№ 181
гр. С.З., 09.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500039 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 129, ал.
1 ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от
жалбоподателя Ж. К. Д., чрез пълномощника си адвокат (Р.Й.-АК С.З.
съдебен адрес :С.З. ;бул."********** личен № ********** тел. 088****
против: Определение № 1868/ 16.12.2021г. Районен съд С.З. по гражданско
дело №2115/21год. по описа на Районен съд С.З., с което
първоинстанционният съд е определил и прогласил, че РС-С.З. не е
международно компетентен да разгледа и реши исковата молба на ищеца с
правно основание чл.127, ал.2 от СК по гр. дело с № 2115/2021 год. на СТРС и
е постановил да бъде прекратено производството по същото гр. дело поради
международната неподведомственост на предявения по делото иск пред
българския съд.
На 29.12.2021 г им било връчено Определение с № 1868 от 16.12.2021г.,
постановено по гражданско дело с № 2115/2021 год. по описа на Районен съд
С.З., с което производството по делото е прекратено поради липсата на
международната компетентност на СТРС за произнасянето по предявените
искове. В предвиденият от закона срок от името на доверителя му обжалват
изцяло същото Определение. Считат обжалваното определение за
неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на задължителната за
съдилищата практика на ВКС.
Съображенията им за това са следните:
Сочат на първо място в исковата молба, че делото е с правно основание
Чл.127,ал.2 от СК и чл. 131, ал.1 СК и той като баща на детето си се бори за
права върху него които дълги години му били отнемани. Твърди се че според
регламент с № 2201/ 2003г на ЕО компетентен съд е съда където пребивава
1
детето - в случая нашият съд не е компетентен и затова делото се прекратява.
Да според регламента е така, но ответната страна е с българско гражданство и
по скоро е жител на С.З., както и детето му, което води до извода за местна
подсъдност районен съд С.З..
Всички тези изводи на съда, че не е компетентен имат своята
предистория, като жалбоподателят пояснява какво има предвид:
1/ Още със завеждане на делото те са описали , че ответничката е
напуснала страната заедно с детето му и го е лишила от всякакви права. Това
е описано в исковата молба. Съдът я е приел и не е реагирал ,че делото не е
подсъдно нему.
2/ Съдът оставил молбата без движение за внасянето на държавна такса
,като нямало нито дума в разпореждането , че е некомпетентен да разгледа
делото. Внасянето на държавна такса означавало отстраняването на
неизправността която беше само тази и насрочване на делото.
3/ Съдът оставил втори път без движение делото като заявил, че трябва
да внесат депозита си в размер на 600 лв. за особен представител на детето.
Подчертава, че към момента на това разпореждане съдът още се смята за
компетентен да разгледа делото.
4/ депозирана и била молба от тях с искане за освобождаване от депозит
за особен представител , като били и предоставени доказателства за това.
Веднага след тази молба депозирана в съда на 01.12.2021г. идвало и
определението от датата 16.12.2021г. за прекратяване на производството по
делото.
Пита се ако са имали средствата и бяха внесли депозита от 600лв . дали
щяхме да имаме такова прогласяване че Районен съд не е компетентен да
разгледа делото и го прекратява на това основание. Твърдят, че това е отказ
от правосъдие на един баща който търси правата си като родител . Ето защо
за тях нас възниквал и правен интерес да обжалват с частна жалба настоящото
определение. В тази връзка отправят към въззивния съд следния ПЕТИТУМ,
с който молят да се отмени изцяло определението на Районният съд и да се
върне делото за ново разглеждане при друг състав на съда.
Подробните съображения относно всички оплаквания на жалбоподателя
Ж. К. Д. са изложени в подадената от нея частна жалба № 16078/29.12.2021г.
В тази връзка считат, че обжалваното определение е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано и моли същото да бъде изцяло отменено,
ведно с всички законни последици от това.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от другата страна
ответника В. Г. Г..
Окръжен съд – С.З., след като обсъди направените в жалбата
оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение,
намери за установено следното:
Първоинстанционното гр. дело с № 2115/21г. по описа на РС-С.З. е
образувано по исковата молба от Ж. К. Д., против въззиваемата и ответница
2
В. Г. Г., по искова молба с правно основание чл. 127, ал.2 СК, с която от съда
се иска да определи упражняване на родителски права да бъдат предоставени
на ищеца и съответно местоживеене на детето да бъде при него; съдът да
определи съответно режим на лични отношения на детето с другия родител;
както и определянето на съответната издръжка.
Съгласно чл. 8, параграф 1 на Регламент(ЕО) с №2201/2003 на Съвета от
27.11.2003г., съдилищата на държавата-членка са компетентни по делата,
свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно
местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран.
В чл. 2 от същия Регламент с № 2201/2003 г. не се съдържа определение на
термина „обичайно местопребиваване“ за целите на този регламент, но
съгласно решение на съда на ЕС /III състав/ от 02.04.2009 г. по дело С-523/07,
на постановено по преюдициално запитване, понятието за обичайно
местопребиваване, по смисъла на чл. 8, § 1 от него, трябва да се тълкува в
смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява
определена интеграция на детето в социалната и семейна среда.
С определение, постановено в закрито съдебно заседание на датата
07.10.2021г., постановено по гр. д. № 2391/2021г. на Районен съд гр. С.З.,
същият съд е е определил и прогласил, че РС-С.З. не е международно
компетентен да разгледа и реши исковата молба на ищеца с правно основание
чл.127, ал.2 от СК по гр. дело с № 2115/2021 год. на СТРС и е постановил да
бъде прекратено производството по същото гр. дело поради международната
неподведомственост на предявения по делото иск пред българския съд в
съответствие с константната практика на Върховните съдилища на
Републиката и специалните правила, визирани в Регламент под № 2201/2003
год.
Определението на първостепенния съд се явява правилно и
законосъобразно поради следните съображения:
Правилно първоинстанционният съд се е произнесъл, че в конкретният
случай е налице именно обичайно и трайно пребиваване на роденото от
съвместното съжителство дете К.Ж.К. в Р.С.. Една от съществените
предпоставки относно това да се предяви иск, такъв какъвто е предявен от
ищеца е иска да бъде предявен на адреса на който пребивава детето, чрез
неговата майка и законен представител , като такъв е посочен адреса в гр. С.З.
, ул. “*********.
По-късно се уточнява и установява, че детето пребивава от 2017 год. до
момента на предявяване на иска , само и единствено в Р.С.. Така, че правилно
и законосъобразно съда се е произнесъл с определение, с което прекратява
производството в предвид на това , че важната предпоставка не е на лице а
именно възражението , че не би могло жалбоподателят да осъществява
режима си на лични отношения, при положение, че детето живее трайно в
Р.С. и не пребивава на територията на Р.България. А освен това съгласно ГПК
3
иска от името на детето се предявява по адреса, на който то пребивава. Това е
от една страна, а от друга страна първоинстанционният съд правилно е
отбелязал , че съгласно чл. 8 параграф 1 от регламент (ЕО) № 2201/2023
година на съвета от 27.11.2003г., съдилищата на държавата членка са
компетентни по делата свързани с родителската отговорност, за детето, ако
детето има обичайното пребиваване в тази държала членка по времето когато
съда е сезиран с този иск. В чл.2 от Регламент под № 2201/2003г. не се
съдържа термина обичайно местопребиваване за целите на този регламент ,
но съгласно решението на ЕС /III ти състав/ от датата 02.04.2009г. по дело с
№ С-523 /07г. на постановеното преюдициално запитване: понятието за
обичайно местопребиваване по смисъла на чл. 8 параграф 1 от него следва да
се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което
изразява определената интеграция на детето в социалната и семейна
среда. Правилно решаващият съд е посочил и другите аргументи с които
настоящата съдебна инстанция е напълно съгласна и които изцяло
споделя.
В тази насока и в конкретния случай, роденото от съвместното
съжителство дете има обичайното си местопребиваване в С.. Поради това,
извън компетентността на първостепенният съд е да разгледа предявената
искова молба в частта относно родителска отговорност и свързаните с нея
искове. В случая, не са налице условията и изключенията на чл. 9, чл. 10 и чл.
12 от Регламент (ЕО) с № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г. предвид
липсата на данни и обстоятелства, обосноваващи запазване на компетентност
по предишното обичайно местопребиваване на детето или такива
обосноваващи пророгацията на компетентността, нито че в настоящия случай
има отвличане на дете. РС-С.З. не е компетентен съд и не отговаря и на
условията, предвидени в чл. З, б. „г“ от Регламент с № 4/2009г. на Съвета от
18.12.2008г. относно компетентността, приложимото право, признаването и
изпълнението на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със
задълженията за издръжка, които са акцесорните спрямо иска за упражняване
на родителски права /компетентна да се произнесе по искове за задължение за
издръжка е юрисдикцията, която е компетентна по силата на закона да
разгледа иск за родителска отговорност/.
Служебно задължение на съда е да следи за надлежното упражняване на
правото на иск и в този смисъл са разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 ГПК, че
съдът се произнася само по редовни искови молби, които са подсъдни на
българските съдилища, а когато при проверка на исковата молба съдът
констатира, че тя е нередовна, той я оставя или без движение с указания до
ищеца да отстраняване на недостатъците й в срок и след като той не изпълни
в този срок дадените указания, съдът връща исковата молба и прекратява
производството по делото. Съобразно специалната разпоредба на чл. 130. от
ГПК когато при проверката на исковата молба съдът констатира, че
предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането
на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за
4
връчване не се представя.
В разглежданата хипотеза, като се е съобразил задължението си да
следи за надлежното упражняване на процесуалните действия на страните
/чл.7, ал.1 от ГПК/, Районен съд -С.З. не е допуснал неправилно приложение
на закона, а напротив е приложил същия в точния му смисъл. Освен това
въззивният съд следва да отбележи, че съобразно константната практика на
ВКС на РБ съдът следи служебно за подсъдността по чл.127 от СК и не е
необходимо наличието на възражение от другата страна. И нещо последно, не
може да бъде изготвен съответния задължителен социален доклад от
съответната българска ДСП, след като детето се намира, живее и пребивава на
територията на Р.С..
Водим от горното и поради констатираната липса на компетентност за
произнасяне по депозираната молба от първоинстанционния РС-С.З.,
настоящият въззивен съд намира, че следва да потвърди изцяло
определението, с което се прекратява производството и се прогласил, че РС-
С.З. не е международно компетентен да разгледа и реши депозирания иск с
правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и с което съответно се прекратява
производството по гр. дело с № 2115/2021 . по описа на Районен съд С.З..
Налага се категоричният извод, че обжалваното от жалбоподателя Ж. К.
Д. определение на Старозагорския РС, се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде изцяло потвърдено, ведно с всички законни
последици от това.
Поради тази причина, частната жалба на жалбоподателя Д. следва да
бъде оставена без уважение по съображенията подробно изложени по-горе.
На основание чл. 130, ал. 1 ГПК, тъй като е предвиден специален ред за
обжалване на това определение, същото подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния касационен съд гр. София.
На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 273 и във вр. с чл. 278, ал. 4 от
ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
направените от последната разноски по делото пред настоящата инстанция и
производството по частната въззивна жалба, но тъй като въззивният съд
намира, че такива разноски не са поискани от въззиваемата В. Г. Г., не са
представени и съответните доказателства в тази насока, а и не е направено
възражение за прекратяването на делото и първоинстанционното дело е
прекратено изцяло по почин и служебно от първостепенния РС-С.З., то
въззивният съд счита, че такива разноски не следва да бъдат присъждани пред
настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение с № 1868/16.12.2021г. на
Районен съд С.З. по гражданско дело под № 2115/2021год. по описа на
5
Районен съд С.З., с което първоинстанционният съд е определил и прогласил,
че РС-С.З. не е международно компетентен да разгледа и реши исковата
молба на ищеца Ж. К. Д. с ЕГН ********** чрез пълномощника си адвокат
Р.Й.-АК С.З. съдебен адрес: гр.С.З., бул."********** личен № **********, с
правно основание чл.127, ал.2 от СК по гр. дело с № 2115/2021 год. на СТРС и
е постановил да бъде прекратено производството по същото гр. дело №
2115/21 год., по описа на РС- С.З., поради международната
неподведомственост на предявения по делото иск пред българския съд, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна
касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС
гр. София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6