№ 19944
гр. София, 14.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110101279 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 4622/08.01.2024 г. на Е. Д. М.
срещу ВКС за заплащане на обезщетение в размер на 20000 лв. за неимуществени вреди за
периода 18.08.2020 г. – 29.12.2023 г. по причина, че не се администрира подадена от него
жалба №7679/2020 г. на ВКС с искане за възобновяване на к.н.о.х.д. № 1018/2019 г. на ВКС,
както и за осъждане на ищеца по непредявени обвинения по същото дело.
При служебно извършена справка в Електронната информационна система на
съдилищата се установява, че между същите страни и за същото искане има образувано гр.д.
№ 60894/2022 г. по описа на СРС, 154 състав, въз основа на по-рано подадена искова молба,
което все още не е приключило с влязъл в сила акт, както и гр.д. №5050/2022г. на СРС и др..
Исковете са предявени срещу един и същ ответник, в обстоятелствената част на исковите
молби се визира едно и също основание на претенцията – отказ да разгледа подадена от Е.
Д. М. жалба. В исковите молби формално са посочени други периоди, суми или жалби, но
ищецът при всички претендира обезщетение за отказ да се разгледа негова жалба с
идентично искане, във вр. с едно и също н.д. №1018/2019 г. по описа на ВКС с доводи, че е
незаконно задържано лице и претендира освобождаване, защото е осъден по непредявени
обвинения. Съобразно принципа за присъждане на генерално (интегрално) обезщетение за
неимуществени вреди, то и посочването от страна на ищеца на период, за който претендира
такова обезщетение, не е индивидуализиращ претенцията му белег. По производствата по
тези искове, периодът не е елемент от фактическия състав на обезщетителната отговорност,
а е от значение с оглед произнасянето на съда по дължимостта на обезщетението, през
критерият „справедливост“. В този смисъл е Определение № 2128/13.07.2023 г. по к.ч.гр.д.
№ 2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО, постановено по идентичен на настоящия случай, и
Определение № 3186 от 25.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 4288/2023 г. по описа на
ВКС, IV ГО, с които се приема, че разликата в номерата на жалбите не променя извода, тъй
като те са с едно и също съдържание. Фактическото основание на исковите молби е напълно
идентично, както и претенциите (петитумите). Входирането на едни и същи молби, вкл. в
1
един и същи ден, с едно и също съдържание, не обосновава извод, че евентуалното
бездействие по тях от страна на ответника поражда различни вземания за обезвреда в полза
на ищеца. Нещо повече, съдът приема, че начинът по който ищецът упражнява правото на
иск граничи с хипотезата на чл. 3 от ГПК и не следва да бъде толерирано, тъй като не е в
интерес на правосъдието.
В допълнение следва да се отбележи, че не може да бъде предмет на проверка
законосъобразността на съответния акт на ВКС и гражданският съд в настоящото
производство не е властен да извърши преценка по правилността на постановения акт, от
което процесуално действие на органа на съдебна власт в изпълнение на правомощията си,
ищецът извежда субективното материално право.
В исковата молба и последваща уточнителна молба са изложени подробни фактически
твърдения, като ищецът твърди, че противоправното поведение на ответната страна се
състояло в това, че като последна съдебна инстанция, произнесла се с влязъл в сила съдебен
акт по ..г., нарушила приложимите норми от Правото на ЕС и ООН, като го осъдила по
непредявени до този момент обвинения, за нови фактически положения, извън пределите
му, очертани с внесения обвинителен акт по пр.пр. № ..г. на Специализираната прокуратура.
Ищецът подробно описва фактите и обстоятелствата от предмета на повдигнатото му
обвинение, като излага фактически и правни аргументи в подкрепа на твърденията си, че е
бил осъден по непредявени обвинения, различаващи се от тези които са му били известни
към момента на внасяне на обвинителния акт в съда, при започване на разглеждането на
производството по вече посоченото дело, в съдебната му фаза.
Безспорно, в чл.6, пар.1 от ЕКПЧОС, е установено, че всяка страна има право на
справедлив съдебен процес, като сред предвидените в чл.6, пар.1 от Конвенцията, основания
не могат да се подведат твърдяните от ищеца по настоящото производство, като допуснати
нарушения на ЕКПЧОС. Настоящото производство е образувано на основание претендиране
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по предвидените в специалния закон
/ЗОДОВ/, деликтни състави. Специалният закон предвижда няколко отделни деликтни
състава, като фактите и обстоятелствата, твърдяни от ищеца не попадат сред предвидените
основания за ангажиране на отговорността на държавата, за причинени вреди от
правозащитните органи, в конкретната хипотеза - причинени от върховната съдебна 1
инстанция по граждански и наказателни дела, каквато е ВКС. Сред основанията за
ангажиране на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, за конкретно и изчерпателно предвидени
материалноправните основания, при твърдения за наличието на които е допустимо да бъде
образувано производство по реда на този закон. Сред тях са изрично посочени твърдения за
нарушения по чл. 5 от Конвенцията.
Налице е и специален деликтен състав - чл.2б от ЗОДОВ, приложимостта на който се
основава на твърдения за наличието на допуснати нарушения по чл.6, пар.1 ЕКПЧОС.
Видно от текста на чл.6, в тази хипотеза не попадат твърденията на ищеца, че същият бил
осъден от ответника по непредявени му в хода на процеса, т.к. твърденията на ищеца
навеждат не към пар.1, към който изрично препраща нормата на чл.2б ЗОДОВ, а не и към
2
пар.2 на чл.6 от ЕКПЧОС.
На следващо място, следва да се посочи, че чл.2в от ЗОДОВ не представлява
самостоятелно уреден деликтен състав на отговорността по специалния закон, а определя
компетентността при разглеждане на делата по отделните деликтни състави, както и урежда
процесуалния ред за разглеждането им.
Съдът, като съобрази обстоятелството, че макар да е налице пряка приложимост на
източниците на Правото на ЕС, във вътрешното правно на страната, в частност на
разпоредбите на ЕКПЧОС, които се прилагат с примат над националноправните разпоредби,
производството по настоящото дело е недопустимо, тъй като същото е образувано по реда
на специалния закон /ЗОДОВ/, предназначен да служи като вътрешноправно средство за
защита на гражданите и юридическите лица, и в който закон са изрично посочени
основанията, на които е допустимо да се претендира заплащане на обезщетение по реда му.
Приемането на обратното и разглеждането по същество на твърденията на ищеца по
настоящото производство, би довело до наличието на правен парадокс, тъй като ако се
приеме, че макар твърденията му да не попадат изрично под хипотезите на отделните
деликтни състави, предвидени в закона, а да се квалифицират материалноправно на
основанията, посочени в самата Конвенция, като наднационален правен източник с пряко
действие на съдържащите се в него норми, в националното право на страната, то
производството ще следва да се разгледа по процесуалния ред, установен в ГПК, а именно в
рамките на триинстанционно съдебно производство, което би могло да приключи с влязъл в
сила съдебен акт и пред ответника по настоящото дело - ВКС, като разпоредбата на чл. 7,
ал.2 ЗОДОВ, при наличието на такава хипотеза, не би могла да бъде приложена по аналогия.
При евентуалното обосноваване на допустимостта на настоящото производство, с
установените в Правото на ЕС, правила и стандарти за гарантиране на правата на страните
при водене на граждански, административни и наказателни дела, не следва да се взима
предвид самоцелното използване на същите от самите страни, тъй като последното означава
да се пренебрегне тяхната правна, а и житейска цел да пазят правата на гражданите и да
ангажират отговорността на държавата при наличието на предпоставките за това, а не като
резултат от злоупотребата с процесуални права.
С оглед гореизложеното съдът намира подадената искова молба за недопустима, като
са налице и предпоставките на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК: когато в съда има висящи
две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно
заведеното дело се прекратява служебно от съда. Производството подлежи на прекратяване
поради недопустимостта на предявените претенции.
Искането по чл. 95 от ГПК на ищеца за предоставяне на правна помощ от вида
процесуално представителство следва да се остави без уважение, на основание чл. 24, ал. 2
от ЗПП, съгласно която разпоредба правна помощ не се предоставя, когато претенцията е
очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
Така мотивиран, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1279/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, I гражданско отделение, 169 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 95 от ГПК за предоставяне на правна помощ
на ищеца Е. Д. М., обективирана в молба от 10.05.2024г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4