Решение по дело №10692/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260428
Дата: 15 октомври 2020 г. (в сила от 11 май 2021 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20192120110692
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260428 / 15.10.2020 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                                ХXXVIІ – ми граждански състав

на двадесет и първи септември                                        две хиляди и двадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                              Районен съдия: Асен Радев

 

                                     при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 10692 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                    Делото е образувано по искова молба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” АД, учредено и регистрирано във Франция, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България” КЧТ, предявени против В.В.П., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 1104.38 лв. – неплатена главница по договор за револвиращ потребителски кредит към договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ….., сключен на 17.09.2016 год. между страните; 219.82 лв. – договорна лихва за периода от 01.08.2018 год. до 04.01.2019 год.; 57.90 лв. - мораторна лихва за периода от 04.01.2019 год. до 11.07.2019 год., както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 25.07.2019 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 6036/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

                                    При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за посочените суми.

                                    Правното основание на исковете е в чл. 79, ал.1 във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.                      

                                    В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. С нарочна молба процесуалният представител на същото поддържа исковете, ангажира доказателства.

                                    Ответницата не е депозирала отговор в срока по чл.131 от ГПК, не се явява и не се представлява.  

                        Бургаският районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и изявленията на страните, намира за установени следните факти, относими към спора:

                          На 17.09.2016 год. между „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД (чийто универсален правоприемник е ищецът) и П. е сключен договор за потребителски кредит, отпускане  на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №  ….., по силата на който дружеството й е предоставило сумата от 241.79 лв., а тя се е задължила да я върне на 5 равни месечни вноски, всяка от по 48.35 лв., както и една първоначална от 46.51 лв., в срок до 05.02.2017 год. ГПР е определен на 0.00 %.

                          В чл.12 от договора е отбелязано, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10000 лв., като в този случай ще издаде и достави картата след проучване изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Отразено е също, че ако не по-късно от 18 месеца от първоначалната погасителна вноска, кредитната карта не бъде издадена, уговорките за издаване на кредитна карта не произвеждат действие за страните.

                          Договорът е сключен за финансиране покупката на стока - мобилен телефон …., за която е налице фактура от 19.09.2016 год., подписана от ответницата, че я е получила на 20.09.2016 год., а според издадения от доставчика на стоката касов бон - първоначалната вноска е изплатена. 

                          За остатъка от продажната цена е отбелязано, че ще бъде изплатена по банков път.

 

                          Представени са и приложение  …. год. към  договор за потребителски кредит, отпускане  на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №  …., уреждащо отпускане на револвиращ кредит на ответницата, в размер на 1500 лв. и издаването на кредитна карта, както и месечно извлечение по кредитна карта. Същите са неподписани за кредитополучателя П..                                   

                          По заявление на ищцовото дружество е образувано ч.гр.д. № 6036/2019 год. на БРС, приключило с издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните суми.

                          При така очертаната фактическа обстановка, настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявените искове за неоснователни.

                          При изначално възложена му доказателствена тежест, ищецът не съумя пълно и главно да докаже, че е налице облигационно правоотношение между него и ответницата, с предмет - предоставяне на револвиращ кредит, чрез издаване на кредитна карта.

                          Действително, страните са сключили договор за кредитиране покупка на стоки, с опция (възможност) за издаване на кредитна карта, по която да бъде отпуснат револвиращ кредит. Но липсват годни доказателства, от които да се изведе заключение, че страните са постигнали съгласие за издаване на кредитна карта с кредитен лимит от 1500 лв., че подобна карта е издадена от ищеца, че е предоставена на ответницата, както и че последната е потребила сумата, за да дължи връщането й при договорените условия.

                          В тази връзка следва да се добави също, че приложението към договора, третиращо параметрите на револвиращия кредит и издаването на кредитна карта, за което стана дума по-горе, изхожда от ищцовата страна, но е неподписано за ответницата, поради което е негодно да удостовери наличието на съглашение в подобен смисъл. Впрочем, така стоят нещата и с месечното извлечение по кредитна карта.

                        Ето защо следва да се постанови решение, с което предявените установителни искове, а по същите съображения - и евентуалните осъдителни, да се отхвърлят.  

                        Водим от горното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р ЕШ И:

                       

                        ОТХВЪРЛЯ исковете на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” АД, учредено и регистрирано във Франция под № ********* в Парижкия търговски съд, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България” КЧТ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от Д.. Д.., предявени против В.В.П. ***, ЕГН - **********, за за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 1104.38 лв. – неплатена главница по договор за револвиращ потребителски кредит към договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № …., сключен на 17.09.2016 год. между страните; 219.82 лв. – договорна лихва за периода от 01.08.2018 год. до 04.01.2019 год.; 57.90 лв. - мораторна лихва за периода от 04.01.2019 год. до 11.07.2019 год., както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 25.07.2019 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 6036/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, както и ОТХВЪРЛЯ евентуално предявените искове - за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми.                                                                           

                        Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  Съдия:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