РЕШЕНИЕ
гр. София, 29.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на пети
юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия: Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 11134 по описа за 2018 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата П.А.П. твърди, че на 11.09.2017 г. около 21.10 часа в гр.
София, в района на спирка „Национален център по р.” пострадала като пътник в
автобус на градския транспорт, с марка „БМЦ”, модел „220 СЛФ”, и рег. №*******,
управляван от Л.Л.Н.. В исковата молба се сочи, че водачът потеглил от спирката
без да се увери, че всички пътници са слезли или са се качили в превозното
средство, затворил вратите, като заклещил десния крак на ищцата. След това потеглил, а ищцата била завлечена от
автобуса. Вследствие на това, претърпяла подробно описаните в исковата молба
неимуществени вреди. Излага, че понесла
и имуществени такива, изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване в общ
размер на сумата от 4546 лева. Твърди, че поведението на водача било
противоправно и виновно. Образувано било и наказателно производство, приключило със споразумение, по
силата на което водачът Н. се признал за виновен за ПТП, при което пострадала П.П.. В исковата
молба се твърди още, че ищцата отправила с писмена молба – претенция с № 99 –
1010 от 02.03. 2018 г., до застрахователя на гражданската отговорност на
виновния водач – ответника ЗАД „ ОЗК – з.” АД, с когото към датата на ПТП било
налице валидно застрахователно правоотношение, като й било определено от същия обезщетение в размер на 20 000
лева – писмо, изх. № 99 – 2126 от 27.04.2018 г. Ищцата излага, че плащане на
тази сума не било извършвано, а отделно от това, не е приела така определената
сума за достатъчна да обезщети претърпените от нея болки и страдания. Съобразно
с изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „ОЗК – з.” АД
да й заплати следните суми: сумата от 120 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 11.09.2017
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.04.2018 г. – датата
на извънсъдебно определяне на обезщетение от ответника, до окончателното
изплащане, както и сума в размер на 4546 лева, представляваща обезщетение за понесени
имуществени вреди – разходи за лечение и възстановяване, вследствие на ПТП от
11.09.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2018
г., до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски за настоящото
производство.
Ответникът ЗАД „ ОЗК – з.” АД
оспорва исковете, като поддържа, че ищцата не е претърпяла
неимуществените вреди, извън тези, обхвани от диспозитива на влязлото в сила
споразумение по наказателното дело. Заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като твърди, че пострадалата се е движила много бавно и в
последния момент е започнала да слиза, респективно да се качва в автобуса и
така водачът не бил могъл да я забележи. Сочи още, че ищцата е започнала да
слиза, респективно да се качва, когато автобусът вече бил потеглил. Оспорва
иска за неимуществени вред по размер, за който счита, че е прекомерен и
несъответстващ на търпените вреди и приноса на пострадалата. Ответникът оспорва
и претенцията за имуществени вреди като неоснователна и недоказана, тъй като намира, че две плащания
за избор на екип в общ размер на 1800 лв., не се доказвали, а и сторването на тези разходи не било
необходимо за правилното лечение на ищцата, поради което съставлявали свободен
избор, за който застрахователят не следвало да плаща обезщетение. Твърди също,
че не всички разходи са сторени за лечение на травмите от процесното ПТП, и в
частност - оспорва сумата от 1666 лева за имплант, който е
направен заради претърпян от ищцата битов инцидент без връзка с ПТП от
11.09.2017 г. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП. Претендира присъждане
на разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и релевантния закон установи следното от фактическа и правна страна:
Така
предявените искове са допустими съгласно изискванията на чл. 498 КЗ /в сила от
01.01.2016 г. / вр с чл. 380 КЗ / в сила от 01.01.2016 г./. Увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение,
следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция, която процесуална предпоставка в настоящият случай
безспорно е налице, видно от молба, вх. № № 99 – 1010 от 02.03. 2018 г.,
изходяща от ищцата П.А.П.. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда. Видно от молба / л. 27 /, вх. № 99 – 2295 от 09.05.2018 г. ищцата е
заявила, че не е съгласна с определеното й с писмо, изх. № 99 – 2126/
27.04.2018 г. обезщетение в размер на 20 000 лева, както и че ако бъде извършено плащане, ще
счита същото за частично. Претенция била отправена и за репариране на
имуществените вреди в размер на 4546 лева, за които от застрахователя
обезщетение не било предлагано, предвид изрично посоченото в писмото отговор на
л. 26, което касае единствено и само неимуществените вреди. Изложеното има
значение не само за допустимостта на исковите претенции, но и за датата, на
която изпада в забава застрахователя за плащане на обезщетението за вреди – в
случая на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ / в сила от 01.01.2016 г./ вр. с
чл. 496, ал. 1 КЗ / в сила от 01.01.2016 г./, тази дата е изтичане на тримесечния срок за определяне
и изплащане на обезщетение, който тримесечен срок е започнал да тече от датата
на извънсъдебната претенция – 02.03.2018 г., и е изтекъл на 02.06.2018 г. Ето
защо от 02.06.2018 г. се дължи
обезщетение в размер на законната лихва при основателност на главните искове за обезвреда.
Като безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между страните, по реда чл. 146 ГПК, са отделени
следните, релевантни за спора обстоятелства /елементи от фактическия състав на
деликта/ – настъпилото на 11.09.2017 г. ПТП /деянието/, неговата
противоправност, вината на делинквента Л.Н. и част от неимуществените вреди,
изразили се в средна телесна повреда, изразяваща се в размачкване на дясната подбедрица и открито счупване на
костите на дясната подбедрица, които травматични увреждания в съчетание довели
до трайно затруднение в движенията на долен десен крайник за повече от 30 дни,
както и средна телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване на част от
тялото, а именно на долен десен крайник, предвид проведени поредица хирургични
манипулации с цел отстраняване на
некротични тъкани и реинплантация на кожни присадки. Сочените елементи се установяват и от
надлежните писмени доказателства по делото, и в частност – споразумение по чл.
383 НПК, което има последиците на влязла в сила присъда. При това положение по
аргумент от чл. 300 ГПК споразумението е задължително за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието относно осъществяването му, неговата
противоправност, вината и авторството. Когато вредите са съставомерна последица
на деянието, както е и в процесния случай, те също са обхванати от
доказателствената сила на споразумението в наказателното производство. Установена
при това положение е и причинно следствената връзка на описаните в присъдата,
респективно споразумението, вреди и
деянието. Видно от текста на одобреното от Софийски районен съд споразумение с
протоколно определение от 04.10.2018 г. / влязло в сила на сочената дата,
предвид че не подлежи на обжалване и протест/, постановено по н.о.х.д. № 10253
по описа за 2018 г., подсъдимият Л.Л.Н. се е признал за виновен за това, че на
11.09.2017 г. около 21.10 часа в гр. София при управление на моторно
превозно средство - автобус на „Столичен
автотранспорт” ЕАД, марка „БМЦ”, модел „220 СЛФ” с рег. №*******, пътуващ по
линия 45, с посока на движение от бул.
„ Овча купел” по ул.”Любляна” към бул.”Никола Петков” и спирка СКГТ „Национален
център по р.” с № 0095 нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 68, ал. 2 ЗДвП, а
именно:” Водачът на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява
възможност за безопасно качване и слизане на пътниците”, като Л.Л.Н. предприел
затваряне на вратите на автобуса и потеглил без да се увери чрез дясното странично огледало, че няма качващи се или
слизащи пътници и по този начин не осигурил
на качващата се пътничка П.А.П. възможност за безопасно качване и по
непредпазливост причинил на настоящата ищца, подробно описаните по – горе
травматични увреждания.
Механизма на самото ПТП е установен
в хода на настоящия процес от изслушаната съдебна – автотехническа
експертиза / САТЕ /, която не е оспорена от страните и съдът кредитира като
обективна, компетентна и пълна. Вещото
лице дава заключение, че пострадалата пешеходка се е качвала към средната врата на автобуса с цел да се
качи в него. Когато е стъпила на първото стъпало водачът затворил вратите, а
десният крак бил захванат от вратата на автобуса. Тялото на ищцата останало
извън салона. Водачът на автобуса е потеглил и е повлякъл пешеходката. След
известно време тя е изпаднала от захвата на вратата. Причина за ПТП са
субективните действия на водача на автобуса.
Ответникът ЗАД „ОЗК – з.” АД не оспорва, че е материалноправно
легитимиран да отговаря по така предявения пряк иск по чл. 432 КЗ/ в сила от
01.01.2016 г./, в качеството си на застраховател на гражданската отговорност на
водача Л.Л.Н.. Съществуващото към датата на ПТП – 11.09.2017 г., валидно
застрахователно правоотношение, е възникнало по силата на застрахователна
полица № BG/23/117002118467,
с начална дата на покритие 01.08.2017 г. Соченото обстоятелство се установява и
от приетата по делото Справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд на л. 47 от делото.
Предвид изложеното, спорни между
страните в настоящото производство са останали твърдените в исковата молба
неимуществени вреди, извън установените
с влязлото в сила споразумение, пряката им причинна зависимост от процесното ПТП, размера на дължимото
обезщетение; имуществените вреди и пряката им причинна зависимост от ПТП от
11.09.2017 г.
Приета е в хода на съдебното
дирене и съдебно – медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от
страните и съдът възприема като безпристрастно, компетентно и пълно. Според
вещото лице, което е извършило личен преглед на ищцата на 21.06.2019 г., П.П.
се придвижвала много трудно самостоятелно. Навън излизала с инвалидна количка.
Установена е деформирана дясна подбедрица с липсваща на места подкожна тъкан и
мускули. Хипотрофия на подбедрицата. Налице била пълна липса на подвижност в
дясна глезенна става, като ходилото било наведено надолу. Десният крак не
участвал в процеса на ходене. По кожата на дясната подбедрица се установявали
трофични промени по кожата, която на места била покрита с раневи корички. От
направената кожна пластика ищцата имала линеарни белези на дясната подбедрица и
ходило. По цялата повърхност на лявото
бедро и подбедрица се виждали продълговати белези с различни размери от
донорното място за свободна кожна пластика. В дясната колянна става движенията
били ограничени при свиване от 80 градуса,
при норма 140 градуса. Претърпените телесни увреждания – размачкване на
дясна подбедрица; открито счупване на костите на дясна подбедрица и травматичен
деколман / отлепване на кожата / стояли в пряка причинна връзка с ПТП от
11.09.2017 г. Според СМЕ през първите 4 месеца от периода на лечение ищцата е
търпяла интензивни болки и страдания. По отношение на уврежданията на дясната
подбедрица при П.П. било проведено следното оперативно лечение: поставяне на
външен фиксатор на дясната подбедрица за стабилизиране на счупването на
костите; неколкократно изрязване на мъртви тъкани от дясната подбедрица;
извършване на свободна кожна пластика за покриване на кожните дефекти и отстраняване
на външния фиксатор. През периода на лечение ищцата претърпява битов инцидент и
получава счупване на дясна бедрена кост. За това, нестоящо в пряка причинна
връзка с ПТП счупване на П.П., е поставена метална остеосинтеза – пирон и
винтове. Прогнозата за възстановяване от
травмите, получени при процесното ПТП, според заключението на СМЕ, е, че
предвид тежестта им, възстановяване на функциите на десния долен крайник в
областта на колянна и глезенната става не се очаква. По отношение на разходите,
претендирани за репариране, вещото лице сочи, че същите са били необходими за
правилното протичане на лечебния процес. Не се установявало от медицинската
документация преди ПТП ищцата да е имала някакви придружаващи заболявания,
които да са повлияли на начина на
протичане и продължителността на лечение на ищцата. При изслушването си по реда
на чл. 200 ГПК, вещото лице уточни, че
кракът на ищцата е напълно неизползваем за ходене. Ако премине през
оперативна намеса, ходилото би се изправило и би могло да служи единствено като
опорен крак, но не и да възстанови функционалността си. Второто счупване се е случило
5 месеца след първото, когато ищцата е прохождала и е паднала в банята. Това
счупване нямало отношение към прохождането от предишното, получено при ПТП, тъй
като първично кракът бил функционално деформиран в глезена. Излага също, че при
раневия проблем, който имало при ищцата, р.та била безсмислена. За фактурата от
21.03.2018 г., установяваща закупуване на бедрен пирон на стойност 1666 лева,
вещото лице сочи, че се отнася към лечението на второто счупване, получено при
битовия инцидент.
Събрани са и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Л.Л.Н. и Л.В.А.. Свидетелят
Н. е водачът – делинквент и предвид влязлото в сила споразумение по н.о.х.д. №
10253/2018 г. на СРС, НО, 93 състав, съдът не намира за необходимо да обсъжда
тези показания отделно, тъй като релевантните за спора факти се установяват от
надлежните писмени доказателства.
Свидетелят Л.А.установява, че ищцата имала пълна нужда от чужда помощ –
за къпане, тоалет, тъй като била с памперси. Свидетелката и ищцата живеят
заедно и Л.А.установява, че кракът я болял – купували обезболяващи. Ищцата
прекарала 2 – 3 месеца в болници. Сочи, че П.П. плачела и изпитвала
непрекъснати болки. Пострадалата не можела да излиза сама с инвалидната количка,
трябвало близките й – свидетелката и синът на ищцата, да я изведат навън. Иначе
стояла по цял ден в къщи. Съдът дава вяра на тези показания, тъй като същите са
лични, непредубедени и не се
опровергават от останалия, събран по делото доказателствен материал.
Като съобрази конкретно
установените по делото травматични увреждания на ищцата П.П., описани подробно
по – горе при обсъждане на заключението на СМЕ и свидетелските показания;
прогнозата, че няма да се възстанови функционалността на десния крак поради
деформациите в глезенната става; необходимостта от втора операция, която да
осигури единствено изправяне на ходилото, за да служи пострадалия при ПТП крак
само за опорен, което не съставлява нова, бъдеща вреда; необходимостта ищцата
да се обгрижва непрекъснато от близките си, поради невъзможността за
самостоятелно придвижване и битово самообслужване; продължаващите болки; обстоятелството, че към
датата на ПТП П.П. все пак била в трудоспособна възраст / 60 годишна / ; стандартът на живот в страната и средностатистическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането – 2017 г., които
показват съгласно официалните данни на НСИ и размера на минималната работна
заплата, тенденция в подобряване на икономическите показатели и стандарта на живот,
съдът на основание чл. 52 ЗЗД определя
обезщетение в размер на 90 000 лева, което намира за справедливо да
репарира търпените от П.П. болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, като за разликата над сумата от 90 000
лева до пълния претендиран размер от 120 000 лева искът за неимуществени
вреди следва да се отхвърли като неоснователен. Тук е мястото да се
отбележи, че възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно, тъй като ответникът
ЗАД „ ОЗК – з.“ АД не е установил пълно и главно, че ищцата обективно е
предизвикала, улеснила или допринесла с поведението си, настъпването на
вредите, наред с поведението на прекият им причинител.
Предвид частичната основателност на главния иск за неимуществени вреди
за сумата от 90 000 лева, на уважаване подлежи и акцесорната претенция за
законна лихва, считано от 02.06.2018 г. до окончателното изплащане. По аргумент
от чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ / в сила от 01.01.2016 г./,
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли за периода 27.04.2018 г. до
01.06.2018 г. / включително /, като неоснователен, предвид изложените по – горе
съображения за датата, на която застрахователят изпада в забава.
По имуществените вреди:
От
представените на л. 20 – л. 22 от делото фактури, ведно с касови бонове към тях, се установява, че ищцата П.П. е
заплатила следните суми: сумата от 640 лева на 05.10.2017 г. за голям
остеосинтезен пакет ; сумата от 440 лева на 02.11.2017 г. за медицински
консумативи и сумата от 1666 лева на 21.03.2018 г. за реконструктивен бедрен
пирон с винтове. По отношение на сумите по първите две фактури, СМЕ установява,
че са били необходими извършените разходи за правилното лечение на травмите на
ищцата от ПТП, настъпило на 11.09.2017 г., а фактурата на л. 22 за сумата от 1666 лева, установява
плащане за медицински консумативи, което
е направено заради второто счупване на бедрената кост, което е претърпяла
ищцата при битов инцидент и което не стои в пряка причинна връзка с процесното
ПТП. Претендираните общо 1800 лева за избор на екип не се доказаха документално
по настоящото дело. Ето защо претенцията за
имуществени вреди е основателна и доказана до размера на сумата от 1080 лева
/ 640 лв. + 440 лв./, като за разликата
до пълния заявен размер от 4546 лева следва да се отхвърли като неоснователна.
На
уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от
1080 лева, считано от 02.06.2018 г. до окончателното изплащане. По аргумент от
чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ / в сила от 01.01.2016 г./, искът
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли за периода 21.03.2018 г. до
01.06.2018 г. / включително /, като неоснователен, предвид изложените по – горе
съображения за датата, на която застрахователят изпада в забава.
По разноските:
Ищцата е претендирала
присъждане на разноски за настоящото производство, включително за процесуално представителство, осъществено
безплатно по реда на чл. 38 от ЗАдв. ( на л. 274 от делото е приложен Договор
за правна защита и съдействие, в който е вписано, че защитата се осъществява безплатно на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за СМЕ и САТЕ в общ размер
на 263,26 лева. На адвокат Я.Д.Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 3262,40 лева, определено по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно с уважената част от исковете.
На ответника разноски се
следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска,
в размер на 1066,75 лева – депозити за
вещи лица по СМЕ, САТЕ, свидетел и адвокатско възнаграждение. Възражението по
чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е под минималните размери, установени с Наредба № 1/2004 г.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът ЗАД „ ОЗК – з.” АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
сумата от 3643,20 лв. – държавна такса
за уважената част от исковете
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ ОЗК
– з.” АД, ЕИК *******, да заплати на
П.А.П., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ /в сила от
01.01.2016 г./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 90 000
лева / деветдесет хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП
от 11.09.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
02.06.2018 г., до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл.
432, ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за разликата над сумата от 90 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000
лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената главница, както и искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 27.04.2018 г. до 01.06.2018 г./включително/, като неоснователни.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ ОЗК
– з.” АД, ЕИК *******, да заплати на
П.А.П., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ /в сила от
01.01.2016 г./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 1080
лева / хиляда и осемдесет /, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – разходи за медицински консумативи, вследствие на ПТП от
11.09.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2018
г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове по чл. 432,
ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
разликата над сумата от 1080 лв. до пълния предявен размер от 4546 лв., ведно
със законната лихва върху отхвърлената главница, както и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 21.03.2018 г. до 01.06.2018 г./включително/, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Застрахователно акционерно дружество „ ОЗК – з.” АД, ЕИК *******, да заплати на П.А.П., ЕГН **********, сумата от 263,26 лева – разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П.А.П., ЕГН **********, да
заплати на Застрахователно акционерно
дружество „ ОЗК – з.” АД, ЕИК *******, сумата от 1066,75 лева – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК Застрахователно акционерно дружество „ ОЗК
– з.” АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 3643,20 лева - държавна
такса за уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК Застрахователно акционерно дружество „ ОЗК
– з.” АД, ЕИК *******, да заплати на адвокат Я.Д. ***, ЕГН **********, възнаграждение за осъществена безплатна
правна защита на ищцата П.П. по чл. 38
ЗАдв., в размер на 3262,40 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: