Решение по дело №4922/2019 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260084

 

гр.Сливен, 17.09.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

            Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря ЖАНИНА БОЯДЖИЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№4922  по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по предявен иск за изменение на съдебно определена издръжка с правно основание чл.150, вр. с чл.143  СК. Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство”  ГПК, във вр. с чл.146, ал.2 от СК.

Процедурата на чл.311 ГПК е спазена. Исковата молба е редовна по смисъла на чл.127, ал.1, чл.128 от ГПК, а предявения иск е допустим. В законоустановения срок е  потъпил е отговор на исковата молба.

Предявен е иск за изменение на съдебно определена издръжка чрез увеличаване на размера й от 100 лв. на 180 лв., считано от подаване на исковата молба- намиращ правното си основание в чл.150 СК.

В исковата  молба ищецът Х.Д.Д., ЕГН:**********  със знанието и съгласието на майка си М.С.Г., ЕГН: ********** *** чрез адв. Е.П. твърди, че с Решение № 15/08.01.2015 г. по гр.д. № 4045/2014 г. на СлРС бил прекратен гражданския  брак на майка му с ответника и негов баща Д.Х.Д., ЕГН: ********** *** и родителските права били предоставени на майката, като на бащата бил определен режим на лични контакти с детето и бил осъден да му заплаща издръжка в размер на 100 лв.  Били изминали повече от четири години  и половина оттогава, като се били съществено изменили условията, при които била определена издръжката. Детето било израстнало физически и се били увеличили нуждите му от храна, облекло, училищни пособия и спортни екипи, тъй като същото тренирало футбол. Майката нямала странични доходи, с които да покрива нарастналите нужди на детето.

Иска от съда да бъде увеличен размера на определената издръжка в Решение № 15/08.01.2015 г. по гр.д. № 4045/2014 г. на СлРС в посока неговото увеличение от 100 лв.  на 180 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба-11.09.2019 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника. Същият счита, че предявения иск е недопустим и частично основателен до размера от 160 лв. Представя писмени доказателства, които са относими и допустими и следва да бъдат приети. Заявява, че търговското дружество „Димарх Строй”, в което е бил извършвал търговска дейност, считано от 14.04.2017 г. било изпаднало в неплатежоспособност и спрямо него било открито производство по несъстоятелност и представя доказателства в този смисъл. Твърди, че бил безработен и не бил получавал никакви доходи. Майката била работила на трудово правоотношение като търговски представител на фирма за козметични продукти и била получавала допълнителни доходи в размер не по-малко от 800 лв. на месец, както и като застрахователен агент, като била получавала допълнително от тази дейност още 600 лв. месечно.

С Определение от 07.08.2020 г., което е държано в открито съдебно заседание, съдът е  спрял частично производството по настоящото дело на основание чл. 229, т. 4 ГПК по отношение на периода от 29.07.2020 г.  до настъпване на законови причини за прекратяване или изменяне на задължението за издръжка, което определение не е било обжалвано в законоустановения срок и е влязло в сила. На 29.07.2020 г. ответникът е подал искова молба с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и претендира заплащане на издръжка и предоставяне на  упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете. По този начин в предмета на настоящия правен спор се включва единствено периода от 11.09.2019 г., когато е подадена настоящата искова молба до 29.07.2020 г.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Непълнолетното дете Х.Д.Д. със съгласието на майка си претендира увеличаване на размера на ежемесечната му издръжка, изплащана от бащата на детето. С Решение № 15/08.01.2015 г. по гр.д. № 4045/2014 г. на СлРС бил прекратен гражданския  брак на родителите му и родителските права били предоставени на майката, като на бащата бил определен режим на лични контакти с детето и бил осъден да му заплаща издръжка в размер на 100 лв. Изминали са повече от пет години  и половина оттогава, като са се съществено изменили условията, при които била определена издръжката. Детето е израстнало физически и са се увеличили нуждите му от храна, облекло, училищни пособия и спортни екипи, тъй като същото тренирало футбол. Майката няма странични доходи, с които да покрива нарастналите нужди на детето.

Непълнолетното дете Х.Д.Д., роден на *** г. видно от представеното удостоверение от 08.07.2019 г. е редовен ученик в осми клас през  учебната 2019 г./2020 г. в  Сливенска професионална гимназия по строителство и геодезия.  Видно от представеното удостоверение майката на ищеца получава брутен доход  в размер на около 1084, 88 лв. Ответникът въпреки вмененото му задължение от съда по чл. 190 ГПК не представя доказателства относно своите доходи и твърди, че е безработен и не е регистриран в Бюрото по труда. Заявява, че се занимава с обработване на овощни градини.

Съдът кредитира представения социален доклад единствено в частта му , че към момента на извършване на социалното проучване детето не се е намирало в дома на майка му, а се е намирала в дома на баба му по майчина линия, тъй като единствено това описано обстоятелство, кореспондира с останалия събран доказателствен материал по делото и най-вече с обясненията дадени от самото дете в хода на неговото изслушване.

В хода на производството са събрани гласни доказателствени средства. От показанията на свидетелката Димитрова, която е баба на ищеца по майчина линия се установява, че детето през лятната и коледната ваканция е при своята баба по бащина линия в с. Чинтулово и че майка му поема част от неговата издръжка. По време на пандемията детето било при своята баба на село и се било връщало и при тях. В останалата част съдът не кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите не отговарят на останалия събран по делото доказателствен материал и на обясненията дадени от самото дете в хода на неговото изслушване.

От показанията на свидетеля Вълков се установява, че детето е прекарало Нова година с неговата майка, както и че настоящият партньор на майката на детето също осигурява средства за неговата издръжка. Майката също осигурява средства за издръжката на детето.  Свидетелят обаче не е сигурен и изразява единствено предположения относно другите твърдяните от него обстоятелства. Същият не живее в близост до къщата на майката и не може да има свои лични възприятия относно местоживеенето на детето.

От показанията на свидетеля Канев се установява, че детето живее при баба си по бащина линия в с. Чинтулово и от време на време се прибира при баща си и неговата приятелка в гр. Сливен, като свидетелят има свои непосредствени наблюдения относно твърдяните от него факти, тъй като живее в близост до дома на неговия баща. Бащата е осигурявал също средства за издръжката на детето.

От показанията на свидетеля Рачев се детето от Нова година живее при баща си и при неговата майка на с. Чинтулово. Бащата поема издръжката на детето, като свидетелят има свои непосредствени наблюдения относно твърдяните от него факти, тъй като  се е срещал често с детето и бащата. Бащата е осигурявал също средства за издръжката на детето

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Канев и Рачев като безпротиворечиви и последователни и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал и най-вече със самите обяснения на непълнолетното дете дадени в хода на неговото изслушване.

В открито съдебно заседание майката на детето отговаря на поставените й от ответника въпроси по реда на чл. 176 ГПК и заявява, че не работи като търговски представител, нито като застрахователен агент и не получава допълнителни доходи от такива дейности. Отрича детето да пребивава постоянно при баща си от 20.12.2019 г., но заявява, че същото е посещавало често баба си в с. Чинтулово, като тя не му е забранявала да я вижда.

Видно от представената служебна бележка детето и майка му са прекарали Нова година в Национален детски комплекс Ястребино.

При личното си изслушване детето заявява пред съда, че през м. септември, октомври и ноември и декември до Коледа било живяло при своята майка. На Коледа било на с. Чинтулово при баба си по бащина линия, а на Нова година заедно с майка си. След Нова година се било преместило да живее при баба си по бащина линия в с. Чинтулово. През периода от септември до Коледа и двамата му родители му били осигурявали средства за издръжка, като от януари 2020 г. до настоящия момент издръжка му давал единствено баща му. Бил получил пари и подаръци за училище и от двамата си родители. Твърди, че към настоящия момент бил живеел при своя баща и бил ходил на море, за което получил средства от баща си. Заявява, че желае да живее при своя баща.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск за изменение на присъдена издръжка с правно основание чл.150 СК е допустим. Разгледан по същество е частично основателен.

Съгласно нормата на чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Искът се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки / т.19 ППВС № 5/16.11.1970г./.

По делата  за издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи  издръжката, която ответника дължи.

 Размерът на издръжката не е абсолютна величина и подлежи на  преценка във всеки конкретен случай.

До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер на издръжката нужна за детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. Естествено на преценка подлежат и  потребностите на детето, като се съобразят  обикновените условия на живот на деца от същата възраст.

В настоящият казус съдът намира, че една от алтернативните предпоставки за уважаване на предявената претенция е налице. От  постановяване на съдебното решение през 2015 г., когато е определена издръжката на малолетното дете / тогава  на 10 годишна възраст/ е изминал продължителен период от време /пет години и половина  /. През  този времеви диапазон детето е израснало  и към момента е с физически данни на подрастващ в пубертетна възраст. Това обстоятелство обуславя и изменение на неговите ежедневни битови потребности в посока тяхното повишаване или необходими са повече финансови средства не само за храна, като количество и качество, но и нужда от облекло, обувки, козметични, медицински продукти, средства за социален живот. Непълнолетното дете е записано да учи в осмии клас и са направени разходи за канцеларски материали и учебни пособия, както и закупуването на специално облекло. Детето  тренира футбол, за което се налагат допълнителни разходи. Детето също така има нужда от средства за развлечения, за ходене на екскурзии по време на ваканциите за посещаване на спортни и културни мероприятия.

Следователно налице е една от алтернативно предвидените предпоставки за уважаване на предявения иск, тъй като е налице трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 СК, свързани с нарасналите нужди на детето  от битов и  личен характер.

Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчетат съответно грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В конкретния случай възможностите на родителите не са големи.

