Р Е Ш Е Н И Е
№261075/9.11.2020г.
Гр.Варна,09.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII - ри състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2735 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
ВРС е сезиран с искова молба, депозирана от ищеца по делото с искания намиращи правното си основание в
разпоредбите на чл. 344, ал. 1 т. 1, т. 2, т. 3 КТ и
чл. 221, ал. 2 КТ. Предявеният главен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
обуславящ спрямо всички останали заявени –обусловени
от изхода по първия иск. Ищецът по делото - П.С.П., ЕГН **********,*** чрез процесуален представител –
адвокат от ВАК - Д.Х.,***
е предявил исковете си против ответната страна - **********, със седалище и адрес на управление: *, представлявана
от Г. Я. Н.Изпълнителен директор.
Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени правно релевантни
факти и обстоятелства: Ищецът Пл. П. твърди, че е бил
в трудово правоотношение с ответната ИАРА по силата на сключен между страните в
исковото производство Трудов договор № №32/07.02.2014г. ТПО продължило до дата
31.01.2020г., когато на ищеца била връчена Заповед № 7/31.01.2020г. С тази
заповед работодателят наложил на ищеца дисциплинарно наказание „Уволнение” на
основание чл. 190, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда и прекратил трудовото правоотношение
на П.. Ищецът намира уволнителната заповед и
извършеното с нея уволнение за незаконосъобразни поради многобройни нарушения
на материалния закон. С оглед горното, в законоустановения за това срок ищецът
е сезирал РС Варна с обуславящия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ведно с
обусловените искове а именно: Конкретните твърдени
факти от ищеца са следните: П.П. търсил да си закупи нов автомобил, харесал си
един в гр. *и тъй като знаел, че негов познат И. Д.често пътува до *се уговорил
с него да му се обади при следващо пътуване натам и да
пътуват заедно. На 30.01.2020 г. около 11 ч. ищецът отишъл до Провадия с личния си автомобил, оставил го там
на паркинг и се качил в колата на И. Д.(джип **) и двамата тръгнали за *, като И.
Д.шофирал. По пътя за *спрели до село Бъзън, защото
шофьорът му казал, че има работа в селото за няколко минути. Влезли в селото в
някакъв стопански двор, И. Д.спрял на входа и там
видели три коли на ИАРА. В този момент И. Д.казал на ищеца, че „ ще има проблем“ а на въпроса „Защо ?“ той отговорил, че има някаква риба в колата. Тогава
ищецът се обърнал и видял, че действително в задната част на автомобила има
риба. Ищецът питал Ив. Д.дали има документи за рибата, И. Д.отговорил че има,
но не са в него. След като паркирали в двора двамата
слезли от колата и ищеца поздравил своите колеги, двама от които познавал
визуално от семинари, на които ходили заедно. Те питали ищеца
какво има в колата и той им отговорил, че вътре има риба. След като
проверили автомобила, служителите на ИАРА казали, че трябва да пишат акт на И.
Д.. Тогава ищецът отишъл при И. Д.и му казал, че ще му пишат акт и да им окаже
пълно съдействие. След това ищецът си тръгнал от мястото, защото нямал
отношение по този случай. Твърди се от ищеца, че не е допуснал нарушение на
трудовата дисциплина, за което да му бъде налагано
наказание. Не отговаряло на истината твърдението в заповедта за наказание, че
ищецът не се е явил на работа. На 30.01.2020г. по
график ищецът бил на работа във Варненска област. На
този ден (30.01.2020г.) ищецът извършил инспекция на риболовен кораб на
пристанище, за което имало съставен доклад. Проверката била извършена от 8.50ч.
до 9.20ч. съвместно със С. Н.- колегата на ищеца. Не отговаряло на истината, че
със свои действия ищецът бил злоупотребил с доверието и уронил доброто име на работодателя. Поради горното ищецът оспорва
законосъобразността на процесната заповед на следните
основания: 1. На първо място твърди, че работодателят не бил изпълнил
задължението си вменено му от чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда, а именно: „Работодателят е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.“ В процесния случай било налице
абсолютно отменително основание. Работодателят започнал процедура по искане на
обяснения от ищеца на 31.01.2020г., в деня в който била издадена и връчена
процесната заповед. От горното, според ищеца,
можело да се направи основателния извод, че работодателят не се запознал с
всички обстоятелства и доказателства, касаещи дисциплинарното производство,съответно не спазил задължението си, вменено му от закона
да оцени посочените доказателства, за да може да прецени има ли реално
допуснато нарушение, каква е неговата тежест и какво съответстващо наказание да
бъде наложено. Посочената процедура била установена с оглед събирането на
допълнителни данни във връзка с констатираното нарушение на трудовата
дисциплина, за да бъде подпомогната преценката на вече
налични доказателства. По този начин субектът на
дисциплинарната власт можел по-точно да съобрази всички обстоятелства, при
които нарушението било извършено и отношението на работника или служителя към
нарушението (с оглед точното определяне на дисциплинарното наказание според чл.
189, ал. 1 КТ), а и този способ бил единственото средство на защита на
подлежащия на наказание преди налагането му. Видно било, сочи ищецът, че
от него били поискани обяснения само формално, в противоречие със закона и
задължителната съдебна практика. На ищеца не било предоставено достатъчно време
за отговор. В рамките на часове му били поискани
обяснения, ищецът бил изслушан от работодателя и работодателят му наложил
наказание „Уволнение“ със заповед, без да има време да
събере необходимите доказателства за изясняване на ситуацията и прецени
тежестта на евентуално допуснатите от служителя нарушения, както и тяхната
тежест. В контекста на изложеното по-горе ищецът цитира част от относимата към
спора съдебна практика а именно: „Когато обяснението е поискано преди връчване
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, с него ищецът е запознат
със съществените елементи на допуснатото нарушение, където то е индивидуализирано, на ищеца е предоставено достатъчно време за
отговор и той се е възползвал от правото си да изложи съображения по
съответното нарушение, обстоятелството че заповедта за уволнение не препраща
към писмото, с което са поискани
обясненията, не води до немотивираност на същата, защото ищецът вече е бил
осведомен и запознат с конкретното нарушение.“ (Решение № 7 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 1393/2017 г., III г.
о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов).Поради
изложеното по-горе ищецът молби ВРС да отмени атакуваната ЗАПОВЕД за
прекратяване на ТПО поради неспазване на разпоредбите на чл. 193, ал. 1 КТ, без да се разглежда по същество
законосъобразността на уволнението. В условията на евентуалност, ако ВРС
прецени, че няма допуснато процесуално нарушение по чл. 193, ал. 1 КТ ищецът
твърди, че са налице и други многобройни нарушения на закона при издаване на процесната заповед. На
първо място ищецът се спира върху правните доводи затова, че уредбата на
дисциплинарната отговорност е изградена върху принципа за съответствие на
тежестта на наказанието с тежестта на нарушението. При
налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение“ по смисъла на чл. 190 КТ работодателят,
сочи ищецът, че неоснователно е наложил най-тежкото наказание, без да е преценил тежестта на нарушенията. Работодателят
допуснал нарушение, като не се съобразил и не изпълнил изричните указания на чл.189 от Кодекса на
труда. От евентуално допуснатото от ищеца нарушение за работодателят не
били настъпили и не можело и да настъпят неблагоприятни последици, определящи
нарушението като достатъчно тежко, за да бъде санкционирано с най-тежкото
дисциплинарно наказание. Не давало основание за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание и проявеното от ищеца отношение към трудовия процес –
ищецът нямал налагани предходни дисциплинарни наказания с влязла в сила заповед. Твърди се още, че работодателят не бил взел
предвид чистото дисциплинарно минало на ищеца. За близо шест години работа в „ИАРА” ищецът нямал нито едно наложено дисциплинарно наказание. Затова и налагане
на наказание по смисъла на чл. 190, ал.
1, т. 7 от Кодекса на труда -
други тежки нарушения на трудовата дисциплина ищецът намира за несъстоятелно.Ищецът се е позовал още на т.нар. обичайна практика при
работодателя за оценка на работата на всеки служител, която се извършвала
периодично - на всеки 6 (шест) месеца. При
тези извършвани периодични атестации ищецът получавал отлични оценки за
качеството на своята работа. Изложеното обуславяло извод, че работодателят
прекратил трудовото правоотношение в нарушение на чл. 189 КТ, без да съобрази тежестта на
дисциплинарното нарушение и обстоятелствата при които е извършено. При тези
фактически и правни твърдения и доводи , ищецът
обобщава в исковата си молба, че предявеният иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ следва да се уважи като основателен -дисциплинарното уволнение
било извършено в нарушение на закона, поради което заповедта за дисциплинарно
уволнение следвало да бъде отменена. Процесната заповед била издадена в
противоречие със закона и задължителната практика, постановена по реда на чл.290 ГПК от ВКС, а именно: цитат:„Преценката на тежестта
на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение
към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната
дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение,
с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното
отношение на работника /служителя/ към конкретното неизпълнение. При
преценка на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможни неблагоприятни последици за работодателя.“ (Решение № 75 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5735/2014 г., IVг. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова)“. На второ място, в атакувания от ищеца акт работодателят не бил спазил
изискванията на чл.195, ал.1 КТ- задължителните
реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, времето на извършване, вида на
наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага.
