МОТИВИ
към присъда №1/19.01.2010 г., постановена по н.о.х.
дело №237/2009 г. по описа на Пернишкия окръжен съд
С обвинителен акт
Окръжна прокуратура – гр.Перник е повдигнала обвинения срещу Р.Б.Д. за
престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”б” НК за
това, че на 29.12.2008г. в гр.П., кв. И., ул.Л. отнел чужди движими вещи /дамско
портмоне и сумата от 60 лв./ на обща стойност 63 лв. от
владението на П. Д. ***
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила /дърпане,
удар по ръката на пострадалата и издърпваме на портмонето от ръката й/, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан
повече от два пъти - 5/пет/ пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като за две от тях /присъда по нох. д. 656/04г.
на ПРС и присъда по нох.д. 931/07г. на ПРС/, изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр.Перник поддържа обвинението, така както е внесено с обвинителния акт, като
пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпление
по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”б” НК и бъде
осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим, което да бъде изтърпявано в затвор.
Подсъдимият Р.Б.Д. е изразил становище, че съгласно чл.371, т.2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти, вследствие на
което съдебното производство е проведено по реда на глава двадесет и седма от
НПК. Също така, в дадената му последна дума, подсъдимият се признава за виновен,
проявява самокритично отношение към извършеното.
Защитникът на
подсъдимия – адвокат А.З. пледира за това подсъдимият да бъде признат за виновен по така повдигнатото му
обвинение, но като му се наложи наказание при условията на чл.55 НК в размер около
4-5 месеца лишаване от свобода.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, намира за установено следното:
Обвиняемият Р.Б.Д. е осъждан 5 /пет /пъти за
умишлени престъпления от общ характер с влезли в сила присъди. С присъда по
НОХД № 560/2001 г. на ПРС,влязла в сила на 01.11.2001 година, подсъдимият е бил
признат за виновен за извършени престъпения по член 325,ал.1 и чл. 216,ал. 2 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и два месеца,
като изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години. С
присъда по НОХД № 847/2002 г. на ПРС,влязла в сила на 13.12.2002
година е бил признат за виновен за извършено престъпление по член 198, ал. 1 от
НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6
месеца, като изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 година. Със
споразумение, влязло в сила на 29.11.2005 година по НОХД №478/2005г. на ПРС е
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 197,ал. 1,т. 3,вр. с чл.
194,ал. 1 от НК и му е наложено наказание „Пробация" за срок от 12 месеца.
Със споразумение, влязло в сила на 25.10.2004 година по НОХД № 656/2004г. на
ПРС е бил признат за виновен за извършено престъпление по член 198 , ал. 1 от
НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. С
присъда , влязла в сила от 19.09. 2007 година по НОХД № 931/2007 година на ПРС
е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196,ал. 1,т. 2 ,пр. 1
,вр. с чл. 195,ал. 1,т.3 и 5,вр. с чл. 194,ал. 1 от НК и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца. За последните две присъди,
изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК.
На 29.12.2008 година, пострадалата П.Д. Д.,
отишла в сервиз на улица"М." в кв."И." на гр. П. След това
била на ул."Л.", когато в един момент, отзад някои я дръпнал за
качулката и издърпал найлоновата й торбичка. Тя отхвърчала на страни, като
нещата в нея се разпилели. Постаралата се навела да си вземе портмонето в което
имала пари - 60 лева. Взела портмонето. В този момент, видяла човека които я
дръпнал за качулката, защото се оказали лице в лице и тя добре го запомнила,б ил
млад мъж , около ** годишен , с *** коса и мургава кожа, висок около *** метра.
Тогава в този момент, мъжът я ударил през ръцете, издърпал дамското й портмоне
и избягал. П. Д., веднага отишла в полицията. Там бил свидетелят И. И., служител
на ** РУ- П., на когото пострадалата описала подробно случая и извършителя на
деянието. Посочила,че противозаконно и е било отнето дамското портмоне с 60
лева в него. След образуването на дознанието от показанията на свидетелите И. И.
и К. К. е видно, че били проведени следствено - оперативни мероприятия за
установяване на извършителя на деянието. От водещият разследването било
извършено процесуално - следственото действие -разпознаване на лице ,при което
пострадалата П. Д., по категоричен начин разпознала , като извършител на
деянието,обвиняемият Р.Б.Д.. Това тя потвърдила и в проведеният разпит пред
съдия от ПОС. Свидетелите И. и К., в показанията си, посочват, че от
поведението оперативно - издирвателни мероприятия, също е било установено,че
извършител на деянието е обвиняемият Д.. При предявяването на разследването по
делото, обвиняемият Р.Д. признава ,че е извършил деянието и съжалява за
стореното от него.
От заключението на назначената по делото
съдебно -психиатрична експертиза се установява,че обв.Р.Б.Д. не страда от
психиатрични заболявания ,има зависимост от наркотични вещества ,но както към
момента на деянието/29.12. 2008 година/ ,така и към настоящият момент е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да
ръководи постъпките си ,както и,че може да участва в съдебно производство и да
дава адекватни обяснения.
От заключението на назначената по делото
съдебно -оценителна експертиза е видно,че общата стойността на противозаконно
отнетите чужди движими вещи е
63.00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът
приема за установена като взе предвид кореспондиращите помежду си
самопризнание, направено от подсъдимия по чл.371, т.2 НПК и всички доказателства
по досъдебно производство №56/2006 г. по описа на ІІ-ро РПУ-Перник, за които
съдът намира, че са събрани по съответния процесуален ред, предвиден в НПК.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият Р.Б.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна фактическия състав на престъплението по чл.199, ал.1, т.4
вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”б” НК, тъй като на 29.12.2008г. в гр.П., кв.И.,
ул.Л. отнел чужди движими вещи /дамско портмоне и сумата от 60 лв. / на
обща стойност 63лв. от
владението на П. Д. ***
с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила /дърпане, удар по ръката на пострадалата и
издърпваме на портмонето от ръката й/, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив - след като е бил осъждан повече от два пъти - 5/пет/ пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като за две от тях /присъда по нох. д. 656/04г. на ПРС и
присъда по нох.д. 931/07г. на ПРС/, изпълнението на наказанието не е отложено
по чл.66 от НК.
От субективна
страна подсъдимият е действал при пряк умисъл по отношение на всяко е едно от
горепосочените престъпления – съзнавал е обществено-опасният характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал настъпването им.
От обективна страна деянието е извършено чрез
действия – подсъдимият противозаконно е отнел горепосочените вещи от владението
на П. Д. Д.
като употребил за това сила - дърпане, удар по ръката на пострадалата и издърпване на портмонето от
ръката й.
Причини за извършване на деянието – незачитане
неприкосновеността на чуждата собственост, стремеж към материално
облагодетелстване по неправомерен начин.
Смекчаващи отговорността обстоятелства –
самопризнания и самокритично отношение към извършеното, спомагане за разкриване
на обективната истина.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – минали
осъждания.
Съдът, след като призна подсъдимия за виновен по чл.199, ал.1, т.4
вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”б” НК прие, че на основание чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 НПК наказанието следва да се наложи при условията на чл.58а вр. чл.55, ал.1,
т.1 НК, като се определи наказание лишаване от свобода под минимума, предвиден
в закона /който за така извършеното престъпление предвижда наказание лишаване
от свобода от пет до петнадесет години/, а именно десет месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ВСС-София сумата от 75 лева,
представляваща направени разноски на досъдебното производство.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива
на присъдата си.
Председател: