Решение по дело №2005/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 37, ал.1 от ЗБППМН.

Делото е образувано по жалба на непълнолетния А. Н. С., [ЕГН], със съгласието на неговите родители- Н. Ф. С.- баща и А. Е. С.- майка, чрез адв.Д. Б.- пълномощник, против Постановление на Районна прокуратура – [област], наблюдаващ прокурор по пр.пр. № 9783/2024г. от 07.08.2024г., продължено с Постановление от 21.08.2024г. с правно основание чл. 37, ал. 2 от Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни(ЗБППМН).

В жалбата се излагат доводи в насока, че обжалваните актове са незаконосъобразни и неправилни, поради липса на законовите изисквания за постаняването им. Иска се от съда да ги отмени. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с майка си и се представлява от адв.Б., който поддържа жалбата и доразвива съображения за отмяна на обжалваните постановления.

Ответникът- наблюдаващ прокурор по пр.пр. № 9783/2024г. на РП-[област], редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Контролиращата страна- Окръжна прокуратура-[област] се представлява от прокурор П., който предлага жалбата да се остави без уважение.

Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата, счита следното:

Оспорените актове на прокурор следва да се приемат за индивидуален административен акт. Такова становище се застъпва в мотивите на Решение №11 от 04.10.2016г. на Конституционния съд на Република България по Конституционно дело № 7 по описа за 2016 година. Според това решение съдържанието на правомощието, предоставено с чл. 37 ЗБППМН е коренно различно в своята същност. В този случай прокурорът не изпълнява, нито осигурява изпълнението на конституционните функции на прокуратурата, а действа като административен орган. В тази особена хипотеза даденото от него разрешение следва да се третира като управленско (административно), поради което няма основание да се ползва с друг конституционен режим, различен от установения в чл. 120 от Конституцията за всички административни актове. В това се състои и специфичността на прокурорския акт, издаден на основание на законовата разпоредба. Съобразявайки се с гореизложените принципни положения, КС е приел, че по своята правна същност разрешението на прокурора за удължаване на престоя в дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни над 24 часа не се отличава от акта на съответния специализиран орган на МВР за първоначално настаняване. И в двете хипотези чрез изрично волеизявление на овластен със закон държавен орган с обвързваща сила се ограничава личната свобода и неприкосновеност на засегнатото лице. В този аспект прокурорското разрешение съдържа всички признаци на легалното определение за индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК. Тези изводи не се променят в конкретния случай от обстоятелството, че постановлението е издадено по неприключило досъдебно производство, независимо че съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2, т.1 от НПК прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор.

Предвид на това и независимо, че ЗБППМН не предвижда изрично обжалване на този акт, то същият подлежи на съдебен контрол.

По въпроса за срочността на жалбата съдът приема, че същата е в срок, поради това, че и в двете постановления липсва обозначаване пред кого и в какъв срок подлежат на обжалване, като този пропуск се покрива от хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Това от своя страна води на извод за допустимост на подадената жалба.

По отношение на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, съдът счита жалбата за процесуално допустима с оглед горните аргументи и подаването и в срок, а разгледана по същество - за основателна.

Съдът, въз основа на събраните доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка.

Досъдебно производство № 338/2024 год. по описа на IV РУ, ОДМВР - [област], пр. пр. № 9783/2024 г. по описа на РП - [област], е образувано на 05.08.2024 г., на основание чл. 212 ал.2 от НПК и се води за престъпление по чл. 194 ал.1 от НК.

В хода на разследването е установено, че на 04.08.2024г. е извършена кражба на сумата от 287 лв. от заведение „Кинг стрийт“, находящо се в [населено място], [улица], като сумата е била отнета от касата на заведението, докато същото е работело. След предоставен видеозапис е установено, че към кражбата били съпричастни три лица, клиенти на заведението, единият от които е А. Н. С., настоящ жалбоподател. С Постановление от 06.08.2024г.от разследващ полицай от 04 РУ, ОДМВР-[област] на основание чл. 199, чл. 218 и чл. 194, ал. 3 от НПК са възложени оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на извръшителя на деянието и инкриминираните вещи. С Протокол за разпознаване на лица и предмети от 07.08.2024г. А. Н. С. е идентифициран за нуждите на ДП № 338/2024г.

От инспектор ДПС, 04РУ [област] с Предложение рег. № 441000-8879/07.08.2024г. до Районна прокуратура-[област] е предложено спрямо А. С. да бъде постановен престой в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни-[област] за срок от 15 дни на основание чл. 37, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 1, б.“Г“ от ЗБППМН и чл. 14 от ПОРДВНМН.

На 07.08.2024 г. била извадена електронна справка за съдимост № 24080005000334514 от ЦАИС“Съдебен статус“, от която се установило че А. Н. С. не е осъждан. На същата дата били направени справки в масивите на Централния полицейски регистър и за лица – български граждани, установени извършители на престъпления, от които не се установили криминалистични регистрации на лицето.

На 07.08.2024г. било издадено Постановление на прокурор при Районна прокуратура [населено място], пр.пр. № 9783/2024г. в която била възпроизведена гореописаната фактическа обстановка и било прието, че са налице основанията на чл.35, ал.1, б. „г“ от ЗБППМН и чл.8, ал.1, т.4 от ПОРДВНМН и било постановено настаняване на А. Н. С. в ДВНМН при ОД на МВР [област] за срок от 15 дни, считано от датата на привеждането му в дома. На 21.08.2024г. е издадено Постановление на наблюдаващия прокурор по пр.пр. № 9783/2024г., РП-[област], с което е прието, че се касае за изключителен случай на чл. 37, ал. 2 от ЗБППМН и на основание чл. 199 от НПК, чл. 35, ал.1, б.“Г“ от ЗБППМН, чл. 8, ал.1, т. 4 от ПОРДВНМН и чл. 37, ал. 2 от ЗБППМН е продължен срокът на престоя на непълнолетния А. Н. С. в ДВНМН при ОДМВР-[област] за максимално допустимия срок по закон- 2 месеца, считано от датата на настаняването му.

Жалба срещу постановленията на прокурор при Районна прокуратура [населено място], пр.пр. № 9783/2024г. е била депозирана в РП-[област] на 26.08.2024г., към която били приложени Служебна бележка № РД-25-1048/12.08.2024г. от ОУ „Пенчо Славейков“, както и препис извлечение от Акт за смърт № 0356 от 02.08.2024г. на район „Източен“, община-[област].

В открито съдебно заседание на 09.10.2024г. в качеството на свидетел беше разпитан Ф. А. Б., който заяви, че познава А. и родителите му и потвърди, че жалбоподателят ходи на училище, не живее скитнически и майка му полага грижи за него.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е постановен от компетентен орган, в законоустановената форма, но са налице основания да се приеме, че не са спазени административнопроизводствените правила за неговото издаване и е налице неправилно приложение на материалния закон.

Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за обжалване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Разпоредбата на чл.35, ал.1, б. „г“ от ЗБППМН предвижда, че в домовете се настаняват малолетни и непълнолетни, извършили противообществена проява и изпаднали в такова състояние на безнадзорност, което прави нецелесъобразно оставането им при родителите или при лицата, които ги заместват. Другата цитирана като основание за настаняване в дома разпоредба – тази на чл.8, ал.1, т.4 от Правилника за организацията и работата на домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни предвижда, че в ДВНМН се настаняват малолетни и непълнолетни на възраст от 6 до 18 години, които са извършили престъпления или противообществени прояви и изпаднали в състояние на безнадзорност, което прави нецелесъобразно оставането им при родителите или лицата, които ги заместват. И двете разпоредби съдържат в себе си две предпоставки, които следва да се установят кумулативно, за да се предприеме настаняване в ДВНМН. На първо място следва да се установи, че лицето е осъществило противообществена проява или престъпление /ако лицето е наказателно отговорно и деянието осъществява състав на престъпление от Особената част на НК/. На следващо място задължително е да се установи състояние на безнадзорност, в което да е изпаднал извършителят и тази безнадзорност да е от такова естество, че да води на извод за нецелесъобразност на оставането му при родителите му или при лицата, които полагат грижи за него.

В конкретиката на настоящия случай се установяват само частично изискуемите от закона предпоставки за настаняване на жалбоподателя А. С. в ДВНМН при ОД на МВР [област]. Изложените факти в постановлението се установяват от представените материали от досъдебното производство, което се води за престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Събраните до момента доказателства водят на извод за съпричастност на А. С. към извършване на кражба чрез отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като са събрани и веществени доказателства за това. Действително липсват данни за повдигнато обвинение на това лице, но разпоредбата на чл.35, ал.1, б. „г“ от ЗБППМН не изисква наличието на такова, за да е възможно да се предприеме настаняване в ДВНМН. Достатъчно е да е налице обосновано предположение за осъществяване на противообществена проява, която от своя страна може въобще да не осъществява състав на престъпление от Особената част на НК. Основание за този извод дава липсата на законово изискване за налагане на санкция по реда на чл.21, ал. 1 от ЗБППМН и произнасяне на решение от съответната МКБППМН. Това действително дава основание да се приеме, че настаняването в ДВНМН е близко по правната си природа до мерките за процесуална принуда по НПК, а там не е задължително при предприемането им да е налице пълна доказаност на обвинението, повдигнато на обвиняемия. С оглед на това и настоящата съдебна инстанция приема, че към момента на издаване на постановлението прокурорът е имал основание да приеме, че А. С. е съпричастен към осъществяване на противообществено деяние, т.е. въз основа на конкретни установени факти е приел наличието на първата предпоставка по чл.35, ал.1, б. „г“ от ЗБППМН за настаняване в ДВНМН.

Не така стоят нещата по отношение на втората предпоставка – лицето да е изпаднало в състояние на безнадзорност, което да е от такъв характер, че да води на извод за нецелесъобразност на оставането му при родителите му или при лицата, които полагат грижи за него. В материалите по досъдебното производство /които в случая се явяват и административна преписка/ не се съдържат доказателства за наличие на безнадзорност от родителите спрямо непълнолетния А.С.. Установява се, че същият е неосъждан, ходи на училище, макар по отношение на него да има криминалистични регистрации, те не са достатъно основание за изпълнение на състава на разглежданата норма от ЗБППМН. Не са налични доказателства и да са били налагани преди мерки по ЗБППМН. Освен това в хода на съдебното производство са ангажирани и свидетелски показания, които не са оборени и водят на извод, че за непълнолетния грижи полагат родителите му. Освен това при проведените процесуално-следствени действия лицето е открито в жилището, което обитава и липсват данни по делото същото да пребивава само по изключение в дома си. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че не са налице данни, които да дават основание да се приеме, че е налице втората кумулативна предпоставка за настаняване на непълнолетния А. С. в ДВНМН. Това от своя страна е достатъчно да се приеме, че е налице основание за отмяна на оспорените постановления, тъй като материалният закон е приложен неправилно.

За пълнота следва да се посочи, че са налице и процесуални нарушения, които също са основание за отмяна на обжалваните постановления. В актовете, предмет на делото, не се откриват мотиви, които ясно да сочат наличието на аргументите на административния орган, за да приеме наличието и на двете предпоставки. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Такива биха могли да се извлекат и от административната преписка, но както вече се каза по делото липсват доказателства, които да водят на извод, че има наличие на безнадзорност от родителите спрямо непълнолетния А. С.. Ето защо настоящата инстанция приема, че е налице и немотивираност на акта.

Като извод на изложеното дотук се налага жалбата да бъде уважена като онователна, а обжалваните постановления като незаконосъобразни ще следва да бъда отменени.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на непълнолетния А. Н. С., [ЕГН], със съгласието на неговите родители- Н. Ф. С.- баща и А. Е. С.- майка, чрез адв.Д. Б.- пълномощник, Постановление на Районна прокуратура – [област], наблюдаващ прокурор по пр.пр. № 9783/2024г. от 07.08.2024г., продължено с Постановление от 21.08.2024г. с правно основание чл. 37, ал. 2 от Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщаването му.