Липсата на само един от посочените реквизити бил
достатъчен, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание се явявала незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал.
1 КТ била императивна. Описаните твърдения сочи ищецът, че са:
„в разказвателна форма без конкретика“, поради което и при така формулираните
причини за налагане на дисциплинарно наказание, не можело да бъде извършена
преценка какво действително било вмененото на ищеца като дисциплинарно
нарушение, което не било индивидуализирано с изискуемите от закона обективни и
субективни признаци. Не били посочени в
процесната заповед онези задължения, съдържащи се в длъжностната характеристика
и определящи трудовата функция на ищеца, неизпълнението на които се
твърди от работодателя, че било в нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на 190, ал. 1, т. 7 КТ. Нормата на чл. 195, ал. 1 КТ подчертава отново ищецът, че е императивна и неизпълнението й при издаване
на заповед за дисциплинарно наказание не се санира с въвеждане на липсващите
фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването
им. Последователна, заявява още ищецът в исковата си молба, че е практиката на
Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ, основаваща се на съображението за очертаване на
фактическите основания за дисциплинарно наказание чрез мотивиране на заповедта
за налагането му съобразно изискуемите елементи. Немотивирането на акта за
наказание по чл. 188, т.3 КТ от работодателя рефлектирало и върху изпълнението
на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ - за снемане
обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание. При
положение, че наказващият орган не бил уточнил
нарушението от обективна и субективна страна, той, твърди ищецът, че не би
могъл да иска обяснения за осъществяването му. Предвид взаимната обусловеност
между мотивирането на дисциплинарното наказание по реда на
чл. 195, ал.1 КТ и точното и пълно определяне на въпросите, на които служителят
трябва да отговори при изискването на обяснения, не можело да се приеме в
случая, че наказанието било наложено съобразно предвидените в КТ формални
изисквания за законност. Според ищеца не би могло и да се приеме, че
нарушението и неговото осъществяване са ясни, при положение, че
те не били отразени в обстоятелствената част на заповедта по чл. 188, т.
3 КТ. Знанието или незнанието на обстоятелствата около дисциплинарната
простъпка не били въведени от законодателя като конститутивни елементи на
заповедта, като правна значимост имали единствено отразените в мотивите на
дисциплинарната заповед фактически обстоятелства, формиращи съставите на
визираните в чл. 187 КТ нарушения на трудовата
дисциплина. Немотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
съгласно чл. 195, ал. 1 КТ правело невъзможен правораздавателния контрол
досежно нейната законосъобразност, както и значително затруднявало възможността
наказаният служител да организира адекватна защита в процеса, тъй като не му били известни конкретните факти и обстоятелства,
мотивирали работодателя към издаване на заповедта и наличието на които
служителят следвало да опровергава в съдебното производство. Това създавало и
значителни затруднения на съда при извършване преценката по допустимостта и
относимостта на ангажираните от страните
доказателства. Мотивите били задължителен елемент от заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, формално изискване, въведено с императивна правна
норма, чието неспазване опорочавало самата заповед и я
правело незаконосъобразна само на това основание. Съдът не би могъл да разгледа
спора по същество, твърди ищецът, при положение, че не бил ясен
и точно определен предметът на съдебния контрол. Това налагало и съдът да следи
служебно за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал.
1 КТ на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В заключение, на
последно място в исковата си молба ищецът сочи, че съгл. разпоредбата на чл. 186 от КТ, трудовата дисциплина е
обобщаващо понятие за съвкупността от задълженията на работника/служителя по
трудовото правоотношение. В по-тесен
смисъл, трудовата дисциплина се свеждала до задълженията, които характеризират
трудовата функция на работника/служителя, т.е. задълженията, които сочат как
трябва да се изпълнява трудовата функция. Тя представлявала съвкупност
от норми, които уреждат задълженията на работника/служителя по трудовото правоотношение
и последиците от тяхното виновно неизпълнение, като именно виновното
неизпълнение на трудовите задължения - на което и да е задължение на
работника/служителя по трудовото правоотношение, представлявало нарушение на трудовата дисциплина. Това виновно неизпълнение като всяко правонарушение било виновно противоправно деяние.
Субект на нарушението можел да бъде само работник/служител, т.е. лице, което
предоставя работната си сила по трудово правоотношение. Обект на дисциплинарно нарушение можело да бъдат само задължения на
работника/служителя по трудовото му правоотношение със съответния
работодател. В процесната заповед,
твърди ищецът Пл.П., че няма посочени конкретни трудови задължения, вменени на
ищеца по длъжностна характеристика, които той да е нарушил.Поради незаконното
уволнение Пл.П. заявява, че е останал останал без работа и доходи от
31.01.2020г. Поради горното и на основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда
след отмяната на незаконосъобразната заповед за уволнение, предмет на обуславящия
иск, ищецът желае работодателя да бъде
осъден да заплати на Пл.П. обезщетение в размер на 4 950лв..,
формирано по следния начин: Брутното трудово възнаграждение при
ответника по делото от 825 лв. месечно за максималния шестмесечен период,
предвиден от законодателя от 31.01.2020г. до 31.07.2020г.Според
процесната заповед работодателят удържал едно брутно трудово възнаграждение на
ищеца като обезщетение. Желае се и е оправено искането съдът да осъди ответника
да плати /възстанови/ на ищеца едно брутно трудово възнаграждение, удържано на
основание незаконосъобразната заповед за уволнение, предмет на настоящия трудов
спор.
При тези твърдения и ищецът е отправил ИСКАНИЯТА си до РС Варна съгласно
нормата на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК:
1. Да бъде постановено Решение постановите решение, с което да бъде
отменена като незаконосъобразна Заповед №7/31.01.2020г., за прекратяване на
трудово правоотношение и уволнението, извършено с нея на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
2. Да бъде възстановен ищеца на длъжността „********** „ в сектор „**********“
в отдел „**********към Главна Дирекция „************“ в **********, длъжността,
която е заемал преди уволнението при условията на постоянен трудов договор и
пълно работно време на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
3. Да бъде осъден ответника работодател - ********** да заплати на ищеца
обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение в размер на 4
950 лв., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ за срок от шест месеца (от 31.01.2020г. до 31.07.2020г.), ведно
със законната лихва върху него, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата.
4. Да бъде осъден ответника да плати /възстанови/ на ищеца едно брутно
трудово възнаграждение, удържано на основание незаконосъобразната заповед за
уволнение, предмет на настоящия трудов спор,на осн.
чл. 221, ал. 2 КТ.
Обективирано е искане на ищеца да бъдат присъдени направените по делото
съдебно деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.В
подкрепа на твърденията и исканията си ищецът желае по делото да бъдат
допуснати като писмени доказателства представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на документи,да бъде допуснато
събиране на гласни доказателства,обективирано е искане с правно основание
чл.190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи ЛТД на ищеца, , както и пълната преписка по дисциплинарното производство, да бъде допусната и назначена
съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, което след запознаване с
приложените по делото доказателства и тези при ответника да даде заключение за
размера на последното БТВ на ищеца за пълен отработен месец, както и да изчисли
размера на обезщетението по чл. 225,
ал. 1 КТ.Желае се още на ищеца да бъде дадена
възможност в съдебно заседание да представи оригинала на трудовата книжка на
ищеца за извършване на справка относно сключването на трудови договори след
датата на уволнението, както и на осн. чл. 143, ал. 2 ГПК да му бъде дадена
възможност след запознаване със становището на ответната страна да направи
допълнителни пояснения, както и евентуално да поиска ангажирането на допълнителни
доказателства. Последното уточнение което е направено в исковата молба, е че
макар адреса на управление на ответника да е в гр. Бургас, то по трудов договор
на ищеца е определено място на работа в гр. Варна,поради
което ищецът счита, че компетентен да разгледа настоящия трудов спор е
Варненски районен съд и затова е предявена исковата молба във ВРС.
