№ 540
гр. Варна, 11.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.а
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Въззивно гражданско дело №
20243000500385 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. 385/2024 г. по описа на Варненския апелативен
съд е образувано по въззивна жалба на К. Я. Т., подадена чрез адв. Я., против
решение № 478/30.04.2024 г., постановено по гр.д. № 696/2022 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете й срещу М. С. Б.: - за
обявяване за недействителен на договора, обективиран в нотариален акт № 10,
том. III, рег. № 5791 дело № 410 от 18.12.2020 год., вписан под № 65, том
LХХХIХ, дело № 19685/2020г., Дв.вх.рег. № 32924/21.12.2020 год. на АВ, СВ -
Варна на Нотариус Борис Василев с рег. № 124 на НК и район на действие
Районен съд Варна, с който пълномощникът Е.К.Е. е продал от името на Я.
М.Б. на М. С. Б. следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в обл.
Варна, гр.Варна, ***, с площ от 1327 кв.м, предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, при граници:
поземлени имоти № ***504, № ***, № ***, № ***501, заедно с построената в
имота ВИЛНА СГРАДА - еднофамилна, с идентификатор №№ ***.1 по
кадастралната карта на гр. Варна, на два етажа, със застроена площ 197 кв.м.,
мазе с площ 60 кв.м. и таванско помещение с площ 100 кв.м., ведно с гараж и
селскостопанска постройка с идентификатор № ***.2 със застроена площ от
64 кв.м. за сумата от 29 200 лева, тъй като пълномощника и купувачът са се
договорили във вреда на представлявания на основание чл.40 ЗЗД; - за
прогласяване нищожността на същия договор като противоречащ на добрите
нрави на основание чл.26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД; - за признаване за
установено в отношенията на страните, че К. Я. Т. е собственик на същия имот
и за осъждане на ответницата М. С. Б. да предаде на ищцата К. Я. Т.
владението му на осн. чл. 108 ЗС; и К. Я. Т. е осъдена да заплати на М. С. Б.
1
сумата от 13 720,41 лева., представляваща сторените по делото разноски.
Въззивницата е настоявала, че решението на окръжия съд е неправилно
като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано, като е молила
за отмяната му, за уважаване на исковете и за присъждане на сторените по
делото разноски. Навела е следните оплаквания: - решението на окръжния съд
било постановено от нередовен състав, тъй като съдията бил докладчик по
делото за запрещението на наследодателя й и поради несвоевременни
процесуални действия делото не приключило с решение, а с прекратяване
поради смъртта на лицето; - решението било основано единствено на
оспореното „обратно писмо“ без излагане на мотиви и без обсъждане на
всички възражения срещу него и на събраните в тяхна подкрепа
доказателства; - неправилно окръжният съд не обсъдил заключението на
вещото лице по първоначалната СМЕ на вещото лице Аврамова, а основал
решението си единствено на повторната комплексна такава, при която вещите
лица не взели предвид доказателствата за психичното състояние на Я. Б., не
обсъдили изслушването на Я. Б. по делото за запрещението му, документите
за настаняването му в хоспис, данните в заключението на д-р К., дадена по
това дело и показанията на свидетели по него, като заключението било
изготвено и от д-р С., който не бил безпристрастен поради участието му като
експерт по друга психиатрична експертиза по дело между същите страни; -
вследствие на допуснатите процесуални нарушения, окръжния съд достигнал
до погрешни фактически изводи, а от там и до погрешни правни такива за
неоснователност на всички искове. На осн. чл. 266, ал.3 ГПК е поискала
допускане на нова „тричленна“ съдебно -психиатрична експертиза, позовано
на оспорването на комплексната експретиза, значителната разлика между
двете заключения и отказа на първата инстанция да допусне нова такава. Във
връзка с изготвяне на нова експертиза е заявила и искане да се изиска от К.Т.Б.
(посочена като внучка на Я. Б.) на намиращ се у нея видео-аудиофайл,
съдържащ запис на разговор с Б. към момента на сключване на договора за
продажба, който можел да даде информация за психичното състояние на Б.
към датата на обратното писмо. Приложила е и заключение по СПЕ, приета
по друго дело.
Въззиваемата М. С. Б., чрез адв. З., е оспорила въззивната жалба и по
съображения за неоснователност на всяко от оплакванията и за правилността
на обжалваното решение е молила за потвърждаване на последното и за
присъждане на сторените по делото разноски. Поради неоснователност на
доказателствените искания е молила за оставянето им без уважение.
Въззивната жалба и отговора са в срок и са редовни и допустими.
Искането на възивницата за назначаване на нова СППЕ е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице процесуални
нарушения от окръжния съд в тази връзка и не са налице предпоставките по
чл. 266, ал.3 ГПК. По делото са изготвени две – първоначална, а след
2
оспорването й като необоснована - и повторна КСППЕ с вещи лица лекари
психиатър и невролог и с клиничен психолог. След формално оспорване на
повторната експертиза от ищцата, не са били налице основанията по чл. 201 от
ГПК за назначаване на нова следваща такава от съда, тъй като тя е била пълна,
ясна, обоснована и изготвена от специалисти в изследваната област.
Възраженията във въззивната жалба за съмнения в безпристрастността на
един от експертите предвид, че същият е изготвил заключение по друго дело
между страните е неоснователно, тъй като това не съставлява пречка за
участието на вещото лице като експерт по настоящото дело, а при
известността на този факт, възражение за евентуална необективност на
вещото лице не е заявено от страната при назначаването му, а едва след
изготвяне на оспореното от нея заключение, във въззивната жалба. Нито
различните заключения на вещите лица по двете експертизи (първоначална и
повторна комплексна), нито простото им оспорване от страните задължава
съда да назначи следваща експертиза в разширен състав и това не са
предпоставки за назначаване на такава от съда съгласно разпоредбите на чл.
201 ГПК, поради което и окръжният съд не е допуснал процесуално
нарушение като не е допуснал нова експертиза, след оспорване на повторната
такава от ищцата при липса на необоснованост и съмнение за правилността на
същата. Следва да бъде посочено също, че в съответствие с чл. 202 ГПК съдът
не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с
другите доказателства по делото. По тези съображения не е налице хипотезата
на чл. 266, ал.3 ГПК и искането за назначаване на следваща повторна СППЕ
експертиза е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Неоснователно е и следва да бъде оставено без уважение и свързаното искане
за събиране на видеозаписа, като освен това той не би бил самостоятелен
източник по делото на данни за здравословното състояние на лицето.
Недопустимо е също така заключение на експерти, изготвено по друго дело да
се ползва като доказателство по настоящото, поради което неоснователно е и
искането за събирането му.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивницата К. Я. Т. по
доказателствата: за назначаване на нова СППЕ; за изискване от К.Т.Б.
(посочена като внучка на Я. Б.) на намиращ се у нея видео-аудиофайл,
съдържащ запис на разговор с Б. към момента на сключване на договора за
продажба; за приемане по настоящото дело на заключение по СПЕ, приета по
гр.д. № 752/32022 г. ВОС.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
3
на 30.10.2024 г. от 9.00 ч., за която дата да се уведомят страните чрез
процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4