№ 1969
гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110105759 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Р. СТ. Р., ЕГН**********, с адрес гр.
Варна, ж.к.Т. бл.12, вх.В, ет.3, ап.46 срещу „Ч. М.“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „В. В.”, *** обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.128 КТ, чл. 222 ал.3 КТ, чл.224 КТ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца /след допуснато изменение в размера на претенциите с протоколно
определение от о.с.з. от 10.11.2021г./, както следва: 14691,12лева, представляваща сбор от
неплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд в периода от 01.04.2018г.-
31.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 20.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 2640,16лева,
представляваща сбор от дължимо обезщетение за забава върху главницата за периода,
считано от падежа на всяко дължимо трудово възнаграждение до 20.04.2021г.; сумата от
4761,66лева, представляваща обезщетение по чл.222 ал.3 КТ, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението; 314,80лева, представляваща лихва за забава
върху главницата от 4761,66лева за периода от 25.05.2018г. до 20.04.2021г.; сумата от
1304,10лева, представляваща обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен годишен
отпуск в размер на общо 42 работни дни за 2019г. и 2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 20.04.2021г. до окончателното
изплащане на задължението и 86,22лева, представляваща лихва за забава върху главницата
от 1304,10лева от 25.05.2018г. до 20.04.2021г.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила в ответното дружество като в
периода от 29.07.1976 год. до 31.07.2020год. на длъжност „чистач-производствени
помещения". Същата е била с намалена работоспособност 64% и е имала право на платен
годишен отпуск в размер на 30дни. Неползваният отпуск за 2019г. се претендира в размер на
22работни дни, а за 2020г. – 20 работни дни. Трудовият договор на ищцата бил прекратен на
осн. чл.325 ал.1 т.1 КТ, считано от 01.08.2020г. съгласно Заповед №036/31.07.2020г. Към
датата на прекратяване на трудовия договор останали неизплатени трудови възнаграждения
и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск и парично
обезщетение по чл. 222 ал.3 от КТ. Сочи, че брутното трудово възнаграждение в месеца,
1
предхождащ прекратяването на ТД било в размер на 793,81лева. Твърди, че въпреки
отправните покани до ответника, последният не й заплатил отработените трудови
възнаграждения както и дължимите обезщетения при прекратяване на трудовия договор
поради навършване на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се
изразява следното становище по спора: не се оспорва наличието на трудово правоотношение
между страните, както и прекратяването му със Заповед №036/31.07.2020г., считано от
01.08.2021г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
Твърди се, че дружеството не е преустановило периодично плащане на дължими трудови
възнаграждения на ищеца, но социални и икономически фактори са довели до затруднения
на ответника. Признават се исковете за сумата от 19655,22лв., дължима на ищеца към датата
на подаване на отговора – 22.06.2021г., като се оспорват за сумите над признатия размер. По
отношение на искането за присъждане на разноски по делото, счита се, че са налице
условията на чл. 78, ал. 2 ГПК. Желае разрешаване на спора чрез медиация.
В съдебно заседание чрез процесуален представител исковата молба се поддържа.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. С нарочна молба признанава
исковете до размера на сумата от общо 20756,88лева.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове в правно основание чл. 128, т.
2 КТ, чл. 222 ал.3 КТ, чл.224 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По исковете по чл. 128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже валидно
възникнало ТПО с ответника, наличие на реално положен труд по време на неговото
действие и размер на дължимото възнаграждение за неговото полагане, съобразно
предвиденото по трудов договор, настъпил падеж и размер на дължимото обезщетение за
забава. При проведено доказване на тези факти ответникът следва докаже положителния
факт на погасяване на дълга и то на падежа.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че те са били в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор,
по който ищецът последно е заемал длъжност „чистач-производствени помещения" ,с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата и
допълнително за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,7%. Със заповед на
работодателя № 036/31.07.2020г. и считано от 01.08.2020г., трудовото правоотношение на
ищеца било прекратено, на осн. 325 ал.1 т.1 КТ, като работодателят е разпоредил
изплащане на обезщетение по чл. 222 ал.3 КТ в размер на шест месечни брутни трудови
възнаграждения и по чл.224 КТ в размер на 22 работни дни за 2019г. и 20 работни дни за
2020г.
Между страните не е съществувал спор и относно факта, че в процесния период
ищецът е реално полагал труд по така съществувалото трудово правоотношение. Хипотеза
единствено, при която се дължи трудово възнаграждение. Ответната страна е признала
исковете до сумата от общо 20756,88лева, за незаплатени трудови възнаграждения и
обезщетения по реда на чл. 222, ал. 3 от КТ и 224 КТ, съответно в размер 14691,12лева,
4761,66лева и 1303,10лева, която сума в общ размер се установява и от изслушаното
заключение на в.л. до изготвена ССчЕ, като експертът е отчел, че за м. април 2018г. има
изплатени две суми в размер на 84,07лева и 150лева.
След като горните задължения не са заплатени на падежа, на осн.чл. 86 от ЗЗД
служителят има право на мораторно обезщетение. Съобразно заключението на ССчЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено за периода 01.04.2018г.- 31.07.2020г.
лихвата за забава върху дължимото трудово възнаграждение възлиза на 2640,16лева, върху
2
обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ- 314,80лева, а върху обезщетението по чл. 224 КТ –
86,22лева. Следователно исковете за мораторно обезщетение следва да се уважат изцяло,
така както са били заявени.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно уважения материален интерес в размер на 1400лева, на осн. чл.
78, ал.1 от ГПК. Не са налице основанията, посочени в разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК
разноските да се възложат на ответника, за което настоява страната. Нормата на чл. 78, ал.2
от ГПК изисква кумулативното наличие на посочете предпоставки,а именно ответникът да
не е станал повод за делото и да признае иска. В случая първото изискване не е налице. Като
не е заплатил изискуемите си парични задължения на падежа, ответникът е станал повод за
сезирането на съда.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса съобразно с уважената част от исковете в размер на
1035,90лева, както и сумата от 200лева, представляваща разноски за възнаграждение на
вещо лице.
На осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ч. М.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „В. В." № 256 ДА ЗАПЛАТИ на Р. СТ. Р., ЕГН********** , с адрес гр. Варна, ж.к.Т.
бл.12, вх.В, ет.3, ап.46 сумите както следва: 14691,12лева, представляваща сбор от
неплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд в периода от 01.04.2018г. -
31.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 20.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 2640,16лева,
представляваща сбор от дължимо обезщетение за забава върху главницата за периода,
считано от падежа на всяко дължимо трудово възнаграждение до 20.04.2021г.; сумата от
4761,66лева, представляваща обезщетение по чл.222 ал.3 КТ, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението; 314,80лева, представляваща лихва за забава
върху главницата от 4761,66лева за периода от 25.05.2018г. до 20.04.2021г.; сумата от
1304,10лева, представляваща обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен годишен
отпуск в размер на общо 42 работни дни за 2019г. и 2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 20.04.2021г. до окончателното
изплащане на задължението и 86,22лева, представляваща лихва за забава върху главницата
от 1304,10лева за периода от 25.05.2018г. до 20.04.2021г., на осн. 128, т. 2 КТ, чл. 222 ал.3
КТ, чл.224 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ч. М.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „В. В." № 256 ДА ЗАПЛАТИ на Р. СТ. Р., ЕГН********** сумата 1400лева,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч. М.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „В. В." № 256 ДА ЗАПАЛТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд сумата от 1035,90лева съставляваща дължима по делото държавна
такса, както и 200лева, представляващи заплатен депозит от бюджета на съда ССчЕ, на осн.
чл. 78, ал.6 ГПК.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.242, ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4