Ответната страна - ********** /ИАРА/, с БУЛСТАТ *****, с адрес: ***** представлявано от доц. д-р Г. Н., в
качеството му на Изпълнителен директор, чрез пълномощника - старши юрисконсулт К. П., в срока по чл.131 ГПК е депозирала писмен отговор.Спирайки
се на исканията на ищеца, правилно възпроизведени в отговора на искова молба,
ответната ИАРА оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и
ищецът да бъде осъден да заплати на ИАРА направените по делото съдебно
деловодни разноски. Изразено е следното писмено
становище:1. Обективно кумулативно предявените искове ответникът намира за допустими, но същите неоснователни.1. Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна в отговора на искова
молба е застъпено следното становище: Действително, не отрича
ответникът, че ищецът е заемал по трудово правоотношение длъжността **********
в „сектор *******“ в отдел „****“-гр.Бургас към Главна
дирекция „*******“ в ИАРА, като с трудовия си договор лицето подписало
длъжностна характеристика- неразделна част от същия. Правоотношението
възникнало на 07.02.2014 г., като видно от представения от ищеца препис от
същия, в т.9 било записано изрично, че за неуредените моменти в договора, се
прилагат разпоредбите на Кодекса на труда, нормативните актове по прилагането
му, длъжностната характеристика и правилника за вътрешния трудов ред на агенцията. Всеки един служител, който постъпвал на
работа в ИАРА, се запознавал с приложенията към трудовия договор - длъжностна
характеристика, правилник за вътрешния трудов ред, етичен кодекс, правилник за
дейността на администрацията и др.Това правоотношение
било прекратено на 31.01.2020г. със Заповед №7/31.01.2020 г. на Изпълнителния
директор на ИАРА, считано от същата дата на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ/други тежки нарушения на трудовата дисциплина/.Преди да бъде издадена
процесната заповед, от лицето били
поискани и снети обяснения, съгласно изискванията на чл.193, ал.1
от КТ, като ищецът бил поканен да даде
същите с писмо с изх. № Z-928/31.01.2020 г. по описа на ИАРА. П.П. се явил в посочения ден и час, и предоставил такива, като за това
обстоятелство бил съставен Протокол от комисия. Заповедта за
прекратяване била издадена във връзка с констатирани нарушения от страна на П.П.,
изразяващи се в преждевременно напускане на работното място без разрешение и
без да е поискано такова, като в посочения ден лицето следвало по утвърдения
график да е на работа, като работи по сигнали постъпващи от Националния спешен
телефон 112 и да извършва рутинни проверки на водоемите във Варненска
област. Видно било,твърди ответникът, от представения
с исковата молба препис от Протокол за инспекция на риболовен кораб, че ищецът
бил на работа едва 20 минути от дължимата престация по договор - пълен работен
ден - 8 часа. Нещо повече - при съвместна инспекция между
ИАРА, БАБХ и Басейнова дирекция в склад за преработка на риба в село Бъзън,
ищецът присъствал и се легитимирал на колегите си, за да предотврати налагането
на санкции за незаконно пренасяне на риба от негов познат, с който той
нерегламентирано пътувал за гр.*.По пътя
от гр.****, от където тръгнали, до село Бъзън, служителят на ИАРА, на
длъжност ********** в „сектор ********” в отдел „********”-гр.Бургас
към Главна дирекция „******” в ИАРА пътувал в продължение на 153 км заедно със 700 кг риба, която била
на задната седалка на превозно средство. Предвид изложеното, работодателят,твърди, че мотивирано е взел решение за налагане на
най-тежкото наказание - уволнение, тъй като ищеца посредством своето
бездействие, изразяващо се в ненавременен контрол по отношение на спътника си,
допуснал извършване на нарушение на ЗРА и то в негово присъствие. Нещо повече, сочи ответника: от колеги на П., след завършване на
проверките постъпили по отделно две докладни записки до изпълнителния директор,
в които подробно се описвали обстоятелствата около съвместно
извършената проверка, на която лицето „попада“ случайно. Към докладните имало
представен снимков материал, от който било видно, че ищецът се вози в джипа на
своя приятел и то седнал непосредствено до 700 кг
риба, при това облечен в униформа. Това негово бездействие, уронвало престижа и
доброто име на работодателя, тъй като създавало
противоречиво отношение у обществото към институцията, която представлява. П.П.,
като главен специалист РК, следвало да следи стриктно за изпълнението на ЗРА и
свързаните с него нормативни актове. Вместо това той допускал извършване на
нарушение в негово присъствие и дори помагал на познатия си, да достави
продукцията до проверявания обект. Съгласно
разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ работникът или служителят бил длъжен да
бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и
изпълнява добросъвестно вменените му трудови задължения.Значението
на думата лоялен, пояснява ответника в отговора си на искова молба,че е:
честен, почтен, предан и човек който постъпва в рамките на закона. В казуса П. извършил деяние, състоящо се в превоз на риба, без
декларация за произход за превоз, в неспециализиран за дейността автомобил, в
нарушение на чл.50 от ЗРА и без да изпълни контролните си функции, съгласно
длъжността която заема. Това поведение било изцяло в противовес на
трудовите му функции, които повелявали в работно си време той да контролира да
не се извършват в поверената му част от територията на Област Варна такива
действия. Изложеното безспорно било тежко нарушение на
трудовата дисциплина, злоупотреба с доверието на работодателя, защото
последният поверил на ищеца да проверява всички документи за риболов и
риболовна дейност, да проверява превозните средства превозващи рибен ресурс и
документите към тях, да съставя актове за констатирани нарушения, да
осъществява контрол с оглед спазване на Закона за рибарство и аквакултурите,
Закона за опазване на околната среда, Закона за административните
нарушения и наказания. В случая ищецът нарушил нормите на чл. 50, ал.2, ал.З и ал.4 от ЗРА, спазването на които от трети лица,
работодателят му гласувал доверие той да контролира. По този начин той
компрометирал оказаното му доверие, като без значение било обстоятелството дали е извлякъл имотна облага
за себе си или за другиго. Несъмнено доверието съществувало между работодателя
и служителя било изгубено, защото служителя с поведението си като
гражданин нарушил горепосочените
законови норми, като укоримостта на поведението му била още по - голяма, поради
факта, че в служебните си функции следвало да следи за спазването им и да
санкционира нарушителите на същите. Изложеното ответникът обобщава, че е
тежко дисциплинарно нарушение за което законът предвижда налагане на наказание
дисциплинарно уволнение. Предвид това и според ответника е безпредметно да се
обсъжда дали вида на наложеното наказание е съразмерно на тежестта на
нарушението. В мотивите на заповедта, работодателят бил изложил констатираните
и реализирани нарушения на трудовата дисциплина, отклонение от работа,
бездействие, водещо до уронване на доброто име на работодателя, подпомагане на
трето лице в извършване на нерегламентирана дейност, като изброените
обстоятелства, довели до издаването на процесната заповед за дисциплинарно
уволнение.По изложените съображения, счита ответника
иска за отмяна на уволнението за неоснователен.
Относно иска по чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност,
становището на ИАРА е следното: Трудовото правоотношение
на ищеца било прекратено законно - при наличие на посоченото в заповедта
основание - други тежки нарушения на трудовата дисциплина, като поради
неоснователността на основния иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следвало да бъде отхвърлен и преюдициално
обусловения от него иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ - за
заплащане на обезщетение в размер на 4 950 лв., ведно със законна лихва.Предявеният
иск оспорва ответника по основание, а не по размер.Становището на ответника по обстоятелствата, на които се основават
исковете е следното: Неоснователни ответникът намира доводите на ищеца,че е нарушена
процедурата по издаване на заповедта за уволнение, тъй като същата била
спазена. От лицето /ищеца/ били поискани обяснения, обяснения били дадени и
била издадена заповедта, съгласно изискванията на Кодекса
на труда. Не отговаряли на истината и твърденията, че ищецът не бил запознат за
какви нарушения на трудовата дисциплина, работодателят търси отговорност.
Напротив - П. бил разпитван защо се отклонил
от работния процес, защо бил в автомобила на лице, превозващо риба, която не е
била придружена с необходимите документи - декларации, като твърденията му, че
„е зле с обонянието“ - ответникът намира за нелогични. Предвид количеството на
рибата - 700 кг, както и факта, че същата била непосредствено зад седалката на
която той седял, водело до единствения извод, че П. знаел какво се превозва в
автомобила, съгласил се да помогне на спътника си, не осъществил контрол, с
което бездействал, нарушил трудовата дисциплина, като не изпълнил задълженията
си и злоупотребил с доверието на своя работодател.В срока по чл. 131 ГПК е изразено становище и по доказателствата и
доказателствените искания на ищеца: Не се възразява да се приемат
приложените към исковата молба писмени доказателства.Доколкото
сумата била изчислена правилно, моли ответникът да не се допуска искането на
ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като било въпрос на
елементарна математика да бъде пресметнат размера на обезщетението за шест
месеца оставане без работа. Брутното трудово възнаграждение на лицето било с
фиксиран размер 825 лв., която сума умножена по 6 - месеците, в които лицето е
останало без работа, формирала сумата от 4 950 лв. По отношение на искането на ищеца за представяне на атестациите на
ищеца, прави ответника уточнение, че в ИАРА, съгласно Наредбата за оценяване на
служителите в държавната администрация, се нарича „формуляр за оценка на
изпълнението на длъжността от служителите", като намира същите са
неотносими към казуса, тъй като фактът на реално извършване на нарушението -
бездействие, отклоняване от работа, злоупотреба с доверието на
работодателя, констатирани към момента на проверката, докладвани от служители, присъствали към
момента на извършването й, водели до заключението на работодателя, че не следва
да продължава отношенията си с лицето за един бъдещ период. От
своя страна ответникът е направил и доказателствени искания: Представени с отговора на искова молба са следните писмени документи,
които се желае да бъдат допуснати като писмени доказателства: Длъжностна
характеристика към допълнителното споразумение №148/27.03.2019 г. към трудов
договор № 32/07.02.2014 г на лицето; Докладна записка с № Z-1104/06.02.2020 г по описа на ИАРА, с приложенията; Доклад № Z-1043/05.02.2020 г по описа на ИАРА;Протокол от изслушване на основание чл.193, ал.1 от КТ с № Z-932/31.01.2020 г по описа на ИАРА; Писмо до П.П. на основание чл.193, ал.1 от КТ. След запознаване с доклада по делото и
указанията на Съда относно доказателствената тежест в процеса, ответникът моли
за възможност да ангажира и други доказателства по делото.
