Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 8796 по
описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 13.05.2019г.,
постановено по гр.д. № 68073/2018г. на СРС, ГО, 27 състав, е уважен предявеният от К.Ф.И. срещу „Ч.Е.Б.” АД иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да върне
сумата от 1 292, 20 лева, представляваща платена без основание сума въз основа
на разписка за плащане № 04000398929702/22.12.2015г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончатеното
изплащане.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД. Жалбоподателят поддържа
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост
на формираните изводи. Счита, че СРС неправилно е приел, че между страните по
делото не съществуват договорни правоотношение за продажба на ел. енергия в
обекта, за който е начислена исковата сума. В тази връзка се позовава на
приложимата нормативна уредба, съгласно която продажбата на ел. енергия се
извършва въз основа на Общи условия, които обвързват продавача и купувача, без
да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Поддържа, че нормата на
т.2а от ДР на ЗЕ не изисква едно физическо лице, каквото е ищецът, за да е
битов клиент на ел. енергия и страна по договор при общи условия, да бъде
собственик или ползвател на имота, в който се доставя и ползва електрическа
енергия, а както при всеки договор за покупко-продажба е достатъчно да се
установи, че това лице купува енергията за собствени битови нужди. Аргументира
тази своя теза и със съдебна практика на ВКС – определение № 627 от 21.05.2013г.
по гр.д. № 137/2013г., III ГО, съобразно което в случая следва да намери
приложение нормата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ. Твърди, че ответникът е заплащал
консумираната в имота ел. енергия както преди датата на издаване на процесната
фактура, така и след този период. От това негово поведение можело да се направи
извод, че страната е зачитала действието на изявленията по сделката, т.е. налице
е признание на наличието на облигационна връзка с крайния снабдител и
качеството си на битов клиент. На следващо място, счита, че процесната сума е
начислена в съотвествие с приложимите правила на ЗЕ и ПИКЕЕ, доколкото
вземането представлява служебно начислена сума въз основа на съставен
констативен протокол. По тези съображения счита, че по делото е установено по
несъмнен начин, че е изпълнена процедурата по уведомяване на потребителя за
извършената проверка и за извършеното преизчисление на неговата сметка, поради
което плащането от страна на ищеца е извършено въз основа на валидно правно
основание. Ето защо прави искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната страна – К.Ф.И., с който същата се оспорва по
подробно изложени съображения. Излага доводи за обоснованост на изводите на
първоинстанционния съд относно липсата на доказателства, установяващи твърдяната
от ответното дружество облигационна връзка между страните по договор за
продажба на електрическа енергия за процесния обект. Поддържа релевираните в
исковата молба доводи за липса на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка по чл. 98а, ал. 2,т. 6 от ЗЕ. В условията на евентуалност
се твърди, че дори и да се приеме, че в Общите условия на ищеца е предвиден
такъв ред, то той в конкретния случай не е спазен, доколкото не са ангажирани
доказателства за уведомяване на ищеца нито преди, нито след проверката.
Навеждат се и съображения за нищожност на ПИКЕЕ като нормативен акт, приет в
пряко нарушение на редица норми от по-висок ранг. Конкретно се твърди, че
разпоредбите на чл. 48-51 от ПИККЕ са приети от КЕВР извън обема на предоставената
й делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, както и че същите противоречат на
правото на ЕС, съдържащо се в ДФЕС, доколкото с тях се нарушава конкуренцията и
интереса на потребителите. На следващо място, счита, че в конкретния случая не било
доказано неизмерване на ел. енергия извън класа на точност, доколкото не е
установено, че допълнителното устройство, намерено в СТИ, влияе на неговите
способности за отчитане, още повече да влияе в посока да не се отчита
преминалата през него ел.енергия. С оглед изложеното се поддържа, че
разпоредбите на чл. 48 от ПИКЕЕ са неприложими в конкретния случай. Навеждат се
и съображения, че ответникът не е доказал, че посочения в констативния протокол
електромер е бил монтиран на посочения адрес. Поддържа възраженията, че
отразените в констативния протокол обстоятелства са неверни, в това число, че е
извършена проверка на електромер, който обслужва адреса на ищеца. По изложените
съображения прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за връщане на сумата от 1 292, 20 лева,
представляваща коригирана цена на ел. енергия, начислена служебно по
констативен протокол от 16.03.2015г. от извършена проверка за електроснабден
имот, представляващ къща в гр. София, ул. „*******, клиентски номер 30071977459,
абонатен номер **********, за периода от 17.12.2014г. до 16.03.2015г. В
исковата молба се поддържа, че плащането на сумата е извършено без основание
при фактически твърдения за липса на облигационно правоотношение между страните
по договор за продажба на ел. енергия за посочения обект, липса на реално
доставена, измерена и използвана ел. енергия. Наведени са и доводи за нищожност
на ПИКЕЕ като нормативен акт, приет в пряко нарушение на редица норми от
по-висок ранг. Конкретно се твърди, че разпоредбите на чл. 48-51 от ПИККЕ са
приети от КЕВР извън обема на предоставената й делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ, както и нищожност на нормата на чл. 48 от ПИКЕЕ, тъй като с нея се
въвежда обективна отговорност за потребителя, което е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 82 от ЗЗД, която изисква наличие на виновно
поведение у потребителя с оглед ангажиране на имуществената му отговорност.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не е установил по реда на пълното и главно доказване, че между страните
по делото е възникнало облигационно правоотношение за продажба на електрическа
енергия за битови нужди за процесния имот. Този извод е формиран въз основа на
легалната дефиниция на понятието “битов клиент” по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, като са изложени съображения,
че законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик
или носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения
имот, доколкото доставяната енергия е за “собствени битови нужди”. Предвид
липсата на ангажирани доказателства относно това качество на ищеца и при
установеното плащане на исковата сума, е направен извод за основателност на
претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за връщане на платена без
основание парична престация.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се
основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно
извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца,
съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са
предпоставките за неговото упражняване.
По исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД хипотезите на
"получаване без основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално
договорно правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен
това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената
ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Искът
по чл. 55 от ЗЗД е един, с него ищецът претендира връщането на нещо, което е
дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на
ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза
на чл. 55 от ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не
докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че
това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. Освен това
основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност,
но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК в тежест на ищците е било да установят при условията на
пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума, а ответникът -
да докаже, че е налице основание за получаването, съответно задържане на
полученото, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД липсата на
основание следва да е начална, каквито са и фактическите твърдения на ищеца.
В конкретния случай с оглед предмета на твърдяното
правоотношение между страните, представляващо юридически факт за възникване на
задължението на ищеца да заплати процесната сума, в тежест на ответното
дружество е да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно облигационно отношение
между страните по договор за продажба на електрическа енергия; че е налице
основание за преизчисление по нормативно предвидената методика на дължимите от
абоната суми поради констатирана нерегламентирана намеса в измерването на
доставените количества електроенергия, довела до неправилното й измерване или
неизмерване, както и че е спазил установените в нормативните актове и между
страните процедури за това.
Между страните по делото на етапа на въззивното
производство не е спорно обстоятелството, че по реда на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от
ЗЕ и чл. 48 от ПИКЕЕ и въз основа на констативен протокол от 16.03.2015г. от
извършена проверка за електроснабден имот, представляващ къща в гр. София, ул.
„*******, клиентски номер 300071977459, абонатен номер **********, е начислена
сума в размер на 1 292, 20 лева за периода от 17.12.2014г. до 16.03.2015г., за
която сума е издадена фактура № **********/10.12.2015г. Установява се от
представената и неоспорена разписка № 04000398929702 от 22.12.2015г., че ищецът
е заплатил начислената сума. Не е спорно също така, че в счетоводството на
ответното дружество е открита партида, чиито титуляр е ищецът, с посочения
клиентски и абонатен номер за обекта на посочения адрес.
Основният спорен въпрос по делото е дали страните са
обвързани от договорно правоотношение с предмет – продажба на електрическа
енергия за обект, представляващ къща в гр. София, ул. „*******, клиентски номер
300071977459, абонатен номер **********. По така въведения предмет на спора
настоящия съдебен състав приема следното:
Правоотношението по доставка на електрическа енергия
на краен клиент намира правната си уредба в Закона за
енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на електрическа
енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани
цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни
общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а. /нов - ДВ, бр. 74 от 2006г.,
в сила от 01.07.2007г./ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично
писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.
По силата на законовата уредба, продавач на
доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а,
респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от
ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в сила от 17.07.2012г., битов
клиент по смисъла на §1, т. 2 а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа
енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от
17.07.2012г., изм. ДВ, бр. 35/2015г., потребител на енергийни услуги е: а/
краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на
понятието “битов клиент” е в §
1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на
ЗЕ и се отнася и за правоотношението по
договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на
длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право
на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за
“собствени битови нужди” и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при
това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е
друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на
собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е
сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот /в
този смисъл решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. по описа на
ВКС, III ГО/. Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на “Ч.Е.Б.” АД. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено
определение на понятието “потребител на електрическа енергия за битови нужди”,
а именно – физическо лице, което е собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Според
чл. 4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на потребител на електрическа
енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е предоставил
изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за
определен срок, като в този случай собственикът, респективно лицето с учредено
вещно право на ползване по отношение на електроснабдения имот, носи солидарна
отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия.
В разглеждания случай ответното дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно правоотношение
между страните по делото. Не са представени доказателства нито за титулярството
в правото на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване
върху процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен
договор между страните. Приетите във въззивното производство фактури и
счетоводна справка за постъпили плащания по издадени фактури за процесния обект
в периодите от 20.12.2014г. до 23.05.2015г. и от 22.10.2018г. до 19.06.2019г.,
не обуславят друг извод. Фактът, че ищецът се води от ответника като
титуляр на партида и му се издават фактури за ел.енергия за процесния обект не
доказва договорни отношения. По делото не са представени документите за откриване
на партидата, нито писмен договор между страните. Не следва друго от това, че
ел.енергията за обекта е била заплащана - няма данни кое е лицето заплащало
въпросните суми, а същите би могло да се заплатят от всяко едно лице, което има
правен интерес да изпълни едно чуждо задължение /чл. 74 от ЗЗД/. В случая не може да намери приложение нормата
на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, тъй като няма доказателства, че именно ищецът с
действията си да е зачитал и да не е възразявал за действието на договорните
отношения при липса на изричен писмен договор между страните. Не е установено по делото и присъствалото на проверката лице
да е било именно ищецът,
доколкото липсват индивидуализиращи данни за това лице в съставения протокол.
По изложените съображения се налага извод, че процесната сума се явява платена при
начална липса на основание и ищецът се легитимира като кредитор на вземане за
неоснователно обогатяване. При установената липса на облигационно
правоотношение между страните, представляващо източник на права и задължения за
ищеца, безпредметно е обсъждането на останалите доводи в исковата молба за
недължимост на претендираното от ответника вземане. Предявената претенция е
основателна и следва да бъде уважена в пълния заявен размер.
Като е достигнал до същите крайни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски
има въззиваемата страна, но предвид липсата на представен договор за правна
защита и съдействие, както и доказателства за уговорен и съответно заплатен
адвокатски хонорар, такива не следва да се присъждат.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280,
ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 113509 от 13.05.2019г., постановено по гр.д. № 68073/2018г. по
описа на СРС, ГО, 27 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-помагач - "Ч.Р.Б." АД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.