
обвиненията спрямо себе си.
4
Горното се извлича, освен от писмените доказателства, така и от гласните показания на
разпитаните пред СОС свидетели – П. /съсед на ищеца/ и Р. /съпруга на ищеца/, които са
пресъздадени правдиво в атакувания първоинстанционен съдебен акт, поради което не е
необходимо същите да се повтарят и от апелативната инстанция. Същите се преценяват от
САС като достоверни, логични и отговарящи на предполагаемата от всеки представа за гняв,
неудовлетворение и разочарование от предявени обвинения на ПРБ спрямо всяко едно
физическо лице, след които съдът е постановил оправдателна присъда.
От друга страна обаче, твърдените в исковата молба факти за увреждане на телесното и
душевното здраве на ищеца вследствие на незаконното обвинение са останали недоказани.
Това е така, защото:
От заключението по допуснатата пред СОС съдебно-психологическа експертиза се
установява, че при задържането на ищеца и привличането му като обвиняем, той е преживял
силен емоционален стрес и възмущение от това, че е бил обвинен и заплашен да влезе в
затвора. Впоследствие е бил в състояние на напрежение, тревожно очакване и несигурност
от повдигането на обвинение. В резултат на повдигнатото обвинение и воденото
наказателно производство е развил продължителна адаптационна реакция с тревожно-
депресивен облик на изживяванията, с променлива интензивност, съответно на динамиката
и промените в него, до окончателното му оправдаване, като негативните му изживявания не
са отзвучали напълно и към настоящия момент. Изпитал е неудобства от социалния резонанс
на случващото се, притеснения за семейството и родителите си, финансова несигурност от
напускане на постоянната си месторабота. Налице е засилена психологическа потребност от
спокойствие и защита от неблагоприятни външни въздействия, стремеж към постигане на
устойчиво емоционално състояние, заемане пасивна житейска позиция, избирателност в
контактите, загуба на увереност, опасения, нужда от усещане за повече безопасност, страх от
по-нататъшни разочарования и от загуба на влияние и престиж. За травматичния характер
на преживяното е показателно според вещото лице и покачването на индекса на тревожност
по време на споделянето.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза и от обясненията на
вещото лице в открито съдебно заседание пред СОС се установява следното - няма
причинно-следствена връзка между преживения от ищеца стрес от наказателното
производство и острия панкреатит, метаболитния синдром и изявения панкреатогенен
захарен диабет тип 3 с. при ищеца. Чрез процеса невроцепция ищецът е оценил стресорите
от наказателното производство като неживотозастрашаващи и успешно се е адаптирал
спрямо тях без реализирането на дистрес и физическа увреда. Заболяванията на пациента се
дължат на диагностицирания у него метаболитен синдром, установен преди привличането
му като обвиняем. Основна причина за изявата на метаболитен синдром е неправилният
начин на живот.
По делото са представени и писмени доказателства – медицински документи,
представляващи история на заболяване /ИЗ/ № 1593/2019 г. за проведено на ищеца лечение в
клиника по ендокринология и болести на обмяната при МИ – МВР, както и ИЗ № 316/2019 г.
5
и ИЗ № 1920/2019 г. за проведени на ищеца лечения в клиника по обща, коремна и съдова
хирургия при МИ – МВР, от които се установява, че в периода 08.01.2019 г. – 22.01.2019 г.
ищецът е лекуван в клиника по обща, коремна и съдова хирургия при МИ – МВР с диагноза
остър панкреатит, в периода 05.02.2019 г. – 08.02.2019 г. е лекуван в клиника по
ендокринология и болести на обмяната при МИ – МВР с диагноза захарен диабет тип 2,
артериална хипертония, дислипидемия, в периода 11.02.2019 г. – 13.02.2019 г. е лекуван в
клиника по обща, коремна и съдова хирургия при МИ – МВР с диагноза друга и неуточнена
чревна непроходимост.
Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обезщетението за
неимуществени вреди напълно правилно е определено в размер от 10 000 /десет хиляди/
лева от Софийския окръжен съд. То отговаря на общоприетата предствава са
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като са взети предвид всички правнорелевантни
фактори за присъждане именно на тази сума, изброени неизчерпателно по-горе. Решението е
правилно и в отхвърлителната му част, поради което се налага потвърждаването му с
прерпащане към мотивите на първата инстанция на основание чл. 272 ГПК. С оглед
неоснователността и на двете жалби, съдът намира, че не следва да се присъждат разноски
никому, в т.ч. и на ищеца досежно заплатените от него държавна такса и адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Воден от горното, Софийски апелативен съд, ГО, седми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 614 от 29.12.2023 г. по гр. д. № 913/2022 г. по описа на
Софийски окръжен съд в обжалваната част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6