№ 2317
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110215736 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 002175 от 18.09.2023г., издадено от И.Г.Б. – и.д.
Директор на Регионална Дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище гр. София към Гладна Дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите (КЗП), на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, чл.233,
ал.2 и чл.210в, вр. чл.68г, ал.1, вр. чл.68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на
„****“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 35000 (тридесет и пет хиляди)
лева за нарушение на чл.210в от ЗЗП.
Недоволно от така издаденото НП е останало Дружеството „****“ ЕООД, което го
обжалва в срок. В подадената чрез адв. В. жалба се твърди, че Наказателното постановление
е издадено при съществено нарушение на производствените правила, в нарушение на
материалния закон и при явна несправедливост на наложената санкция. Иска се съдът да
отмени НП или алтернативно – да намали размера на наложената санкция. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски. В жалбата се посочва, че АУАН и НП са
издадени при липса на материална компетентност на издаващия орган. Претендира се за
нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от ЗАНН, тъй като в Акта длъжността на актосъставителя не
била посочена ясно и точно. Пишело „главен инспектор в София област – Комисия за
защита на потребителите“, а длъжността била „главен инспектор“ в Регионална Дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Гладна Дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП. Според жалбоподателя липсват реквизитите по чл.42, ал.1, т.3
1
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсвало ясно, пълно и конкретно посочване на мястото
на нарушението. В Акта било посочено за място „магазин Т-Маркет“, но не един обект и
място отговаряли на това описание. В НП било записано само населеното място „гр. София“
и се твърди, че така не е спазено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като
същевременно е допуснато и противоречие касателно мястото на нарушението между
АУАН и НП. По отношение на фактите, описани в НП, в жалбата се твърди, че повторното
измерване с включване на бутона „тара“ на електронната везна било отразено като факти за
първи път в Наказателното постановление и отсъствало в Констативния протокол. Освен
това липсвало конкретно посочване, вкл. и в НП, на резултата от повторното претегляне, на
конкретно измереното тегло на всеки от продуктите при използване на бутона „тара“ и
съпоставката с първоначалните измервания, за да се установи дали тарата е първоначално
приспадната или не. Според жалбоподателя такива данни няма нито в Констативния
протокол, нито в Акта или Наказателното постановление. Не били приложени и
генерираните етикети от електронната везна, за да се удостовери измереното тегло при
повторното претегляне. Поради това се твърди, че констатациите от Акта и от
Наказателното постановление не се потвърждават от Протокола за проверка и от останалите
документи по преписката. Твърди се, че не е доказано служителят на витрината да не е
използвал бутонът на везната за автоматично приспадане на тарата от теглото на поставения
продукт. Отрича се да е доказано, че двойно таксуване на потребителите за опаковката,
поради което се твърди, че не е налице неизпълнение на Заповед № 496 от 01.10.2021г. на
Председателя на КЗП, забраняваща използването на нелоялна заблуждаваща търговска
практика – плащане на опаковката два пъти. Прави се извод, че не е налице нарушение на
чл.210в от ЗЗП. На следващо место в жалбата се посочва, че е необходимо съзнателно
поведение, проявено чрез действие или бездействие от търговеца, като съзнателното
поведение следва да променя или да е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител. Според жалбоподателя, дори и да е налице
несъответствие, била допусната грешка от служителя на съответната витрина, който при
измерване на теглото на избрания продукт е пропуснал да използва бутона на везната за
приспадане на тарата/теглото на опаковката. В тази връзка се посочва, че търговецът
организира обучения на служителите си и прилага Протокол от проведено такова обучение.
Изтъква се, че търговецът е осигурил в обектите си съответните технически възможности за
приспадане на теглото на опаковката при теглене. С тези аргументи се иска от съда да
отмени НП като незаконосъобразно. Отрича се да е налице и повторност, като се цитира §13,
т.21 от ДР на ЗЗП. В Акта и в НП не се цитира друго /предходно/ НП, с което да е наложено
наказание за същото по вид нарушение. Жалбоподателят не приема, че неизпълнението на
влязла в сила Заповед на Председателя на КЗП за налагане на ПАМ – забрана за
осъществяване на нелоялна търговска практика представлява повторно извършване на
нарушение. В жалбата се сочи, че неизпълнението на Заповед по чл.68л, ал.1 от ЗЗП изпълва
състава на чл.210в от ЗЗП и поради това представлява самото съставомерно нарушение.
Иска се и прилагане на чл.28 от ЗАНН. В жалбата се твърди още, че наложеното
административно наказание е явно несправедливо, поради което се моли за намаляване на
2
размера на имуществената санкция, тъй като няма жалби от клиенти, а нарушението е
констатирано само в един обект, а не във всички магазини на „****“ ЕООД.
С писмо вх. № 328224 от 16.11.2023г., с което е препратена жалбата и
административно – наказателната преписка на СРС, гл. юрк. Д. заявява, че жалбата е
неоснователна, а Наказателното постановление е издадено при спазване на материалния
закон и процесуалните правила. Според процесуалния представител на въззиваемата страна
АУАН е съставен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.43 от
ЗАНН. За Наказателното постановление се твърди, че е издадено от компетентен орган и
отговаря на чл.57 от ЗАНН. Изтъква се, че в НП били обсъдени отегчаващите и
смекчаващите обстоятелства, като били взети предвид и други обстоятелства при
определяне на вида и размера на наказанието. Според гл. юрк. Д. случаят не е маловажен,
нарушението не се отличава с ниска степен на обществена опасност и е формално, поради
което не е необходимо доказването на претъпени вреди. Иска се съдът да потвърди
обжалваното НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение
срещу предявения адвокатски хонорар поради прекомерност и липса на фактическа и
правна сложност на казуса.
В съдебно заседание на 07.02.2024г. „****“ ЕООД се представлява пред СРС от адв.
СТ., който заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС той моли
съдът да отмени Наказателното постановление и иска срок, в който да депозира писмени
бележки, като заедно с това заявява, че претендира и разноски съгласно представен списък.
Въззиваемата страна – Директор на Регионална Дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Гладна Дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП се представлява пред СРС от адв. Каменова, която в съдебно
заседание на 07.02.2024г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред
СРС, НО, 10 състав тя моли Наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Изтъква се, че има влязла в сила Заповед на Председателя на
КЗП за нелоялна търговска практика, като регистърът на тези Заповеди е публичен и в хода
на проверката е установено, че Дружеството – жалбоподател извършва същата нелоялна
търговска практика като не изважда тарата на опаковката и потребителят заплаща веднъж
самата опаковка и втори път – грамажа на опаковката, което е нелоялна търговска практика
по смисъла на чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Твърди се, че не е спазена Заповедта и че така е
осъществен съставът на вмененото нарушение по чл.210в от ЗЗП. По отношение на
наложената санкция в размер над средния адв. Каменова посочва, че в НП са изложени
мотиви във връзка с това и твърди, че наказанието е справедливо. Пледира се за
потвърждаване на Наказателното постановление и за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение във връзка с изготвеното становище от юрк. А.Д..
Алтернативно, ако съдът отмени НП, процесуалният представител на въззиваемата страна
прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.
По делото е депозирана писмена защита с вх. № 45676/12.02.2024г. от адв. СТ., в която
3
се преповтарят доводите от жалбата. Относно показанията на св. В. се казва, че той нямал
ясни и конкретни спомени относно проверката. Въпреки, че св. Ш. е заявила, че при второто
контролно теглене е бил натиснат бутонът за приспадане на тарата и била установена
разлика с първото теглене, адв. СТ. изтъква, че свидетелката не си спомняла какви били
установените разлики. Според защитата повторно теглене от страна на проверяващите не
било извършено. Никой от тях не сочел, а и не можело да се установи какви точно са
установените разлики между второто и първоначалното теглене. Нямало данни за
установена разлика в тегленията. Неоснователно било да се аргументира размера на
санкцията с големия брой засегнати потребители, тъй като не е установено същото
нарушение да е извършено и в други търговски обекти на „****“ ЕООД. Не се приема за
отегчаващо отговорността обстоятелство и инфлацията на хранителните стоки през
последните години, тъй като не е следствие от нелоялната търговия. Доколкото
нарушаването на Заповедта на Председателя на КЗП по чл.68л, ал.1 от ЗЗП е елемент от
състава на нарушението по чл.210в от ЗЗП, адв. СТ. посочва, че не може да се счита и за
отегчаващо отговорността обстоятелство. Имущественото състояние на търговеца не било
изследвано и конкретно посочено, поради което и това обстоятелство не следвало да се
приема като отегчаващо отговорността му. Преповтарят се исканията за отмяна на НП, за
прилагане на чл.28 от ЗАНН или алтернативно – за намаляване на размера на наложеното
административно наказание.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното от фактическа страна :
Със Заповед № 496 от 01.10.2021г. на Председателя на КЗП е забранено на „****“
ЕООД при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика – да
извършва действия, които противоречат на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са
насочени, в нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.1 от ЗЗП, изразяващо се в заплащане на
опаковката – пластмасова кутия, освен за броя на каса, така и заплащане на същата след
измерване на теглото й заедно с количеството на избрания продукт. Тази Заповед е била
обжалвана пред Административен съд – София град (АССГ), който с Решение № 1176 от
24.02.2022г. по дело № 135/2022г. на АССГ, II отделение, 48 състав е оставил без уважение
жалбата на „****“ ЕООД срещу Заповед № 496 от 01.10.2021г. на Председателя на КЗП.
Няма данни по делото дали Решението на АССГ е обжалвано пред Върховен
административен съд /ВАС/ и съответно дали Решението на АССГ, респ. Заповедта на
Председателя на КЗП са влезли в законна сила и ако да – кога спрямо процесната дата.
На 21.02.2023г. свидетелите А. В. и А. Ш. (главни инспектори в КЗП) извършили
съвместна проверка със служители на НАП и БАБХ в магазин „Т-Маркет“, находящ се в гр.
София, ул. „Червена роза“ № 50. В обекта била поставена табела, че опаковка на храните е с
цена 0.20 лв. за кутия. В хода на проверката била направена контролна покупка от т. нар.
„топла витрина“ в магазина на няколко продукта. Първият от тях бил талиатели „Болонезе“
4
в пластмасова опаковка - с обявена цена за килограм 11.90 лв., като за измерените 230 гр.
била платена цена от 2.74 лева. Вторият закупен продукт бил ориз с гъби – в пластмасова
тарелка, с обявена цена за килограм 7.90 лв., като за 198 гр. била платена цена от 1.56 лева.
И за двата продукта на касата били платени по 0.20 лв. - цена на опаковката. Третият
закупен продукт от витрината с обслужване били спагети със зеленчуци – също в
пластмасова тарелка. При обявена цена от 4.90 лв./кг., за 132 грама били платени 0.65 лв. За
този продукт не била платена цена от 0.20 лв. за опаковката. Четвъртият закупен продукт
бил пържено кюфте (поставено в найлоново пликче, което не е таксувано), за което е
платена цена от 0.99 лв./брой. Петият закупен продукт бил колбас „Колбасо хамбурски“ –
800 гр., чиято обявена цена за периода от 21.02.2023г. до 27.02.2023г. (на етикета пред
стоката и на първа страница от рекламната брошура) била 2.99 лв., при акция – 3.74 лв./кг.
На касата за този продукт била заплатена сумата от 2.99 лева. За описаните по-горе
продукти била платена общо сумата от 9.33 лева, за което бил издаден и фискален бон, в
който били отразени името на отделните продукти, теглото и стойността им, както и цената
на две опаковки.
След извършването на тази покупка проверяващите се легитимирали и извикали
управител или служител на магазина. Заедно с него се върнали на т. нар. „топла витрина“, за
да проверят на кантара дали са махнати грамажите на опаковките и след ново притегляне на
кантара се установило, че тарата не е била извадена от грамажа при първото притегляне на
продуктите. Отчетена е разлика в грамажа на продуктите, което влияе и върху крайната
цена.
За извършената проверка и констатациите от нея бил съставен Констативен протокол
№ К–2756029 от 21.02.2023г. от св. В. в присъствието на св. Ш. и управител на магазин „Т-
Маркет“. В този документ е посочено, че за продуктите талиатели „Болонезе“ и ориз с гъби
(и двата опаковани в пластмасова тарелка) при измерването на кантара тарата на тарелката
не се изключва от закупения продукт. Във връзка с това е изискано обяснение.
Констативният протокол бил връчен на представител на „****“ ЕООД срещу подпис на дата
21.02.2023г. Към Констативния протокол били прикрепени фискалният бон, с който
продуктите били закупени, както и етикетите от електронната везна.
В последствие в КЗП било предоставено становище от „****“ ЕООД, както и други
документи (справка за продажна цена на колбас „Колбасо хамбурски“, писмо на КЗП до
„****“ ЕООД и Протокол от проведено обучение), за които бил изготвен Протокол за
проверка на документи № К – 0140768 от 23.03.2023г. към Констативен протокол № 2756029
от 21.02.2023г.
Във връзка с така осъществената проверка и констатациите от нея св. А. В. (в
присъствието на св. А. Ш.) съставил срещу „****“ ЕООД Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 002175 от 23.03.2023г. за нарушение на чл.210в от
ЗЗП. Актът е връчен на упълномощено от „****“ ЕООД лице срещу подпис на дата
23.03.2023г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка, като описаната в него,
5
срещу „****“ ЕООД е издадено атакуваното Наказателно постановление № 002175 от
18.09.2023г., с което И.Г.Б. – и.д. Директор на Регионална Дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Гладна Дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП, на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, чл.233, ал.2 и чл.210в, вр.
чл.68г, ал.1, вр. чл.68в от ЗЗП е наложил на Дружеството – жалбоподател имуществена
санкция в размер на 35000 (тридесет и пет хиляди) лева за нарушение на чл.210в от ЗЗП.
Видно от известието за доставяне (приложено на лист 14 от делото) Наказателно
постановление № 002175 от 18.09.2023г. е получено на 25.10.2023г. и е обжалвано с жалба,
входирана в КЗП на 06.11.2023г.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства - показанията на свидетелите А. В. и А. Ш., както и от събраните по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от
НПК : Акт № 002175 от 23.03.2023г.; известие за доставяне на НП; писмо с изх. № С-03-6052
от 20.10.2023г.; Заповед № 496 от 01.10.2021г. на Председателя на КЗП; Решение № 1176 от
24.02.2022г. на АССГ; пълномощно; Протокол от проверка на документи № К-0140768 от
23.03.2023г. към Констативен протокол № 2756029/21.02.2023г.; снимка на етикет за цена на
опаковка/кутия; Констативен протокол № К-2756029 от 21.02.2023г.; фискален бон от
21.02.2023г.; етикети от електронна везна от 21.02.2023г.; Заповеди на Председателя на КЗП
с № 670 от 06.07.2023г., с № 662 от 30.06.2023г. и с № 222 от 23.12.2022г.
Като изхождащи от държавен орган, приложените по делото Заповеди на Председателя
на КЗП разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
СРС ги кредитира. Въз основа на Заповед № 662 от 30.06.2023г. на Председателя на КЗП се
установява, че Ангел Джалев – член на КЗП е бил упълномощен да изпълнява функциите на
Председател на КЗП за периода от 03.07.2023г. до 07.07.2023г. Именно в този период той е
оправомощил Ивил Бакърджиев – и.д. Директор на Регионална Дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Гладна
Дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП да налага административни наказания и да издава
НП – видно от Заповед № 670 от 06.07.2023г. на Председателя на КЗП. Това означава, че въз
основа на Заповеди на Председателя на КЗП с № 670 от 06.07.2023г. и с № 662 от
30.06.2023г., както и по аргумент от чл.233, ал.2 от ЗЗП съдът приема, че процесното НП е
издадено от оправомощено за това лице. От Заповед № 222 от 23.12.2022г. на Председателя
на КЗП и нормата на чл.233, ал.1 от ЗЗП следва, че А. В. е бил оправомощен да съставя
АУАН при констатирани нарушения на територията на областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград. Това означава, че Акт с № 002175 от 23.03.2023г. и НП с
№ 002175 от 18.09.2023г. са съставени, респ. издадени от компетентни лица и релевираните
в обратния смисъл доводи в жалбата са неоснователни.
Приложените на лист 16-24 от делото Заповед № 496 от 01.10.2021г. на Председателя
на КЗП и Решение № 1176 от 24.02.2022г. на АССГ са обективни, еднопосочни и
достоверни. Поради това СРС ги кредитира и приема, че с цитираната Заповед
Председателят на КЗП е забранил на „****“ ЕООД при упражняване на своята дейност да
6
използва нелоялна търговска практика – да извършва действия, които противоречат на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е
възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител,
когото засягат или към когото са насочени, в нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.1 от ЗЗП,
изразяващо се в заплащане на опаковката – пластмасова кутия, освен за броя на каса, така и
заплащане на същата след измерване на теглото й заедно с количеството на избрания
продукт, като Заповедта е била обжалвана пред АССГ от „****“ ЕООД, но е оставена без
уважение от АССГ с Решение № 1176 от 24.02.2022г., за което няма данни дали е обжалвано
пред ВАС и съответно дали е влязло в сила.
Приложените на лист 41-42 от делото фискален бон и етикети от електронна везна
имат достоверна дата /21.02.2023г./. Освен това са взаимно обусловени, обективни и
достоверни. Поради това съдът ги кредитира. Снимката на етикет с цена на опаковка/кутия
(на лист 36 от делото) намира потвърждение в Констативен протокол № К-2756029 от
21.02.2023г., фискалния бон и в показанията на свидетелите, разпитани от СРС. Поради това
съдът я кредитира и приема, че в проверявания обект е имало информационна табела,
указваща, че цената на опаковката е 0.20 лева.
Констативен протокол № К-2756029 от 21.02.2023г., Протокол от проверка на
документи № К-0140768 от 23.03.2023г. към Констативен протокол № 2756029/21.02.2023г.
и Акт № 002175 от 23.03.2023г. са еднопосочни, взаимно допълващи се и намират опора в
събраните по делото гласни доказателства. Поради това СРС им се доверява напълно.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите А. В. и А. Ш., тъй като разказът им е
относим, информативен, характеризира се като последователен, подреден, достоверен и
непредубеден. С оглед изтеклото време от датата на проверката до разпита им пред СРС е
нормално определени обстоятелства да са забравени от свидетелите, но това не
компрометира цялостния им разказ. И двамата свидетели имат добре съхранен спомен за
мястото на проверката и естеството на констатираното нарушение. Показанията им се
потвърждават от кредитираните по-горе АУАН, Констативен протокол, фискален бон и
етикетите от електронна везна от 21.02.2023г. Поради това СРС кредитира изцяло събраните
по делото гласни доказателства и именно чрез тях установява не само обстоятелствата около
първоначалното теглене на продуктите, но и последващото им претегляне и установява на
разлика, сочеща, че тарата не е била извадена от грамажа при първото притегляне на
продуктите, което е отразено и върху крайната цена за потребителя. Това се доказва не само
със свидетелски показания, но и от констатациите, описани в Констативен протокол № К–
2756029 от 21.02.2023г., че за продуктите талиатели „Болонезе“ и ориз с гъби (опаковани в
пластмасова тарелка) при измерване на кантара тарата на тарелката не е била изключена от
закупения продукт. Поради това развитите в жалбата на „****“ ЕООД доводи, преповторени
и в писмената защита с вх. № 45676 от 12.02.2024г., относно повторното измерване на
продуктите, респ. за недоказаност на обвинението по същество, се явяват неоснователни. Не
отговаря на събрания по делото доказателствен материал и твърдението, че не били
приложени етикети от електронната везна. Доколкото продуктите веднъж са били таксувани
7
и заплатени, същите не следва втори път да бъдат таксувани, поради което за тях не е
принтиран от електронната везна втори път етикет за количеството им без включен грамаж
на опаковката. Проверката чрез повторно притегляне на продуктите талиатели „Болонезе“ и
ориз с гъби е била реализирана единствено и само, за да се установи (потвърдили или
отхвърли) дали грамажа на опаковката е бил пресметнат и включен в грамажа на вече
заплатените продукти талиатели „Болонезе“ и ориз с гъби. Установяването на разлика в
грамажите при първото и при второто измерване не е констатирано с конкретни цифри, тъй
като това не е елемент от фактическия състав на процесното нарушение. В случая е важно
да се установи дали продадените талиатели „Болонезе“ и ориз с гъби са били измерени с
теглото на опаковката, респ. дали опаковката веднъж е била платена като цена на кутията и
втори път като грамаж на храната, която е била закупена и поставена в тарелката.
Установяването на това обстоятелство в случая се доказва с гласните доказателства
(показанията на свидетелите В. и Ш.), както и с подкрепящите ги писмени доказателства
(АУАН № 002175 от 23.03.2023г., Констативен протокол от 21.02.2023г., фискален бон от
21.02.2023г. и етикети от електронна везна от 21.02.2023г.).
Не е вярно твърдението от жалбата, че повторното измерване с включване на бутона
„тара“ на електронната везна било отразено като факти за първи път в Наказателното
постановление и че отсъствало в Констативния протокол. Видно от страница 2 от
Констативния протокол (лист 38 от делото) тези факти фигурират и в абзаца за талиатели
„Болонезе“, и в абзаца за ориз с гъби. Посочено е, че тарата на тарелката не е изключена при
измерването на кантара. В същия смисъл са и кредитираните по-горе свидетелски
показания.
Приложеното на лист 25-26 от делото пълномощно е обективно съществуващо и
достоверно. Поради това съдът го кредитира и приема, че АУАН е връчен на
упълномощеното от „****“ ЕООД лице.
Известието за доставяне на НП и писмото с изх. № С-03-6052 от 20.10.2023г. са
еднопосочни писмени доказателства. Известието за доставяне има и достоверна дата.
Поради това съдът кредитира тези писмени доказателства и съответно приема, че
Наказателно постановление № 002175 от 18.09.2023г. е изпратено по пощата и е получено
на 25.10.2023г., от където следва, че подадената в КЗП жалба на 06.11.2023г. е депозирана
пред административно – наказващия орган в законоустановения срок за обжалване на НП и
не е просрочена.
От съвкупната преценка на тези писмени и гласни доказателства съдът прие за
безспорно установена описаната по-горе фактическа обстановка. Доколкото
доказателствената съвкупност, събрана по реда на ЗАНН и НПК, е еднопосочна, взаимно
обусловена и достоверна, по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК
съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
По делото са представени писмено становище от „****“ ЕООД, писмо от КЗП до
управителя на „****“ ЕООД с рег. № Ц-03-4970 от 22.07.2022г., справка за продажна цена
8
на колбас „Колбасо хамбурски – 800 гр.“ и Протокол от проведено обучение. Съдебният
състав счита, че не следва да подложи на анализ тези документи и съответно да ги
кредитира, тъй като писменото становище от „****“ ЕООД и писмото от КЗП до управителя
на „****“ ЕООД с рег. № Ц-03-4970 от 22.07.2022г. не са по своето съдържание писмени
доказателства, тъй като съдържат становище на страните по делото относно проверката.
Освен това писмото с рег. № Ц-03-4970 от 22.07.2022г., както и справката за продажна цена
на колбас „Колбасо хамбурски – 800 гр.“ се явяват неотносими към предмета на доказване
по това дело, тъй като не се отнасят до продуктите, за които се твърди, че теглото на
опаковката е било измерено и заплатено заедно с хранителния продукт, както и отделно
като опаковка. Приложеният на лист 13 и лист 35 от делото Протокол от проведено
обучение се отнася до датите 27 и 28 февруари 2023г., т.е. до време след извършване на
процесното деяние. Поради това и този документ се явява неотносим към предмета на
доказване по делото. Същевременно, доколкото от Протокол от проверка на документи №
К-0140768 от 23.03.2023г. към Констативен протокол № 2756029/21.02.2023г. се вижда, че
коментираните тук книжа са били представени, съдът приема, че такива са били изготвени,
още повече, че наличието им /след 23.03.2023г./ се потвърждава от тяхното обективно
съществуване по административно – наказателната преписка.
При така установената фактическа обстановка и направения доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът установи, че Актът и НП
изхождат от компетентни лица. Актът е съставен при спазване на разпоредбите на чл.40,
ал.1 от ЗАНН и чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Нарушението е извършено и установено на
21.02.2023г., Актът е съставен на 23.03.2023г., а Наказателното постановление е издадено на
18.09.2023г. Поради това съдът приема, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН.
Според чл.52, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се произнесе по
административно - наказателната преписка в месечен срок от получаването й. Неспазването
на този срок, обаче, не води до прекратяване на административното производство, нито до
незаконосъобразност на Наказателното постановление, тъй като срокът по чл.52, ал.1 от
ЗАНН не е преклузивен, а е инструктивен и осигурява само бързото произнасяне на
административните органи по преписките (в този смисъл е Решение на СРС по НАХД №
341/22.02.2001г., влязло в сила на 14.03.2001г. и много други). Поради това издаването на
Наказателното постановление след 23.04.2023г. не представлява съществено процесуално
нарушение.
Неоснователно в жалбата се твърди, че е нарушен чл.42, ал.1, т.1 от ЗАНН. В АУАН е
посочен актосъставителят с три имена и длъжност. Записано е, че В. е „главен инспектор в
9
София област – Комисия за защита на потребителите“. За съставянето на АУАН съгласно
чл.233, ал.1 от ЗЗП е необходимо актосъставителят да е длъжностно лице от КЗП. От една
страна такава информация се съдържа в Акта, а от друга страна това изискване е доказано и
с кредитираната по-горе Заповед № 222 от 23.12.2022г. на Председателя на КЗП. Доколкото
Регионална Дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към
Гладна Дирекция „Контрол на пазара“ е част от структурата на КЗП, то посочването в Акта,
че А. В. е главен инспектор в КЗП не е невярно обстоятелство, нито опорочава по какъвто и
да е начин Акта от гледна точка на изискването на чл.42, ал.1, т.1 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав не споделя и тезата на жалбоподателя и неговия защитник,
че липсвало ясно, пълно и конкретно посочване на мястото на нарушението. Видно от
страница 1 на Акта и страница 1 на Наказателното постановление в тях ясно е отбелязано,
че нарушението е извършено в магазин на „Т-Маркет“, находящ се в гр. София, ул. „Червена
роза“ № 50. Поради това твърденията, че в АУАН като място на извършване на
нарушението било посочено само „магазин Т-Маркет“, а в НП - само „гр. София“ не
отговаря на цялостното съдържание на АУАН и НП.
След съпоставка между съдържанието на Акта и Наказателното постановление съдът
установи, че в двата акта са посочени едни и същи правни норми като нарушени, както и
една и съща фактическа обстановка. Тук, обаче, се налагат два извода :
Първо - изпълнителното деяние на чл.210в от ЗЗП се състои в неизпълнение на Заповед
по чл.68л, ал.1 от ЗЗП или разпореждане по чл.68л, ал.3 от ЗЗП. В случая в Акта и в НП се
цитира Заповед на Председателя на КЗП с № 496/01.10.2021г. Въпреки, че е посочено какво
се забранява с тази Заповед на „****“ ЕООД, както и какво е установено конкретно при
проверката на 21.02.2023г. в магазин на „Т-Маркет“, не е изрично вменено на Дружеството
– жалбоподател това, че не е изпълнило Заповед на Председателя на КЗП с №
496/01.10.2021г. Това е така, защото в Акта и в НП се сочи, че „****“ ЕООД е „влезнала в
нарушение по смисъла на чл.210в от Закона за защита на потребителите“, но не се сочи дали
е изпълнила или не е изпълнила Заповед на Председателя на КЗП с № 496/01.10.2021г. Това
означава, че касателно нарушението по чл.210в от ЗЗП в Акта и в НП е допусната неяснота,
тъй като не е изрично вменено на нарушителя това, че не е изпълнил Заповедта на
Председателя на КЗП с № 496/01.10.2021г., която се явява Заповед по чл.68л, ал.1 от ЗЗП.
Липсата на посочено изпълнително деяние в Акта и в НП е равнозначно на липса на
тъждество между словесното и цифровото описание на обвинението по чл.210в от ЗЗП.
Второ – в хода на описанието на нарушението по чл.201в от ЗЗП в Акта и в НП
подробно и детайлно са изложени факти около първоначалното и повторното измерване на
талиатели „Болонезе“ и ориз с гъби, заплатената стойност за тарелката, както и това, че не е
извадено теглото на празната пластмасова опаковка и автоматично е бил отпечатан етикет с
по-голям грамаж на ястията и съответно по-висока цена на същите. Тези факти са
квалифицирани като „нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от Закона за
защита на потребителите“. Това означава, че макар да е допуснат порок в АУАН и НП
касателно нарушението по чл.210в от ЗЗП, в това обвинение се съдържа и обвинение за
10
нарушение на чл.68г, ал.1 от ЗЗП, което е подробно и ясно описано, при съответствие между
словесното и цифровото му описание. Доколкото фактите, описващи нелоялната търговска
практика от дата 21.02.2023г. са част от обвинението по чл.210в от ЗЗП, този съдебен състав
счита, че при липса на изрично посочено изпълнително деяние по чл.210в от ЗЗП, но при
посочено такова по чл.68г, ал.1 от ЗЗП, може да се приеме, че няма съществено изменение
на обстоятелствата на нарушението и може за по-малкото (в случая за нарушение на чл.68г,
ал.1 от ЗЗП) да се преценява по същество дали има основания да са ангажира отговорността
на „****“ ЕООД, тъй като от началото на административното производство то се е
защитавало срещу всички факти, формиращи обвинението по чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Поради
това касателно това обвинение /което цифрово също е посочено в Акта и в НП/ спорът
следва да се разгледа по същество, тъй като няма допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице.
По съществото на спора следва да бъдат направени следните два извода :
Първо - от направения по-горе анализ на Заповед № 496 от 01.10.2021г. на
Председателя на КЗП и Решение № 1176 от 24.02.2022г. на АССГ се установи, че има
издадена Заповед на Председателя на КЗП по чл.68л, ал.1 от ЗЗП, с която се забранява на
„****“ ЕООД при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика
– заплащане на опаковката за брой на каса и заплащане на същата след измерване на теглото
й заедно с количеството на избрания продукт, както и че жалбата на „****“ ЕООД срещу
тази Заповед на Председателя на КЗП е била оставена без уважение от АССГ с Решение №
1176 от 24.02.2022г. В този съдебен акт е записано, че Решението подлежи на оспорване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Същевременно, обаче,
въззиваемата страна, чиято е доказателствената тежест да докаже повдигнатото
административно обвинение, не е ангажирала по делото доказателства дали въпросното
Решение на АССГ е обжалвано, респ. дали е влязло в сила. Поради това е останало
недоказано твърдението от АУАН и НП, че Заповед № 496/01.10.2021г. на Председателя на
КЗП е „влязла в сила“ и не е ясно дали това е станало преди процесната дата 21.02.2023г.
От тук съответно следва, че обвинението по чл.210в от ЗЗП е недоказано от обективна
страна.
Второ – същевременно, обаче, съдът приема, че обвинението по чл.68г, ал.1 от ЗЗП е
доказано от обективна и субективна страна. Според чл.68г, ал.1 от ЗЗП търговска практика
от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да
промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или
към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската
практика е насочена към определена група потребители. Това означава, че трябва да се
прецени дали „****“ ЕООД, като търговец, извършващ търговска дейност в проверявания
магазин „Т-Маркет“ в гр. София, ул. „Червена роза“ № 50, на 21.02.2023г. като е продала
талиатели „Болонезе“ в кутия и ориз с гъби в кутия и като е продала опаковките отделно (на
единична цена от 0.20 лв.), а същевременно ги е включила в грамажа на продавания продукт
11
(като не е извадено теглото на празната опаковка) е извършило „търговска практика“ (по
смисъла на §13, т.23 от ДР на ЗЗП), която от една страна противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност, а от друга страна променя или е
възможно да промени съществено икономическото поведение на потребителя. Според §13,
т.23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска
инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на
търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или
доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Продажбата на
хранителни продукти в насипно състояние в кутия е вид действие на търговеца, адресирано
към потребителя на хранителни стоки и е пряко свързано с продажбата на същите. Поради
това установеното от свидетелските показания, както и от АУАН, Констативния протокол,
етикетите от електронната везна и фискалния бон действие по продажба на талиатели
„Болонезе“ в кутия и ориз с гъби в кутия представлява „търговска практика“ по смисъла на
§13, т.23 от ДР на ЗЗП. От направения по-горе анализ на гласните и писмените
доказателства следва, че по делото е безспорно доказано, че продадените талиатели
„Болонезе“ и ориз с гъби са били измерени и калкулирани с теглото на опаковката, след
което кутиите са били таксувани и отделно като опаковки на единична стойност от 0.20
лева. Така опаковката веднъж е била платена като цена на кутията и втори път като грамаж
на храната, която е била поставена в тарелката. Това двойно таксуване на кутията (веднъж
като твърда цена на опаковката и втори път според грамажа на опаковката според цената на
храната, която е поставена в кутията) видимо противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност. Не е редно потребителят да плаща
кутията два пъти, нито е редно тя да бъде таксувана като грамаж на храната и цената й да се
определя от цената на ястието. Двойното таксуване е проява на търговска
недобросъвестност. Неизваждането на теглото на празната кутия при калкулирането на
грамажа и цената на продукта в кутията показва и липса на професионална компетентност
да се борави с електронната везна и в частност с бутона „тара“. Наред с това двойното
таксуване на опаковката води при всички случаи и до заплащане на по-висока цена от
потребителя, т.е. до променя в икономическото му поведение. Според §13, т.25 от ДР на
ЗЗП „съществено изменение на икономическото поведение на потребителите“ е
„използването на търговска практика, която намалява значително способността на
потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение,
което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика“. Настоящият
съдебен състав счита, че доколкото потребителят няма достъп до електронната везна и няма
информация дали от теглото на продукта, който купува, е махнат или не грамажът на
опаковката, то процесното поведение представлява именно такава търговска практика, която
не позволява на клиента да вземе информирано решение. Двойното таксуване на опаковката
без знанието на потребителя е обстоятелство, с което повечето потребители не биха били
съгласни, ако знаеха, че веднъж се мери опаковката и се заплаща според цената на стоката в
кутията и втори път се плаща според обявената цена за опаковка. Това в още по-голяма
степен важи, когато се купуват повече от един насипни продукта, за всеки от които се плаща
12
отделна кутия, както и се таксува според грамажа на опаковката и цената на ястието.
