РЕШЕНИЕ
№ 1213
гр. Варна, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110108299 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от К. И. Г., ЕГН **********, действаща
чрез адв. П. Н., против „В.Б.“ ЕООД /с предишна фирма „* Ф.“ ЕООД/, ЕИК * осъдителен
иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата в размер от 999.32 лева, представляваща престирана сума от
ищцата в полза на ответника въз основа на нищожен договор за потребителски кредит № *
от * г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 29.06.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.
Твърди се в исковата молба, че на * г. между страните е подписан договор за
кредит с предмет заета сума в размер от 800.00 лева. Страните били договорили усвоената
сума в размер от 800.00 лева да бъде възстановена на кредитодателя-ответник в срок до 30
дни, при фиксиран ГЛП от 40.99% и ГПР 49.65%. Страните били договорили още ищцата-
кредитополучател да заплати в полза на ответника-кредитодател две такси, а именно за
експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредита, чийто размер бил 123.78
лева и за удължаване срока на кредита, която такса възлизала на 76.80 лева за 7 дени; 115.20
лева за 14 дни и 192.00 лева за 30 дни. Поддържа се, че за периода от 25.02.2020 г. до
27.08.2020 г. ищцата е заплатила в полза на ответника сумата в общ размер от 1 119.32 лева,
която била отнесена за погасяване на шест такси за удължаване на срока на кредита в общ
размер от 999.32 лева и едната вноска е послужила за частичното погасяване на дължимите
лихви.
Твърди се, че процесният договор е нищожен, като конкретно са релевирани следите
основания за нищожност на същия:
- Договорът бил нищожен по арг. от чл. 22 от ЗПК, тъй като клаузите му, уреждащи
двете такси, са в пряк разрез с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, доколкото таксите, представляващи разход по усвояването и управлението на кредита,
не били включени при формирането на ГПР;
1
- Договорът бил нищожен и поради това, че посредством двете клаузи от договора,
уреждащи таксите, се заобикаля ЗПК – в частност разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй
като същите, ако са били включени в ГПР, последното е щяло да надхвърли
законоустановения максимум, което е самостоятелно основание за нищожност по арг. от чл.
21, ал. 1 от ЗПК;
- Договорът за кредит бил нищожен и поради противоречието му с добрите нрави,
тъй като липсва еквивалентност на насрещните престации, с оглед размера на договорената
възнаградителна лихва, която многократно надхвърляла законната лихва;
Сочи се, че предвид нищожността на договора за кредит, ищцата следва да
възстанови единствено чистата стойност на кредита, но не и начислените лихви и такси, на
основание чл. 23 от ЗПК, поради което се претендира връщане на вноските, послужили за
погасяване на начислените такси за удължаване на кредита в общ размер на 999.32 лева.
По същество се моли съдът да уважи предявения иск и се претендират сторените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск както по основание, така и по размер. Не
се оспорва, че между страните е сключен процесният договор за кредит при сочените от
ищцата параметри. Оспорва наведените твърдения за нищожност, като поддържа, че същият
е валидно сключен при спазване на всички законоустановени изисквания. Излага се, че
договорът не страда от твърдените в исковата молба пороци, което обуславя отхвърлянето
на иска.
Твърди се, че при усвоена главница от 800.00 лева начислената възнаградителна
лихва е в размер на 26.95 лева; таксата за експресно разглеждане на заявлението за кредит в
размер на 123.78 лева или общият размер на кредита възлизал на 950.73 лева. Заетата сума
била усвоена на каса на „И. П.“ АД на * г. Процесният договор за кредит бил шести поред за
ищцата. Сочи се, че ищцата два пъти е упражнила правото си и е заявила и изтеглила
допълнителни суми по процесния договор за кредит, в резултат на което дължимата от
ищцата главница била 1 200.00 лева. Първата допълнителна сума била на стойност 250.00
лева, а втората допълнителна сума била на стойност 150.00 лева. Всички заявени промени
по основния договор за кредит били отразени в анекси, неразделна част от него. В резултат
от допълнително изтеглените суми общият размер на заетата сума била 1 200.00 лева, като
начислената договорна лихва била 37.27 лева, а такса за експресно разглеждане на
заявлението за кредит – 184.46 лева. Твърди се, че ищцата е упражнила правото си по
договора и поискала да бъде удължен срокът за връщане на кредита. По този начин кредит
влизал в редовност и наказателни лихви не се начислявали за сметка на дължимите такси.
Последното плащане по кредита било на 27.08.2020 г. в размер от 120.00 лева, с което
частично били погасени задълженията по кредита. Сочи се, че на 03.09.2020 г. е настъпил
падежът на договора и от тази дата ищцата изпаднала в просрочие.
При съобразяване на горното ответникът предявява насрещни осъдителни искове с
правни квалификации по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 вр. чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК при условията на последващо обективно кумулативно съединяване за
осъждане на първоначалната ищца да заплати на ответното дружество сумите, както следва:
1./ 1 200.00 лева – главница по договор за кредит от * г.; 2./ 37.27 лева – възнаградителна
лихва; 3./ 64.46 лева – такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит и
4./ 247.99 лева – наказателна лихва за забава, начислена за периода от 03.09.2020 г. до
16.09.2022 г.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че клаузата, уреждаща таксата за
удължаване на кредита, е нищожна, се претендира сумата в размер от 117.95 лева –
главница и сумата в размер от 48.62 лева – наказателна лихва за периода от 27.02.2020 г. до
2
16.09.2022 г.
По същество се моли съдът да отхвърли иска на първоначалната ищца и да уважи
насрещните осъдителни искове.
Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по насрещния иск К. И. Г. е подала писмен
отговор на насрещната искова молба, с който оспорва предявените искове както по
основание, така и по размер с доводи, които се преповтарят с тези от първоначалната искова
молба.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не
се представлява. С молба от 13.03.2023 г. поддържа исковата молба и отговора на
насрещната искова молба, като моли за уважаването на предявения иск. Претендира
сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С
молба от 02.03.2023 г. поддържа отговора на исковата молба и насрещната искова молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е обявил за безспорно по делото
обстоятелството, че между ищцата и ответника е сключен договор за потребителски кредит
№ * от * г. с предмет заета сума в размер от 800.00 лева при ГПР 49.65% и фиксиран ГЛП
40.99 %, възлизащ на 26.95 лева, за срок от 30 дни при договорен краен падеж до 27.02.2020
г.; че между страните е договорено ищцата да заплати освен възнаградителната лихва и
такса за експресно разглеждане на кредита и такса за удължаване срока на кредита. Тези
факти са в пълен унисон с ангажираните на л. 78 и следв. писмеми документи.
Видно е още от съдържанието на договора, че договорената такса за експресно
разглеждане е за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по искане на
кредитополучателя за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, която
гарантира експересна обработка на кандидатурата на заметалея за отпускане на кредит и/или
допълнителни кредити при срокове и условия, посочени в ОУ.
Таксата за удължаване също е за допълнителна и незадължителна услуга, при чието
заплащане срокът за връщане на заема се отсрочва, респективно със 7 /седем/, 14
/четитиринадесет/ или 30 /тридесет/ календарни дни над първоначално определения срок за
връщане на кредита. Договорената такса е, както следва – за удължаване със седем дни –
78.80 лева; за удължаване с четиринадесет дни – 115.20 лева и за удъожаване с тридесет дни
– 192.00 лева.
Съгласно чл. 4 от ОУ, ГПР не включва разходите, които кредитополучателят заплаща
в резултат от неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за
допълнителните и незадължителни услуги, предоставяни на кредитополучателя по негово
искане – в това число таксите за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит
и за удължаване на срока за връщане на заетата сума.
Видно е от чл. 13.2 от ОУ, че при забавеното погасяване на вземанията на кредитора,
кредитополучателят дължи и надбавка за наказателна лихва, прибаване към договорения
лихвен процент, в размер на законовата лихва върху неизплатената сума за периода на
просрочие. Към датата на подписване на договора за кредит наказателният лихвен процент
за просрочние възлиза на 10.00%. Наказателната лихвена надбавка за просрочие подлежи
ная изменение въз основа на изменението на основния лихвен процент, определен от БНБ.
От приобщения Анекс за допълнителна сума от 29.01.2020 г. към Договор за кредит
3
№ */* г. е видно, че ответникът се задължил да отпусне на ищцата допълнителна сума в
размер на 250.00 лева. Крайният падеж на договора е 27.02.2020 г., а договореният ГЛП и
ГПР, съответно 40.98% и 49.70%. Таксата за експресно разглеждане възлиза на 38.07 лева, а
общата сума за връщане – 1 246.94 лева.
Видно е от втория Анекс за допълнителна сума от 14.05.2020 г. към Договор за
кредит № */* г., че ответникът се задължил да отпусне на ищцата още 150.00 лева; при ГПР
49.90% и ГЛП 40.81%. Договореният краен падеж е до 27.05.2020 г., а таксата за експресно
разглеждане 184.46 лева. Общата дължима сума по кредита възлиза на 1 421.73 лева.
Т.е. от изложеното следва от фактическа страна, че заетата главница възлиза на
1 200.00 лева, а договореното възнаграждение в полза на кредитодателя, за временното
ползуване на неговите пари от заемателя възлиза на 37.27 лева.
От приложените по делото разписки на л. 93 и след. се констатира по несъмнен
начин, че на * г. в полза на ищцата е преведена сумата в размер на 800.00 лева; на
29.01.2020 г. още 250.00 лева и на 14.05.2020 г. още 150.00 лева.
Видно е от ангажираните от ищцата разписки на л. 16 и следва., че последната е
престирала в полза на ответника сумата в общ размер от 1 119.32 лева, както следва: на
25.02.2020 г. – 252.00 лева; на 27.03.2020 г. – 176.40 лева; на 24.04.2020 г. – 176.40 лева; на
26.05.2020 г. – 121.00 лева; на 10.06.2020 г. – 155.52 лева; на 07.08.2020 г. – 118.00 лева и на
27.08.2020 г. – 120.00 лева. Основанието на всички престации, с изключение на последната,
е „удължаване на кредита“, а на тази от 27.08.2020 г. – „вноска по кредита“.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Районен съд – гр. Варна е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и с правно основание чл. 79, ал.
1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
В тежест на ищцата К. И. Г. по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от
ЗЗД е да докаже по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е
престирала процесната сума в полза на ответника без основание в претендирания размер.
В тежест на ответника „В.Б.“ ЕООД /с предишна фирма „* Ф.“ ЕООД/ е да проведе
насрещно доказване по тези факти, както и да докаже, че е получил търсената сума на
валидно и годно правно основание, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е върнал на ищеца претендираната сума.
В тежест на ищеца по насрещния иск „В.Б.“ ЕООД /с предишна фирма „* Ф.“ ЕООД/
с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 10а, ал. 1
от ЗПК е да докаже по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че между
него и ответницата по насрещния иск е учредена облигационноправна връзка с предмет
отпускане на заем в размер от 1 200.00 лева; договорките за заплащане на възнаградителна
лихва, такси, комисионни и наказателна лихва; своята изправност по договора за кредит –
предоставянето на заетата сума в размер от 1 200.00 лева, включително услугите, за които
претендира съответните такси; изискуемостта на главното вземане и изпадането на
длъжника в забава; размера на предявените граждански притезания.
В тежест на ответницата по насрещния иск К. И. Г. е да проведе насрещно доказване
по тези факти, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е върнала на ищеца
претендираните суми, включително и всички свои дилаторни и перемпторни възражения.
По делото по несъмнен начин се констатира, че между страните е учредено
облигационно правоотношение по силата на Договор за кредит № * от * г., изменен с анекс
от 29.01.2020 г. и анекс от 14.05.2020 г., със съдържание поето от кредитодателя-ответник
по първоначалния иск задължение да предостави на кредитополучателя-ищец заета сума в
4
размер на 1 200.00 лева срещу насрещното задължения на кредитополучателя да заплати
възнагражение в полза на кредитодателя в размер на уговорената лихва във фиксиран
размер, възлизащ на 37.27 лева, с оглед възмездния и двустранен характер на договора, при
краен падеж за връщане на заетата сума - 27.05.2020 г. и ГПР - 49.90%.
Процесният договор не е сключен в противоречие с материалноправните норми,
обективирани в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9-12 от ЗПК. Видно от съдържанието на
договора и ОУ към него същият съдържа информация досежно лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит;
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания. Договорът съдържа информация и относно условията за
издължаване на кредита от потребителя. Доколкото лихвеният процент е фиксиран и
връщането на заетата сума е отсрочено, а не разсрочено на части, то не е необходимо да се
посочи в погасителен план последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, тъй като тази информация се посочва единствено при
дължими анюитетни вноски с различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, арг. от
чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В конкретния случай изрично в договора е посочно, че ГПР не включва
разходите за допълнителните и незадължителни услуги, предоставени на
кредитоиполучателя по негово искане, а именно разходите /под формата на такси във
фиксиран размер/ за експресно разглеждане на кредита и удължаване на падежа за връщане
на заетата сума, което е в унисон с чл. 19, ал. 2, т. 2 от ЗПК, доколкото съгласно цитирания
законов текст при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват разходите различни от покупната цена на стоката или услугата, които
потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали
плащането се извършва в брой или чрез кредит.
Т.е. несъстоятелни са възраженията на ищцата по първоначалния иск за нищожност
на целия договор за кредит, на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 21, ал. 1
вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В конкретния случай договорът не противоречи и на добрите нрави, имайки предвид
обстоятелството, че договорената възнаградителна лихва е в размер на 37.27 лева при заета
сума в размер на 1 200.00 лева и период на ползване на сумата от кредитополучателя от * г.
до 27.05.2020 г., като същата не надхвърля многократно законната лихва. Напротив,
дължимата законна лихва за този период възлиза на 40.34 лева, т.е. договорната лихва дори е
под дължимото за същия период обезщетение за забава, което обуславя несъстоятелността
на възраженията на първоначалната ищца в тази насока.
Съдът, на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, следва служебно да прецени съответствието
на всички допълнителни уговорки, които не представляват основен предмет на договора, със
законовите изисквания, независимо от възраженията на ответника, доколкото последният е
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Типични случаи, пораждащи съмнение за нарушени права на потребителя, се
свързват със задължението за събиране на такси за непоискани услуги /за усвояване или
управление на кредита/ и позволяващи промени в разходите за кредитиране без
предварително оповестени критерии.
5
Относно клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на искането
за отпускане на кредит:
Така уговорената такса противоречи пряко на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява
кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване на
кредита, а разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума, дори и
експресно /без да става ясно въз основа на какви критерии е направено това разграничение
между „обикновено“ разглеждане на документи и „експресно“/, безспорно е типично
действие по усвояване на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора
разход, а не допълнителен такъв. Ответникът и ищец по насрещния иск посочва, че тази
такса е възникнала в резултат на уговорена допълнителна услуга, но самото естество на
действията на кредитора, посочени като съдържание на тази предоставена на
кредитополучателя престация, изключва квалификацията им като допълнително благо, за
което да е обосновано насрещно възнаграждение. Уговарянето на разходи във фиксиран
размер във връзка с усвояването на кредита, събиран по силата на самия договор и
въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава неустоечен характер на
клаузата. Отделно от това, самото овъзмездяване на участник в преговорен процес за срочно
довършване на преговорите и изпълнение на принципно поето задължение за предоставяне
на договорен кредит не може да се приеме за справедливо икономически обосновано
договаряне при сравняване на позитивните интереси на насрещните страни /ако те се
изчерпват само с посочения предмет на допълнителния пакет, и нямат друга цел/. Каквито и
да са извънредните действия на кредитора, пораждащи допълнително разходи за
приоритетно обслужване /допълнителни възнаграждения за работа в извънработно време
или завишени консумативни разходи поради експресни доставки на пощенски пратки или
др. подобни/, те не биха могли да надхвърлят така драстично присъщите за основното
кредитиране разходи за да има конкретен интерес, който да може да се компенсира с
отделно възнаграждение.
Относно клаузата за заплащане на такса за удължаване на срока на кредита:
Съдът констатира, че уговорената като предоставена на кредитополучателя престация
изключва квалификацията й като допълнително благо, за което е обосновано насрещно
възнаграждение и то в размер над уговореното възнаграждение за същинската престация –
ползване на заети парични средства за определен период от време. Така посочената услуга
не гарантира каквото и да е право на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено,
без да е обусловено от насрещна воля на доставчика на финансова услуга. Заплащането на
възможността да се договаря временно облекчение при обективно затруднено финансово
състояние на кредитополучателя или някакви неясни преимущества не може да се приеме за
съобразено с моралните принципи за добросъвестност. Налага се краен извод, че таксата за
продължаване на срока на договора се свежда до средство за съществено увеличаване на
цената на основното кредитиране, като по същество предлагането й като предимство от
доставчика води до икономически резултат идентичен със значително оскъпяване на
кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19 ал. 3 и чл. 21 ал. 1 от ЗПК налагат извод
за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит да договаря
условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други
плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато
такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се
обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на потребителя. Уговарянето на
цената на двете услуги /експресно разглеждане и удължаване на срока на кредита/ с
необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага
квалифицирането на двете клаузи като средство за заобикаляне на забрани, което обуславя
тяхната нищожност, тъй като същите са несъвместими с императивната нормативна уредба,
6
гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране.
Относно клаузата за заплащане на наказателна лихва:
Съгласно чл. 33 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В конркетния случай клаузата на чл. 13. 2 от ОУ е в пряк разрез с
правилото на чл. 33 от ЗПК, доколкото наказателната лихва за забава надвишава законната
лихва, имайки предвид, че е договорена като надбавка от 10.00%, прибавена към
договорения лихвен процент – 40.99% + 10.00% = 50.99%.
Крайният извод на съда е за частична нищожност на договора за потребителски
кредит от * г., на основание чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, предл. 1-во и предл. 2-ро от ЗЗД, поради
противоречието на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за
отпускане на кредит с правилото на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК; поради това, че посредством
клаузата за заплащане на такса за продължаване срока на договора се заобикаля правилото
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и поради това, че клаузата за заплащане на наказателна лихва
противоречи на чл. 33, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПК, което обуславя недължимостта на вземанията
за такси и наказателна лихва.
По делото по несъмнен начин се констатира изправността на кредитодателя-ищец по
насрещния иск, а именно същият в изпълнение на поетото задължение е предоставил в
полза на кредитополучателя-ответник по насрещния иск сумата в общ размер на 1 200.00
лева – предмет на процесния договор за кредит.
Към настоящия момент вземането е изискуемо, доколкото е настъпил крайният падеж
за връщане на заетата главница /27.05.2020 г./.
От представените разписки се установи пред настоящия съдебен състав, че в
изпълнение на поетото задължение да върне заетата сума в срок до 27.05.2020 г. ответникът
по насрещния иск е престирал в полза на ищеца по насрещния иск сумата в общ размер на
1 119.32 лева. Предвид нищожността на клаузите, уреждащи вземанията на кредитора за
такси и наказателни лихви, сумата в размер на 1 119.32 лева следва да се отчете при
изчисляване на дължимия остатък от заетата сума и произтичащото от нея акцесорно
задължение за заплащане на договорна лихва.
Съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и
най-после главницата. Т.е. към настоящия момент при съобразяване нищожността на
горепосочените клаузи и цитирания законов текст, вземането за договорна лихва е изцяло
погасено, а вземането за главница е погасено частично, като дължимият остатък възлиза на
117.95 лева /1 119.32 лева (платена сума от длъжника) – 37.27 лева (договорна лихва) =
1 082.05 лева; 1 200.00 лева (главница) - 1 082.05 лева (остатък от платената от длъжника
сума) = 117.95 лева (непогасена главница)/.
Крайният извод на съда е за частична основателност единствено на иска по чл. 79, ал.
1 вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на първоначалния ответник и ищец по насрещния
иск следва да се присъдят сторените от същия съдебно-деловодни разноски на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от първоначалния иск и съразмерно
с уважената част от насрещните искове, чийто общ размер възлиза на 122.83 лева, от които
100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение за защита интереса на дружеството-ответник
по предявения първоначален иск по чл. 55, ал .1, предл. 1-во от ЗЗД; 7.61 лева –
юрисконсултско възнаграждение за защита интереса на дружеството-ищец по насрещните
7
искове и 15.22 лева – държавна такса за разглеждане на предявените насрещни искове.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв и чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на адв. П.
Н. следва да се присъди сумата в размер на 369.56 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за защита интереса на ответницата по насрещните осъдителни искове,
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от К. И. Г., ЕГН ********** против „В.Б.“ ЕООД, ЕИК *
/с предишна фирма „* Ф.“ ЕООД/ осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер от 999.32
лева, представляваща сума, престирана от ищцата в полза на ответника въз основа на
нищожен договор за потребителски кредит № * от * г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.06.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК,
К. И. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на „В.Б.“ ЕООД, ЕИК * /с предишна фирма „*
Ф.“ ЕООД/ сумата в размер на 117.95 лева, представляваща непогасен остатък от заета сума
по Договор за потребителски кредит № * от * г., изменен с Анекс № 1 от 29.01.2020 г. и
Анекс № 2 от 14.05.2020 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „В.Б.“ ЕООД, ЕИК * /с предишна фирма „* Ф.“ ЕООД/
против К. И. Г., ЕГН ********** в условията на последващо обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 10а, ал. 1 от ЗПК за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумите, както следва: 1./ 1 082.05 лева, представляваща разликата над
присъдената сума от 117.95 лева до претендираната сума в размер на 1 200.00 лева – заета
сума по Договор за потребителски кредит № * от * г., изменен с Анекс № 1 от 29.01.2020 г.
и Анекс № 2 от 14.05.2020 г.; 2./ 37.27 лева – възнаградителна лихва; 3./ 64.46 лева – такса
за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит; 4./ 247.99 лева – наказателна
лихва за забава, начислена за периода от 03.09.2020 г. до 16.09.2022 г. и 5./ 48.62 лева –
наказателна лихва за периода от 27.02.2020 г. до 16.09.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, К. И. Г., ЕГН ********** да
заплати в полза на „В.Б.“ ЕООД, ЕИК * /с предишна фирма „* Ф.“ ЕООД/ сумата в общ
размер на 122.83 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв, „В.Б.“ ЕООД, ЕИК * /с
предишна фирма „* Ф.“ ЕООД/ да заплати в полза на адв. П. Н., член на АК-гр. В., с рег. №
*, служебен адрес: *, сумата в общ размер на 369.56 лева, представляваща хонорар за един
адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
8
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9