В проведеното по делото открито заседание на
09.10.2020 год. адвокат Т.– процесуален представител на ищеца,моли съдът да постанови Решение,
по силата на което да отмени незаконосъобразната Заповед за прекратяване и
уволняване, на осн. чл. 344 от КТ и да възстанови ищеца на длъжност „Главен специалист”, да бъде осъден ответника да заплати съответните обезщетения. Искането на адвокат Т.е ВРС да уважи изцяло всички искови претенции, както и да
присъди направените по делото разноски. От всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства ,според адвокат Т.се е установило, че било налице незаконно
уволнение, поради което моли съдът да уважи исковата
молба и да даде възможност за писмени
бележки, в които упълномощения първоначално процесуален
представител на ищеца да изложи подробни правни доводи .
В същото съдебно заседание ответната страна, представлявана от старши
юрисконсулт П., моли ВРС да отхвърли исковете на ищцовата страна.Според
процесуалния представител на ответната страна са успяли да докажат, че уволнението било напълно законосъобразно. Предвид всички представени
доказателства – както писмени, така и гласни, според ст.юрк.П. ставало ясно, че лицето/ищецът/ е бездействало, към
момента на извършване на проверката то трябвало, въпреки че се познавало с лицето, с което пътувало, да му изиска документи за
превоза на тази риба, а по отношение на неговите твърдения, че не усетил
рибата, ст.юрк.П. акцентира, че не е видяла да представят медицинска експертиза, от която да е видно, че лицето има
проблеми с обонянието, чисто житейски не можело „ да не видиш в една кола
натоварени 700 кг риба - амур и толстолоб, …доста едри риби „ и нямало как с просто око човек
да не ги забележ
В предоставения от съда срок и двете страни по спора чрез процесуалните си
представители са представили подробни писмени бележки по същество на спора в
подкрепа на диаметрално противоположните правни тези .
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Предявените от ищеца П.П. при условията на обективно кумулативно съединяване
искови претенции с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и чл.221,ал.2 КТ са заявени своевременно, при наличие на правен интерес от търсената исковата
защита и процесуално допустими.При ясната предметна рамка на правния спор,
съдът на първо място следва да се спре върху извършеното с доклада
разпределение на доказателствената тежест между страните за да извърши съвкупен
и поотделен анализ на събраните доказателства и изведе извод затова дали
исковете са основателни и доказани или не. Видно от материалите по делото с
доклада по делото (възприет и от двете
страни като правилен) съдът е разпределил тежестта
на доказване между ищцеца и ответната страна по следния начин: на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е указал на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя както
следва:Ищецът е следвало да установи съществувалото трудово правоотношение между
страните, по силата на което е заемал сочената в исковата молба длъжност,
прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание и дата,
размера на последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението,
оставането си без работа вследствие на това уволнение за исковия период,
респективно че не е получавал трудово възнаграждение в този период, както и
твърденията си , че работодателят му е начислил и
удържал с Уволнителната заповед едно БТВ в резултат на уволнението. В тежест на
ищеца е било възложено и да установи и
докаже и размерите на предявените искове за обезщетенията, които желае да му
бъдат присъдени.В тежест на ответника съдът е възложил да докаже, че при спазване на
трудовото законодателство е упражнил правото си да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца, съответно, че са налице материално правните
предпоставки за прекратяването на ТПО на соченото основание.В
тежест на работодателя е било възложено да установи и
докаже, че уволнителната заповед е съставена след констатирано нарушение на трудовата дисциплина, провеждане на дисциплинарно
производство, че уволнителната заповед е съставена от оправомощено за това лице
и че отговоря на всички съдържателни изисквания на закона подробно изборни в КТ
/а и цитирани и от двете страни/. В тежест на работодателя ответник е било възложено още да установи и докаже, че при
прекратяване на ТПО е съобразил твърдяното от ищеца и оспорвано от ответника
обстоятелство, че ищецът е допуснал такова нарушение на трудовата дисциплина
което е: тежко, уронващо престижа и доброто име на
работодателя,водещо до налагане на най-тежкото
диспциплинарно наказание – уволнение. В тежест на ответника е било да ангажира доказателства затова, че на основание
чл. 221, ал. 2 КТ като правна последица от уволнението е начислил и удържал на
ищеца едно БТВ.
При така разпределената тежест на доказване, на база относимите към спора писмени доказателства,
съдържащи в завереното копие на лично трудово досие на ищеца (прикачено към
корица на делото, 204 листа ), вкл.и в представените и от ищеца и от ответната
страна писмени доказателства, част от които съдържащи се в ЛТД ,съдът приема за
установени и доказани следните правно релевантни факти :
Установява се от приложената на л. 180-179 от ЛТД
на ищеца Уволнителна заповед № 7,съставена на 31.01.2020 г. в гр.*****, че във връзка с извършена проверка на 30.01.2020 г. служителите Т. С. Т.–
началник Сектор „Рибарство и контрол- Ст.Загора”, в отдел „**********Южна
България” , С. И. С. – гл.специалист РК в отдел” **********Ст.Загора” , в отдел
„**********Южна България”, К. И. К.–и.д. началник „**********–Велико Търново „
в отдел „**********– Централен Дунав „, М. А. К.– главен специалист РК в сектор
„Рибаство и контрол –*„, в отдел „**********– Централен Дунав „ и А. А. Д.-
главен инспектор РК в сектор ” **********– *„, в отдел „**********– Централен
Дунав „ извършили проверка на склад за преработка на риба, намиращ се в село
Бъзън, община *, обл.*.В уволнителната заповед е
вписано, че на проверката присъствали служители на Българска агенция по
безопасност на храните /БАБХ / „Регионална инспекция по околна среда и води“
/РИОСВ / и“Басейнова дирекция „.Вписано е че по време на извършваната проверка
на територията на склада за преработка за риба бил пристигнал джип „**“ , в
който се возил и служителя П.С.П. - Гл.специалист РК в сектор „********** „,
отдел „**********Черно море”.Служителите извършващи проверката установили
наличието на около 700 килограма риба от вида толстолоб и амур, намиращи се в
джипа. Установено било, че превозваната риба няма документи, удостоверяващи
произхода й, както и че автомоилът превозващ рибата не бил лицензиран според
изискванията на БАБХ .От гореописаното според работодателя ставало ясно, че
констатираните нарушения са били извършени със знанието и съгласието на г-н П.С.П.
. Вписано е в уволнителната заповед, че на 30.01.2020 г. г-н П.П. не е бил
отпуск, командировка,болничен и е следвало да бъде на работното си място , а
именно на териоторията на сектор „********** „отдел „**********Черно море„.В
качеството си на Изпълнителен директор на ИАРА и работодател с изх. № Z 928
/31.01.2020 по описа на ИАРА, на осн. чл. 193 ал.1 от КТ Изпълнителния
директор,е вписано в заповедта, че поканил П. да бъде изсушан във връзка с
констатираната злоупотреба със служебното си положение и неявяването му на
работа на 30.01.2020 г. Г-н П. се явил и в посочения ден и час били излушани
обясненията му във връзка с посочените по- горе нарушения, за което бил
съставен Протокол с № Z 932/31.01.2020 г. След като бил изслушан служителя и
събрани доказателства, изпълнителния директор, счел че с действията и
поведението си г-н Пл.П.е извършил нарушения на трудовата дисциплина съгл.
чл.187, ал.1, т.1, пр.3 и т. 8 от КТ – неяваване на работа и злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на агенцията. В качеството си на
дисциплинарно наказващ орган, ИД на ИАРА е счел, че нарушението е извършено виновно,
т.к. служителят П. следвало и бил длъжен да се съобразява със задлженията си
възникнали от трудовото правоотношение, съответно да се явява на работа
/работното си място /, да изпълнява трудовите си задължения, разписани в КТ и да
не извършва посочените по – горе нарушения.След изясняване на фактите и
обстоятелствата и представените доказателства ,при опредяне на вида и размера
на дисциплинарното наказание, което да бъде наложено, съгласно спазената
процедура на чл.193 ,ал.1 КТ и след като ИД на ИАРА взел предвид виновното поведение
на служителя, ИД на ИАРА и счел, че Пл.П. е нарушил разпоредите на чл.187, ал.1
, т. 1, пр.3 и т.8 от КТ – неявяване на работа и злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на Агенцията. При определяне на дисциплинарното
наказание, след като ИД на ИАРА взел предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и виновното поведение на служителя,
ИД на ИАРА е счел, че нарушението на трудовата дисциплина от страна на Пл.Ст.П.,
/коео било видно и от събраните и оценени доказателства / било извършено
виновно, имало пълно неизпълнение на задължението на служителя да се явява на
работа /работното си място / и да изпълнява трудовите си задължения и да не
злоупотребява с авторитета и доверието на агенцията.На основание чл.186, чл.192
,ал.1 , чл. 195 ал.1 и чл.190 ал.1, т. 7 от КТ – тежки нарушения на трудовата
дисциплина, при спазване на изискванията на чл.193 , ал.1 КТ , чл.194 и чл.189 КТ и на основание чл.187 т. 3 от КТ работодателят
е наложил на работника / ищеца / Пл.П. заемащ длъжността главен специалист РК в сектор „**********-Варна
„ в отдел „Рибарство и контрол” в ИАРА
дисциплинарно наказание „ уволнение „; на осн. чл.190, ал.1 т. 7 КТ ТПО е било
прекратено, считано от 30.01.2020 г.
Причините за прекратяване на ТПО
са вписани в уволнителната заповед по следния начин : Прекратяване на трудовия
договор от работодателя, когато работникът или служителя бъде
дисциплинарно уволнен на осн.чл.190 ал.1
т. 7 КТ - други тежки нарушения на трудовата дисциплина .
На следващо място в уволнителната
заповед е вписано,че на служителя следва да се изплатят следните обезщетения :
на осн. чл.224,ал.1 КТ за 22 дни за 2019 г., на осн. чл.224 ал.1 КТ за 2 дни за
2020 г.
На последно място в уволнителната
заповед е разписано , че служителят дължи следните обезщетения : на основание чл.221,
ал.2 КТ - брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – един
месец.
От последната страница на
уволнителната заповед се констатира, че същата е била съгласувана с : Главен
Секретар, Директор АПОЧР, Директор Дирекция ФСДУС и ст. Юрк. в Дирекция АПОЧР ,
като служителят е отказал да получи и разпише заповета , поради което и на
30.1.2020 г. отказът на ищеца да подпише заповедта е удостоверен с подписите на
гл.секретар, зам.изп.директор и директор / л.178 от ЛТД/ .
Преди да бъде съставена
заповедта, се установява от личното трудово досие на ищеца, че са били
предприети и извърешени следните действия от страна на работодателя :
Видно от л. 173 –ти от ЛТД на
ищеца , ИД на ИАРА с писмо с изх.№ от 30.01.2020 г., на осн. чл.193 ал.1 КТ
помолил Пл.П. да се яви до 17,30 ч. на 31.01.2020 г. в ЦУ на ИАРА на адрес ****** за изслушване от ИД на ИАРА относно извършените от Пл.П. нарушения на трудовата дисциплина а именно:
злоупотреба със служебно положение и неявяване на работното му място на
30.1.2020 г.
От л.172-ри от ЛТД на ищеца се
констатира, че същото уведомително писмо съдъргжа ръкописен текст „ Явил се в 17,00 ч. и отказва да получи
писмото . на 31.01.2020 г. „, като са положени подписи на четирима
свидетели с изписани имена и длъжности . На л. 177 – 175 от ЛТД на ищеца е
приложен протокол от изслуване на основание чл. 193 , ал.1 КТ. От вписаното в
протокола се констатира, че на 31.1.2020 г. в 17,00 ч. в кабинета на ИД на ИАРА
във връзка с установена злоупотреба със служебно положение и неявяване на работното
място на 30.1.2020 г., бил изслушан П.С.П. – Главен специалист РК в Сектор „**********Варна”,
Отдел „**********Черно море „, гр.Бургас, ГД „Рибарство и контрол” , от
Изпълнителния директор доц.д-р Г. Н., в качеството му на работодател.Вписано е,
че на изслушването са присъствали и : г-н Я. К.– свидетел, г-н С. К.– свидетел,
г-н Г. Г. Г.–свидетел, г-жа М. А. –свидетел . От проведеното изслуване
приключило в 17,40 ч. зададените въпроси и отговори на П. се установява, че
ищецът П. е заявил пред ИД на ИАРА че на 30.1.2020 г. бил на работното си място
през половината работен ден, отсъствал т.к. му се наложило да пътува до гр.*с
негов познат от Провадия.Той предложил да го закара до гр.*, като по пътя му
казал, че имал работа до някакво село.В селото, обяснил П., че неговия познат
влязъл с автомобила в някакъв двор, след което казал, че ще стане проблем,
т.к.имал риба в колата .В двора е казал още П. , че имало три коли с негови колеги
от ИАРА, които поискали документи от познатия му а П. си тръгнал.П. обяснил, че
тръгнал за *на автостоп и след няколко часа неговия познат го взел с колата.На
поставен въпрос към П.,П. отговорил, че всеки ден си говори с прекия си
ръководител и не знае дали го е разбрал /че ще отсъства половината ден/. От
останалите отговори дадени от ищеца пред работодателя се установява,че П.
познавал познатия от негови познати, не знаел че има съставяни АУАН и в
последствие разбрал, че има магазин за риба.П. е обяснил пред работодателя , че
не се е легитимирал със служебна карта пред колегите си във въпросното село и
че предварително се били разбрали с неговия познат по телефона да пътуват за *като
тръгнали от Продадия.До Провадия П. отишъл с личния си автомобил а от там
продължили с джипа на познатия му **** * за *.За рибата П. отговорил, че
не знел,че има такава в колата, бил със слабо обоняние, но рибата била
конфискувана .
Освен цитираните по –горе писмени
доказателства, напълно относими към предмета на спора са и длъжностната характеристика
на ищеца и трудов договор. Приложената на л.42, л.23-26 от ЛТД на ищеца
длъжностна характеристика в графичен и словесен вид показва основните
задължения и изисквания към длъжността и отразява подписването на същата от П..
На л.27 от ЛТД е приложен Трудов договор № 32/7.2.2014 г. а на л.44 е приожено
допълнително споразумение № 55/14.5.2015 г. към трудов договор № 32/07.02.2014
г.В трудовия договор е посочено изрично, че ищецът е приел да работи на
петдневна работна седмица при дневно работно време от 8 часа.
При така приобщения по делото писмен доказателствен
материал, на първо място следва да бъде посочено,че от всички писмени
доказателства се извежда извода, че ищецът е в трудовото правоотношение с
ответната ИАРА от 2014 г. и към датата на уволнението е заемал именно
длъжността от която е уволнен.Всички писмени доказателства представени и от
ищеца и от ответната страна не са оспорени, няма спор между страните нито
относно наличието на трудово правоотношение между служителя и работодателя,
нито относно трудовото възнаграждение, спорът се свежда основно до това
злоупотребил ли е с доверието на работодателя работника, уронил ли е работника
доброто име на работодателя, отклонил ли се е на 30 –ти януари 2020 г. ищецът
от работа , извършил ли е описаните в уволнителната заповед нарушения .
За доказване на твърденията си в производството по
делото, пред настоящата инстанция и двете страни са ангажирали гласни
доказателства .
Съдът намира, че въз основа на гласните
доказателства по делото е установено и изяснено още: Воденият от ищеца свидетел
И. В. Д., без родство и дела с ищеца, но в съдебен спор с ответната страна, е дал показания пред съда от които става ясно,че същият познава П.П. от неговата работа.За ищеца св.Д.сочи, че : „ той е иараджия,
инспектор в ИАРА”, като твърди, че го познава от магазина, защото по принцип свидетелят „с всички иараджии се имал”, от магазина го познавал момчето и случайно от време на време така се виждали като му правели проверки в магазина и споделил, че има път до *.По повод на този
разговор свидетелят разказва, че казал на ищеца, че ходи често и му се обадил, точно на него ден трябвало и му се обадил, ищецът отишъл в града/ Провадия/ и тръгнали за Бъзън.Св.Д.тръгнал да си оставя рибата а П. трябвало да го закара, имал някаква работа, някакъв авотомобил трябвало да гледа. П. изобщо не питал свидетеля Д.дали превозва риба, просто си приказвали общи работи, защото не били се виждали от 2-3 месеца. Рибата Д.сочи, че я носил в с. Бъзън, той карал, били с джип „**”, отзад била рибата, било януари месец, зимата, в багажника имало около 600-700 кг риба.Въпросната риба св.Д.щял да носи в с. Бъзън при този Николай.Св.Д.трябвало да занесе рибата, тази риба той я купувал и препродавал, с това се занимавал, имал магазин, фирма, бил матрапаз, купувамл рибата от цяла България и
препродавал на големите бази в *, в Бъзън, в
Антимово, в Тутракан.П., твърди св.Д., че не бил уведомен, че Д.носел риба на тази дата, просто
имал път за *и го взел със себе си . Вече в село Бъзън , разказва
свидетелят, че влезли в базата, ищецът видял там негови хора,казал това на свидетеля и слязъл при колегите си, говорил а свидетелят влязъл при собственика на
базата .Тогава собственикът на базата казал на св.Д.да изчака,
че имал проверка ,свидетелят се съгласил и пристигнали колегите на ищеца и му
поискали документи . Св.Д.отговорил на служителите на
ИАРА че документите ги няма в момента, че ги забравил в другата си кола, в
транспортната за превоз на риба , но т.к. транспортната кола се счупила Д.прехвърлил
рибата в джипа да не стане проблем и да може да я транспортира до с.Бъзън .