Гореизложеното означава, че като е таксувана кутията и отделно като е измерена и
оценена според грамажа на стоката, която е в кутията, търговецът е извършил нарушение на
чл.68г, ал.1 от ЗЗП. От субективна страна следва да се посочи, че отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна. Поради това и доводите от жалбата за липса
на „съзнателно поведение“ се явяват неоснователни. Съгласно чл.210а, вр. чл.68г, ал.1 от
ЗЗП на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до 30 000 лв., а на едноличните
търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 2000 до 50000 лева. Само
за сравнение следва да се посочи, че предвиденото в чл.210в от ЗЗП административно
наказание за юридически лица (каквото е „****“ ЕООД) е в размер от 3000 до 70 000 лв.,
което означава, че като приложи чл.210а, вр. чл.68г, ал.1 от ЗЗП съдът ще приложи закон за
по-леко наказуемо нарушение и съгласно чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН това е възможно, тъй като
с настоящия съдебен акт съдът възприема факти, които са същите като тези, отразени в
АУАН и НП, т.е. в случая няма съществено изменение на обстоятелствата част на
нарушението.
Това, че спрямо „****“ ЕООД е била издадена Заповед № 496 от 01.10.2021г. на
Председателя на КЗП и че в случая повече от един продукт са били продадени с прилагането
на въпросната нелоялна търговска практика се приемат от съда като отегчаващи
отговорността обстоятелства. Не без значение е и фактът, че става въпрос за търговец, който
има големи търговски обекти /верига магазини/, в които се извършва продажба именно на
хранителни продукти като процесните. Смекчаващи отговорността обстоятелства в случая е
невисоката стойност на платените артикули, за които е констатирана въпросната нелоялна
търговска практика. С оглед съотношението на отегчаващите към смекчаващото
отговорността обстоятелство съдът счита, че имуществената санкция на „****“ ООД следва
да бъде отмерена над средния размер и под законовия максимум, т.е. 30 000 (тридесет
хиляди) лева. Това означава, че съдът следва да намали размера на наложената имуществена
санкция от 35000 лв. на 30000 лв.
В случая смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито изключителни, нито
многобройни. Налице са и отегчаващи такива. Нарушението представлява типична проявна
форма на нарушение по чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Поради това СРС счита, че конкретният казус
не е маловажен случай или маловажно нарушение и нормата на чл.28 от ЗАНН не следва да
се прилага.
Водим от изложените до тук съображения настоящият съдебен състав реши, че на
основание чл.63, ал.7, т.1 и т.4 от ЗАНН атакуваното Наказателно постановление следва да
се измени като се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението и като се намали размера на наложената на
„****“ ООД имуществена санкция.
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и
съобразено с разпоредбите на чл.63д, ал.4 и ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК, както и с
13
това, че юрисдикционният акт не е отменен. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото
производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато
страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая – предвид депозираното по
делото от гл. юрк. Д. становище с вх. № 328224 от 16.11.2023г., на основание чл.63д, ал.4,
вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК в полза на КЗП следва да се присъди
възнаграждение съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната
помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се
определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН, каквото е настоящото, може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
юрисконсултът на КЗП е участвал само при изготвяне на писменото становище по делото. В
откритото съдебно заседание пред СРС, НО, 10 състав с участвал адвокат, а не юрисконсулт
на КЗП. Поради това и доколкото съдът не потвърждава изцяло НП, а го изменя, съдебният
състав прие, че Дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на КЗП
юрисконсултско възнаграждение в рамките на минимума, предвиден в Наредбата за
заплащането на правната помощ, т.е. 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.7, т.1 и т.4 от ЗАНН и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 002175 от 18.09.2023г., издадено от И.Г.Б.
– и.д. Директор на Регионална Дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник
и Благоевград със седалище гр. София към Гладна Дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, чл.233,
ал.2 и чл.210в, вр. чл.68г, ал.1, вр. чл.68в от Закона за защита на потребителите на „****“
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 35000 (тридесет и пет хиляди) лева за
нарушение на чл.210в от ЗЗП, в частта относно правната квалификация на нарушението
: от чл.210в от ЗЗП на чл.68г, ал.1 от ЗЗП; в частта относно санкционната норма : от
чл.210в, вр. чл.68г, ал.1, вр. чл.68в от ЗЗП на чл.210а, вр. чл.68г, ал.1 от ЗЗП и в частта
относно размера на имуществената санкция, като я намалява от 35000 (тридесет и пет
хиляди) лева на 30000 (тридесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД с ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : ****, с
управител П.П.П. и с едноличен собственик на капитала : чуждестранно юридическо лице
„***“ с ЕИК ****, да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 80
(осемдесет) лева за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София
град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14
15