Р Е Ш
Е Н И Е
№ 629/2.11.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Трети административен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
при
секретар Десислава Ангелова и с участието
на
прокурора изслуша
докладваното
от
съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по
адм. дело № 1088 по описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда на чл. 145 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 45, ал. 11 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).
Образувано е по жалба на Областния
управител на област Пазарджик, срещу Решение № 935/28.09.2022 г. на Общински
съвет – Септември, прието с Протокол № 46, което е прието повторно с Решение №
970/31.10.2022 г., с Протокол № 47.
С допълнителна молба – уточнение с вх. №
7002/29.08.2023 г., във връзка с Тълкувателно решение № 3/25.07.2023 г. по тълкувателно
дело № 5/2022 г. на ОСС на ВАС, е направено уточнение, като е посочено, че се
оспорва като незаконосъобразно второто Решение № 970/31.10.2022 г., с което е
потвърдено първото Решение № 935/28.09.2022 г. на Общински съвет – Септември. С
последното се обявява УПИ ІV – За рекламна дейност в кв. 184 по плана на гр.
Септември с площ от 8.3 кв. м., за имот частна общинска собственост. Възложено
е на Кмета на община Септември да организира изпълнение на решението.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, поради
противоречие с материалния закон. Посочено е, че повторно приетото решение
е издадено при липса на мотиви, които по безспорен начин да установяват, че е
отпаднал публичният му характер. Според жалбоподателя, промяната на
предназначението на част от тротоара на улица, чрез промяна на Подробния
устройствен план – План за регулация, не може да служи като основание за
трансформиране на имота от публична в частна общинска собственост, тъй като не
обосновават отпадане на публичния характер на имота. В контекста на
разпоредбите на чл. 56, чл. 56а и чл. 57 от ЗУТ се твърди, че за поставяне на
преместваеми обекти и рекламно-информационни елементи, не е необходимо и е
незаконосъобразно да се обособява самостоятелен УПИ.
Според жалбоподателя новообразуваният
УПИ е ситуиран върху тротоар, поради което няма как имотът да е изгубил
публичния си характер, доколкото площта, която неправомерно е включена в
новообразувания УПИ, съставляващ част от улицата, предвидена за тротоар –
елемент от общинската транспортна техническа инфраструктура, представлява имот
със статут по закон и по предназначение на публична общинска собственост. Възразява
се още, че оспорените решения са незаконосъобразни и противоречат и на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 7 от Наредба за рекламната дейност и реда и
условията за разполагане на съоръжения за рекламно-информационни елементи на
територията на община Септември, забраняваща поставянето на рекламно-информационни
елементи в близост до кръстовища (на по-малко от 20 м. от геометричния им
център), или застрашаващи безопасността на движението.
Моли се Решение № 970/31.10.2022 г. на
Общински съвет – Септември и повторно приетото с него Решение № 935/28.09.2022
г. на Общински съвет – Септември да бъдат отменени.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от юрисконсулт М.А., която поддържа жалбата и излага доводи за
незаконосъобразност на решенията на общинския съвет.
Ответникът – Общински съвет – Септември,
чрез процесуален представител адвокат П.И., излага становище за недопустимост
на жалбата, алтернативно за нейната неоснователност. Посочва, че се оспорва
само първото, но не и второто решение. Поддържат се фактическите констатации и
правните изводи, изложени в решенията на местния представителен орган.
Претендира направените по делото разноски.
Административен съд – Пазарджик, Трети състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта и
във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
С Решение № 709/30.11.2021 г. на Общински
съвет – Септември е дадено съгласие за изработване на проект за частично
изменение на ПУП – ПР на улица с осови точки 606-607 (ул. „Еледжик“) в кв. 184
по плана на гр. Септември. Със Заповед № 41/06.06.2022 г. (лист 28) на
Зам.-кмета е одобрен проектът за изменение, като е обособен нов УПИ ІV – За
рекламна дейност в кв. 184 с площ от 8.3 кв. м. по плана на гр. Септември. Като
част от тротоара, този имот е публична общинска собственост. След изменение от
„част от тротоар“ в „рекламна дейност“ имотът е загубил предназначението си на
имот публична общинска собственост.
С Решение № 935/28.09.2022 г. на
Общински съвет – Септември се обявява УПИ ІV – За рекламна дейност в кв. 184 по
плана на гр. Септември с площ от 8.3 кв.м., за имот частна общинска
собственост. Възложено е на Кмета на община Септември да организира изпълнение
на решението.
Със Заповед № ПО-206 от 11.10.2022 г. Областният
управител на област Пазарджик е върнал за ново обсъждане Решение № 935, взето с
Протокол № 46 от 28.09.2022 г. на Общински съвет – Септември.
За да постанови този резултат,
областният управител е счел, че решението на общинския съвет не съдържа мотиви,
които да обосноват и аргументират извършваната промяна от публична в частна
общинска собственост на процесния имот. Посочено е, че теренът, който
неправомерно е включен в новообразувания УПИ, съставляващ част от улицата,
предвидена за тротоар – елемент от общинската транспортна техническа
инфраструктура, представлява имот със статут по закон и по предназначение на
публична общинска собственост съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС, във връзка с
чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата – част от повърхността в обхвата на общински
път (улици), отредена за разполагане на тротоар.
От председателя на Общински съвет – Септември
е било изготвено Предложение № 419 от 20.10.2022 г. (л. 40), относно
преразглеждане и „приемане повторно“ на
Решение № 935, взето с Протокол № 46 от 28.09.2022 г. Според вносителя, това
следва да бъде сторено по съображения, че въпросното решение, което трябва да
бъде гласувано повторно, съдържа необходимите мотиви, а в заповедта си
областният управител необосновано смесва трите хипотези, съдържащи се в чл. 3,
ал. 2 от ЗОбС. Единственият отново заявен аргумент е, че след изменението от
„част от тротоар“ в „рекламна дейност“ имотът е загубил предназначението си на
имот публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС.
С Решение № 970, взето с Протокол №
47/31.10.2022 г. на Общински съвет – Септември, е повторно прието Решение №
935/28.09.2022 г., взето с Протокол № 46, с мотиви, изцяло възприети и
възпроизведени в Предложение № 419 от 20.10.2022 г.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, Административен съд – Пазарджик прави следните правни
изводи:
Жалбата за процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от активно легитимирано лице.
Направените възражения за недопустимост
на жалбата съдът намира за неоснователни.
С жалбата първоначално е било оспорено
Решение № 935 от 28.09.2022 г. на Общински съвет – Септември, взето с Протокол
№ 46, което е прието повторно с Решение № 970 от 31.10.2022 г. на Общински
съвет – Септември, взето с Протокол № 47, т.е. предмет на оспорване са били
както първоначално издаденото решение, така и решението, с което същото е
повторно прието. След постановяване на Тълкувателно решение № 3/25.07.2023 г.,
по тълкувателно дело № 5/2022 г. по описа на ВАС жалбоподателят уточнява, че
оспорва второто Решение № 970 от 31.10.2022 г. на Общински съвет – Септември,
взето с Протокол № 47, с което е потвърдено първото Решение № 935 от 28.09.2022
г. на Общински съвет – Септември, взето с Протокол № 46. При това положение е
безспорно, че проверка за законосъобразност следва да се извърши и на двата административни
акта.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Според чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА,
областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на
общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго. Той може да върне незаконосъобразните
актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги оспорва пред съответния
административен съд. Оспорването спира изпълнението на индивидуалните и на
общите административни актове и действието на подзаконовите нормативни актове,
освен ако съдът постанови друго.
В чл. 45, ал. 7 и ал. 8 от ЗМСМА е
предвидено, че върнатият за ново обсъждане акт не влиза в сила и се разглежда
от общинския съвет в 14-дневен срок от получаването му. Върнатият за ново
обсъждане акт може да бъде оспорен пред съответния административен съд от кмета
на общината, съответно от областния управител, в 7-дневен срок от изтичане на
срока по ал. 7, ако в този срок общинският съвет не се произнесе по него.
Правомощията на общинския съвет, във
връзка с върнатия акт, са установени в чл. 45, ал. 9 и ал. 10 от ЗМСМА и те се
свеждат до възможността местният представителен орган да отмени, да измени или
да приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт, като актът, върнат за ново
обсъждане, се приема повторно с мнозинството, определено в закон, но с не
по-малко от повече от половината от общия брой на общинските съветници.
Разпоредбата на чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА
регламентира, че измененият или повторно приетият акт на общинския съвет може
да бъде оспорван пред съответния административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Видно е, че законодателят е установил
две възможности за областния управител при осъществяване на функцията му по
упражняване на контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети.
Първата от тях е пряко да оспорва акта
на общинския съвет пред съда. В този случай без съмнение, на съдебен контрол ще
подлежи валидността, действителността и законосъобразността на акта на
представителния орган, съставляващ конкретно властническо волеизявление, с което пряко се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на определен или
неопределен брой граждани или организации на граждани, или пък съставлява
административноправни норми, отнасящи се за неопределен и неограничен брой
адресати.
Втората правно установена за областния
управител възможност е да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в
общинския съвет. В този случай разпоредбите на чл. 45, ал. 10 и ал. 11 от ЗМСМА, обосновават извод, че предмет на съдебния контрол е второто от решенията
на общинския съвет, с което акта се изменя или се приема повторно. Връщането на
акта на общинския съвет за ново обсъждане, има за последица възстановяване или
запазване на състоянието на висящност на административната процедура по
приемане на съответния акт от общинския съвет. Ето защо, в чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА изрично е предвидено, че върнатият за ново обсъждане акт не влиза в сила,
а разглеждането на административния въпрос продължава от общинския съвет, като
е определен и процесуален (макар и инструктивен) срок, това да бъде сторено.
Все в този контекст, трябва да се посочи, че ако за първоначалното приемане на
акта от общинския съвет е необходимо обикновено мнозинство (повече от
половината присъстващи, при наличието на кворум разбира се), то по отношение на
следващото произнасяне на представителния орган, с което върнатият акт се
приема повторно, законодателят е предвидил изискване за абсолютно мнозинство (тоест
повече от половината от всички общински съветници).
С оглед изложените съображения, в
хипотезата на упражненото от областния управител право на вето, законодателят е
предвидил един усложнен фактически състав, само със завършването на който, като
правна последица може да се породи властническо волеизявление на действащия
като административен орган общински съвет, с което пряко се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
определен или неопределен брой граждани или организации на граждани, или пък
съставлява административноправна норма, отнасяща се до неопределен и
неограничен брой адресати.
От процесуалноправна гледна точка, този
фактически състав включва най-малко внасяне на предложение в общинския съвет по
надлежно установения за това ред; евентуално обявяване на предложението и
мотивите към него; обсъждане на предложението по съответно установения за това
ред, включително в комисиите към съвета; приемане на административния акт,
посредством обективиране на властническото волеизявление във формата на решение
на общинския съвет; упражняване на правото на вето от областния управител и
повторно приемане или изменяне на административния акт, посредством повторно
властническо волеизявление, обективирано във формата на решение, прието от представителния
орган. Едва със завършване на този състав, като последица в правния мир е
налице акт, който е годен да породи права или задължения или да засегне права,
свободи или законни интереси на правни субекти. В случая този ред е спазен.
Според чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС,
публична общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон. Съобразно
чл. 6, ал. 1 от ЗОбС, имотите и вещите – публична общинска собственост, които
са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския
съвет за частна общинска собственост. Според чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС,
общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на
общината със закон, а според § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила
на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти:
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване.
Легалната дефиниции в § 6, т. 6 от ДР на
Закона за движението по пътищата сочи, че „Тротоар“ е изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за
движение и предназначена само за движение на пешеходци.
В чл. 167, ал. 1, изр. последно от ЗДвП е установено императивното правило, че
в населените места тротоарите могат да се използват за търговски и други цели
само ако е запазена площ за преминаване на пешеходците с широчина не по-малка
от 2 метра.
Предвид на цитираните правни норми,
несъмнено е, че тротоарът като елемент на пътя (включително и на общинските
пътища) е публична държавна или общинска собственост. Единствената допустима, с
оглед правилото на чл. 6, ал. 1 от ЗОбС, възможност собствеността на имота да
бъде променена от публична в частна, е той да е престанал да има предназначението
по чл. 3, ал. 2 от ЗОбС. Това ще рече, че трябва имотът реално да е престанал
да служи за трайно задоволяване на обществени потребности. Тоест формалната
промяна на предназначението на имота, когато той фактически продължава да служи
за трайно задоволяване на обществени потребности, няма за последица осъществен
юридически факт от категорията на този, възведен в хипотезата на чл. 6, ал. 1
от ЗОбС.
В случая не се твърди и не се установява
улици с осови точки 606-607 в кв. 184 по плана на гр. Септември, да са
престанали да бъдат „път“ по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП и съответно,
като общински пътища, да съставляват публична общинска собственост. При това
положение, процесният имот, съставляващ част от въпросните общински пътища и
представляващ тротоар, предназначен само за движение на пешеходци, очевидно
също по правното си естество е публична общинска собственост. Както се посочи,
промяната на характера на тази собственост в частна такава не зависи от
желанието на общинския съвет или от взетите от него решения, а от фактическото
предназначение и използване на имота.
Въз основа на изложените фактически
констатации и правни изводи, следва да се приеме, че оспорените решения на
Общински съвет – Септември, не са съответни на правилото, установено в чл. 6,
ал. 1 от ЗОбС, поради което следва да бъдат отменени като неправилни и
незаконосъобразни.
По делото не е направено своевременно
искане за присъждане на направените от жалбоподателя разноски, поради което,
при този изход на делото, съдът не дължи произнасяне в частта за разноските.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 970/31.10.2022 г., с Протокол
№ 47 на Общински съвет – Септември и потвърденото с него Решение №
935/28.09.2022 г. на Общински съвет – Септември, прието с Протокол № 46.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
(П)