Така колегите на ищеца взели рибата на свидетеля, написали на св.Д.акт а ищеца
о изгонили от работа . От останалата част от показанията на св.Д.се
установява,че ищецът по време на проверката просто си говорил с колегите
си,после си заминал а на Д.написали акт въпреки,че рибата си имала документи
.За въпросната риба свидетелят е обяснил, че била нахвърлена вътре в джипа, бил много запознат с изискванията на закона, знаел че
автомобил може до 25 - 30 км да превозва риба без да е лицензиран, защото
наскоро, преди 2 г. му го казал един
друг иараджия – един негов колега.Св.Д.бил
запознат още че, превозно средство, с което превозвал
въпросната риба, нямало документи,
не можел да
пренася по принцип, обаче 30 км било законово да пренася. Г-н П. твърди още същият свидетел, че бил без униформа и без отличителните знаци на Агенцията, а после след проверката свидетелят и ищецът отишли до
един автосалон и след три четири дни ищецът му се обадил и му казал, че го
махнали от работа .
Вторият разпитан свидетел по делото, воден от ответната
страна Б. Н. Х. е дал следните показания :Св.Х.заявява пред съда, че познава П.П., той постъпил при него на работа, като
тогава свидетелят заемал длъжност Началник Сектор на ИАРА, сектор Варна. Ищецът П. постъпил на
работа някъде след
2014 г., от тогава се познавали, когато Х.бил Началник на сектора. Тогава Х.бил прекия
началник на П.П., на този
сектор, който е позициониран във Варна. Отделът, който имали бил с началник в
Бургас, със смяната от София в Бургас и там било Централното управление на ИАРА.Работното място на П. сочи
св.Х., че е на ****, в Морска администрация вдясно, така
се водело -
„Приморски” 5, във Варна. П., сочи още св.Х.,че заемал длъжност „Главен специалист”, осъществявал контрола на риболовните
кораби, на пристанища, в пазарите, по магазините и вътрешните водоеми на
Варненска област конкретно. Откакто ищецът почнал работа до сега св.Х.твърди,
че не помни П. да е бил наказван или да са му правени забележки за нещо. На тази дата, която свидетелят поне се сещал, за която се говори, за 30-ти, имайки
предвид задачата, която йм поставил Изпълнителния директор - от 28-ми да проверяват всички риболовни кораби, които се връщат от море след
риболов специално за калкана да бъдат проверени независимо че
са на излизането от море, затова на 28-ми били първи с П., после на 29-ти П. бил със С. Н.и т.н. Така , на 30 –ти , сочи
свидетелят Х., за случая с колегата, свидетелят Х.твърди, че ищецът му се обадил по телефона и казал, че излиза извън града.Св.Х.твърди, че знаел ищецът нкъде е ходил, казал му, че ако му потрябва- „ да е на линия” , да държат връзка по телефона, ако му потрябва, при нужда. Към обяд техният Началник отдел К. Д.казал, че ще дойде да връчи оценките на служителите като казал на св.Х.: „Искам да събереш колектива на обяд!”.За целта св.Х.обяснява пред съда, че се
обадил на г-н П.П. и му казал за обяд да дойде да му
връчи оценката,на което той казал: „Хубаво, аз ще му се обадя и ще се разбера с него!”, и това били думите с
него и повече свидетелят не бил виждал ищеца.За същия този ден, твърди още свидетелят Х., че имало преди това някакви задачи, уведомление за изпълнение.Свидетелят мисли, че ищецът си е
свършил работата,т.к.казал на Х.: „Всичко ми е
тип-топ!”. П.П. сочи още същият свидетел,че
не бил обяснявал, че ще ходи в *,Х.не знаел къде отива, не му обяснил, просто казал: „Излизам!”, без да му посочва това място,
проблемното за него.В понеделник, сочи още св.Х.,
всяка седмица правели оперативките и всичко, което било като Заповеди,
правилници, които са актуални или нови, или въведения новите, измененията от
Агенцията винаги Х.ги оставял
на бюрото да се запознаят служителите, но неразделно от това всеки си имал персонален код в
информационната система на ИАРА, където лично им се препращали отпуските, заявленията
и където си попълвали
декларациите за произход на рибите и другите документи, които те обработвали, затова
всеки си имал достъп и тази
информационна система служела и като предаване на новите изникнали забрани, заповеди,
да се запознаят надлежно по този ред, но Х.допълнително
всеки път ги слагал на бюрото, защото идвали допълнително някои забрани, както за бялата мида или за
другите риби, които са през летния размножителен, зимния период и винаги ги
поставял на масата, за да бъдат запознати с тях, за да са „в крак” със
забраните.На 30.01.2020 г. П.П. по график - по този,
който били направили,твърди св.Х., че би
следвало да отговаря на уведомленията и разтоварването от калкан – работа, която свидетелят мисли, че е направил сутринта.На 30.01.2020
г. твърди още св.Х., че П.П. се явил по график на работа и извършил инспекция на риболовен
кораб. Извършил инспекцията със С. Н..Даже
този случай, който почнали – 28-ми, с
извънредната ситуация, която била, Директорът се бил
обадил на Пл.П. и и предприели съвместно действия с вечерната проверка, която направили първо по
стоянките. Не се случвало така често
работодателят да кара П.П. извън работно време, извън график да извършва
проверки, такива екстремни случаи, когато имало, е поясниял св.Х., даже
и без негово знание
пак ходили, за което научавал по-късно.
Воденият от ответната страна свидетел Х.в края на
показанията си заявява, че те са на
ненормиран работен график. Имали сигнали от 112,
изненадващи проверки, имали
съвместни проверки с Гранична полиция и тези неща били в контекста
на самата дейност - не можело един сигнал от 112 да бъде отреагиран по време на
работно време, трябвало да са винаги готови и това било изрично е
вписано в трудовия договор.
При така събраните по делото доказателства съдът ,след съвкупен и поотделен
анализ на същите извежда следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Спор няма по делото, че със Заповед № 7
/31.01.2020 г. издадена ИД на ИАРА на ищеца Пл.П. работодателят –ответник му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание „
Уволнение „.Заповедта ищецът е отказал да подпише и на дата 26.02.2020 г./л.2–ри от делото /, в преклузивния
срок е оспорил уволнението пред РС Варна .Предявеният от ищеца главен, обуславящ иск с правно осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ съдът е намерил и намира за допустим поради което и дължи произнасяне по същество
на спора .Именно иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ следва да
бъде разгледан на първо място, т.к. изхода по спора този иск обуславя и
основателността на обусловените исконе по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ .
Спорът между страните се свежда до
въпроса: законно ли е уволнението на ищеца обективирано в оспорената Заповед; налице
ли е било основанието вписано в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
мотивирана ли е заповедта. За да бъде даден правилен отговор на спорните по
делото въпроси свеждащи се до преценка на законосъобразността на уволнението на
ищеца, съдът следва да анализира в съвкупност и поотделно писмените и гласни доказателства
и действащата правна уредба на трудовото законодателство.
От ангажираните от ищеца писмени
доказателства приложеното на лист 8 - ми извлечение от регистър БУЛСТАТ се
установява надлежната пасивна легитимация на ответника – работодател.
Установено е по делото на база приобщеното в заверено за вярност с оригинала
копие на лично трудово досие, че считано от 2014 година ищецът и ответникът се
намират в трудово правоотношение.Доказано по несъмнен начин е твърдението на
ищеца,че трудовото му правоотношение е прекратено с уволнителната заповед,
заповед с която за нарушения на трудовата дисциплина му е наложено най-тежко
наказание „уволнение „.От цялото трудово досие, вкл. и от разпита на водения от
ответната страна свидетел Б.Х.се установява и доказва твърдението на ищеца, че
от началото на трудовото си правоотношение до дисциплинарното му уволнение не е
имал нито едно нарушение на трудовата дисциплина .
Според настоящия съдебен състав,
въпреки предприетите от ответната страна действия по доказване на законността и
мотивираността на уволнението, иска с правно основание чл.344, ал.1 т.1 КТ е
напълно доказан.Мотивите на съда по същество са следните : Още с исковата си
молба ищеът е представил и по делото на листи 11-ти и 12-ти са приобщени
неоспорени от отвеника писмени доказатества – заверени за вярност с оригинала
копия на график на планираните дейности за периода 24.01. – 30.01.2020
г.; доклад от 30.01.2020 г. от инспекция на риболовен
кораб в пристанище.
Анализира на писмените доказателства,събраните гласни доказателства, макар
и попадащи под хипотезата на чл. 172 ГПК, налагат извода, че уволението
извършено с Уволнителна заповед № 7/31.1.2020 г. е незаконосъоразно . Това е
така,защото трудовите задължения на ищеца са разписани в подписания между
страните трудов договор № 32/07.02.2014 г.; допълнително споразумение №
148/27.03.2019 г. към трудов договор № 32/07.02.2014 г., както и длъжностна характеристика – част от ЛТД.Съдът
съобразява вписаното в уволнителната заповед, датата на съставянето й , деня в
който са поискани обясненията от ищеца и съдебната практика на касационната
инстанция .
Съгласно Решение № 43/07.03.2018 г., постановено от ВКС, Четвърто г.о., ГК,
с докладчик съдията Ерик Василев, постановено по реда на чл.290 ГПК гр.д. № 2085 по
описа за 2017 година, практиката на ВКС е изяснила, че работникът/служителят
е злоупотребил с доверието на работодателя по см.на
чл.190,ал.1,т.4 КТ, тогава , когато възлоползвайки се от служебното си
положение е извържил действия компрометиращи оказаното му доверие; когато е
злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са били
извършени умишлено или от тях е извлечена имотна облага.В същия съдебен акт са
изложени напълно относимите и към настоящия правен спор мотиви от които е
ясно,че при оспорване на дисциплинарно уволненение , работодателят следва да
установи, че е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина – чл.190, ал.1,т.7 КТ за което може да се наложи
най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение „.
Според ВРС на база всички ангажирани от ответната страна доказателства,
работодателят не е успял да докаже, че е налице поддържаното основание за
уволнение на служителя и ищец – други тежки нарушения на трудовата дисциплина –
чл.190, ал.1 т. 7 КТ по несъмнен начин. Както и ВКС в цитираното по-горе
решение сочи, от значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на
работник или служител е не само установяването на нарушенията и съответствието
им с фактическите основания в заповедта за дисциплинарно уволнение, но и
значимостта на неизпълнението, т.е. нарушението на трудовата дисциплина следва да
„тежко”.При преценка на тежестта на нарушението съставът на Четвърто Г.О. , ГК
в Решение № 43/07.03.2018г. е приел, че следва да се съобради значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, като се отчете характера
на работата и настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя
.
В конкретното производство, настоящият съдебен състав отчитайки спецификата
на заеманата от ищеца длъжност Главен специалист РК в сектор „**********Варна”
в отдел ” **********Черно море” гр. Бургас, към ГД „Рибарство и контрол” в ИАРА,
разписаното в длъжността му характеристика (подробно посочено и в отговора на искова молба и от
свидетеля Б.Х.), описаното в действителност в разказвателна форма в
уволнителната заповед , приема, че дори формално да е имало нарушение на
трудовата дисплина от страна на Пл.П. не може да бъде окачествено като тежко
нито е уронило престижа и доверието на работодателя ИАРА . Прочита на уволнителната
заповед налага извод,че конкретните нарушения освен неявяването на работа не са
описани. С оглед горното и след като не са доказани предпоставките на чл. 190
ал.1 т. 7 КТ уволнението на ищеца се явява незаконоъсобразно .Дори и да се
приеме, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, то на база на
писмените доказателства цитирани по горе и приложените на л. 11 и л.12 се установява,
че на процесната дата ищецът е бил на работа и е извършил възложенте му задачи
. Спорът дали за неявяването си на работа ищецът е информирал работодателя по
делото се явава разрешен на база цитираните две писмени доказателства от ищеца
и показанията на воденият от ответната страна свидетел.Св.Б.Х.е бил уведомен от
ищеца затова, че е приключил работата си и излиза .Нещо повече св.Х.подробно
обяснява пред съда, че Пл.П. е бил на ненормиран работен ден и с оглед
възложени задачи от преходни дни се е налагало да работи не на осем часов работен
ден а да извършва проверки каквито е извършил(видно и от л.11,12 ) и едва след като е приключил с възложените му задачи е напуснал работното
си място на 30 -ти ,като преди обяд е работил. Т.е. не може да се изведе извод
че вписаното в уволненителната заповед нарушение на трудовата дисциплина
изрязяващо се в неявянане на работа е
доказано а напротив . Отделен е въпроса , че от самата уволнителна заповед не
става ясно какво точно не направил ищецът на 30-ти януари 2020 г. в изпълнение
на служебните си задължения, дори не е посочено и с кого е пътувал ищецът до *а
този факт се изяснява на база гласните доказателства допуснати в полза на ищеца
– доказателства които съдът намира за пристрастни предвид факта, че свидетелят
воден от ищеца и ответникът се намират в съдебен спор .
Въпреки всичко изложено съдът приема,че уволнителната заповед макари и
издадена в необходимата писмена форма и от оправомощеното за това лице е незаконосъобразна
и на друго основание, като напълно споделя правните доводи на ВКС изложени в
Решение № 354/2014 от 8.4.2015 г. на ВКС,Четвърто г.о. , ГК ,с докладчик
съдията Зоя Атанасова, постановено също по чл.290 ГПК по гр.д. № 6780/2013 г. В
цитираното Решение касационната инстанция е обобщила част от съдебната практика
–Решение № 311/9.1.2013 г. по гр.д.№ 168/2012 на Трето г.о. , в което е
застъпено становището, че обстоятелството, че работодателят не е поискал
обяснения за някои от дисциплинарните нарушения посочени в заповедта не дава основание
за приложение на чл.193, ал.2 КТ по отношение на спора за законност на
наказанието за нарушенията, за които са поискани обясненията .Същото становище
е изразено и в Решение №379/24.06.2010 г.по гр.д.№ 410/2009 г.на Четвърто г.о.,
ГК постановено по чл.290 ГПК. Съставът на Четвърто г.о. е споделил посочената
пракника на ВКС , като е извел категоричния извод, че обяснения от работника не
са били дадени не по негова вина …”когато не е дал подходящ срок за обяснения на
ищеца относно посочените дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 9 КТ …
работодателят не е изпълнил изискването на чл.193 ал. 1 КТ и само на това
основание заповедта в тази част е неказоносъобразна и следва да се отмени без
да се разглежда спора по същество – чл.193 ал.2 КТ „.Настоящият случай е идентичен по
правен смисъл с разгледания от ВКС .Видно от л.172-ри от ЛТД на ищеца обяснения
са му поискани на 31- ви януари 2020 г. и на 31 -ви януари в гр.Бургас ищецът е
бил изслушан от 17,00 до 17,40 ч. В самото писмо, с което са поискани
обясненията е вписано, че се искат относно извършени от П. нарушения на
трудовата дисциплина а именно злоупотреба със служебно положение и неявяване на
работното място на П. на 30.01.2020 г. Така поисканите обяснения се оказва,че
са поискани в деня на съставяне на уволнителната заповед , факт който сам по
себе си води до извода за незаконосъбразно прекратяване на ТПО.
Съдът намира,че представените от
ответната страна писмени доказателства заверени копия на документи а именно : (ангажираните с отговора на исковата молба): длъжностна характеристика
от 13.09.2019 г.; докладна записка изх. № Z-1104/06.02.2020 г., ведно с приложения; доклад
рег.№ Z-1043/05.02.2020 г.; протокол вх. № Z-932/31.01.2020 г. от изслушване на осн. чл. 193, ал.
1 от КТ; писмо вх. № Z-928/31.01.2020 г.; (представените с уточнителна молба вх.рег.№
266689/18.09.2020 г.): Разпореждане № 032-00-2096-1 от 22.04.2020 г. на ТП на
НОИ - Варна; справка изх.№ 03388203033815/20.03.2020 г. за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 о КТ; справка изх.№ 03388203029870/10.03.2020 г.
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 о КТ; Трудов договор №
4/10.03.2020 г.,(представеното с молба-уточнение вх.рег.№
267728/24.09.2020 г.)заверено копие на Постановление от 27.07.2020 г. по преписка № 1316/2020 г. по
описа на РП – *; (ангажираните със становище вх.рег.№ 271662/09.10.2020 г.): фиш № 1/декември 2019 г. на П.П.;
фиш № 1/февруари 2020 г. на П.П.; обезличено Решение № 554/20.07.2020 г. по АН
дело № 617/2020 г. по описа на Районен съд – *, 11 наказателен състав; акт № В
0009628/30.01.2020 г.; обезличено Решение от 20.07.2020 г. по НАХ дело №
619/2020 г. по описа на Районен съд – *, 4 наказателен състав; акт № В
0009673/30.01.2020 г. – не доказват законността на прекратяването на ТПО с
ищеца .
Всички изброени писмени доказателства ангажирани от ответника, ведно с
допуснатите в полза на ответната страна гласни доказателства, водят до извода, че
дори и да е нарушил ищецът трудовата дисциплина, това нарушение не е толкова
тежко, че да бъде наказан ищецът с най-тежкото дисциплинарно наказание.Голяма
част от писмените доказателства са ирелевантни т.к. не са свързани с предмета
на делото, касаят произнасяне на други органи а и спор не може да има,че
доказателства които не са събрани пряко и непосредствено пред гражданския съд
не могат да бъдат ценени като годни такива.Именно поради тази причина и
настоящият състав не обсъжда постановленията на Прокуратурата и невлезлите в
сила съдебни актове по наказателни дела.
При така изложеното ВРС уважава като основателен и доказан иска по чл.344
ал.1 т.1 КТ .
Приемайки иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ за основателен и доказан съдът
уважава и обусловения иск по чл.344 ал.1, т.2 КТ , поради което признавайки уволнението
на ищеца за незаконосъоразно постановява и въстановянето му на заеманата преди
уволнението длъжност.
На тето място съдът дължи произнасяне и по предявения иск по чл.344 ал.1
т.3 КТ. Видно е от уволнителната заповед, че ТПО с ищеца е прекратено считано
от 30.01.2020 г., като заповедта е от дата 31.1.2020 г. Т.е. от датата на
прекратяване на ТПО, но не за повече от 6 месеца ищецът може да търси
обезщетение от работодателя си за оставане без работа. Съдът следва да се
произнесе по предявения иск, така както е заявен .Видно от исковата молба
ищецът е сезирал РС Варна с искането да бъде осъден ответника работодател - ********** да заплати на ищеца обезщетение
за оставане без работа, поради незаконно уволнение в размер на 4 950 лв., на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за срок от шест месеца
(от 31.01.2020г. до 31.07.2020г.), ведно със законната лихва върху него,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата.
От огледа, направен в о.с.з. на оригинала на трудова книжка на ищеца - трудова книжка № серия Г
755026 на П.С.П., съдът е констатирал, че последното вписване е на стр. 14-15 на длъжност
„Маникюрист” в „*****” ООД от 11.03.2020 г. до 16.03.2020 г., със заплата 610,00 лв.След огледа на трудовата книжка на ищеца съдът е
приобщил към материалите по делото и представеното в откритото съдебно заседание от процесуалния
представител на ищцовата страна заверено копие на Заповед № 3/16.03.2020 г. на
осн. чл. 71, ал. 1 от КТ- заповедта
с която е било прекратено ТПО
на ищеца като маникюрист.От тези обективни факти по делото се извежда извод, че
от 31.1.2020 г. до 11.3.2020 г. и от 16.3.2020 г. до 30.7.2020 г.ищецът е бил
без работа поради незаконното му уволнение, но в периода от 11 –ти до 16 –ти
март 2020 г. е работил при друг работодател с договорено трудово възнаграждение
равно на МРЗ 610 лв.
От изложеното по-горе е се установяват периодите в които
ищецът е бил без работа поради незаконното му уволнение.Спор между страните
относно БТВ на ищеца няма,поради което и ответникът не е оспорил осъдителните
искове по размер и не е и допускана ССчЕ. Размерът на БТВ на ищеца е виден и от
приложените писмени доказателства по делото – фишове за заплати на ищеца.От
приложените по делото писмени доказателства на л.74 и л.75 –представени от
ответника фишове за заплата на ищеца за м. 12.2019 г. и за м. 02.2020 г. се
доказва твърдението на ищеца, че БТВ възлиза на 850,00 лв. Това е и вписаното
във фишовете от месеца предхождащ уволнението и м.февруари 2020 г. в който работодателят е удържал 1 БТВ
– 825 лв.
Размерът на иска по чл.344, ал.1 т.3 КТ ищецът правилно е
пресметнал като е умножил БТВ по шест и по този начин се е получила исковата
сума от 4 950 лв.Това обезщетение обаче би било напълно дължимо ако ищецът
не бе работил при друг работодател макар и в рамките на 5 Дни .Обезщетението
което съдът присъжда в полза на ищеца е в размер на общо 4 875 лв. като за
разликата до пълния размер от 4950 искът като неоснователен и недоказан следва
да бъде отхвърлен.Разликата от точно 75 лева би била дължима до пълния размер
ако ищецът не бе работил при друг работодател в периода от 11 – 16.3.2020 г.Ето
защо и съдът не придъжда обезщетение по чл.225, ал.2 КТ,както желае процесуалният
предтавител на ищеца в писмената си защита.Следва да бъде подчертано, че при
липса на предявен иск а и непредприети действия по чл.214 ГПК в о.с.з., съдът
следва да се произнесе само по заявен,предявен и поддържан иск .
Приемайки иска по чл.344 ал.1 т. 3 вр. чл.225 КТ за доказан по основание и до размер от
общо 4 875 лв., съдът присъжда в полза на ищеца и законната лихва върху
главницата4 875 лв. , считано от датата на предявяване на иска и до
окончателното изплащане на вземането предвид изхода на спора по този иск и
акцесорния характер на паричното вземане за законна лихва,като за разликата от
4 875 лв. до 4950 лв. искът следва
да бъде отхвърлен .
И на последно място съдът намира,че и четвъртия заявен от
ищеца иск е и основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълнота.Искането
на ищеца е да бъде осъден ответника да
плати /възстанови/ на ищеца едно брутно трудово възнаграждение, удържано на
основание незаконосъобразната заповед за уволнение, предмет на настоящия трудов
спор,на осн. чл. 221, ал. 2 КТ. БТВ в
размер на 850 лв. видно от фиша за заплата на ищеца е било удържано от ищеца и
подлежи на възстановяване ,т.к. съдът приема,че уволнението е незаконосъобразно
.
С оглед изхода на спора съдът дължи
произнасяне по въпроса за отговорността за разноските. Ищецът е ангажирал
списък по чл.80 ГПК приложен на л. 86 - ти ведно със заверено за вярност с
оригинала копие на фактура удостоверяващи плащане на договорено адвокатско
възнаграждение от 600,00 лв. – съдебно - деловодни разноски пред настоящата
инстанция.Размерът на разноските е доказан от приложената фактура от 1.10.2020
г. от която се установяа, че сумата е платена от ищеца към избрания от него
адвокат, като в сумата не е включен ДДС .При предявените повече от един искови
претенции,макар и искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ да не е уважен за сумата от 75
лева,съдът присъжда в цялост сторения от ищеца разход -заплатен адвокатски
хонорар.
И на последно място съдът следва да възложи
на основание чл. 78 ал.6 ГПК дължимите се държавни такси в тежест на ответната
страна. Съгласно чл.1 от ТДТССГПК по исковете с правно осн. чл.344 ал.1 т.1 и
т.2 КТ работодателят ответник следва да заплати д.т. от общо 100,00 лв.По иска
с правно осн. чл. 344 ал.1 т.3 КТ върху уважения иск от 4 875 лв. д.т. е
равна на 4% или 195 лв.и по иска с материален интерес от 850 лв. д.т. също е
равна на 4 % върху цената на иска но не по-малко от 50 лв. – т.е. също 50 лева.Общия размер на дължимата
се такса която следва да бъде осъден работодателя ответник възлиза на сумата от
345,00 лв. ( триста четиридесет и пет лева ).В тежест на
ответника следва да бъде възложена и държавна такса от 5 лева в случай на
издаване на изпълнителен лист .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя уволнението на ищеца П.С.П., ЕГН **********,***, обективирано в уволнителна Заповед № 7/31.01.2020г., издадена
от работодателя представляван от Директора доц.д-р Г. Н. – изпълнителен
директор на „ ************** „ , на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца П.С.П., ЕГН **********,*** на заеманата преди
уволнението длъжност „ ********** „ в
сектор „********** “ в отдел „ **********към Главна Дирекция „********“ в „********************“, длъжността, която
е заемал преди уволнението при условията на постоянен трудов договор и пълно
работно време, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ.
ОСЪЖДА ответника работодател – „********** „ БУЛСТАТ ***** с адрес **********,
представлявана от Изпълнителния директор доц.д-р Г. Н. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П.С.П., ЕГН **********,*** обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение в размер на
общо 4 875,00 лв. (четири хиляди осемстотин седемдесет и пет
лева),за периода в който е бил
без работа от 31.01.2020 г. до 11.03.2020г. и от 16.03.2020 г. до
30.07.2020 г. ведно със законната лихва
върху главницата от 4 875,00 лева, считано от датата на предявяване на
иска в съда – 26.02.2020 г.и до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
установения размер от 4 875,00 лв. до заявения от 4 950 лв. за
периода от 11.03.2020 г. до 16.03.2020 г., като неоснователен и недоказан, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ .
ОСЪЖДА ответника работодател – „********** „ БУЛСТАТ ***** с адрес **********, представлявана от Изпълнителния
директор доц.д-р Г. Н. ДА ПЛАТИ /ВЪЗСТАНОВИ/ на ищеца П.С.П., ЕГН **********,*** едно брутно трудово възнаграждение – в размер на 850,00 лева (осемстотин и петдесет лева ) удържано на основание
незаконосъобразната заповед за уволнение, предмет на настоящия трудов спор,на осн. чл. 221, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА „**********“, БУЛСТАТ *****, със
седалище и адрес на управление: *, представлявана от Г. Я. Н.Изпълнителен
директор ДА ЗАПЛАТИ на П.С.П., ЕГН **********,*** СУМАТА от общо 600,00 лева (шестстотин лева ) – сторените от ищеца съдебно – деловодни, пред настоящата инстанция за процесуално представителство от
един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК .
ОСЪЖДА „**********“, БУЛСТАТ *****, със
седалище и адрес на управление: *, представлявана от Г. Я. Н.Изпълнителен
директор ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Варна СУМАТА от общо 345,00 лева (триста четиридесет и пет лева ) - дължима държавна такса по предявените и уважени искове, ведно със сумата от
5,00 лева (пет лева) –държавна
такса, в случай на влизане в сила на Решението за служебно издаване на
изпълнителен лист ,
на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа от страните .
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните - чрез процесуалните
йм представители .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: