Р Е Ш Е Н И Е
№ 260352
гр. Кюстендил,20.05.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети май, две хиляди двадесета и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
секретаря ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 337 по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Г.Г.Ш., ЕГН: **********, с адрес: *** е предявила против Т.Г.Т. и Б.Н.Т.,
двамата с адрес: *** иск да бъдат осъдени ответниците да й заплатят сумата от
5000,00 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата болки и страдания в резултат на ухапване от куче, бяло на цвят с кафяви
петна, неустановена порода, собственост на ответниците, на 31.01.2021 год.
около 16.30 часа в с. Николичевци, Кюст. област, на кръстовището, образувано от
пресичането на улиците „Васил Левски“ и „Васил Петлешков“. Претендират се и
сторените в производството разноски.
В срока за отговор
ответниците оспорват фактите и обстоятелствата, на които се основава исковата
претенция; правят възражения по същество, представят доказателства и правят
доказателствени искания. Молят за отхвърляне на иска и присъждане на разноски
по делото.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
по делото, а това се установява и от събраните в същото доказателства, в т.ч.
показанията на св. Ю. и св. К., че на 31.01.2021 г., малко след 17,00 часа,
ищцата Г.Ш., изкачвайки се по улицата, на която се намира дома й в с.
Николичевци, общ. Кюстендил, била нападната и ухапана за левия крак, под
коляното, от куче на име Арчи, бяло-черно, с дълъг косъм, на черно-кафяви
петна. В този смисъл са показанията на св. Ю., който станал свидетел на
случилото се като поради установеното силно кръвотечение от получилата се
разкъсна рана на крака на ищцата, притиснал същата, за да намали
кръвотечението. Св. К. (дъщеря на ищцата) и св. Ю. закарали Ш. до Спешния
център, където медицинските лица зашили раната. Били й и инжекции против
тетанус, приела и антибиотици. Видно от заверено копие на медицинско
свидетелство № 10/21 г. от 01.02.2021 г., изготвено от д-р Васил Николчев - лекар към МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД –
гр. Кюстендил е, че при извършения на Ш. преглед е установена разкъсно-контузна
рана и кръвонасядания по лява подбедрица, които са причинили разстройство на
здравето неопасно за живота.
От извършената
в съдебно заседание от 12.05.2021г. констатация от оригинала на представено
заверено копие на международна ваксинационна и здравна книжка за кучета и котки
в т.ч. за кучето Арчи, родено на ***г., бяло-черно на цвят, с дълга космена
покривка, вид – дог, се установява, че собственик на същото е Даниела Илиева.
Не е спорно
по делото, а и се установява и от приетите в същото гласни доказателствени
средства, в т.ч. показанията на св. Даниела Илиева, че последната живее в една
къща със своите родители и ответници в
настоящото – в **************, като собственик на кучето, се грижела за него
(„хранене, ветеринарни грижи, контрол“) като от друга страна същата сочи, че „в
рамките на деня, до пет часа съм на работа, не съм в селото“. Същевременно
показанията на свидетелите К. и Ю. установяват, че кучето „търчи навсякъде с Т.…мъжа
й Б. и Т. го пускат….Д. въобще не я засичам“ (спр. показанията на св. К.“,
както и „…кучето те го пускат на улицата и винаги там са Б. или Т.. Те го
пускат, даже те са ме предупреждавали да се пазя от кучето да не ме захапе“
(спр. показанията на св. Ю.).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно
и в съвкупност на посочените доказателства, в т.ч. показанията на свидетелите,
които съдът намира за логични и вътрешно безпротиворечиви, а и необорени в хода
на процеса, поради което ги кредитира.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема че искът е частично основателен поради
следните съображения:
С оглед наведените фактически
констатации съдът намира, че предявените в настоящото производство в условията
на солидарност, субективно съединени искове, намират своето основание в
разпоредбата на чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.
|
|
|
|
|
Съобразно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД,
за вредите, произлезли от животно, отговарят солидарно собственикът и лицето,
под чийто надзор то се намира. Основанието
на отговорността за вреди, причинени от животни, произлиза от повишения риск,
който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на
този риск спрямо трети лица води до носене на отговорност при нанесена от
животното вреда. Отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното, е безвиновна, поради което не се налага да се изследва наличието на вина у деликвента,
тъй като същата има гаранционно-обезпечителен характер. Приема се в правната
теория, че колкото е по - голям рискът от
дадена дейност, толкова по - интензивни трябва да
бъдат усилията за предотвратяването му. И тъй като рисковото поведение е резултат на свободен избор, неблагоприятните
последици от риска се възлагат върху
дееца като последица от избора на поведение. Връзката между свободата в избора
на поведение и възлагането на риска се осъществява
от нормите, уреждащи обективните основания на гражданската отговорност.
Безвиновната отговорност е вид гражданска
отговорност, защото, както и виновната отговорност, се предпоставя от наличието
на деяние, противоправност, вреди и причинна връзка. При безвиновната
отговорност, макар поведението на отговорното лице да е в съответствие с
дължимата грижа, то е противоправно,
защото води до причиняване на вреди.
В конкретния
случай по делото не е спорно, а същото се установи и от доказателствената
съвкупност (вкл. от показанията на св. Д. И. – „Разбрах, че кучето е ухапало
ищцата“), че ищцата Ш., на 31.01.2021г., около 17.30 часа, на кръстовището
заключващо се на улиците ‚******“ и „**********“ в с. Николичевци, общ.
Кюстендил, е ухапана за левия крак, под коляното от куче на име Арчи, голямо,
бяло на тъмни петна, с дълъг косъм.
Основното
възражение на ответната страна се заключава в обстоятелството, че Т. не са
собственици на процесното куче, като инцидентът не е станал в двора им.
Във връзка с последното съдът намира следното.
Действително по
делото се установи, че не ответниците са собственици на процесното куче, а
тяхната дъщеря Д. И., която живее заедно с тях на същия адрес. Съдът обаче
счита, че ответниците са лица, под чийто надзор кучето се е намирало, поради
което същите на това основание следва да понесат неблагоприятните последици на
деликтната отговорност.
Съображенията за тези изводи са следните: Надзорът е
наблюдението и грижата, които едно лице полага за животното, като разполага с
възможност да го управлява. По делото се
установи, че собственик на кучето е дъщерята на ответниците Илиева, но
безспорно доказателствата по делото сочат на обстоятелството, че надзорни
функции досежно поведението на процесното куче изпълнява именно ответната
страна. Така, самата Д. И. сочи на трудовата й ангажираност до пет часа, когато
се намира извън селото, поради което същата няма как да осъществява
непосредствени грижи и контрол над животното. В същото време не е спорно, че
кучето се отглежда в двора на ответниците, като показанията на св. К. и Ю.
сочат че кучето „търчи навсякъде с Т.…мъжа й Б. и Т. го пускат….Д. въобще не я
засичам“ (спр. показанията на св. К.“, както и „…кучето те го пускат на улицата
и винаги там са Б. или Т.. Те го пускат, даже те са ме предупреждавали да се
пазя от кучето да не ме захапе“ (спр. показанията на св. Ю.). Въпреки
последното, съдът намира, че не са били предприети необходимите мерки от
страна на ответниците, за които се установи, че са били длъжни да надзирават
кучето, за предотвратяване на инцидента. Не
се представиха пред съда доказателства, че същите са
положили достатъчни грижи и мерки по обезопасяване на мястото, където отглеждат
кучето (собствения им двор), както и да осъществяват контрол върху излизането му извън този двор. Простото предупреждение за
опасността някой да бъде захапан от кучето не само, че не е в достатъчна степен
необходимо, за да отпадне, съотв. бъде намалена отговорността на ответниците,
даже напротив – приема се, че колкото е
по - голям рискът от дадена дейност, толкова по - интензивни трябва да бъдат усилията за предотвратяването му.
Тоест,
ответниците, знаейки за агресивния нрав на кучето е следвало да предприемат по
интензивни мерки от простото предупреждение, че някой може да бъде захапан от
него. Така, като
упражняващи надзор над кучето, ответниците са
били длъжни да го гледат така, че да не
допускат неконтролиран физически контакт между него и други лица, което същите
не са сторили. В този смисъл е Решение №
249/24.09.2012 г. по гр. д. № 1450/2011 г. на ВКС, III г. о.
На следващо място
няма отношение към пораждане на отговорността на ответниците изтъкнатото от
последните възражение, че инцидентът не е станал в техния двор, доколкото
мястото на увреждането не е елемент от правопораждащия отговорността фактически
състав.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че искът е доказан в своето основание.
Досежно размера на претенцията:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Тъй като справедливостта не е
абстрактна категория, във всеки случай преценката следва да се основава на
всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В този смисъл
следва да се вземат предвид характера и степента на засягане на здравето и
физическата цялост на пострадалото лице, последващото допълнително влошаване на
здравословното му състояние, броя на травматичните увреждания, силата,
интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания и неудобства и
др.
В конкретния случай, от една страна, съдът счита, че не могат да бъдат точно установени, поради което и не
подлежат на доказване, като известни, обстоятелствата какъв е обичайният стрес, който изпитва човек при
нападение от куче, при това голяма порода. Ноторни са и обстоятелствата за
търпените болки и страдания при установена разкъсно-контузна рана, каквато се
установи по делото, че е налице спрямо ищцата, в т.ч. съдът отчита и ненуждаещо
се от доказване обстоятелство, че при причинени разкъсно-контузни рани се
налага честа смяна на превръзките и обработка на раните (в тази връзка и св. К.
- …“и после през два дена на превръзка“, макар и за кратък период, което от своя страна обуславя неудобство и
дискомфорт на пострадалата. Налице е и
неудобство и дискомфорт и от поставяне на противобясна ваксина (по което
обстоятелство липсва спор по делото). Свидетелските показания установяват, че
ухапването предизвикало обилно кръвотечение, което на свой ред съдът счита, че
е допринесло за изживените стрес и уплаха. Св. К., чиито показания съдът цени при
условията на чл. 172 от ГПК, но които са логични и вътрешно безпротиворечиви, а
и необорени от останалия доказателствен материал, сочат, че ищцата била много
уплашена, устата й пресъхнала, не можела да говори, както и че дори и
понастоящем следвало някой да я придружава до магазина, заради страха й да
отиде сама. Сочи се, че все още ищцата имала болка в раната, а това й пречело
да се грижи за градината. В тази връзка св. Ю. пък твърди, че болките й траели
повече от три месеца.
От друга страна съдът отчита това,
че както се установи и от представените доказателства, състоянието на ищцата е
било стабилно, изразявало се във временно разстройство на здравето неопасно за
живота (спр. заверено копие на медицинско свидетелство № 10/2021 г. – л. 4 от
делото). Не се установи на следващо място да са останали трайни и дълбоки
поражения на психиката й, вкл. да е изпадала в депресивно състояние. Съдът
отчита и сравнително краткия възстановителен период (около три месеца), през
който освен това не се установи ищцата да е срещала затруднения в обслужването
си в битов план. Така, отчитайки изложеното, в т.ч. и кратката продължителност
на лечението и период на физически болки, отражение върху психика, а и
социално-икономическите условия в страната през 2021 г. (необходимостта от
преценка на икономическата конюнктура, следва от
обстоятелството да се съотнесе същата към дължимото обезщетение, за да може размерът на последното
да е еквивалент на претърпените неимуществени
вреди и да ги компенсира - в този смисъл
Решение 0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000 г. по гр.д.№
1265/99 г. на ВКС). Предвид изложеното съдът намира за справедлив размер на
обезщетението, така че последното да репарира претърпените болки и страдания,
такъв от 2500,00 лв. като за горницата до пълния претендиран такъв от 5000,00
искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Липсва изрично направено искане за присъждане
на законна лихва върху главницата, поради което произнасяне на съда в посочения
смисъл не се следва.
По разноските:
При този
изход на спора разноски се дължат на ищцата съобразно уважената част от
претенцията, а именно такива от 390 лв. (при уважени 50 % от исковата претенция
и заплатена държавна такса от 200,00 лв. и адв. възнаграждение от 580 лв.)
Разноски се следват и на ответниците съобразно отхвърлената част на исковата
претенция, а именно такива в размер на 150,00 лв. (при заплатен адвокатско
хонорар от 300,00 лв. Поради липса на искане за компенсация съдът не може да
извърши такава служебно.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Г.Т. и Б.Н.Т.,*** ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на Г.Г.Ш., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 2500,00 лв. (две хиляди и петстотин
лева), представляващи претърпени от ищцата неимуществени вреди, болки и
страдания, заради това, че на 31.01.2021г., около 17.30 часа, в с. Николичевци,
общ. Кюстендил на кръстовището, заключаващо се между улиците „Васил Левски“ и
„Васил Петлешков“ е ухапана от куче, бяло на цвят с кафяви петна, което се е
намирало под надзора на ответниците, КАТО
за сумата от 2500.00 /две хиляди и
петстотин /лева,представляваща разликата между уважената част на иска до
пълният му предявен размер за сумата от 5 000.00 /пет хиляди /лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т.Г.Т. и Б.Н.Т.,*** ДА ЗАПЛАТЯТ Г.Г.Ш., ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата от 390,00 лв. (триста и деветдесет лева), представляваща
сторените от последната разноски по
делото съобразно
уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Г.Г.Ш., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Т.Г.Т. и Б.Н.Т.,*** сумата от 150,00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща
сторените от последните разноски по делото съобразно отхвърлената част от
исковата претенция
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд Кюстендил в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: