№ 1232
гр. София, 29.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Магдалена Лазарова
като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601435 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII от НПК.
С определение от 17.05.2022г., постановено в разпоредително заседание
по н.о.х.д. № 987/2022г. по описа на СГС, при условията на чл. 248, ал. 1, т. 3
от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато
на Софийска градска прокуратура за отстраняване на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на
подсъдимата.
За проверка на определението в законоустановения 7 - мо дневен срок е
постъпил декларативен частен протест от прокурор в СГП, последван от
частен протест, изготвен в изпълнение на указанията, дадени по реда на чл.
323, ал. 1, т. 1, вр. чл. 320, ал. 1, вр. чл. 345 ал. 3 от НПК. С частните протести
бланкетно се поддържа, че в обв. акт са описани длъжностното качество на
подсъдимата и нейните задължения, собствеността на присвоените пари и
механизма на извършване на престъпленията. Не се оспорва, че признакът
„особено големи размери“ не е обоснован в обв. акт, но този признак следвало
да е служебно известен на съда. Счита се, че не е нарушено правото на защита
на подсъдимата. Иска се определението да бъде отменено.
Защитникът на подсъдимата е депозирал възражения, с които заема
становище за недопустимост на частните протести, първият поради
обстоятелството, че не е мотивиран, а вторият, предвид подаването му на
1
18.11.2022г., т.е. 6 месеца след обявяване на атакуваното определение.
Съдът, след като се запозна с доводите, изтъкнати от страните, и като
прецени материалите по делото, намира за установено следното:
Първоинстанционното съдебно производство е образувано по внесен
обвинителен акт срещу А. Л. за длъжностно присвояване по чл. 201, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК и за по - тежко квалифицирано длъжностно присвояване по
чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С определението, предмет на въззивна проверка, съдът е приел, че при
изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като в обстоятелствената му част не са намерили място
множество субективни и обективни признаци на предявените престъпления
по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК. Изобщо не било отразено длъжността на подсъдимата коя
от хипотезите на чл. 93, т. 1 от НК покрива. В обстоятелствената част на обв.
титул е направена общата констатация, че присвоените парични средства са
„чужди“, без да се посочи чия собственост са тези пари. Не били изписани
конкретните банкови сметки, от които се извършени неправомерните
транзакции. На следващо място отсъства фактология за механизма на
отделните деяния и начинът на извършването им. За престъплението по чл.
203, ал. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК изцяло е пропусната
обосновката на вменения признак“особено големи размери“.
Очертаното определение е постановено в разпоредително заседание,
проведено на 17.05.2022г.
На следващия ден - 18.05.2022г. е депозиран частен протест. С него е
заявеното искане за отмяна на определението като неправилно, но не са
споменати каквито и да е съображения за твърдяната неправилност. Частният
протест е подаден в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и от страна, разполагаща с право
на протест, поради което е процесуално допустим. Обратното виждане на
защитника на подсъдимата не намира опора в процесуалния закон и в
трайната съдебна практика и правна теория. Обстоятелството, че частният
протест е немотивиран, както се твърди във възражението на защитника, не
води до недопустимост на протеста, а до нередовност. Тази нередовност
подлежи на отстраняване по пътя на чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК.
2
Първостепенният решаващ съд е длъжен да провери редовността на протеста
и когато той не отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 от НПК да даде
указания на прокурора да запълни липсващото съдържание. В настоящата
хипотеза, прокурорът е получил поканата по чл. 323, ал. 1, т. 1, вр. чл. 320, ал.
1 от НПК на 17.11.2022г. и на 18.11.2022г., т.е. в рамките на 7-мо дневния
срок е санирал нередовността на частния протест от 18.05.2022г. с
процесуален документ озаглавен „Частен протест“. Последният е подаден в
изпълнение и по реда чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което също е
процесуално допустим.
Предвид изложеното въззивният съд намира за неоснователно искането
на защитата за оставяне на частните протести без разглеждане, като
процесуално недопустими.
Разгледани по същество, те са неоснователни.
Непредубеденият прочит на обвинителния акт не оправдава
декларативната позиция, заявена с протеста, че в обстоятелствената част са
описани фактите, касаещи повдигнатите обвинения на подсъдимата.
Настоящият съдебен съд намира съображенията на СГС относно негодността
на обвинителния титул за правилни и законосъобразни. В обстоятелствената
част на обвинителния акт липсва точна и ясна фактология относно
съставомерните белези на престъпленията по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и
чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от от НК. Изцяло отсъства
тезата на прокурора относно особения субект на вменените длъжностни
присвоявания – не е посочено коя от двете хипотези на чл. 93, т. 1 от НК
намира приложение в наст. казус. Не е описано конкретното поведение на
подсъдимата, с което според прокурора са изпълнени престъпните състави на
чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК. Прокурорът дори не е посочил конкретните банкови сметки, с които
твърди, че е оперирано неправомерно. В обст. част на обв. титул не фигурира
и чия собственост са паричните средства, предмет на разследваните
престъпления, извън характеристиката им на „чужди“ за дееца. Обосновка на
съставомерния признак „особено големи размери“ също изцяло липсва, макар
да е задължителна част от обст. част, защото се касае за съставомерен белег
на вменено престъпление. Изложените пропуски на обст. част на обв. акт
представляват съществени процесуални нарушения по чл. 249, ал. 4, т. 1 от
3
НПК. Те препятства пълноценното и ефективно упражняване на правото на
защита на подсъдимата и са отстраними, чрез изготвяне на нов обвинителен
акт. Ето защо, въззивният съд намира проверяваното определение за
правилно.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 345 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.05.2022г., по н.о.х.д. №
9872/2022г. по описа на СГС.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4