При определяне на размера на издръжката съдът взе предвид нарасналите нужди на непълнолетното дете и намира, че е задължен да приведе размера на издръжката му в съответствие с възможностите на родителите да дават такава. Не се установи  в процеса, че  някоя от страните има алиментни задължения към друго дете. Съдът следва да вземе предвид, при преценка на финансовите възможности на дължащия издръжката. Съдът взима предвид и участието на майката в задоволяване на потребностите на детето, което налага да заплаща и други средства надхвърлящи размера на дължимата издръжка, което се установява от свидетелските показания по делото. С оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обаче и най-вече с оглед на изслушването на непълнолетното дете съдът счита, че исковата претенция в рамките на периода от 11.09.2019 г. до 29.07.2020 г., който се явява процесен период след влизане в сила на протоколното определение за спиране от 07.08.2020 г. по отношение на другия исков период съдът счита, че същата е основателна за месеците септември, октомври, ноември и декември 2019 г. За този период безспорно се установи, че детето е живеело при своята майка, която е полагала преки и непосредствени грижи за неговото отглеждане и е поемала основната част от средствата за неговата издръжка.

Съобразявайки трайно нарасналите потребности на детето през изминалите пет години и половина, но изцяло съобразявайки възможности на неговите родители да дават издръжка, съдът намира, че е необходима сума в размер на 280 лв. месечно. От тази сума  ответникът следва да поеме по-голямата част, а именно сума в размер на 180 лв., отчитайки, че е в активна трудоспособна  възраст и извършва дейност, от която реализира приходи-отглеждане на овощни градини. Това негово задължение, обаче следва да се отнася единствено за м. септември, октомври, ноември и декември 2019 г., тъй като през този период детето е живяло при неговата майка и същата е полагала непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание.

Същата следва да поеме останалата част от издръжката в размер на 100 лв., отчитайки полаганите непосредствени грижи по издръжката на детето. Предвид изложеното претенцията се явява частично основателна за размера от 180  лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска за периода от м. 09,10,11 и 12.2019 г., а за периода от м. 01,02,03,04,05,06,07. 2020 г. искът бива отхвърлен. През този период видно от събраните и кредитирани от съда доказателства детето е живяло при баба си по бащина линия и тя е полагала преки и непосредствени грижи за него, като средствата за неговата издръжка са били осигурявани главно от баща му.

Въпреки, че е безспорно  физическото израстване на детето, респ. увеличените потребности и свързаните със задоволяването им финансови средства, в случая съдът съобрази издръжката на детето изцяло с възможности на дължащите такава.

Съобразно правилата на процеса ищецът със знанието и съгласието на майка си следва да заплати и деловодните разноски, сторени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковата претенция  в размер на  140 лв. заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие.

Съобразно уважената част на иска се дължат разноски от ответника  на ищеца със знанието и съгласието на неговата майка, в размер на 100 лв. заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът бива осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт съответната държавна такса върху присъденото изменение на издръжката в размер на  12,8 лв.  /определена по правилата на чл.69, ал.1, т.7 ГПК/.

На основание чл.242, ал.1  ГПК, съдът следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

Р     Е    Ш    И :

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 СК размерът на издръжката, определена с Решение № 15/08.01.2015 г. по гр.д. № 4045/2014 г. на СлРС, като го УВЕЛИЧАВА от 100,00 лв. /сто лева/  на 180,00 лв. /сто и осемдесет лева / месечно за месеци септември, октомври, ноември и декември 2019 г., считано от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2019 г., ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й заплащане като ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН: ********** *** да заплаща издръжка на непълнолетното дете Х.Д.Д., ЕГН:**********, роден на *** г . със знанието и съгласието на неговата майка М.С.Г., ЕГН: ********** *** в качеството й на майка и законен представител на непълнолетното дете Х.Д.Д., ЕГН:**********, роден на *** г., в размер на 180,00 лв. /сто и осемдесет лева / месечно за месеци септември, октомври, ноември и декември 2019 г., считано от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2019 г., ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й заплащане.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна и недоказана претенцията за периода от м. януари 2020 г.  до 29.07.2020 г. включително.

ОСЪЖДА Х.Д.Д., ЕГН:**********, роден на *** г.  със знанието и съгласието на майка си М.С.Г., ЕГН: ********** ***, в качеството й на майка и законен представител ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.Д., ЕГН: ********** ***  сума в размер на 140 лв., деловодни разноски за платен адвокатски хонорар, съобразно отхвърлената част на иска.

ОСЪЖДА, Д.Х.Д., ЕГН: ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.Д., ЕГН:**********, роден на *** г. със знанието и съгласието на  М.С.Г., ЕГН: ********** ***  в качеството й на майка и законен представител сума в размер на 100 лв., деловодни разноски за платен адвокатски хонорар, съобразно уважената част на иска

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК Д.Х.Д., ЕГН: ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета  на съдебната власт сума в размер на 12,8 лв., държавна такса върху изменения размер на издръжката.

ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението.

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от  17.09.2020 г.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

                                                

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: