РЕШЕНИЕ

 

№ 102/28.11.2014год.    Град  Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 05.11.2014год./ пети ноември през две хиляди и четиринадесета година/ в  следния състав:

                                                                                                     Председател: Рени Ковачка

Секретар: Мария Стоянова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Ковачка  търг.дело № 380 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл. 625 във вр. с чл.608 и чл.607а от ТЗ.

             Пернишкият окръжен съд е сезиран с молба от  „Ц. к. б.” АД гр.С. за откриване на производство по несъстоятелност на „В.” ЕООД гр.П.. Твърди се, че между банката като кредитор и дружеството като кредитополучател са сключени договори за банков кредит-овърдрафт  от ***год. и такъв от ***год., както и договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна MASTERCARD/VISA от ***год., по които банката има изискуеми парични задължения. Твърди се също така, че дружеството– кредитополучател е неплатежоспособно, тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по договорите за кредит. Молителят сочи за начална дата на неплатежоспособността на длъжника ***год., когато е спрял плащанията по кредитите. Алтернативно се поддържа че ответното дружество е и свръхзадължено, която свръхзадлъжнялост е с дата ***год. Направено е искане за откриване на производство по несъстоятелност при условията на чл.630, ал.2 от ТЗ.

           Ответното дружество, не е подало писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и изложените доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Банката –молител основава претенцията си на три договора за банков кредит. По делото е  представен договор за кредит овърдрафт № ***год., от който  е видно, че банката се е съгласила да извършва разплащания при условията на кредит-овърдрафт по разпрлащателната сметка на ответното дружество за покупка на 2 броя магазини в ***, ремонт и обзавеждане, като максимално допустимия размер на дебитното салдо по сметката може да бъде не повече от 480 000 лева. В договора е уговорено, че лимитът е 480 000 лева за срок от 07.11.2007год. до 07.11.2012год., както и че кредитополучателят ще погасява всички свои задължения по ползвания кредит в края на всеки период по предходната точка, като има право да ползва разрешения лимит за всеки следващ период само ако погаси напълно задълженията си по овърдрафта за текущия период. В т.18 от договора страните са предвидили кредитополучателя да погаси всички свои задължения в срок до 07.11.2012год., с опция след цялото погасяване на кредита в рамките на срока, сумата да се ползва за още 60 месеца под формата на овърдрафт. В чл.6 и сл. са уговорени дължимите се по кредита лихви и такси. С Анекс № ***год., страните са променили точка 19 от договора, касаеща погасяването на кредита, а с Анекс № ***год. са обезпечили кредита с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на кредитополучателя- магазин № *, находящ се в ***, със запис на заповед и договор за поръчителство, сключен между банката –молител  и С.Л. и Ц. Л..

Поради неиздължаване на кредита в уговорения краен срок, банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение  по чл.417 от  ГПК, каквато е издадена на ***год. Със същата е разпоредено  „В.„ ЕООД солидарно с С.Л. и Ц. Л. да заплатят на „Ц. к. б.„ АД гр.С. сумата от 479 984.12 лева, заедно с лихва за периода от 16.04.2013год. до окончателното й изплащане, сумата от 86 68.20лева  договорна лихва за периода от 30.06.2011год. до 08.11.2012год., наказателна лихва в размер на 48 200.43лева за периода от 08.11.2012год. до 15.04.2013год., застраховка в размер на 690.50лева и 18916.87разноски- 12 311.25 лева държавна такса  и 6605.62 юрисконсултско възнаграждение. За горните суми е издаден и изпълнителен лист от ***год.

Със договор  № ***год., банката – молител се е съгласила да извършва разплащания при условията на кридит –овърдрафт по разплащателната сметка на ответното дружество при максимален размер не повече от 99 000 лева и за срок от 31.07.2008год. до 31.10.2008год. В чл. 4 от договора кредитополучателят се е задължил да погасява всички свои задължения по ползвания кредит в края на всеки период по предходната точка, като има право да ползва разрешения лимит за всеки следващ период само ако погаси напълно задълженията си по овърдрафта за текущия период. В т.18 от договора страните са придвидили кредитополучателя да погаси всички свои задължения в срок до 31.10.2008год. В чл.6 и сл. са уговорени дължимите се по кредита лихви и такси. С Анекс № ***год.  страните са променили размера на кредита, като са го увеличили на 470 000 лева, като са предвили за периода от 31.07.2008год. до 18.09.2008год. разрешения лимит да бъде в размер на 99 000 лева, за периода от 18.09.2008год. до 18.12.2009год.- в размер на 470 000 лева, за периода от 18.12.2009год. до 18.12.2010год- в размер на 370 000 лева, за периода от 18.12.2010 год. до 18.12.2011год. – в размер на  270 000 лева, за периода от 18.12.2011год. до 18.12.2012год.- в размер на 170 000лева  и за периода от 18.12.2012год. до 18.09.2013год.-в размер на 70 000 лева. Променен е и размера на лихвения процент и на комисионната, както и крайният срок на погасяване на кредита- на 18.09.2013год. Със същия анекс е предвидено кредита да бъде обезпечен с договорни ипотеки върху три магазина, собственост на кредитополучателя. С Анекс от ***год.  страните са променени чл.19 от договора, като  с такъв от ***год. са променили сроковете за ползване на разрешените лимити, като са предвидили и погасителен план за това. Кредитът е обезпечен и с договор за поръчителство от ***год. и ***год., сключен със   С.Л. и Ц. Л..

Поради неиздължаване на кредита в уговорения краен срок, банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение  по чл.417 от  ГПК, каквато е издадена на ***год. Със същата е разпоредено  „В.„ ЕООД солидарно със С.Л. и Ц. Л. да заплатят на „Ц. к. б.„ АД гр.С. сумата от 440 000 лева, заедно с лихва за периода от 16.04.2013год. до окончателното й изплащане, сумата от 80 686.48 лева договорна лихва за периода от 05.08.2011год. до 04.04.2013год., наказателна лихва в размер на 35 511.32 лева за периода от 21.01.2012 год. до 15.04.2013год., застраховка в размер на 670.01 лева и 18 156.04 разноски- 11 137.36 лева държавна такса  и 6018.682 юрисконсултско възнаграждение. За горните суми е издаден и изпълнителен лист от ***год.

С договор от ***год., в полза на ответното дружество е издадена от банката –молител и международна кредитна карта MASTERCARD-фаворит с кредитен лимит от 20 000 лева при описаните в договора условия и за срок от две години. Договорът е обезпечен с поръчителство /договори от ***год./ Поради неиздължаване на усвоения лимит, в полза на банката е издадена заповед за изпълнение  от ***год. по реда на чл.417 от ГПК. Със същата е разпоредено  „В.„ ЕООД солидарно със С.Л. и Ц. Л. да заплатят на „Ц. к. б.„ АД гр.С. сумата от 19 504.33 лева, заедно с лихва за периода от 16.04.2013год. до окончателното й изплащане, сумата от 4 842.87 лева договорна лихва за периода от 31.07.08.2011год. до 04.04.2013год., наказателна лихва в размер на 1 709.74 лева за периода от 31.07.2011 год. до 15.04.2013год., и 1 231.71разноски- 521.14 лева държавна такса и 710.57 юрисконсултско възнаграждение. За горните суми е издаден и изпълнителен лист от ***год.

От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, а и относно това обстоятелство не се спори между страните, че сумите и по трите  кредита са отпуснати от банката-кредитор и са усвоени  изцяло от ответното дружество. След извършена справка в счетоводството на молителя вещото лице е констатирало че по  договора от ***год. усвоената сума е в размер на 480 000 лева, а последното погасяване по него е извършено на 27.03.2012год. в размер на 15 лева, по договора от ***год. усвоената сума е в размер на 470 000 лева, а последното погасяване е на 31.05.2011 год. в размер на 4 108.94лева, а по договора от ***год. усвоената сума е в  размер на 20 000лева и последното погасяване е в размер на 483.90 лева  от 31.05.2011 год. По делото няма данни, а и не се твърди от ответника да е погасил задълженията си по договорите в уговорените в тях крайни срокове за това. По делото липсват данни за образувани изпълнителни дела срещу длъжника и за извършване на други плащания след издаването на изпълнителните листове.

Гореизложеното налага извода, че е налице твърдяното от молителя изискуемо задължение, основано на договорите за кредит, които са търговски сделки. При наличните данни  за последните плащания по двата кредити и липсата на такива към настоящия момент, след изтичане на сроковете за това, то вземанията по тях се явяват изискуеми. Налице е изискуемо и установено по основание задължение на дружеството – молител  по търговска сделка, като за негов размер, съдът приема посочения такъв по издадените  три броя заповеди за изпълнение, без сумите за разноски в заповедното прозводство. Следва да се има предвид, че точният размер на задължението ще бъде  предмет на установяване  във фазата на приемане на вземанията в производството по несъстоятелност.

С оглед на това е налице първата материално-правна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност- изискуеми и установени по основание задължения на дружеството- молител по търговска сделка. С оглед икономическото състояние  на ответника, следва да се направи извод, че е налице и другата материално-правна предпоставка за откриване на производството, а именно, че той не е в състояние да изпълни паричните си задължения.

За установяване икономическото състояние на дружеството-ответник по делото са изготвени две съдебно-икономически експертизи. От депозираната такава на 11.07.2014год. се установява, че задълженията към  молителя по трите  договора за кредит са отразени в счетоводството на ответното дружество както като краткосрочни, така и като дългосрочни задължения. Като дългосрочно задължение е осчетоводено такова към ЦКБ по договори за кредит- овърдрафт в размер на 920 000 лева и като краткосрочно- такова в размер на 24 995.12 лева по договор за кредитна линия и кредитна карта. Освен горните задължения вещото лице е констатирало осчетоводяване като дългосрочни задължения това  по облигационен заем в размер на 52 807.41лева  към „ А.Е. Т.”, към финансови предприятия- в размер на 1 136 999.33лева, по търговски заем към „А. И. Х. Г.”- такова в размер на 5 000 лева. Като краткосрочни задължения са осчетеводени задължения към доставчици в размер на 1 972 838.49лева и други задължения в размер на 231 454.84лева. В счетоводните документи са посочени данъчни задължения в размер на 42 029.25 лева, задължения за осигурителни вноски-92 425.59лева, както и такова към „Б.” от 97 000 лева. Или общия размер на осчетоводените към 30.06.2014год.  задължения на ответното дружество възлиза на сумата от 3 394 100.07 лева.

От заключението се установява, че към 30.06.2014год. ответното дружеството разполага с дълготрайни активи-няколко магазина и следните краткотрайни активи: материални запаси с обща балансова стойност от 1 323 019.55 лева, вземания на обща стойност 1 823 435.15лева, както и наличности по каса- в размер на 143 705.32 лева  и безсрочни депозити- в размер на 2 630.21лева. В с.з. на 21.07.2014год. вещото лице е конкретизирало, че изводът за наличността по каса  и безсрочните депозити прави въз основа на счетоводните документи, като не може да потвърди фактическата наличност на тези суми. Поради липса на представени документи, вещото лице не сочи момент за последно извършено от ответното дружество плащане към кредитори, извън посоченото по-горе от нея като момент за плащане на последни вноски по процесните договори за кредит.

Предвид начина на осчетоводяване на задълженията към банката –молител /като дългосрочни такива/ и на останалите  задължения, вещото лице изчислява коефициенти за обща ликвидност за петте години както следва: за 2010год.-0.81, за 2011год.-1.55, за 2012год.-1.57, за 2013год.-1.37  и за 2014год- 1.36, тоест с изключение на 2010год. всички останали са над единица. Това дава основание на вещото лице да посочи, че с изключение 2010год. за останалите четири години дружеството е било в състояние да погасява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Под единица са и  изчислените коефициенти за бърза ликвидност, които за 2010год. са 0.29, за 2011год.-0.51, за 2012год.-0.62, за 2013год.-0.82 и за 2014год.-0.82, което според вещото лице показва невъзможност за дружеството да покрива краткосрочнвите си задължения.  Изчислените от вещото лице коефициенти за абсолютна ликвидност и незабавна ликвидност  /за 2010год-0.02, за 2011год.-0.05, за 2012 год-0.07, за 2013год.-0.05 и за 2014год- 0.06, показват че през нито един от периодите ответното дружество не е могло да покрие с наличните си парични средства текущите си задължения.

В заключението си вещото лице е изчислило и показателите за финансова автономност и финансова задлъжнялост, съотношението между които показва че през петте години собствения капитал на ответното дружество не е могъл да покрие неговите пасиви /задължения/. Данните, съдържащи се в годишните финансови отчети и отчети за паричните потоци сочат на сериозно влошаване на състоянието на дружеството ответник и на невъзможност да осъществява дейността си.

 По делото е изговена допълнителна съдебно-икономическа експертиза /23.09.2014год./, в която вещото лице е изчислило горните коефициенти в хипотеза на осчетоводяване на задълженията към банката-молител като краткосрочни такива. В тази хипотеза коефициентите за обща ликвидност  имат следното изражение: за 2010, 2011 и 2012год- 1.05 , за 2013год- 0.99 и 2014год.-0.98. Коефициентите за бърза ликвидност са съответно: за 2010, 2011 и 2012год.- 0.41, за 2013год.-0.59 и за 2-14год.-0.59, коефициените за незабавна ликвидност-за 2010, 2011 и 2012год.-0.05, за 2013год.-0.04 и за 2014год.- 0.04, а тези за абсолютна ликвидност- също са между 0.04 и 0.05. Осчетоводяването на задълженията към банката-молител като краткосрочни такива не се отразяват върху показателите за задлъжнялост и финансова автономност, посочени в предходната заключение. Промяна не се наблюдава и при коефициентите за рентабилност. Анализът на тези коефициенти показва че само към 2012год. ответното дружество  е било във възможност да погасява краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи, като след този момент и към настоящия среща финансови затруднения за това. Не е в състояние да покрива текущите си задължения със средства от вземания и наличните парични средства. Изчислените от вещото лице коефициенти за  незабавна и абсолютна ликвидност, като основни показатели за финансовото състояние на едно дружество, са значително под препоръчителните за това стойности-равни или по-високи от единица. Те показват, че към нито един момент от изследвания период  дружеството не е било в състояние да покрие текущите си задължения с наличните си парични средства  и среща особени затруднения при обслужване на текущите си задължения. Анализът на останалите показатели, е направен по-горе. В заключението си вещото лице е отразило, че последното плащане към банката –молител е извършено на 27.03.2012год., като на 04.03.2014год. е платена сума за гориво в размер на 49.03лева, а на 14.04.2014год- 150 лева  съдебни такси.

По делото е установено, че дружеството притежава и моторни превозни средства, подробно описани в справка, представена по делото с писмо от ***год.

Не се установи по делото ответното дружество да осъществява  дейност.

Съдът счита, че  преценката за икономическото състояние на дружеството-ответник следва да бъде направена въз основа на показателите, дадени във второто заключение на вещото лице, депозирано на 23.09.2014год. Това е така, тъй като в него коректно и законосъобразно задълженията  към банката –кредитор са отчетени като краткострочни задължения, а не като дългосрочни такова.

Анализа на събраните по делото данни за икономическото състояние на дружеството –ответник налага извода, че същият не е в състояние да осъществява дейност. Същото е напълно зависимо от своите кредитори, като притежаваните от него краткотрайни материални активи и налични парични средства не могат да покриват текущите му задължения.  Спрял е плащанията, като цитираните такива в заключението на вещото лице от 23.09.2014год. са незначителни суми на фона на необслужвани задължения към банката-молител и към други кредитори. Последното плащане към банката е извършено на 27.03.2012год. и след тази дата кредитите не са обслужвани. Спирането на плащанията е трайно и  продължително и това опровергава възможността затрудненията на търговеца да са имат временен характер.

Съобразявайки горното, съдът приема, че е налице хипотезата на чл.607а, ал.1 от ТЗ и следва да се обяви неплатежоспособността на „В.„ ЕООД гр.П.. Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, поради което при определяне на началната й дата следва да се отчете общото икономическо състояние на длъжника и момента на спиране на обслужване на задълженията му. Съобразявайки данните, обсъдени по-горе относно икономическото състояние на ответника, задълженията му и плащанията по тях, респ. констатираното спиране на плащанията като процес, съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 28.03.2012год. Това е датата, следваща момента на плащане на последните вноски по двата кредита- 27.03.2012год., след която дата, както бе посочено по-горе, ответното дружество е преустановило плащанията на задълженията си. Предвид на гореизложеното съдът намира, че са налице законовите предпоставки за обявяване неплатежоспособността на дружеството-ответник с начална дата на неплатежоспособността – 28.03.2012год.

Производството по несъстоятелност следва да се открие в хипотезата на чл.630, ал.1 от ТЗ, а не в поисканата от молителя хипотеза на чл.630, ал.2 от ТЗ. Това е така, тъй като по делото липсват данни, от които да се направи извод, че продължаването на дейността на дружеството-длъжник би увредило масата на несъстоятелността.

Следва да бъде допуснато обезпечение  чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на дружеството –молител  .

За синдик на дружеството следва да бъде назначен В. Л. Ц., който е включен в списъка на синдиците и който следва да бъде задължен в 3-дневен срок да представи по делото съгласие, с нотариална заверка на подписа и декларации по чл.656, ал.2 от ТЗ и чл.657, ал.2,т.7 от ТЗ. На същия следва да се определи, месечно възнаграждение в размер на 850 лева.

Следва да бъде определена дата за провеждане на първото събрание на кредиторите, като препис от решението се изпрати на Агенцията по вписванията за вписването му в търговския регистър, заедно с поканата за първото събрание на кредиторите. 

 Водим от горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, Пернишкият окръжен съд

 

Р               Е             Ш               И:

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „В.„ ЕООД  с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя С.В.Л. .

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността на „В.„ ЕООД  *** - 28.03.2012год. 

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „В.” ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя С.В.Л. .

НАЗНАЧАВА за временен синдик В. Л. Ц. с ЕГН ********** от *** тел. ***, на когото  определя текущо месечно възнаграждение в размер на 850 лева.

ЗАДЪЛЖАВА синдика в 3-дневен срок да представи  нотариално заверено съгласие и декларации по чл. .656, ал.2 от ТЗ и чл.657, ал.2,т.7 от ТЗ.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „В.” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя С.В.Л..

ОПРЕДЕЛЯ дата на първото събрание на кредиторите  на „В.„ ЕООД ***  на  17.12.2014год.-10.00 часа в зала № * на Пернишкия окръжен съд.

ОТХВЪРЛЯ  искането на „Ц. к. б.„ АД *** за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „В.”ЕООД *** в хипотезата на чл.630, ал.2 от ТЗ.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Препис от решението да се изпрати на ТР при Агенцията по вписванията за вписването му в търговския регистър.

Да се изготви покана за първото събрание на кредиторите съгласно изискванията на чл.675 от ТЗ и да се обяви незабавно в търговския регистър при Агенцията по вписванията.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.

                                                    

 

Съдия: