№ 76
гр. Бургас, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120203961 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба на И. В. Ф., ЕГН ********** против
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, серия К № 9695455 на ОД МВР Бургас, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ на И. В. Ф. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба моли за отмяна на електронния фиш като липсвала
яснота на нарушението, не било ясно за какво нарушение се санкционира, какво
ограничение се твърди да било налице, не било ясно мястото на нарушението, не било ясно
каква е стойността на скоростта, не бил ясен вида на АТСС и дали отговаряло на
изискванията, не било ясно дали се касае за населено място.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. И. Н., който поддържа жалбата, моли за отмяна на ЕФ, а в условията на евентуалност -
за изменение.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Депозирано е писмено становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
ЕФ е връчен на 18.09.2024г. съгласно справка АИС и липса на други доказателства, а
жалбата е подадена на 19.09.2024г., поради което и съдът приема, че жалбата е подадена в
предвидения четиринадесет дневен срок и от легитимирана страна.
На жалбоподателя И. В. Ф. е издаден Електронен фиш за налагане на административно
наказание „глоба” за това, че на 13.09.2024 г. в 09:05 ч. в гр. Бургас, ПП I-9, км. 254ч+800
до база *** АД при общо ограничение на скоростта за населено място до 50 км/ч с
автоматизирано техническо средство (АТСС) № TFR1-M 644 насочено към ПВ Крайморие и
снимащо в двете посоки е установено МПС лек автомобил *** с рег. № *** да се движи в
населено место при максимално разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч.
1
при отчетен е толеранс от -3 км/ч на измерената скорост с установена скорост 63км./ч, т.е.
превишена скорост 13км./ч. МПС съгласно представените доказателства е собственост на И.
В. Ф.. Посочено е, че ЕФ се издава в условията на повторност в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ К/8628009, който влязъл в сила на 30.04.2024г.
На жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на МПС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства.
Съдът при служебната проверка констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа
реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –посочени са данните за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена,
адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се
обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените
изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДП, същият вече е
административен акт, годен да породи съответните правни последици. Ето защо са
неоснователни възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност.
Ясно е описано нарушението като е посочено, че се касае за превишение на скоростта за
движение в населено място като е важимо общото ограничение на скоростта, липсва
поставен пътен знак, който да въвежда отклонение, ясно е посочено и мястото на
нарушението като освен неговите координати, чрез които лесно може да се установи чрез
съвременните интернет карти е посочено и с думи, че се касае за място в близост до база на
„***“ АД. Съгласно получената от Община Бургас информация мястото на нарушението
именно попада в населено място и е посочено, че това е сигнализирано с поставен пътен
знак Д11, а в допълнение на асфалтовата настилка бил положен и термопластичен елемент
за забрана на движението със скорост по-висока от означената.
В случая е налице административно нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни
признаци, приложен е снимков материал като се вижда вида на автомобила, неговият
регистрационен номер, посоката на движение. Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
За използваното техническо средство е представено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835. Представя се протокол № 2-5-24 от проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 644/14, съгласно който е извършена последваща
проверка, от която е установено, че уредът съответства на одобрения тип.
Представен е и протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като е посочено разположението на уреда в служебен автомобил, това, че
липсва ограничение чрез въведен пътен знак на мястото на разположение, ограничението на
скоростта от 50 км/ч, на първокласен път, посока на задействане – двете посоки, началото и
края на работата на АТСС, изготвена е и снимка за разположението на АТСС.
Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се
2
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Правилно
нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като
липсва пътен знак, като нарушението е ясно и точно описано. В случая представения
протокол се ползва с обвързваща съда доказателствена сила като е съставен от длъжностно
лице в рамките на неговите правомощия и липсват такива доказателства, които да поставят
под съмнение изложеното в него относно ограничените на скоростта, мястото на поставяне
на АТСС, времето на действие. В подкрепа е и полученият официален отговор от Община
Бургас, че се касае за населено място и скоростта е за движение в населено място. Не се сочи
да е поставен пътен знак, който да предвижда отклонение от общото правило по чл. 21, ал. 1
ЗДвП, а за яснота към датата на нарушението на асфалтовата настилка бил положен и
термопластичен елемент за забрана на движението със скорост по-висока от означената,
която е също 50 км/ч. Ясно е посочено време, място, установената скорост, отчетеното
превишение и приложимата разпоредба.
Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност
предвид представената справка за собственост като И. В. Ф. е вписан като собственик на
МПС. Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Електронният фиш правилно е издаден по
отношение на жалбоподателя като и от данните по делото не се установява да се е
възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП – „повторно“ е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. Следва да се посочи, че е без значение за съставомерността по чл.182
ал.1 и ал.2 от ЗДвП дали ограничението на скоростта е въведено с пътен знак или следва да
се спазват ограниченията на чл.21 ал.1 от закона, защото според състава на чл.182 ал.1 ЗДвП
деянието се състои в превишаване на установената за населено място скорост, а размера на
наказанието е диференциран според стойността на превишението. Аналогична е техниката
на законодателя при формиране на състава на чл.182, ал.2 от ЗДвП, предвиден за
превишение на ограниченията за скорост извън населено място. Главното фактическо
обстоятелство, което определя извършеното в условията на повторност, не е дали
предходното представлява превишение на скоростта в населено или извън населено място, а
дали представлява неспазване на правилата на чл.21 от ЗДвП. Вида на нарушението, както и
при престъплението се определя от защитения обект и това в случая са обществените
отношения, регламентиращи управление на МПС при спазване на правилата за скорост и
свързани със задължението за спазване на чл.21 ал.1 и ал. 2 от ЗДвП.
В случая наказващият орган е посочил ЕФ, с оглед на който настоящото се явява в
условията на повторност, а именно ЕФ К 8628009 като е посочил и дата на влизане в сила.
Усилията на съда бяха насочени към това да събере доказателства, въз основа, на които да
направи извод за датата на връчване на този ЕФ или за неговото плащане, защото съгласно
чл. 189, ал. 10 ЗДвП влизат в сила електронните фишове, които: не са обжалвани в срока
по ал. 8; са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда; са платени в срока за
доброволно плащане - считано от датата на плащането.
В случая обаче съдът не успя да установи еднопосочно нито датата на връчване на ЕФ,
нито дата на неговото плащане, нито акт на съда, с който да е потвърден или изменен. По
делото са налични разнопосочни доказателства – така от справката за нарушител/водач л. 15
се сочи, че ЕФ бил връчен на датата на съставяне – 02.02.2024г. като е отбелязано, че не е
платен и е със статус „прекратено производство”; Справка АИС АНД на л. 26 гръб – ЕФ бил
3
съставен и връчен на 02.02.2024г., влизал в сила на 30.04.2024г. (много след предвидения
четиринадесетдневен срок), без да има отбелязване да е платен и се сочи статус „прекратено
производство на първа съдебна инстанция”, изискана е информация да се посочи как е
определена датата на връчване и влизане в сила и да се представят доказателства. От ОД
МВР Бургас сектор „ПП” е постъпил отговор л. 38 за липса на данни за разписка за връчване
и такива да се изиска от СДВР като е приложена справка АИС АНД, от която обаче вече е
отразено, че се касае за „платен”. Лисват доказателства обаче както за датата на плащане и
платеца на задължението, както и за връчване или препис от акт на съда. Съгласно указаното
информация е изискана от СДВР, от където е постъпил отговор л. 42, че за ЕФ К 8628009 в
отдел „ПП“ СДВР не са получени доказателства за връчване на ЕФ.
За да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение, като „повторно“
следва АНО да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация. Трябва да
се посочи, с кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение
и то в рамките на съответните времеви граници. В конкретния случай не успя да се установи
еднопосочно дали се касае за нарушение извършено в едногодишен срок от влизане в сила
на ЕФ К 8628009, тъй като не може да се направи извод нито за дата за връчване, нито за
плащане на ЕФ и дали същият е заплатен от жалбоподателя, съответно дали е достигнал до
знанието му. Според съдебния състав този порок обаче не води до пълна отмяна на ЕФ, тъй
като нарушителят е запознат с фактите на конкретното нарушение – касае се за управление
на МПС с превишена скорост и това обстоятелство налага преквалификация на нарушението
(така Решение № 375/02.03.2018 г. по к. н. а. х. д. № 13/2018 г. на АдмС-Бургас, Решение №
186/06.02.2020г. по КНАХД 3104/2019 на БАС). Изрично Тълкувателно решение № 8/2021г.
по т.д. 1/2020г. на ВАС приема, че при липса на съществено изменение на съставомерните
факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл.
84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, т.е. районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените
от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без
да отменя наказателното постановление.
Поради гореизложеното този състав счита, че деянието следва се преквалифицира от
такова извършено в условията на „повторност“ – чл. 182, ал. 4 ЗДвП – в такова по основния
състав - чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, регламентиращ наказание при превишаване на максимална
скорост в населено място за превишаване от 11 до 20 km/h -с глоба 50 лв., както е в случая,
респективно размерът на наложената „Глоба“ да се измени от 100 лева на 50 лева.
Съдът дължи произнасяне по разноските. В случая страните не претендират такива,
поради което и съдът не се произнася.
Така мотивиран, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 9695455 на ОД МВР Бургас, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от Закон за движение по
пътищата (ЗДвП) на И. В. Ф., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
ПРЕКФАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП
в чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба“ от 100 (сто) лева
на 50 (петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
4
гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5