№ 51
гр. Бургас , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Емил Златев Христов (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600053 по описа за 2021
година
С присъда № 306/08.12.2020г., постановена по НОХД № 1317/2019г.,
Окръжен съд-Бургас е признал подсъдимия Г. Цв. Ц., ЕГН **********, за
невиновен в това, че на 19.12.2016 г., в гр.Бургас, без надлежно разрешително
разпространил, чрез изпращането му по „Еконт Експрес“ ООД от гр.София в
гр.Бургас, високорисково наркотично вещество - 189,790 грама коноп със
съдържание на активно действащ компонент — тетрахидроканабинол - 3,80%,
на стойност 1138,74 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК го
оправдал по предявеното му обвинение за извършено престъпление по
чл.354а ал.1 от НК.
Със същата присъда Бургаският окръжен съд признал подсъдимия Д. Н. М.,
ЕГН ********** за виновен в това, че на 20.12.2016 г., в гр.Бургас, без
надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество -
189,790 грама коноп със съдържание на активно действащ компонент -
тетрахидроканабинол 3,80 %, на стойност 1138,74 лева, поради което и на
основание чл.354а, ал.3, т.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на Лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца и Глоба в размер на 3 000/ три
хиляди/ лева.
1
На основание чл.68 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на
подсъдимия Д. Н. М. с присъда по НОХД № 3993/2014 г. на Софийски
градски съд наказание от една година Лишаване от свобода.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС съдът е определил
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, наложено на подсъдимия Д. Н. М..
Съдът е осъдил подсъдимия Д.М. да заплати по сметка на ОД МВР-Бургас
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 384,50
лева, както и по сметка на ОС-Бургас направените от съдебната инстанция
разноски в размер на 495,00 лева.
На основание чл.354а ал.6 от НК съдът е постановил отнемане в полза на
държавата на наркотичното вещество, предмет на престъплението - коноп
/марихуана/, с нето тегло 189.790 грама, със съдържание на
тетрахидроканабинол 3.80 %, предадено за съхранение на 27.12.2016 г. на
ЦМУ гр.София.
С присъдата съдът се е разпоредил и с останалите веществени
доказателства по делото, постановявайки: полиетиленов плик с надпис „Еконт
Експрес“; найлонова торба с надпис „Билла“ – да бъдат унищожени като
вещи без стойност; 2 бр. дискове DVD R 120 min, марка Verbatim и 2 бр.
дискове CD R 80 min, марка Verbatim – да останат по делото в срока на
съхранението му, а мобилен телефон марка „НТС“ с ИМЕЙ
****************, микрокарта с надпис „НС 16 GB“ от мобилен телефон
марка „НТС“ и СИМ-карта на мобилен оператор ТЕЛЕНОР с мобилен номер
********** - да бъдат върнати на собственика им Д. Н. М., след влизане на
присъдата в сила.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Д. Н. М.,
който чрез служебния си защитник – адвокат К.К. от АК-Бургас я обжалва в
срок по реда на въззивното обжалване пред Апелативен съд-Бургас. В
жалбата се развиват доводи за неправилност на постановения съдебен акт
поради необоснованост на фактическите констатации. Изтъква се, че
събраните в хода на съдебното следствие доказателства очертават фактология
по казуса, която съществено се отличава от описаната такава в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като разкритите нови факти,
освен че са обусловили постановяване на оправдателна присъда спрямо
подс.Г.Ц., дискредитират също и тезата на обвинението срещу подс.М.
2
относно знанието му за съдържанието на пратката, доставена чрез Еконт.
Поддържа се, че разпитаните по делото полицейски служители умишлено са
дали неверни показание относно обстановката, при която са извършили
проверка на подсъдимия, поведението на последния към този момент и
особеностите на пратка, която е получил. Твърди се, че събраните по делото
доказателства не установяват нито пряко, нито косвено факта на знание у
подс.М., че получената от него пратка по Еконт е със съдържание на
наркотично вещество. Направено е искане пред въззивния съд да отмени
присъдата в частта, с която подс.М. е признат за виновен и осъден по
предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от
НК и да постанови нова присъда, с която същият да бъде оправдан.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на
жалбата на подсъдимия и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита,
че фактическата обстановка по делото е несъмнено и категорично установена,
като първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да обезпечи
делото с доказателства, необходими за изясняване на фактите и
обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК. Намира, че в дейността на съда
по събиране, проверка и оценка на доказателствата и техните източници не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, повлияващи правилността
на формираните изводи по фактите и правото. Сочи, че показанията на
разпитаните пред въззивния съд свидетели - А.Г. и В.Г., както и дадените от
подс. М. обяснения, не способстват разкриването на данни, които да стоят в
противоречие с възприетата от БОС фактология, поради което и не обуславят
изменяването й в насоката, претендирана от защитата. Акцентирайки върху
установения посредством показанията на разпитаните по делото полицейски
служители факт на залавяне на подсъдимия с пратка, изпратена му чрез
Еконт, в която е намерена марихуана, прокурорът намира, че тезата на
обвинението за осъществена от подс.М. престъпна деятелност по чл.354а, ал.3
от НК, е доказателствено защитена. Счита, че поддържаната от подсъдимия в
неговите обяснения версия за случилото се на инкриминираната дата, е
изцяло защитна такава, поради което не следва да й се дава кредит на
доверие. Относно наложеното на подс.М. наказание, прокурорът намира
същото за справедливо, като изтъква, че настоящото деяние не се явява
изолирана негова проява предвид наличието на данни по делото за предходно
3
осъждане по обвинение за разпространение на наркотични вещества, в
изпитателния срок на което е реализирана и процесната деятелност. С горните
аргументи прокурорът пледира присъдата на ОС-Бургас да бъде потвърдена
като правилна.
Пред въззивния съд подсъдимият Д.М. се явява лично и с назначения му
служебен защитник - адв.К.К. от АК-Бургас, който поддържа изцяло жалбата
ведно със съображенията, изложени в нея. Оспорва възприетата от съда
фактология по казуса, като изтъква, че подс.М. е осъден само на основата на
предположения относно знанието му за наличие на наркотични вещества в
получената чрез Еконт пратка. Сочи, че единствените доказателствени
източници, на които съдът е стъпил, за да приеме тезата на обвинението за
доказана, са дадените в хода на съдебното дирене показания на двамата
полицейски служители, съдържащи твърдения, че извършената от тях
проверка на подс.М. е във връзка с получено обаждане от служител в Еконт
за налична при тях пратка със специфична миризма. Тези сведения защитата
сочи, че са били представени целенасочено от свидетелите, за да подкрепят
обвинението, като същите не кореспондират с първоначалните им показания,
дадени само два часа след залавянето на подс.М., в които подобни факти не
са съобщени. Поддържа се от защитника, че доказателствената съвкупност по
делото не позволява да се направи несъмнен извод относно съществуващо у
подс.М. знание, че в пратката, която получава, са налични наркотични
вещества-марихуана, в каквато връзка същият пледира за постановяване на
оправдателна присъда. Алтернативно, поставяйки акцент върху краткото
време, в което подс.М. е осъществил „държане“ на процесното наркотично
вещество, защитникът моли наказанието на последния да бъде определено
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Упражнявайки правото си на лична защита, подс.М. се присъединява към
доводите на защитника. Изтъква, че личното му знание за съдържанието на
получената пратка е съизмеримо със знанието на служителя в Еконт, който му
е предал същата. Твърди, че както служителката в Еконт, предала му пакета,
не е имала информация какво се съдържа в него, така и самият той не е знаел
за неговото съдържание. Моли да бъде оправдан.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Г.Ц. се явява
лично и с упълномощен защитник – адв. Р.Н. от АК-Бургас. Последният
ангажира становище за правилност на постановената присъда, в частта, с
4
която подс.Ц. е признат за невиновен и оправдан по предявеното му
обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК, поради което и
моли същата да бъде потвърдена.
Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият Ц. заявява, че е
доволен от присъдата и моли за нейното потвърждаване.
Депозираната въззивна жалба, изходяща от защитника на подс.М. – адв.
К.К. от АК-Бургас като подадена от лице с право на жалба съгласно чл.318,
ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен
преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол
съдебен акт, се явява процесуално допустима, поради което и следва да бъде
разгледана по същество.
Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите
на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира жалбата за частично
основателна, макар и не по съображенията, изложени в нея.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава
ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 1 от НПК. Особената процедура
по т.1 на чл. 371 от НПК е била предпочетена от двамата подсъдими и
техните защитници, след като при законовата хипотеза на чл.258, ал.2 от НПК
/смяна на член на състава на съда/, съдебното заседание по делото е започнало
отначало. Подсъдимите Д.М. и Г.Ц., както и техните защитници – адвокат К.
и адв. Н., двамата от БАК, са изразили съгласие да не се провежда разпит на
свидетелката Ст. К., както и на вещите лица Н. Г., Зл. Б., Х. Х. Н. П., Д.Н. и П.
М., извършили назначените в хода на ДП физикохимична експертиза, две
технически експертизи, дактилоскопна експертиза, графическа и
видеотехническа експертизи, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за
разпит и експертни заключения от досъдебното производство. При
съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 3 от НПК, ОС-
Бургас е одобрил изразеното съгласие за съкратена процедура, приемайки че
съответните действия по разследването са извършени при условията и по
реда, предвидени по НПК. В условията на проведеното съкратено съдебно
следствие по т.1 на чл. 371 от НПК, първоинстанционният съд провел разпит
на свидетелите Я. Д., И. Д. и А.Г., изслушал обясненията на двамата
подсъдими, както и направил очна ставка между св.Г. и подс.М..
5
Непосредствен оглед съдът е извършил и на приобщените по делото
веществени доказателства. Назначената в хода на съдебното производство
/преди смяната на член на съдебния състав/ и изготвена от вещото лице П. М.
видеотехническа експертиза, съдът приобщил по делото съобразно реда по
чл. 282, ал.1 от НПК – с прочитане на експертното заключение и разпит на
експерта.
Анализирайки доказателствата събрани пред него, в техния обем и
относимост, окръжният съд правилно е изяснил делото от фактическа страна.
Приобщените от въззивния съд гласни доказателствени източници –
показанията на свидетелите В.Г. и А.Г., както и дадените обяснения от
подс.М., в своята индивидуална и комплексна насоченост, не способстват
изграждането на фактически изводи, различни от застъпените такива от БОС.
На основата на обхватно и задълбочено обсъждане на всички
доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните
фактически констатации:
Подсъдимият Г. Цв. Ц. е роден на **.**.**** г. в гр. О. Същият е български
гражданин, със средно образование, осъждан. Към датата на процесното
деяние подс.Ц. живеел и работил в гр.София.
Подсъдимият Д. Н. М. е роден на **.**.**** год. в гр. Бургас. Същият е
български гражданин, със средно образование, осъждан.
През 2016 год. подс. Г.Ц. и свид. А.Г. живеели в гр.София, като двамата
обитавали едно жилище, наето под наем в кв.“Д“, ул.“Ж. В.“ №*. Същите се
занимавали с онлайн търговия на дрехи, която дейност упражнявали чрез
фирми, регистрирани на името на подс.Г.. Осъществяваната от двамата
търговска дейност налагала честите им контакти с фирми, извършващи
куриерски и пощенски услуги, като най-често ползвали услугите на „Еконт
Експрес“ ООД, тъй като в близост до квартирата им се намирал техен офис -
в кв.“Дървеница“, бул.“ Андрей Ляпчев“ №11. В посочения офис на Еконт
подс.Ц. имал създаден клиентски картон №11999858, в който бил обявен
телефон за връзка № ***********, регистриран на името на подс.Ц. като
абонат на „А1 България“ ЕАД / спр. т.2, л.66, л.76-77, л.88-89 от ДП/. Като
чести ползватели на услугите на Еконт, подс.Ц. и свид.Г. били познати лица
за служителите в офиса в кв.“Дървеница“ в гр.София, които ги обслужвали.
Получаването и изпращането на пощенски пратки, подс. Ц. и свид.Г.
осъществявали чрез клиентския картон на подс.Ц., с обявения в него телефон
6
за контакти с №***********, който бил ползван и от двамата като служебен.
Свид. А.Г. познавал подс. Д.М. от периода, в който бил студент в Бургаски
свободен университет – 2011-2012г., когато били в обща компания. След като
напуснал гр.Бургас, св.Г. продължил да контактува с подс. М., като
последният често си закупувал от него стоки по интернет.
През месец декември 2016 год. подс. М. позвънил по телефона на св.А.Г. и
го помолил да му съдейства в изпращането на пощенска пратка чрез Еконт.
Обяснил му, че си е закупил маратонки от едно момче, което не може да му ги
изпрати чрез куриерска фирма, тъй като няма лична карта. Поискал от него да
му направи услуга, да вземе кутията с маратонки от момчето и да му я
изпрати в гр.Бургас. Св.Г. се съгласил и казал на подс.М. къде може да се
срещне с момчето, за да получи пратката. Подс.М. не съобщил на св.Г. името
на момчето, от което трябва да вземе пратката, но му обяснил, че ще бъде
облечено с черно яке и черна шапка. Подс.М. организирал чрез телефонна
комуникация срещата между св.Г. и момчето, от което същият трябвало да
вземе пратката /неустановено по делото/, която трябвало да се състои в
близост до офиса на Еконт в кв.“Дървенца“ в гр.София, на около 300-500
метра от него.
В уговорения ден и час св.Г. отишъл на мястото на срещата, като момчето,
което разпознал по даденото му от подс.М. описание, му предало рекламна
чанта на „Била“, в която имало поставена кутия. Св.Г. не познавал момчето,
от което взел процесния пакет и не запомнил неговото лице. Впечатление му
направили само очите на момчето, които били светли и високия му ръст. След
като двамата се разделили, св.Г. отишъл до офиса на Еконт, находящ се в
гр.София, кв.“Дървеница“, бул.“ Андрей Ляпчев“ №11 и заявил изпращане на
процесната пратка на адреса на подс.М. в гр.Бургас. Свидетелят предал
пратката на служител в офиса във вида и състоянието, в които я получил от
непознатото момче. Същата била приета, опакована по изискванията на
спедиторската фирма, както и надлежно оформени документите към нея. В
товарителницата за изпращане на пратката с № ********* като изпращач бил
посочен подс.Г.Ц., с телефон за контакт №***********, а като получател –
подс.Д.М. /спр. т.2, л.68 от ДП/. Обслужването на св.Г. от служителя на фронт
офис в Еконт приключило в 18,10 часа, след което същият си тръгнал. На
същата дата св.Г. и подс.М. провели няколко телефонни разговора.
На 20.12.2016г. около 12,00 часа подс.М. посетил офиса на куриерската
7
фирма „Еконт Експрес“ ООД, находящ се в гр.Бургас, к/с“Славейков“, бл.55,
за да получи изпратената му от св.Г. пратка. Подс.М. имал създаден
клиентски картон № 15839954 /с погрешно отразен в него единен граждански
номер /ЕГН/, с обявен адрес в гр.Бургас, к/с“Славейков“ и телефон за връзка
№ ********** /спр. т.2, л.66, л.79-80 от ДП/.
Междувременно, докато процесната пратка се намирала в прилежащо към
офиса на Еконт в гр.Бургас складовото помещение, служител на фирмата,
ангажиран с подредбата на пратките, възприел специфична миризма от
същата, във връзка с което се обадил по телефона на св.И. Д., за да му
съобщи. Като дългогодишен полицейски инспектор във Второ РУП-Бургас, в
чийто район се намирал офиса на Еконт, св. Д. лично бил предоставил за
контакт телефонния си номер на служителите в офиса в случай, че възникне
необходимост да се сигнализира за ситуация, изискваща полицейска намеса.
Получавайки въпросното обаждане от служител на Еконт, св. Д., съвместно с
колегата си – св. Я. Д., които по това време се намирали в близост до бл.55 в
к/с“Славейков“, веднага се насочили към офиса, помещаващ се в същата
сграда. Влизайки в него, те преминали покрай клиентите, изчакващи реда си
за обслужване, сред които и подс.М. и се отправили към складовото
помещение. Служител в склада обяснил на двамата полицейски служители,
че адресатът на пратката, характеризираща се специфична миризма, в
момента изчаква нейното получаване. Свидетелите Д. и Д. възприели подс.М.
в офиса на Еконт, изчакали обслужването на последния от работещия на
смяна служител /администратор – офис/ – св.Ст. К., след което при
напускането на М. на офиса заедно с получената пратка, преминали през
изхода на склада и го последвали в поетата от него посока. Непосредствено
след като подс.М. излязъл от офиса с получения от него пакет в ръка, същият
бил спрян за проверка от двамата полицейски служители – Д. и Д..
Извършена му била проверка за самоличност по лична карта. На въпроса дали
носи в себе си забранени вещества, подс.М. отговорил отрицателно, като
обяснил, че в пакета, който е получил в Еконт, има маратонки. Възприемайки
в процеса на извършваната проверка специфичен мирис, характерен за
марихуаната, полицейските служители предприели действия по отвеждане на
подс.М. в сградата на Второ РУП-Бургас, където в условията на неотложност
на същия бил извършен обиск, получил впоследствие съдебна санкция /спр.
т.1, л.27-30 от ДП/. При личния обиск на подсъдимия била иззета пратката,
8
получена от него в офиса на Еконт-Бургас, характеристиките на която и
нейното съдържание били надлежно отразени в изготвения протокол за
съответното действие, а именно: полиетиленов плик с надпис „Еконт“,
размери 45/40, с прикрепен към него хартиен носител с данни за подател и
получател на пратката, в който е намерена жълта найлонова торба с надпис
„BILLA“, с поставена вътре черна кутия от картон с надпис, съдържаща –
една фланела на черни и сини райета и полиетиленов плик с размери 28/13
см., увит с безцветно тиксо, със съдържание на суха зелена тревна маса.
Извършения полеви тест на намерената зелена тревна маса проявил реакция
на марихуана. В обясненията си за намерените вещи, подс. М. посочил, че не
са негови и няма представа защо са попаднали в доставената му пратка.
Иззетите при обиска на подс.М. вещи били фотографирани и представени в
приложен към делото фотоалбум /спр. т.1, л.34-37 от ДП/. На същата дата –
20.12.2016г., обектите били предадени в БНТЛ при ОДМВР - Бургас за
експертно изследване относно физикохимичния им състав и тегло, както и
за наличие на дактилоскопни следи по тях, за което от страна на
разследващия орган били съставени нарочни постановления /спр. т., л.38, л.42
от ДП/.
С протокол за доброволно предаване от 20.12.2016 год. подс. М. предал
ползвания от него мобилен апарат „НТС“ ведно със СИМ карта и микро SD
карта /16 GB/, посочвайки и ПИН кода за достъп до менюто и съхраняваната
в устройството информация /спр. т.1, л.77 от ДП/. Мобилният апарат, с
поставените в него СИМ карта и микро SD карта, били представени като
обекти за техническо изследване по възложена в хода на разследването
техническа експертиза.
Възивният съд не констатира да е компрометиран начина на приобщаване
на веществените доказателства и реда за съхранението им. Наличната
доказателствена маса, обсъдена във нейната взаимовръзка, прави възможно
на първо място проследяване движението на обектите в хода на целия процес,
и на второ - установяване идентичността на иззетите при обиска на подс.М.
вещи, както и предадения доброволно от последния мобилен телефон с тези,
които са били изследвани с физикохимичната, дактилоскопната и техническа
експертизи.
Изготвената по делото физикохимична експертиза, видно от представеното
заключение – Протокол 959/22.12.2016г. сочи, че съдържанието на
9
изследвания обект – суха, зелена, растителна маса има общо нетно тегло
189,790 грама и се определя като коноп със съдържание на активно
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 3,80 %. Отразено е, че
конопът (канабис, марихуана) и активният му компонент
тетрахидроканабинол са поставени под контрол в Списък I – „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ от Наредба за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП /спр. т.1, л.45-
46 от ДП/.
Стойността на процесното наркотично вещество - 189,790 грама коноп,
изчислена съобразно нормите на Постановление №23/29.01.1998 год. на МС
за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, възлиза на 1138,74 лева.
Извършената по делото дактилоскопна експертиза, изследвала обектите,
иззети при обиска на подс.М. – 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ суха,
зелена, тревна маса; картонена кутия; найлонова опаковка – на фирма „Еконт“
и торбичка с надпис „Билла“, не установила годни за идентификационно
изследване дактилоскопни следи /спр. т.1, л.41 от ДП/.
Назначената и изготвена по делото техническа експертиза, имаща за обект
предадените доброволно от подс.М. мобилен телефон ведно със СИМ карта и
микро SD карта, дава заключение, че апаратът е модел HTC Desire 500 с
платформа Андроид и сериен № ****************, като вложената в него
СИМ карта е на мобилен оператор „Теленор“, с № **********, която е
активна. Извличайки съдържащата се в паметта на телефона и СИМ картата
информация, вещото лице е представил същата на хартиен и оптичен носител,
съставляващи част от експертното заключение /спр. т.1, л.49-75 от ДП/.
Установява се на основата на изведените от експерта данни от паметта на
телефона за входящи и изходящи повиквания, че от същия са провеждани
разговори с телефонен номер **********, който съгласно справката от
мобилния оператор „А1 България“ ЕАД е регистриран на името на св. А.Г.
/спр. т.2, л.89 от ДП/. Входящи гласови повиквания от посочения телефонен
номер са регистрирани на дати 24.11.2016г. в 18:13:39 ч. и на 19.12.2016г. -
датата на изпращане на процесната пощенска пратка - в 14:56:19ч., в 19:36:37
ч. и в 19:48:55 ч. / спр. т.1, л.64 от ДП/, а също и на 24.11.2016г. в 21:38:26ч.;
10
на 25.11.2016г. в 14:04:34 ч. и на 20.12.2016г. в 16:53:57 ч. – датата на
получаване от подс.М. на процесната пощенска пратка, съдържаща
наркотични вещества /спр. т.1, л.66 от ДП/. Пропуснати повиквания от същия
телефонен номер са отчетени на дати 24.11.2016г., 12.12.2016г., 15.12.2016г.,
19.12.2016г., 20.12.2016г. и 21.12.2016г., като са налице данни и за изпратени
кратки текстови съобщения /спр. т.1, л.62, л.69-70 от ДП/. Телефонният номер
**********, чийто титуляр се установява, че е св. А.Г., видно от експертното
заключение, е въведен и в указателя на телефона, ползван от подс.М. под №
242 и №506, като същият е без посочено име или инициали/ спр. т.2, л.54, л.60
от ДП/.
По делото е извършено и експертно графично изследване на представените
по реда на чл. 159 от НПК от „Еконт Експрес“ ООД транспортни документи
/фотокопия на товарителници и разписки, с изключение на товарителница с
№ ********* – оригинал/, касаещи изпращани и получавани от подс.М. и
подс.Ц. пощенски пратки в периода от 1.10.2016 год. до м. януари 2017г.,
сред които и процесната пратка с № *********. Изготвеното заключение на
графичната експертиза – Протокол №205/18.06.2018г., сочи, че подписите под
текста „Подател“ в разписка № *********; най-долу вляво в разписка №
********* и след текста „Получател“ в разписка № *********, са изпълнени
от подс. Д.М.. Почерковото изследването на ръкописния текст „Г.Ц.“ в
разписка № ********* е дало основание на вещото лице да приеме, че същият
е изпълнен от подс.Ц.. По отношение на останалите обекти експертизата е
заключила, че не е възможно да се даде убедителен отговор за авторството на
положените подписи поради различия в транскрипциите им с представените
такива експериментални образци на двамата подсъдими, както и поради
лошото качество на анализирания ръкописен текст в документите, които са с
характеристики на фотокопия, прехвърлени на диск /спр. т.2, л.59-61 от ДП/.
Съобразно реда по чл. 159 от НПК в хода на воденото досъдебно
производство е изискан и приложен като веществено доказателство по делото
оптичен диск /DVD-R Verbratim/, съдържащ компютърно информационни
данни – записи от камери за видеонаблюдение, монтирани в офис „Еконт
Експрес“ ООД – гр.София“, ж.к.“Дървеница“, бул. „Андрей Ляпчев“ №11 и
офис „Еконт Експрес“ ООД – гр.Бургас, к/с“Славейков“ бл.55, вх.Ж, партер,
които са били обект на експертно изследване по назначени три технически
експертизи – две в хода на досъдебното производство и една в хода на
11
проведеното пред първата инстанция съдебно следствие.
Обсъждайки изготвените в хода на досъдебното производство по делото
две технически експертизи, съдът основателно е отказал да кредитира същите
в полза на изводите си по фактите, констатирайки, че некоректно
формулираното към експертите задание, е предопределило извършването на
анализ и изследване на заснети от видеокамерите обекти /лица/, които нямат
отношение към разследвания случай. Както изготвената първа по делото
техническа експертиза – Протокол № 231/03.07.2017г. /спр. т.1, л.175-178 от
ДП/, която освен, че е подложила на сравнително изследване обекти, нямащи
връзка с процеса, е представила заключение, без да посочи конкретни
идентифициращи лицата признаци, така и повторната – Протокол №
133/07.10.2019г. /спр. т.2, л.237-248 от ДП/, чийто предметен обхват
преповтаря първоначално очертания такъв, съдът правилно е приел, че не
допринасят за изясняване на обстановката по казуса. Именно и поради това,
след като непосредствено е извършил оглед на приобщеното по делото
веществено доказателство /оптичен носител - DVD-R Verbratim /, чрез
възпроизвеждане на съдържимата в него информация в присъствието на
двамата подсъдими и св.Г., съдът е проявил активност и е назначил повторна
техническа експертиза, заключението по която оценил като обективно и
кореспондиращо с обясненията на двамата подсъдими, с показанията на св.Г.,
както и с писмените доказателства – товарителници и разписки за изпратена
пощенска пратка чрез Еконт.
Съгласно изготвеното от вещото лице П. М. експертно заключение –
Протокол за извършена техническа експертиза № 139/08.07.2020г.,
съдържащите се на диска файлове, които представляват видеозаписи от
охранителни камери, не разкриват осъществявана върху тях интервенция.
Записите са прегледани от вещото лице, като от тях на хартиен носител са
свалени само кадрите, имащи значение за разследването, с пресъздаване на
действията на лицата, заснети от камерите по часове, сред които и св. Г.,
разпознал себе си на кадрите и свидетелстващ с категоричност, че той е
лицето, изпратило процесната пратка на подс.М. /спр. л.81-89 от НОХД №
1317/19г. на БОС/.
Експертните заключения по назначените по делото физикохимична,
дактилоскопна, графична и повторна техническа експертизи, обсъдени по-
горе, данните от които съдът е ценил при извеждане на фактите по казуса, не
12
се оспорват от страните от гледна точка както на компетентността на вещите
лица, изготвили същите, така и във връзка с обективността на резултатите,
които отразяват на основата на извършения анализ и изследване на
предоставените им обекти. Въззивният съд се присъединява към оценката,
дадена от първостепенния такъв касателно научната обоснованост, пълнотата
и достоверността на изготвените експертизи, които ангажират подробно и
ясно становище на вещите лице по поставените задачи, при отразени данни за
използваните методи, принципи и подходи на изследване и анализ.
Оспорвайки пред въззивния съд правилността на постановената осъдителна
присъда спрямо подс.М., защитникът на последния – адв.К. претендира
необоснованост на изводите на първата инстанция относно субективната
съставомерност на деянието по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК. Поддържа се, че по
делото не са налице доказателства, на основата на които да се приеме за
установен факта, че при получаване на процесната пощенска пратка на
инкриминираната дата – 20.12.2016г. в офис на Еконт, подс.М. е имал знание
за съдържащото се в нея наркотично вещество – марихуана. Позовавайки се
на разкритите в хода на съдебното дирене нови фактически положения
относно действителната самоличност на лицето, изпращач на пратката,
защитникът счита, че същите не само изключват подс.Ц. като автор на
вмененото му престъпление за разпространение на наркотични вещества, а
също и дискредитират тезата на обвинението срещу подс.М. за държане на
същите тези наркотични вещества, доколкото последният е бил със
съзнанието, че пратката съдържа маратонки. В същата насока защитникът
счита, че следва да се отчетат и противоречията в показанията на разпитаните
двукратно по делото полицейски служители Д. и Д., за които се твърди, че
съзнателно са представили неверни сведения за обстановката, при която са
извършили проверка на подс.М..
Възраженията за доказателствена необезпеченост на тезата на обвинението
за наличие на съзнание у подс.М., че в получената от него пощенска пратка
се съдържа наркотично вещество, са били направени и пред първата
инстанция, която правилно е приела, че същите не намират основание в
данните по делото. В рамките на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства относно самоличността на лицето, което на
19.12.2016г. е посетило офиса на „Еконт Експрес“ ООД в гр.София“,
ж.к.“Дървеница“, бул. „Андрей Ляпчев“ №11 и е заявило изпращане на
13
процесната пощенска пратка с адресат – подс.М., получена от последния на
20.12.2016г. в офис на същата куриерска фирма в гр.Бургас, к/с“Славейков“
бл.55, вх.Ж, окръжният съд е дал убедителен отговор защо приема, че подс.
Ц. не се установява като автор на престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК,
/разпространение на наркотични вещества/, което налага оневиняването му по
така повдигнатото обвинение. С надлежна аргументация съдът е защитил и
изводите си за доказана съпричастност на подс.М. към деянието, за което му е
предявено обвинение - държане на наркотично вещество – 189,790 грама
коноп, съдържащо се в пощенска пратка № *********, адресирана на негово
име и получена лично от последния, обуславящо и реализиране на
наказателната му отговорност по повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал.3,
т.1 от НК. Преценявайки във връзка с конкретно наведените в жалбата
възражения на защитата, че следва да удовлетвори искането за разпит на нов
свидетел – св. В. П. Г. /конкретно посочен от подс.М./, както и да проведе
повторен разпит на св. А.Г., след изслушването им, съдът не намери
основание за корекция във фактическите и правни изводи на първата
инстанция, обосновали решението й да постанови оправдателна присъда
спрямо подс.Ц. и осъдителна такава спрямо подс.М..
Извършвайки проверка на процеса на събиране, анализ и оценка на
доказателствата по делото, въззивният съд не констатира с оглед
разпоредбите на чл.13, чл. 14 ал. 1 и чл. 305 ал.3 от НПК този процес да е бил
опорочен. Мотивите към присъдата са напълно съобразени с изискванията на
закона, като от тях е видно какви факти е приел за установени
първостепенният съд и въз основа на какви доказателства. Съдът е изградил
фактическите си изводи на доказателства, събрани по надлежния процесуален
ред, които е подложил на прецизен и задълбочен анализ. Ясно и
аргументирано е посочил на кои доказателства дава вяра и какви са
съображенията му в тази насока. Направеният обстоен анализ на всички
гласни, писмени и веществени доказателствени източници в съвкупност и
поотделно, както и подкрепящите ги експертни заключения, отговарят
напълно на процесуалните изисквания, регламентирани в НПК. Всеки довод
на защитата и на подсъдимия е анализиран с оглед доказателствената
съвкупност и е получил надлежен отговор. Несъгласието на защитата с него
не може да обоснове неоправдания упрек към доказателствената дейност на
първостепенния съд.
14
Правилно при извеждане на фактологията по казуса, съдът се е доверил на
обясненията на подс.Ц., който последователно и неотменно в хода на водения
наказателен процес е поддържал твърдение, че не познава подс.М. и няма
никакво отношение към изпращането на пощенска пратка на дата
19.12.2016г., адресирана до последния. Проверка на заявените от подс.Ц.
факти, включващи твърдение, че лицето на записа от камерите в офиса на
„Еконт Експрес“ ООД в гр.София“, ж.к.“Дървеница“, бул. „Андрей Ляпчев“
№11, е негов познат, съвместно с който към инкриминирания период е
осъществявал онлайн търговия на дрехи, съдът е извършил посредством
показанията на посоченото лице – св. А.Г.. Допускайки до разпит св.Г.,
първостепенният съд надлежно е предявил на последния записите от
охранителните камери в офиса на Еконт в гр.София, датиращи от 19.12.2016г.
/обявената в товарителница с № ********* дата на изпращане на процесната
пратка/, в кадри от които, в часовия диапазон от 18:01:20 часа – 18:10:00 часа
същият се разпознава като лицето, което е с поставена на главата коледна
шапка, изчакващо обслужване на гише, а минути след това и обслужено със
заявка за изпращане на пакет с форма и големина на кутия за обувки,
поставен в рекламен плик на „Билла“, полагащо също и подпис под
транспортен документ /спр. л.132 от НОХД № 1317/19г. на БОС/.
Потвърждавайки с категоричност обстоятелствата, съобщени от подс.Ц. в
обясненията му, а именно, че лицето от записа е самият той, а не подс.Ц.,
чието име е посочено в графа „изпращач“ на пратката, св.Г. подробно
разяснява в какви отношения се намира с подс.М., условията, при които е
приел да му изпрати пакета, обстановката, при която го е получил и
впоследствие изпратил съгласно уговорката им. Резонно, упражнявайки
правото си да не се самоуличава, св.Г. отрича да е имал знание, че в пакета се
намират наркотични вещества, като споделя, че съгласно данните, които е
получил от подс.М., същият е съдържал маратонки. Категоричен е, че
веднага, след като е получил от непознатото момче процесната кутия,
поставена в плик на „Билла“, е посетил намиращия се в близост офис на
Еконт, заявявайки изпращането й на подс.М., без да проверява съдържанието
на същата. Твърди, че отразяването в товарителницата на името на подс.Ц.
като лице, изпращач на пратката, не е целенасочена негова проява, а се дължи
на факта, че изпращането й е заявено с телефон за контакти номер
№***********, който в случая, макар и регистриран на името на подс.Ц., се
15
ползвал от двамата в осъществяваната онлайн търговия. Сочи, че като
редовен клиент в офиса на Еконт, който е разпознаваем за служителите, почти
никога не му се е налагало да се легитимира при изпращане на пратки, а
попълването на транспортните документи се е осъществявало на базата на
съдържащата се в електронните регистрите информация за клиентите, като по
този начин формулярите били попълвани автоматично. В тази връзка и
заявява, че действително е положил подпис под транспортния документ,
представен му от служителя в офиса, но отрича собственоръчно да е обявявал
или вписвал името „Г.Ц.“ като изпращач на пратката /спр. л.132-135 от
НОХД № 1317/19г. на БОС/.
Идентифицирането на св.Г. като лицето, изпращач на процесната пратка,
извършено от подс.Ц. по предявения в съдебно заседание запис от камерите в
офиса на „Еконт Експрес“ ООД в гр.София“, ж.к.“Дървеница“, което самият
свидетел потвърждава след лично възприемане на заснетите кадри, съдът
правилно е приел, че кореспондира и с данните по назначената и изготвена в
хода на съдебното дирене видеотехническа експертиза /спр. л.81-89 от НОХД
№ 1317/19г. на БОС/. В експертното заключение, освен подробно описание на
действията на св.Г. в рамките на престоя му в офиса на Еконт, вещото лице е
отразило и особеностите /отличителните белези/ на заявения от последния за
изпращане пакет, допълнително опакован от служител в куриерската фирма
/поставен в специален фирмен плик/, съответстващи на приложените фотоси.
Изведените характеристики на изпратения от св.Г. пакет се установява, че
напълно съвпадат с характеристиките на пакета, получен от подс.М. в офиса
на фирмата в гр.Бургас, чийто външни белези, опаковка и съдържание са
детайлно описани в протокола за извършен обиск на подс.М. и разписката за
предаването на вещите за целите на експертно изследване /спр. т.1, л.27-37 от
ДП/.
В подкрепа на възприетия извод, че дейността по изпращане на процесната
пратка с наркотик е осъществена от св.Г., съдът правилно е отчел и данните,
съдържащи се в изготвената по делото техническа експертиза на предадения
доброволно от подс.М. мобилен телефон ведно със СИМ карта и микро SD
карта, разкриващи водена телефонна комуникация между тях двамата,
включително в дните на изпращане и получаване на пощенската пратка.
Впрочем, фактите, съобщени от подс.Ц. и св.Г. пред съда, синхронизират и на
обясненията на подс.М., който убедено съобщава, че не познава подс.Ц. и
16
никога не е имал отношения с него. Същевременно разкрива познанството си
със св.Г., като сочи, че не веднъж си е разменял пощенски пратки с него –
реализирал онлайн покупки на дрехи и връщал пратки с такива /спр. л.118 от
НОХД № 1317/19г. на БОС/. Поставен в условията на очна ставка със св.Г.,
подс.М., макар и уклончиво, заявявайки липса на спомени, потвърждава
също, че е имало случай, в който е помолил св.Г. да му направи услуга и да
му изпрати закупени от трето лице маратонки /спр. л.135 от НОХД №
1317/19г. на БОС/.
Изяснявайки на основата на горния доказателствен подход, че не подс.Ц., а
св.Г. е лицето, изпратило на 19.12.2016г. от офиса на „Еконт Експрес“ ООД в
гр.София“, ж.к.“Дървеница“, процесната пратка с наркотично вещество, с
адресат - подс.М., както и отчитайки, че по делото отсъстват каквито и да е
данни за участие на подс.Ц. в намирането, пакетирането или изпращането на
процесния наркотик, първостепенният съд законосъобразно е достигнал до
извод, че същият не е съпричастен към вмененото му във вина престъпление
по чл. 354а, ал.1 от НК, поради което и го оправдал по така повдигнатото му
обвинение за разпространение на наркотични вещества. В оправдателната час
присъдата не е протестирана.
Обосновано на следващо място съдът е заключил, че установените в хода
на процеса нови фактически положения, засягащи самоличността на лицето,
предало за изпращане по куриер пратката с наркотик, не са с насоченост и
съдържание да разколебаят обвинението срещу подс.М. за държане на
наркотично вещество - коноп, иззет от последния при извършения му обиск и
приобщен като веществено доказателство по делото, с надлежно експертно
изследване на грамаж и активно действащ компонент.
Извеждайки фактологията по казуса, съдът правилно е отказал да
кредитира обясненията на подс.М. в частта, в която същият отрича знанието
си, че в получената пратка № ********* се съдържа наркотично вещество -
инкриминираното такова по обвинителния акт - 189,790 грама коноп.
Внимателният прочит на дадените от подс.М. обяснения пред съда /спр. л.117
гърба-118 и л.136-гърба-137 от НОХД № 1317/19г. на БОС/, включително при
проведената очна ставка между него и св.Г. /спр. л.135 от НОХД № 1317/19г.
на БОС/, ясно разкрива непоследователност и вътрешната противоречивост
на поддържаната от същия версия, че няма отношение към наркотичното
вещество, намиращо се в пощенската пратка, получена от него. Впрочем,
17
разяснявайки обстоятелствата, при които е получил процесната пратка,
подс.М. застъпва в противоречив план както версията, че тя е представлявала
изпратен му подарък от някоя от фирмите, от които пазарува онлайн, така и
че е очаквал да получи поръчани по интернет от него маратонки. Заявявайки,
че в деня на инкриминираната дата е посетил офиса на Еконт в
к/с“Славейков“ единствено с цел да пренасочи изпратена пратка за
получаване на друг адрес, същият твърди, че за наличието на адресирана до
него пратка /процесната такава/ е узнал едва при разговора си със служителя
на фронт – офиса. Поддържа също, че е получил пратката с убеждението, че
се касае за подарък, без да знае какъв точно е той, като твърди също, че
пратката е била заявена без тест и преглед. Споделя, че не за първи път
получава „подаръци“ по Еконт от фирмите, в които пазарува онлайн.
Впоследствие обаче сочи, че при извършената му от полицейските служители
проверка е изразил предположение, че в кутията са налични маратонки,
поръчани от него онлайн. Поставен в условията на очна ставка със св.Г.,
подс.М. не отрича да е имал уговорка с него за изпращане на пакет с
маратонки, като твърди обаче, че няма спомен дали уговорката им е касаела
именно процесния пакет или друга пратка. Заявява, че не познава лично
момчето, от което св.Г. е следвало да получи пратката с маратонки,
предназначена за него.
Направените в горния аспект изявления на подс.М., съдът основателно е
приел, че следва да се ценят като защитна негова версия, тъй като освен, че
страдат от вътрешна противоречивост и са лишени от житейска логика, не
намират също подкрепа в останалите доказателства по делото. На първо
място, поддържаното от подсъдимия твърдение, че посещението му на
инкриминираната дата в офиса на Еконт е било свързано с пренасочване на
пратка на друг адрес, се опровергава от представените по делото информация
от куриерската фирма „Еконт Експрес“ ООД за получавани и изпращани от
подсъдимия в периода от 1.10.2016 год. до м. януари 2017г. пощенски пратки,
видно от която на датата 20.12.2016г. в клиентския картон на последния не е
регистрирано пренасочване на пратка, а единствено получаване на процесната
такава с № ********* /спр. т.1, л.114-149, т.2, л.66-80 от ДП/. Невярно се
явява и твърдението на подс.М., че изпратената му пратка като „подарък“ е
била без възможност за тест и преглед. Тъкмо напротив, видно е от
приложената по делото товарителница № *********, че в същата изрично е
18
отбелязана възможността да се извърши тест и преглед на пратката от
получателя й - всяко от полетата „тест“ и „преглед“ е с нарочна маркировка
/спр. т.2, л.68 от ДП/. Установява се по-нататък от показанията на св.Г.,
подкрепени от съдържащата се в записите от видеокамерите в офиса на
„Еконт Експрес“ ООД в гр.София“, ж.к.“Дървеница“ информация, както и от
представените от техническата експертиза данни за регистрирани входящи и
изходящи повиквания от телефона на подс.М., че последният е имал знание
за изпратената му пратка. Нещо повече, съгласно показанията на св.Г. това е
пакет, за който самият подсъдим е отправил молба към него да вземе от
„непознатото момче“ и да му го изпрати до Бургас. Независимо, че съдът не е
дал вяра на твърденията на св.Г. относно липсата на информация за
съдържанието на пакета, който е изпратил, то в останалата част неговите
показания правилно са кредитирани, предвид че съдържащата се в тях
информация не е изолирана и намира обективна опора в останалия
доказателствен материал, сред които се открояват данните, извлечени от
мобилния телефон на подс.М., предаден доброволно от последния и
приобщен като веществено доказателство по делото. Изведените от експерта,
изготвил техническата експертиза данни от паметта на ползвания от подс.М.
телефон и СИМ картата ясно разкриват, че на 19.12.2016г. - датата на
изпращане на процесната пощенска пратка, в 14:56:19ч., в 19:36:37 ч. и в
19:48:55 ч. са регистрирани входящи гласови повиквания от телефон №
**********, ползван от св.Г. /съгласно справката от мобилния оператор „А1
България“ ЕАД - т.2, л.89 от ДП/, а на 20.12.2016г. от същия телефон са
регистрирани и пропуснати гласови повиквания в 11:16:52ч. и 11:19:32ч.
Установява се също от коментираното експертно заключение, че това не е
единствената комуникация между подс.М. и св.Г., доколкото на множество
други дати също са регистрирани входящи и изходящи обаждания между
двата телефона, както и изпратени кратки текстови съобщения /спр. т.1, л.49-
75 от ДП/.
Отчитайки като недостоверна версията на подс.М., че в получения пакет е
очаквал да се съдържат маратонки, първата инстанция основателно е
констатирала, че физическите параметри на кутия с поставени в нея обувки
/маратонки/ по никакъв начин не биха могли да се сравнят с характеристиките
на процесния пакет, за който е установено по делото, че е съдържал само
„една фланела на черни и сини райета и полиетиленов плик с размери 28/13
19
см., увит с безцветно тиксо, със съдържание на суха зелена тревна маса“,
установена при физикохимичното и изследване като коноп, с тегло 189,790
грама. Касае се за очевидно несъответствие, което несъмнено би направило
впечатление на човек, поел в ръцете си пакета, както това е сторил и
подсъдимия, поради което и с основание съдът е приел, че не може да се
довери на подобно разяснение.
Въззивният съд не намери основание за упрек към първата инстанция и по
отношение на преценката й за неубедителност на втората, развита от подс.М.
версия - че е приел да получи пратката, вярвайки, че това е подарък от някоя
от фирмите, от които пазарува онлайн. Действително, общоизвестен факт е,
че в онлайн търговията съществува практика да се правят комплименти на
клиентите под формата на дребни подаръци към заплатената покупка /в
повечето случаи рекламни/, които предмети обаче обичайно се изпращат
заедно със закупената вещ. В случая подс.М. не съобщава да е реализирал
подобна покупка от конкретна фирма, а твърди, че очакването му е било в
пакета да има единствено подарък. Същевременно сам споделя в обясненията
си, че подаръците, които е получавал от фирми, занимаващи се с онлайн
търговия, при направена при тях поръчка на стока, са обичайно дребни вещи
– „ключодържател, малко парфюмче – тестер, тениска“ /спр. л.118 от НОХД
№ 1317/19г. на БОС/. При това положение, крайно наивно звучи обяснението
му, че е приел пакет с големина на кутия за обувки, в която е очаквал да има
подарък. Лишено от житейска логика е също и твърдението му, че е приел да
получи „подаръка“, изпратен му по куриер, без да се интересува кой е
изпращачът и какво е съдържанието на пакета. Както вече бе посочено по-
горе, в товарителницата на процесната пратка е отбелязана опция за тест и
преглед, въпреки което подс.М. е приел същата, без да провери съдържанието
й. Горното свидетелства, че не е имал колебание какво се съдържа в пакета,
адресиран лично до него.
Факт е също така, установен посредством показанията на разпитаните по
делото полицейски служители – свидетелите Д. и Д., че носеният в ръце от
подсъдимия пакет, е имал специфична миризма. Именно поради тази негова
особеност, служител в куриерската фирма е преценил, че следва да съобщи на
св.Д., в качеството му на полицейски инспектор, обслужващ района.
Констатирайки, че подс.М. има предходно осъждане за държане на
наркотични вещества – марихуана, съдът основателно е приел, че
20
характерната за това растение миризма, е била позната за подсъдимия.
Необходимо е във връзка с горното да се отбележи, че получаването от
подсъдимия на пощенска пратка, описана в товарителницата като „подарък,
опакован от подател“, какъвто е и процесният случай, няма характера на
ситуация с инцидентен характер. Такива пратки се установява от
представените по делото от куриерската фирма „Еконт Експрес“ транспортни
документи, че подс.М. е получавал също на 25.11.2016г. – товарителница №
*********, както и на 08.12.2016г. – товарителница № *********, като е
видно от информацията, отразена в товарителниците, че отново като
изпращач в тях е посочен подс.Г.Ц. с тел № *********** и получател –
подс.Д.М. /спр. т.2, л.70 и л.72 от ДП/. Очевидно е при тези данни, че се касае
за утвърдена схема, при която на подс.М. са изпращани пратки, като във
всеки от случаите е използван регистрирания на името на подс.Ц. телефонен
номер, съответно и имената на този подсъдим, за когото се установи от
доказателствата по делото, че не познава подс.М..
Неоснователно, в защита на тезата си за отсъствие на знание у подс.М.
относно действителното съдържание на получената от него пощенска пратка -
наличието в същата на наркотично вещество, защитата отправя критика към
оценката, дадена от съда на показанията на разпитаните по делото двама
полицейски служители – свидетелите Д. и Д., чиято служебна активност е
довела до залавянето на лицето с процесното наркотично вещество.
Обсъждайки показанията на свидетелите Я. Д. и И. Д., за които се
установява, че са разпитвани двукратно в хода на съдебното следствие –
преди и след възпроизвеждане в съдебната зала на съдържанието на записа от
охранителната видеокамера, в офиса на „Еконт Експрес“ ООД в гр.Бургас,
к/с“Славейков“ бл.55, вх.Ж, окръжният съд не е подминал без внимание
обстоятелството, че същите не са еднозначни по отношение на изнесената от
двамата информация за условията, при които е инициирана проверката на
подс.М. в деня на инкриминираната дата. Действително, в първоначалните си
показания полицейските служители са заявили, че проверката на подс.М.,
извършена в близост до офиса на Еконт, е била рутинна такава, с оглед
подозрителното поведение на последния, който носейки в ръцете си пакет, е
демонстрирал притеснение при тяхната поява /спр. л.113-гърба-114 от НОХД
№ 1317/19г. на БОС/, докато при проведения им повторен разпит са
съобщили за получен от тях сигнал от офиса на Еконт за налична в склада
21
пощенска пратка, характеризираща се със специфична миризма /спр. л.131от
НОХД № 1317/19г. на БОС/. Констатираното противоречие обаче съдът
правилно е приел, че не повлиява в значима степен оценката за достоверност
на показанията им, тъй като същото касае само повода за извършване на
проверката, но не и останалите, съобщени от тях важни за разследването
факти относно времето и мястото на извършената проверка, самоличността на
лицето и характеристиките на носения от него пакет, в която част сведенията,
съобщени от тях са последователни и кореспондиращи с останалите
доказателствени източници по делото.
Въззивният съд се дистанцира от съображенията, развити в мотивите на
първата инстанция, че противоречивостта в показанията на двамата
полицейски служители е обяснима с изминалия продължителен период от
датата на инкриминираното деяние, повлияващ в отрицателен аспект
спомените им за случилото се на процесната дата. Факт е, че при разпита на
двамата полицейски служители, проведен в деня на залавянето на подс.М. –
20.12.2016г. същите не са разказали за събитията, предхождащи проверката на
М., като тези техни показанията са еднозначни с дадените такива при първия
им разпит пред съда /спр. т.1, л.10, л.12 от ДП/. Подробните сведения,
представени от тях за обстоятелствата, предпоставили проверката на подс.М.,
са на базата на предявения им запис от охранителните камери от офиса на
Еконт, обективността на съдържащата се в който информация е безспорна
/предвид че техническата експертиза не установява да са манипулирани/.
Поради това и за последните не е съществувала възможност да отрекат, че са
посетили офиса на Еконт преди да извършат проверката на подс.М.. Едва
след като лично са възприели кадрите от записа, двамата са споделили пред
съда и за предварително получените от тях по телефона сведения от служител
в офиса, че в склада е налична пощенска пратка, характеризираща се с
особена миризма. Горните констатации дават основание на въззивния съд да
направи извод, че не времето е факторът, обусловил несъответствие в
показанията на свидетелите Д. и Д., а преценката им да не издават
източниците си на оперативна информация, доколкото в полицейската им
дейност същите са от особена значимост в разкриването на престъпления.
Макар подобно поведение да не е оправдано от гледна точка на целите на
наказателния процес, то същото има своето логично обяснение и поради това
само на тази основа не може да се обоснове извод за предубеденост или
22
заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, освен ако няма други
доказателства в тази насока. В случая, съдът правилно е констатирал, че от
материалите по делото не може да се направи подобен извод, във връзка с
което и основателно е отхвърлил възраженията на защитата в тази насока.
Без съмнение заинтересоваността на полицейските служители от
разкриване на престъплението е обстоятелство, което следва да бъде отчетено
и внимателно преценено от съда в рамките на осъществяваната дейност по
проверка и оценка на доказателствените източници по делото, в това число и
за всички останали такива. В разглеждания казус, извършвайки цялостен
анализ, БОС е направил оценката си за годност и достоверност на показанията
на двамата полицейски служители, дадени при повторния им разпит, която
няма причини да не бъде споделена като цяло, доколкото този анализ не
разкрива игнориране или превратност в дейността на съда.
Настоящият състав на съда прие, че до промяна във фактическите и правни
изводи на първата инстанция не може да се достигне и на основата на
проведените в хода на въззивното разглеждане на делото разпит на поискания
от защитата свидетел В.Г. и повторен разпит на св. А.Г.. Приобщаването на
сочените гласни доказателствени средства от гледна точка на тяхната
релевантна насоченост, не способства разкриването на факти и обстоятелства,
които да стоят в подкрепа на защитната теза на подс.М., като същевременно
същите не подлагат под съмнение и приетите такива за установени от първата
инстанция.
Изявявайки желание да даде обяснения по делото, подс.М. поддържа пред
въззивния съд, че процесният пакет, в който е намерено наркотичното
вещество, не е бил предназначен за него, сведения в каквато насока
претендира, че могат да бъдат събрани от момчето, което е предало пакета на
св.А.Г., а именно лицето В.Г. / спр. л.24 от ВНОХД № 53/21г. на БАС/.
Преценявайки, че следва да извърши проверка на така съобщените данни,
съдът допусна до разпит сочения свидетел, както и възприе необходимост от
повторен разпит на св.А.Г.. Видно обаче от показанията на св. В.Г., същият е
категоричен, че не е имало случай през 2016г., в който да се ангажира с
изпращането на пратка на подс.М., нито се е срещал с трето лице, чрез което
да му изпраща пратка. Твърди също, че не познава св. А.Г., както и подс.Ц.
/спр. л.41 от ВНОХД № 53/21 г. на БАС/. Св.А.Г. от своя страна не съобщава
нови обстоятелства, различни от съдържащите се такива в показанията му,
23
дадени пред първата инстанция. Еднозначно поддържа, че пакетът, който е
заявил за изпращане на името на подс.М., му е бил предаден от непознато за
него лице, като срещата му с това лице е била по молба на подс.М.. Отрича да
е имал знание за съдържанието на изпратената пратка и твърди, че в
действията си по приемане на пратката, предназначена за подс.М. и
изпращането й на последния, е вършил услуга. Убедено заявява, че не
разпознава св. В.Г. като лицето, от което е получил процесната пратка /спр.
л.40 от ВНОХД № 53/21г./.
Съобразявайки горното, въззивният съд прие за неоснователни
оплакванията в жалбата, отнесени към доказателствената обезпеченост на
възприетите от първата инстанция изводи относно субективната
съставомерност на деянието по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, в извършването на
което подс.М. е обвинен.
При така установената и правилно анализирана фактическа обстановка от
първоинстанционния съд, обосновани са правните изводи на последния за
доказана деятелност на подсъдимия Д.М., съставомерна по чл. 354а, ал.3, т.1
от НК. Доказателствата по делото убедително сочат на осъществен състав на
това престъпление от обективна и субективна страна. Коректна се явява
преценката на съда, че на инкриминираното място и дата подс. М. е
извършили система от телодвижения, насочени към упражняването на
фактическа власт над предмета на престъпление. По делото не е спорно, че в
пакета, получен от подсъдимия чрез куриерската фирма „Еконт Експрес“
ООД, се е съдържало наркотично вещество - суха, зелена, растителна маса, с
общо нетно тегло 189,790 грама, определена от физикохимичната експертиза
- Протокол 959/22.12.2016г. като коноп със съдържание на активно
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 3,80 % . Приемайки да
получи изпратената му доставка, след полагане на подпис под транспортния
документ, подс.М. е взел същата, напуснал офиса на Еконт и поел в избрана
посока в к/с“Славейков“, към който момент същият е бил заловен от
полицейските служители Д. и Д., а по-късно и отведен в районното
управление, където при извършен обиск, пакетът с наркотично вещество е
бил иззет. Така обективираното поведение на подс.М., съдът правилно е
приел, че разкрива осъществена от последния форма на изпълнително деяние
„държане“ на наркотично вещество по смисъла на чл.354а, ал.3 от НК, в
каквито фактически параметри се установява, че е обвинението срещу него,
24
предявено му с обвинителния акт. Аргументирайки правните си изводи,
първостепенният съд е съобразил, че понятието „държане“ по смисъла на
чл.354а от НК /разяснено в съдебната практика и доктрина/, е с по – широко
съдържание от категорията „държане“ във вещноправен аспект. За
осъществяване на криминализираното в особената правна норма на НК
престъпление при форма на изпълнително деяние – „държане“ на наркотични
вещества, без надлежно разрешително, е достатъчно предметът на
престъплението - наркотичното вещество да се намира у дееца, като той
съзнателно упражнява фактическа власт върху него, сам или чрез другиго, за
себе си или за трето лице. За покриване на признаците на визираната форма
на изпълнително деяние е ирелевантно правото на собственост и
принадлежността на инкриминираното наркотично вещество, а обективното
отношение на извършителя на неправомерното посегателство към самата вещ,
изразило се в система от действия за нейното запазване и съхранение, във
вида, в който е получена. Касае се за фактическо състояние, за възникването и
за съществуването на което е достатъчно упражняването на владение, като
факт, осигуряващ възможност на дееца да разполага с тези вещи и
непосредствено да въздейства върху тях, без обаче да е необходимо
непременно да се извършват такива въздействия или фактическата власт да се
манифестира по друг начин и чрез конкретни действия. Без значение за
престъпната съставомерност на инкриминираното деяние е и времетраенето
на фактическата власт върху предмета на посегателство, което е характерно
за продължените престъпления, чието изпълнение представлява
продължаващо реализиране на престъпния състав, докато не настъпят
обстоятелства, зависещи или не от волята на дееца, които го прекратяват,
необвързано с определени параметри.
Въззивният съд намира, че очертаната от доказателствената наличност по
делото фактология по казуса разкрива също и действия на подс.М. по
„придобиване“ на процесното наркотично вещество като форма на
изпълнително деяние по чл. 354а ал.3 от НК. В случая обаче такова обвинение
не е предявено на подсъдимия, което лишава съда от правомощието да
измени постановената присъда, с осъждане на последния и за осъществено от
него придобиване на процесното наркотично вещество.
Законосъобразно в преценката си за субективните измерения на
деятелността, осъществена от подс.М., първостепенният съд е достигнал до
25
извод, че у същия е бил налице пряк умисъл. Данните по делото,
свидетелстващи за възрастта на подсъдимия, неговия житейски и социален
опит, физическо и психично развитие, степен на образование и съдебно
минало, убедително позволяват да се направи заключение, че същият е
съзнавал запретеността на извършваната от него дейност по държане на
наркотично вещество – коноп. Налице е било съзнание у последния и относно
обстоятелството, че съществува разрешителен режим за дейностите, свързани
с този наркотик, каквото надлежно разрешително се установява от данните по
делото, че той не притежава. Въпреки наличието на горните представи,
подсъдимият е реализирал съответно поведение, обективната и субективна
насоченост на което очертава съставомерност на действията му по чл. 354а,
ал. 3, т. 1 от НК.
Въззивният съд не споделя възражението на защитника на подс.М., че при
получаване на процесната пощенска пратка на инкриминираната дата –
20.12.2016г. в офис на Еконт, подс.М. не е имал знание за съдържащото се в
нея наркотично вещество – марихуана. Относно наличието на такова знание
съдът вече изложи своите съображения при обсъждане на доказателства по
делото, като повторно ще отбележи единствено, че процесната пратка
съгласно показанията на разпитания по делото св.А.Г., е била изпратена на
подс.М. именно по негова молба. Участвайки лично в създаването на
организация за предаване на пакета от неустановено по делото момче на св.Г.,
подс.М. несъмнено е бил наясно какво е съдържанието на този пакет. В
случая по делото липсват каквито и да е данни за режисирана постановка
спрямо подс.М., с цел уличаването му в извършване на престъпление.
Подхождайки критично в оценката си за достоверност на показанията на
св.Г., предвид че същият е съпричастен към дейността по разпространение на
процесното наркотично вещество, сходно с първата инстанция, въззивният
съд не намери основание да не кредитира неговите показания в частта, в която
последният разяснява обстоятелствата, при които е приел да реализира
доставката на подс.М. от гр.София до гр.Бургас. Съвсем отделен е въпросът
дали твърденията на този свидетел, че не е имал представа какво е
съдържанието на пакета отговарят на действителността или не. Изследването
на този аспект от поведението на св.Г. обаче е от значение единствено за
личната отговорност на последния като автор на престъпно деяние, но не и за
отговорността на подс.М., за който се установява, че е очаквал получаването
26
на процесната пратка с наркотично вещество. В случая обаче, доколкото св.Г.
не е сред привлечените към наказателна отговорност лица, съдът ще се
ограничи да изследва действията на последните единствено в рамките,
необходими за установяване на инкриминираната обстановка по делото, в
която релевантно се явява обективираното поведение на подс.М.. Важно е в
същото време да се отбележи, че данните по делото не сочат за наличие на
конфликтни отношения /съперничество/ или такива на конкуренция между
подс.М. и св.Г., на основата на които последният да проявява пристрастност в
показанията си. Отсъства също и данни за съществуващи други особени
отношения помежду им, по повод на които да се изведе мотив у св.Г. да
свидетелства против подсъдимия, уличавайки го в извършване на
инкриминираното деяние. Ето защо, въззивната съдебна инстанция не намери
основания да сподели като основателни възраженията на подс.М. и
защитника му за доказателствена необезпеченост на възприетите от първата
инстанция изводи относно субективната съставомерност на деянието по чл.
354а, ал.3, т.1 от НК, в извършването на което М. е обвинен.
Постановената от първостепенния съд присъда не е протестирана от
прокурора. Същата е атакувана пред настоящата инстанция от подсъдимия М.
чрез представляващия го служебен защитник, като освен оплакванията за
необоснованост и незаконосъобразност на същата, в жалбата се навеждат и
такива за несправедливост на отмерената санкция поради несъответствието й
с обществената опасност на деянието и дееца, както и с принципите на
определяне на наказанието.
В рамките на осъществения цялостен служебен контрол на атакуваната
присъда, включително в санкционната й част, апелативният съд намери
следното:
При обсъждане на въпроса за наказанието, което подсъдимият М. следва да
изтърпи за осъществената престъпна деятелност, реализираща състава по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК, първоинстанционният съд е съобразил
законоустановената наказуемост на това престъпление към датата на неговото
извършване – 20.12.2016г., подходил е обективно на събрания доказателствен
материал, като е отчел тежестта на деянието, обществената опасност на
личността на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, взел е предвид подбудите, мотивирали подсъдимия да
извърши престъплението, преценил е и всички останали обстоятелства,
27
влияещи върху неговата отговорност и съответно е съобразил изискванията,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигане целите на
наказанието.
Първоинстанционният съд е направил правилна преценка на обществената
опасност по принцип на деянието по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, която
обосновано е намерил за завишена, с оглед обществените отношения, които
се засягат с него, динамиката и разпространеността на престъпленията от този
вид и изключително сериозните последици от тях, свързани с тежки рискове
за човешкото здраве и живот. Обсъждайки конкретните особености на
разглежданата престъпна проява, ОС-Бургас правилно е отчел както вида и
количеството на намереното у подс.М. наркотично вещество – 189,790 гр.
коноп, така и стойностното му изражение - 1138,74 лева, които
индивидуализиращо го белези е приел, че го отличават като такова, с по-
висока степен на обществена опасност. Въззивният съд се дистанцира от
горната позиция на първата инстанция, като намира, че в общите си
характеристики процесното деяние не се отличава съществено от останалите
случаи на подобни престъпни прояви и обществената му опасност е в рамките
на характерната за този вид престъпления.
Анализирайки значимите за индивидуализация на наказанието
обстоятелства, първата инстанция е направила правилна преценка, че
деянието не се явява изолирана проява в поведението на подс.М., доколкото с
присъда по НОХД 3993/2014г. на РС-София на същия вече е била ангажирана
наказателната отговорност за престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК – държане
с цел разпространение на наркотични вещества – коноп / спр. т.2, л.51 от ДП/.
Наличието на предходно осъждане на подс.М. за деяние, имащо отново за
предмет наркотични вещества, несъмнено е сред обстоятелствата,
завишаващи степента на обществена опасност на личността на последния и
поради това не допуска особена благосклонност при определяне размера на
наказанието, което следва да изтърпи. В полза на този извод е и фактът, че
деянието, предмет на настоящото наказателно производство, е извършено от
М. в рамките на постановения от съда по присъдата по НОХД 3993/2014г. на
РС-София тригодишен изпитателен срок. Очевидно е, че с постановеното по
предходната присъда условно наказание не са постигнати целените от закона
поправяне и превъзпитание на дееца, което от своя страна налага по-строг
подход при реализиране на наказателната репресия спрямо него.
28
В контролната си дейност, включваща цялостна преценка за обоснованост
и законосъобразност на атакуваната присъда, въззивният съд установи, че при
постановяването й, първоинстанционният съд е пропуснал да съобрази
продължителността на воденото наказателно производство срещу подс.М.,
който обективен факт има своето съществено значение в преценката за
справедливост на отмерената санкция. Многократно в своята практика ВКС е
имал повод да отбележи, че обстоятелствата, които следва да бъдат
съобразени в рамките на преценката за "разумност" на срока, са конкретни за
всеки отделен случай и са свързани с фактическата и правна сложност на
делото, поведението на компетентните власти и процесуалното поведение на
обвиняемия /Решение № 78 от 3.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 100/2016 г., II н.
о., НК; Решение № 183 от 23.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 116/2010 г., I н. о.,
НК/. Проследявайки развитието на процеса по настоящото дело и причините,
довели до забавянето му, съдът установи, че същият е воден почти пет
години, считано от момента на започването на досъдебното производство
срещу М.. Този срок, въззивният съд намира, че следва да бъде преценен като
неразумно дълъг, като видно от данните по делото забавянето се дължи
приоритетно на поведението на компетентните органи, без привлеченото към
наказателна отговорност лице да е допринесло за него по някакъв начин с
поведението си. Горното обстоятелство съгласно практиката на ЕСПЧ по
приложението на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ предпоставя необходимост от
приложението на ефективен компенсаторен механизъм за поправянето на
нарушението, каквато мярка е възможността наказанието на осъденото лице
да бъде намалено. Тази компенсаторна мярка не следва да бъде игнорирана
или заобикаляна с доводи за обществената опасност на деянието. Дори и при
най-тежките престъпления, надхвърлянето на разумните срокове на
разглеждане на делото задължително се отчита като смекчаващ наказанието
фактор, с което се цели справедливо обезщетяване на ограниченията,
неизбежно понесени от подсъдимия следствие дългия период на неизясненост
на наказателноправното му положение. В настоящия казус се установява, че
досъдебното производство не е било водено с необходимата ритмичност и в
установените срокове, като обективна причина за забавяне на процеса се
установява и в съдебната фаза на същия – законовата хипотеза на чл.258, ал.2
от НПК /смяна на член на състава на съда/, обусловило започване на делото
отначало. В същото време данните по делото разкриват, че подс.М. е имал
29
коректно процесуално поведение и не е ставал причина за неоправдано
забавяне на процеса. Ето защо на същия следва да бъде признато правото да
иска намаляване на наказанието, като компенсация за прекомерната
продължителност на воденото срещу него наказателно производство.
Отчитайки тежестта и значението на това смекчаващо вината обстоятелство,
съдът прие за обосновано наказанието на подс.М. да бъде редуцирано до
размера от една година и два месеца лишаване от свобода, явяващ се в
близост до минималният такъв за извършеното престъпление. Прекомерната
продължителност на производството съдът намери, че не следва да се отчита
като изключително по своя характер обстоятелство, смекчаващо
отговорността на подсъдимия и обуславящо приложение на чл.55 от НК, в
каквато насока е направено искане от защитата, макар и с други съображения.
Липсват кумулативните предпоставки, въведени от законодателя в текста на
чл.55 от НК. От една страна, прекомерната продължителност на
наказателното производство не представлява изключително смекчаващо
обстоятелство, а от друга, с оглед спецификата и тежестта на деянието, най-
лекото, предвидено в закона наказание, не се явява несъразмерно тежко на
извършеното. Ето защо и с определяне на наказание от една година и два
месеца лишаване от свобода, установяващо се към минималния размер,
предвиден за съответното престъпление, съдът прие, че подсъдимият ще бъде
в достатъчна степен компенсиран за забавата на воденото срещу него
производство, като всяко следващо намаляване на санкцията би се явило в
разрез с изискването за справедливост на същата.
Относно кумулативно предвиденото наказание глоба, въззивният съд, като
изходи от конкретните характеристики на проявената от подс.М. престъпна
проява и данните за личността на последния прие, че същото е отмерено в
справедлив размер от 3 000 лева, поради което и независимо от отчетеното
допълнително смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство,
коригирането й чрез намаляване не се налага.
Правилно съдът е приел, че наказанието лишаване от свобода, наложено на
подс.М. следва да се изтърпи ефективно, тъй като не са налице законовите
условия за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК – наличие на
предходно осъждане за престъпление от общ характер по НОХД 3993/2014г.
на РС-София, с наложено наказание от една година лишаване от свобода, в
изпитателния срок на което се установява да е извършено деянието, предмет
30
на разглеждане в настоящото наказателно производство.
Определеният от съда по-нисък размер на наказанието лишаване от
свобода, което подсъдимият следва да изтърпи за престъпната си деятелност,
не предпоставя изменение на присъдата в частта, с която ОС-Бургас е
постановил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, поради
приложимост на нормата на чл. 57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС.
Законосъобразно окръжният съд е приложил и разпоредбата на чл. 68, ал. 1
от НК, като е привел в изпълнение наложеното на подс.М. с присъда по
НОХД 3993/2014г. на РС-София наказание от една година лишаване от
свобода.
С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно съдът е присъдил
в тежест на подсъдимия М. направените по делото разноски, постановявайки
да бъдат заплатени по сметка на органа, който ги е направил, а именно сума в
размер на 384,50 лева – по сметка на ОД МВР-Бургас и сума в размер на
495,00 лева, по сметка на БОС. На същото основание на подсъдимия следва да
бъдат възложени и допълнителните деловодни разноски, направени в хода на
въззивното следствие, а именно сумата от 184,07 лева, явяваща се изплатена
такава от бюджета на АС-Бургас на свидетеля Ал. Ачк. Г. за направени от
него пътни разходи във връзка с явяването му за разпит пред БОС.
Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща
разпореждането с веществените доказателства по делото.
След извършена на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на
правилността на проверявания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон,
които да налагат изменяване на присъдата в останалата й част или нейното
отменяване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл.
334, т. 3 от НПК, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 306/08.12.2020г., постановена по НОХД №
1317/2019г. по описа на Окръжен съд-Бургас, като:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Д. Н. М.,
ЕГН:**********, за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК,
31
наказание лишаване от свобода от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА на
ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. Н. М., ЕГН:********** да заплати по сметка на
Апелативен съд-Бургас направените във въззивното производство деловодни
разноски – сума в размер на 184,07 /сто осемдесет и четири лева и седем
стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния
касационен съд на Република България в 15-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
32